(20150316) Обръщение на МВУ Бр. Вили Жечев

Предстои ни Велико Общо Събрание, на което ще изберем Велик Майстор и ръководен състав на Великата Ложа. Съществува реалната опасност то да се превърне в същият фарс с предизвестен край, като събранието през декември 2014 г. Ще бъде назначена, а не избрана комисия по преброяването в състав от хора, част от които не са участвали в работата на ложите, в които уж членуват, с години. Ще бъдат назначени преброители, които ще броят по режисиран начин, ще има фалшиви бюлетини, ще има неверни пълномощни документи и много други нарушения. Няма да се дава думата на Братя заслужили това право с Масонския си опит и стаж.

Какво правим ние?:
Обжалваме решението на събранието във Великия Масонски Съд и чакаме благоволението на членовете му да се произнесат по казуса. Ние гордо декларираме, че спазваме Конституцията, а група заговорници я нарушават както им е удобно. 

Те ни бият по канцелариите, а ние си подлагаме и другата буза, както го изисква християнският канон. Но масонството не е догма, а вечна борба за усъвършенстване в духовен и физически смисъл. Валери Митков от позицията си на Велик Майстор „замразява“ пълноправната, регулярна и легитимна братска ложа в Ориент Асеновград под претекст, че в нея липсва хармония и морал. Братята от ложа „Тракия“ за да запазя своето достойнство, отстраниха Майстора на Стол, защото той предаде тяхната воля. Ние пак протестирахме вяло и сдържано. Нали все пак това несправедливо наказание не е сполетяло и нас. Бъдете
„спокойни“. И това ще се случи.

Странно как малка група от Велики Сановници, начело с Великият Майстор предадоха на Масонски Съд Великият Оратор Брат Георги Минчев, заради това че той спокойно, с достойнство и факти показа истинската ситуация на срещата във Ванкувър. Там Българското масонство стигна дъното. Явиха се пет Велики Български Ложи от една малка Балканска държава, изпаднала в социална и икономическа разруха. Това, най‐меко казано е предизвикало презрително учудване. В мен се появиха странни асоциации за популярното детско шоу „По‐по‐най“.

Ние осъзнато признаваме правото на всеки български масон за самоопределение в коя масонска структура да участва. Затова силно се учудвам защо някои игнорират моето и нашето, на стотици масони право да съхраним ВЛССПЗБ, която има 25‐годишна славна история с много падения, страдание и възторг. Хората които искат да преминат в ОВЛБ могат да го направят по своя воля, а не да гласуват ликвидиране на нашата Велик Ложа. Истината е една. Трябва да я кажем силно и високо. В договорката за асимилацията, а  е за единението влиза условието да се зачеркне 25‐годишната ни история, да се изтрие спомена за многото достойни мъже, които реактивираха масонството в България. Да се забрави спомена за десетките братя, които преминаха във Вечният Ориент и ни гледат от там с тревога, мъка и омерзение.

Това поражда в мен много нови въпроси:
Каква човешка и масонска съвест имат хората попълнили крайно унизителните декларации за преминаване в ОВЛБ, ще гласуват за ръководен орган на нашата Велика Ложа и няколко месеца след това ще я напуснат?

Какви ще чувства изпитва Валери Митков, ако го преизберат за Велик Майстор и трябва да се закълне, че ще пази и съхранява ВЛССПЗБ с пълното съзнание, че от една година работи съзнателно и манипулативно за нейното закриване и изтриване от масонската памет на България. Съжалявам че ще кажа следното: когато него го сполетя страшно човешко нещастие, аз бях първият, който му изказа съчувствието си като баща, човек и масон. Аз съм изстрадал това и вечно ще страдам. И пак бих го направил. Затова си позволявам да питам, как той ще погледне в очите своите близки, своите братя и всички нас. Как ще се погледне в огледалото.

