English
Ценностите на Масона
Масонството е най-голямото световно движение на свободни мъже, които сe събират да работят заедно за своето интелектуално усъвършенстване и в подкрепа на моралните устои на човечеството, главни сред които са честността, равенството и милосърдието. Ние съблюдаваме златното етично правило да не правим на другите това, което не искаме те да сторят на нас. Убедени сме, че ценността на човек се измерва не според неговия етнос, вероизповедание и социален статус, а чрез неговото достойнство.
Масонството изисква от своите членове безапелационно зачитане на законите на страната, в която те живеят и работят. По този начин принципите и философията на масонството помагат на братята ни да изпълняват своите обществени и лични задължения значително по-отговорно.
Масонството е организация на братя. Отношенията между членовете на ложите са по братски откровени и равнопоставени. Социалният статус губи своето значение в рамките на живота в ложата. Толерантността спрямо възгледите на всеки брат е закон.
Свободните масоните проявяват милосърдие по отношение не само на своите близки, но и към цялото общество със средствата на благотворителността или личната помощ.
Всеки свободен масон е потвърдил своята вяра в Бог и в безсмъртието на душата и твърдо отстояваме пълната свобода на вероизповеданието.
Толкова, доколкото разговорите на тема религия и политика не рядко предизвикват раздори между хората, то тези теми са забранени за обсъждане в рамките на масонската ложа.
Ние, свободните масони, сме хора, мотивирани от стремеж към духовно и нравствено усъвършенстване.
Масонското разбиране за духовност като цяло е в рамките на социалната конвенция без обаче да включва предписания за насоките на развитие на вътрешния духовен мир. За нас обаче е правило оказването на безапелационна подкрепа по отношение на стремежа към познание и упорство в търсенето на отговорите (и поражданите от тях смисли) на великите философски и екзистенциални въпроси.
Масонът е свободен човек с добри нрави, приятел на бедния и на богатия, ако те са добродетелни. В този израз “свободен човек” ние наричаме този, който като е мъртъв за предрасъдъците на тривиалното, се е възродил за новия живот, който дава Посвещаването. Когато казваме, че един масон е “приятел на бедния и на богатия, ако те са добродетелни” подчертаваме, че оценяваме индивидуалните качества на хората преимуществено според техните морални качества. Ние избираме преди всичко Справедливостта и Истината.