(20050330) В МЕДИИТЕ: Проф. Никола Александров харесвал журналистиката, но я заменил с медицина

Тато уважил с автограф масон N1 у нас

Проф. Никола Александров харесвал журналистиката, но я заменил с медицина

Известен лекар оглави наскоро българската Велика ложа на старите свободни и признати зидари (масоните). Той е 60-годишният генерал-майор от запаса, проф. Никола Александров, шеф на Катедрата по токсикология и алергология на Военномедицинската академия.

Новият Велик майстор е от хората, които не обичат фойерверките в чест на собствената си персона. Затова при всяко журналистическо “нахълтване” в зоната на темите-табу благият му син поглед тутакси се превръща в нещо като свредел.
Проф. Никола Александров е първото дете в семейство на икономисти. “Сега съм кротък, но като малък извърших всички възможни лудории“, подсмихва се той. С два рисковани експеримента 6-годишният Никола доказал, че е смел. Първото рисковано начинание представлявало плонж между жп релси. За щастие

влакът профучал над момчето,

без да му нанесе каквито и да било телесни повреди. Вторият опит за демонстриране на храброст обаче бил трагичен. Бъдещият масон и негово другарче се покатерили на електрически стълб. Целта на занятието: да докоснат придържания от него проводник. Финалът на приключението: децата паднали от 8-метровата височина. Никола оцелял, но приятелят му починал. “Този белег ми е спомен от това премеждие”, сочи дясната си длан докторът.
Електричеството е част от съдбата на проф. Александров. Навремето

баща му, бивш царски офицер

уволнен от комунистите, го насочил към Техникума по електротехника и механотехника в Бяла Слатина. “Трябва да имаш занаят и с него да изкарваш прехраната си, овладей техниката, за да не си безработен като мен“, казал му той.
Момчето послушало. И до днес техниката е в кръвта на Великия майстор и той умело се справя с почти всички домашни “бедствия”. Проф. Александров е и автор на 36 изобретения (всички в областта на медицината). Негова рожба е

известният медикамент ороцетам

който преди време лиши български щангисти от олимпийски медали. “Ороцетамът има изключително благоприятен ефект върху главния мозък и вестибуларния апарат, с него се лекува така наречената космическа болест на движението”, обяснява “бащата”.
Препаратът-чудо бил разработен за руската космическа програма. Както си му е редът, създателят го патентовал в ИНРА. И си навлякъл страхотни неприятности. “С руснаците нямах проблеми, но нашенски

подмазвачи на високи постове

ме укоряваха, че не съм го патентовал в СССР – с такова слагачество никога не съм се сблъсквал”, клати глава изобретателят.
Именно ороцетамът запознал Никола Александров с Тодор Живков. “Лекувах го с него и с чиста съвест твърдя, че той бе умен човек и не проявяваше капризи”, доверява докторът. Бившият Първи приятелски си бъбрел с професора и на изпроводяк му подарил няколко свои томчета с автограф. За разлика от него съпругите и щерките на някогашни партийни величия, подлагали се на терапия с ороцетам, се държали като обидени и

разигравали лекарите

като маймуни. “Това са минали неща, няма да спомена имената на онези “важни” персони”, категоричен е професорът.
Преди години той бил категоричен в решението си да стане журналист. Като ученик сътрудничил на вестниците “Народна младеж”, “Студентска трибуна”, “Литературен фронт” и “Отечествен зов” и на списание “Родна реч”. Колекцията му наброява над 200 публикации. “Смених коловоза и се насочих към медицината, защото редакторите често изрязваха пасажи от статиите ми, защото
не бяха в съзвучие с партийната линия,
спомня си Великият майстор.
Проф. Александров има съпруга-химик и двама синове, но няма хоби. Ловец и риболовец е заради срещите с природата. Често пропуска стрелбата по беззащитни сърнички, но не прощава на рибките. Не е по задушевните компании – смята времето, прекарано на чашка, за загубено. Обича историческата литература, червеното вино и качествения коняк, недолюбва уискито.
Сините му очи светват след питането как би реагирал, ако под прозореца на кабинета му “акостира” извънземен космически кораб. Професорът “сухар”, който обикновено цеди думите си през най-фино сито, веднага си признава: “Веднага ще ида да видя зелените човечета и ако ме поканят на тяхната планета, с удоволствие ще ги последвам.”
Точно в стила на един Велик майстор.

Новина от в-к Новинар:

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTI5NzszMQ==