ГРАДЕЖ: Лазар Киселинчев – революционер, каменоделец и масон

Новина 698 от 933
ГРАДЕЖ: Лазар Киселинчев – революционер, каменоделец и масон

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Лазар Киселинчев- революционер, каменоделец и масон

Високоуважаеми Майстор на Стол на Ложа Ехантон,

Уважаеми Съновници,

Уважаеми Братя,

Не само поради факта, че всеки масон трябва да бъде родолюбец, а и защото в историята на България множество наши братя са записали имената си със златни букви, а в днешно време или са обречени на забрава, или пък твърде малко се говори за това, бих желал с днешния ми градеж да ви запозная с моменти от живота на една историческа личност – революционер, каменоделец и масон. Човек, посветил живота си на съзиждане, както с ръцете си в профанския свят, така и с действията си на Великия Градеж.

Историята разказва, че след приемането на Иван Ведър за масон, поради тесните му връзки с БРЦК, където е бил член, е посветил в тайното братство не малко други революционери, между които са имената на Ангел Кънчев, Константин Величков, Тома Кърджиев и Захари Стоянов. Тази тенденция се запазва и през следващите десетилетия.

Години след Освобождението и Съединението на България се създава организация, носеща името – Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК, по-късно наричана Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Известно е, че много от нейните революционери и дейци са били членове на българската масонска ложа. Едно от най-известните имена, симпатизант и активен член на организацията, е генерал Александър Протогеров, който след създаването на “Великата символична ложа на България” през 1917 г. е провъзгласен за първи Велик майстор.

Днес аз няма да говоря пред вас за този наш брат, а ще си позволя да ви разкажа историята на един друг български революционер и зидар – Лазар Киселинчев.

Лазар Търпов Киселинчев е роден през 1874 година в село Косинец, Костурско, което спада към Югозападните предели на Македония.

Детството на Лазар преминава в родното му село Косинец, предимно под силното влияние на баща му Търпо. След завършването на неговото начално образование, баща му го взел при себе си в Атина, където завършил гръцка гимназия с отличен успех. Той имал възможност да прекара много време из атинските библиотеки и музеи, да проследи развитието на града Атина като държава в Древността и да проучи нейното вечно противопоставяне срещу изгрева на античната Македонска империя, достатъчно показно изложено във Филипиките на Демостен. Точно те предопределят неговото национално осъзнаване като бъдещ радетел за историческа правда и социална необходимост от съжителство на Балканските народи. С тази цел той толкова добре овладява устно и писмено гръцкия език, също така албански и турски, че баща му често го взимал като свой преводач и участник в преговорите за построяване на различни частни и държавни сгради из Атина. Шумната слава на Търпо Киселинчев се носела и хората сочели неговите постройки из Атина. За него се говорело като за знаменит строител, комуто султан Абдул Хамид Хан II, в знак на благодарност за участието му в строежа на двореца Илдъз Сарай в Цариград, дал една кесия жълтици. Освен с нея, той бил изпратен с много дарове и царска колесница до самото му родно село Косинец, а пред входа на дома му султанският кочияш постлал червен килим.

Именно тази известност на Киселинчевия род из цяла Атика е допринесла много преди всичко младият Лазар да се свърже своите мечти за освобождението на Македония с двете революционни организации ВМОРО (Вътрешно Македоно-Ординска Революционна Организация) и ВМОК (Върховния Македоно-Одрински Комитет), чието дело е било установено и развито в Гърция чрез създаване на тяхно Представителство, под названието

Македонски комитет в Атина. Като предприемчив и с ясно съзнание за българския си произход, той дейно участвал в Македонската революционна организация и и в подготовката на Илинденското въстание. Действително, младият Лазар Киселинчев изключително и всеотдайно е допринесъл за разработката на Устава на Представителството, за създаването на негови секции всред основната част работещи македонски каменоделци в Атина, според кварталите на тяхното пребиваване, за разпространяването на революционна литература из цяла Атика и Тесалия, за събирането на финансови средства, воденето на активна шифрована кореспонденция, купуването и пренасянето на оръжие. Когато в Атина пристигнала тайната парола “река ми греди мътена” като “шифровано” съобщение за предстоящото въстание, Лазар Киселинчев, заминал за Солун с намерение да се предостави на разположение на ЦК на ВМОРО, съвсем изненадващо той оглавил основното ръководно тяло на Организацията. 

