ГРАДЕЖ: „В дискусията се ражда Светлината“

Новина 3 от 1360
ГРАДЕЖ: „В дискусията се ражда Светлината“

Символична масонска ложа Ехнатон счита, че като първата езотерична масонска ложа в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

„В дискусията се ражда Светлината“

Обични Братко Жоро,

мога разбира се да се обърна както и ти към членовете на СВС

Много Високоуважаеми Братко Велик Оратор на ВЛССПЗ

Твоите писмени обръщения са еднопластови само за Братя с недостатъчна масонска практика или тези които не са си направили труда да се замислят за задълженията ти като Велик Оратор съобразно нашата конституция, насочващи усилията ти да служиш на каузата на нашата Велика Ложа.

Прочетох написаното от теб поне три пъти и съвсем не съм сигурен, че съм успял да схвана всичко онова което, ти си фиксирал като посоки за мислене. Твоят начин за изява е точно потвърждение на нещо, което ти сам отбелязваш в твоя текст относно „виртуалната класа“.

Признавам си, че твоят текст ме притесни, точно толкова колкото тематиката за Хармонизацията във ВЛССПЗБ и то в предизборен период. Поради тази причина ще се опитам да направя дискусия от това което си публикувал, независимо, че не си се обърнал към една малка група постоянно поканени членове на СВС на нашата ВЛ.

Това не е случаен пропуск, а от много дълго време поне според мен повече от 20 години, тенденция за неглежиране позицията на НВУ ВМ, който и да е той избран от Братята да служи на каузата на ВЛССПЗ. Предлагам, както винаги, заедно да потърсим решенията на повдигнатите проблеми от теб. Ако не намерим първоначален отклик от нашите Братя ще трябва да започнем от място на което сме спрели и сме се доверили на многознайковци, готови да обяснят всичко на всекиго.

Има някаква сила в твоя текст, която не повишава глас.

В типичния си подход ти не бързаш тя да бъде видяна, нито се опитваш да я направиш печеливша в повдигнат спор или дискусия.

Но когато истината е застрашена, тя се издига в твоите текстове, не със самохвалство, а със спокойна прецизност.

Това е силата, която ти винаги си призовавал за мъже които искат да станат по- добри.

Винаги сме коментирали че света, в който живеем, лъжата рядко се проявява като нещо очевидно. Точно обратното тя изглежда облечена в достатъчно истина, за да мине незабелязано плъзгайки се по повърхността предимно чрез братска критика по решения та НВУ ВМ.

Може и да се получи ако не сме обяснили отговорността на масона че неговото задължение не е просто да вярва в това, което е правилно, но да го разпознае, да го защити и да говори от негово име, когато то е отблъснато или неглежирано.

Ако нещо не е наред, задължени сме да го кажем на висок глас.

Ако нещо е несправедливо, трябва да се намерят начини на действия и то чисто масонски, като фиксираме профанският подход на натиск и въздействие.

И ако искащите да станат по – добри братя са подведени, не трябва да се позволява на мълчанието ни да ги заблуди да мислят, че никой не се интересува.

Да прав си според мен , че не сме научени да търсим конфликти. Отделни Братя може и да са, но ние не сме научени дори да ги избягваме.

Понякога твърдото устояване фиксирано в конкретни споразумения договори или конституционни принципи е единственото правилно нещо, което трябва да се направи.

 За съжаление, както си отбелязал има моменти, които ние пропускаме…

Безброй пъти, в които трябваше да говорим например ,че НВУ ВМ е първият масон в масонската юрисдикция, но не го направихме…

Действия, които трябваше да предприемем при всеки конкретен ритуал или събитие, но отлагахме…

Когато това става тенденция или привичка  с всеки следващ случай е лесно да се изпадне във вина или срам.

Нашият оптимизъм е всъщност добрата новина в твоя текст, защото силата на масона не е в неговото съвършенство, а в  желанието му да работи, за да стане възможно най-съвършен.

Не се притесняваме да поискаме прошка за повторно избиране на пътя към светлината и да започнем отново, с по-голяма яснота и решителност от преди.

Истинският масонски характер не се изгражда с това, че никога не се подхлъзва, а се изгражда от начина, по който реагира, след като е извървян определен път.

Масонът, който контролира себе си, не се нахвърля върху друг масон и не търси персонофикация. Той не се самоотстранява, а точно обратно присъства и стъпва по нов път напред, чист в съвестта си, съобразен с новопоставената цел и готов да направи това, което трябва да си направи.