Като казах огледало припомням на всички гореказани, че огледалото е един от основните атрибути на нашия ритуал, при който рязко обръщайки се трябва да видим нашият основен враг. Нашата съвест. Позволявам си да им припомня също, че те трябва да се отрекат от трите си клетви със страшно звучене. Те са готови да им прережат гърлото, да им извадят сърцето и да ги разсекат на две, ако предадат своите братя, масонството и своята ложа.

Понеже споменах вече думата асоциация, наскоро гледахме един известен български филм: „Време разделно“, където клетвопрестъпленито донесе много беди на България в следващите векове и до сега.

Всичко това ми напомня причините, заговорът и последствията от първата схизма за разделени на Българското Масонство. Тя беше породена от геополитически, икономически и други причини. Припомням си думите на покойният Брат Удуърд пред няколко от старите масони. Той, големият приятел на Българското Масонство ни призова да създадем такава структура, щото високият професионализъм да ни помогне да влизаме все по‐активно в административното управление на държавата. Изглежда и други са го чули. Сценарият сега е подобен, но още по‐страшен в своите намерения и задачи.

Не приемайте мислите ми като крайно радикални. Само Ви моля да си припомните големите обещания от декември и предходните месеци за меморандум подписан от двамата Велики Майстори, като гаранция за единение а не асимилация. Това не се случи. Прочетете внимателно и декларациите, които ние пратил г‐н Иван Съриев (казвам така, защото той се обръща към нас с господа), независимо от това, че ние сме регулярна и легитимна ложа, за което имаме необходимите документи. Помислете какво ще получите в замяна на своето предателство и участие в преференции, индулгенции за милостиво решение по някои въпроси и броене на „30 сребърника“. Преди няколко дни един Майстор на Стол, заяви че ще преминат в ОВЛБ, защото нямал време да чака още 25 години да го признаят. „Скъпи ми Братко“, какво признание отвън ще получиш ти, когато ние отвътре не се признаваме.

Решението беше само едно. Говоря това още от 2005 г. Мнението ми споделят много достойни мъже. Беше необходимо двете ложи на редовно свикани Велики Общи Събрания да се признаят една друга и по пътя на креативен диалог да създадат нова структура, като Конвент или нещо друго. Така щяхме да преодолеем изолацията, недоумението и насмешките на световното масонство, да заздравим братската верига, да изправим нашият градеж, да преодолеем деконструктивизма, да работим за собственото си самоусъвършенстване и на държавата в която живеем и да не сме в състояние на постоянни братоубийствени битки

В ОВЛБ има много достойни и почтени мъже. Една част от тях съм ги приемал лично преди много години в масонството и сега поддържам открити приятелски връзки с тях. Затова с много тъга им „честитя“ новото попълнение. Това ми напомня, как в миналото ако някой се разболее тежко, първо му пускат кръв. Лошата кръв изтича и остава здравата,жизненоспасяваща.

Знам че тези мисли ще предизвикат реакции от „Осанна“ до „Разпни го“. По мой адрес ще се напишат и кажат много неща. Ще се подготвят вероятно и действия неприятни за мен и моите близки. Моля само за едно! Преди някой да хвърли камък по мен, по името ми и по авторитета ми на човек и масон, да посочи грешките и злоупотребите ми в масонството и светския живот.

На изложените пред вас мисли Ви изпращам стихотворението на германският пастор Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер, написана около 1936 г:

„Когато те дойдоха …“
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах; Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах; Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да протестира.“

16.03.2015 г. Брат Вили Жечев
Гр. Варна Майстор 3‐та степен

Един от участниците в реактивиране на масонството в България, един от учредителите на Великата Ложа.
Един от учредителите на Първата Регулярна и Легитимна Велика Ложа на България.
Първомайстор на Ложа „Черноморски приятели“.
Заместник Велик Майстор на Великата Ложа.
Изпълняващ длъжността Велик Майстор на Великата Ложа, когато П. Горновски напусна
Великата Ложа.