В навечерието на Илинденското въстание той пристигнал в родния си край, където взима активно участие при преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. Благодарение и на личности като него, през 1904г. 139 села се връщат в лоното на Българската православна църква.

След погрома на въстанието, членовете на семейството на Киселинчеви били принудени да се приберат и потърсят своето спасение в пределите на Княжество България.
Благодарения на своя социален опит и многобройни контакти, както и добре изучения занаят на каменоделец, на 31-годишна възраст Лазар успял да положи основите на предприемаческата си дейност в София.

Първоначално участва в изграждането на Синодалната палата в София. През 1906 г. се обявява търг за строежа на храм-паметника “Александър Невски”. Изграждането се възлага на съдружието – Лазар Киселинчев, арх. Никола Юруков, Иван Наумов и Коста Георгиев, всички от Костурско. След завършването на този строеж Лазар Киселинчев регистрира фирма “Братя Киселинчеви”, където кани за съдружник по-малкия си брат Георги, който е архитект. Фирмата последователно построява Софийска търговска камара /Търговски дом/, Софийска банка, Агрономическия факултет, руската църква “Св. Николай”, Халите, Американския колеж в Симеоново, Военната академия, БЗК-Банка, позната в днешно време като Военното издателство, Труповия институт към Александровската болница, двореца в с. Баня, Карловско, и много други частни и обществени сгради.

В това време Лазар е и общественик от висока категория. Той е подпредседател на Македонския национален комитет, един от основателите на Македонската народна банка и дълги години подпредседател и председател на банката. Следял редовно гръцката преса и давал информация на нашия ежедневен печат по въпроси свързани с македонското и българското дело.

Усилено помагал на талантливи творци както и на Битолското сиропиталище за деца на убити четници. Заедно с брат му Георги дарили значителна сума за изграждането на Македонския дом в София. Безплатно е построил къщите на Кръстьо Сарафов и Елин Пелин.

Какво всъщност прави неговата личност още по-интересна за нас? Лазар е един от първите посветени масони в новосъздадената ложа “Зора”. Като човек с богат опит и култура той работи на градежа до окончателното разпускане на ложата през 1941 г. В ложата заема длъжности като попечител и представител във Великата Ложа на България

През 1923г. е избран за член на Управителния съвет на акционерно дружество “Подем”. За дейността на това дружество се знае малко, но за идеята на неговото създаване и съществуването му, ни е известно, че е имало за цел да подпомага финансово Великата Ложа на България.

Българските масони правят усилия за установяване на контакти с възможно повече съюзнически ложи по света. Така Лазар Киселинчев е назначен през 1927 г. за гарант на Великия Изток на Гърция в София. Същата година е избран и за член на Финансовата комисия на Великата Ложа на България.

Някои от известите градежи, които той изнася в ложа “Зора”, са – “Произход и устройство на зидарството” през 1927г., “Българи-масони в освободителното движение на Гърция” през 1936 г. и “История на свободното зидарство в Гърция” през 1940 г.

Лазар посвещава и двамата си по-малки братя в масонството – Георги и Пандо. Единия изявен архитект, а другият е именит скулптор и художник, заемал длъжността заместник ковчежник на ложа Зора. През 1927г. е посветен и най-големият му син Ламбро Киселинчев, който е изпратен по решение на ВМРО през 1935г. в Америка за да подпомогне дейността на Македонската Патриотична Организация.

Тримата братя са имали особено близки отношения с цар Борис III, което техните наследници обясняват с факта, че всички те са били братя в ложа “Зора”, въпреки че съществуват и твърдения, че Цар Борис III не е бил масон.

На 18 януари 1946 г. войводата, строителят, обществения радетел и масон Лазар Киселинчев издъхва. Може би знак на съдбата е, че това става в навечерието на раждането не един нов строй, чиято идеология и действия биха донесли много скръб в душата му.

от бр∴ Г.Р. София,18.02.2010г.

 

Градеж свързан с настоящия:

ГРАДЕЖ: “Строителите от най-старите времена до днес” от Лазар Т. Киселинчев Δ