Да обични това, което ти казваш, няма да влезе в заглавията на официалните решения, но ще остави следа, дори един да го прочете и да се опита да го осмисли.

Аз веднага ще предложа поне две действия пред Братята за да се опитаме да уточним отправната начална точка за нашето развитие

ВПВАВ

Бр. Пламен Матеев

 

 

 

 

 

 

Най-Високоуважаеми Велик Майсторе !

Много Високоуважаеми Братя Велики Сановници !

 

Не ще мога да участвам в СВС, насрочен за 13 януари т.г., но първата точка от дневния ред , обявен в Поканата, ме подтикна да оглася текста, който ще прочетете по-надолу. Бихте могли да го приемете като нравоучителен или да го приемете въобще или пък да го отхвърлите, но вярвам , че „обсъждайки“ хармонията във ВЛ,  този текст би могъл да допринесе за разбиране на проблемите, доколкото те съществуват , а също така  и за намиране на правилния подход и верните средства за тяхното преодоляване.

 

 

 

„Свято място пусто не седи.

Хората ще дойдат там ,където имат нужда да дойдат.

А място, в което няма нищо освен фалш и пустота, егоизъм и злоба, хората ще го заобикалят.“

 

Така започва, обични Братя , Мандатната плоча на МВУ Велик Майстор за мандата 6025 – 6026 А:.L:. и завършва :

 

„ Ако успеем да направим от ВЛССПЗБ едно свято място, убеден съм, че ще имаме своите последователи през следващия век.“

 

Всичко това – през съборното начало !

 

 Написано с вяра във възможностите и силата на Братската верига

И с надеждата, че е постижимо !

В продължение на горните думи, и за да ги допълня, в контекста на Първата точка от предстоящия дневен ред бих продължил така :

 

 

 

 

 

“Жаждата за справедливост идва тогава, когато разбереш, че не може да постигнеш надмощие”, казва Ницше.

Ние, Масоните, сме едни от малкото, които цял живот се опитваме да опровергаем тази мисъл. С променлив успех…

Не отваряй очите на слепия, ако с това може да му навредиш. Помогни му в това, от което има нужда, а не в това, което ти си мислиш, че има нужда, защото непоисканата помощ е по-лоша от откровената вреда, а натрапеното мнение е по-вредно и от пълното невежество.

Да, Масонството по същество е самотно занимание. Това, че сме заедно е или съдба, или воля на случая. Понякога е и Божия промисъл, но кой да ти каже ?!

“Бихме могли да се разбираме, но ( уви!) всеки може да тълкува само себе си…” *

Често обичаме да споменаваме : Масонството може да опита да направи добрия човек по-добър, но от лошия добър – не. И Рабле някога казва: “Мъдростта не прониква в злонамерен ум”. А колко често злонамереният ум е убеден, че действа в името на справедливостта?!

 

Някога сме възникнали в класово общество като безкласова надстройка, за да регулираме противоречията, а не да ги създаваме. В “безкласовите” общества изграждането на вторична безкласова надстройка веднага създава нова,”виртуална класа”, която бързо започва да се самовъзприема като култова, а личните неудовлетворени амбиции на отделните и членове добиват невероятен размах.

 Смешно и тъжно е, че този размах в повечето случаи е твърде неадекватен на реалността…

 Мнозина встъпихме… Желание за опора ? Нова гледна точка ? Нов ъгъл на наблюдение и опознаване на познатите неща ? Нови мерни единици ? Или, в рамките на същата терминология – измислено превъзходство в градинката на собствената си гражданска самотност ?

 

Учение без размишление е безполезно, а размишление без учение е опасно. Думи на Конфуций. И въпреки, че нищо от прогреса на човечеството не е постигнато с единомислие, нека продължаваме да размишляваме и да търсим както учението, така и единомислието ! Дори чрез древните правила : Знам, че нищо не знам, и съгласен съм да не сме на едно мнение !

 

 

 

 

 

Няма нищо по-трудно от изкуството да маневрираш.

Трудността в този аспект е да се превърне пътеката в най-прекия път, а недостатъците да се променят в предимство.Красиво и лесно да се изговори !

 

Нека, независимо от всичко продължаваме да градим правилната и добре защитена Ложа, в която всеки от нас да се чувства у дома !

 

 

 

 

В Прослава на Великия Архитект на Вселената !