ГРАДЕЖ: ОРДЕНЪТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ, РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ, Съюз на Свободните Зидари

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

ОРДЕНЪТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ

РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Съюз на Свободните Зидари

 

НАЧАЛОТО. ОСВОБОДИТЕЛИ НА БОЖИ ГРОБ

950 г. преди раждането на Иисус
В Йерусалим започват големите строежи на цар Соломон. Тук ще се извиси Великият храм на Йерусалим, известен още като храма на цар Соломон. Това място ще се счита векове наред, чак до наши дни, за първосвещен олтар на Съюза на Свободните Зидари, в който са обединени милиони масони по света.

1099 г.
Йерусалим пада в ръцете на рицарите от Първия кръстоносен поход, тръгнали да освобождават Божи гроб. Избити са над 40 хил. евреи и мюсюлмани. Нормандският рицар Годефроа дьо Булон основава Кралство Йерусалим (Латинската империя) и получава титлата Защитник на Божия гроб. От 300 хил. рицари, потеглили с него в началото на похода, са оживели едва 60 хиляди.

1118 г.
Девет френски рицари под водачеството на Хуго дьо Пайе и Гофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Йерусалим по него време, Балдуин III, подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу храма на Соломон. Оттук Орденът получава и името Рицари на Храма.

1187 г.
Египетският владетел Саладин е решен на всяка цена да прогони християните от Свещената земя. Той използва едно нападение над керваните му и съсича група тамплиери при Тиберия. През юли същата година в битката при Хитин разбива християнската армия, обсажда Йерусалим и градът пада в ръцете му на 2 октомври. Тамплиерите преместват базата си в пристанищния град Акре, който обаче през 1291 г. също е превзет от мюсюлманите. Тогава Орденът се прехвърля на остров Кипър. Още по времето на английския крал Ричард Лъвското сърце, тамплиерите купуват от него целия остров.

ВСЕМОГЪЩА ОРГАНИЗАЦИЯ И НАЙ-БОГАТАТА
ИНСТИТУЦИЯ В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ
Как става така, че Орденът на тамплиерите може да си позволи да купи от английския крал цял остров?
Само десетина години след създаването си Орденът е вече притегателна сила за множество рицари от цяла Европа. Много от тях не влизат в него, за да търсят някакви материални облаги, а напротив, самите те правят дарения в пари и недвижими имоти. Само за една година тамплиерите стават собственици на значителни парчета земя във Франция, Англия, Шотландия, Испания, Португалия, Италия, Австрия, Унгария и дори в Константинопол. Например, през 1131 г. крал Арагон завещава на Ордена почти една трета от владенията си. Постепенно цяла Европа е опасана от тамплиерски манастири и повечето владетели предпочитат да са в добри отношения с рицарите от храма на Соломон. Още при първото посещение на техни емисари в Англия и Шотландия, крал Хенри I ги посреща с големи почести и ги дарява богато със злато и сребро, се казва в “Англосаксонските хроники”.
Някъде между 1130 и 1140 г. се появява и длъжността “областен магистър” за всяка една от “провинциите” на Ордена, както са наричани владенията му в различните страни. Тези областни магистри много бързо се оказват с твърде решаваща роля във вътрешната и външната политика на повечето европейски кралства. Облечени са със специални прага и привилегии. Така например в Англия магистърът на Ордена се е считал в парламента за пръв благородник на кралството. През 1215 г. тъкмо под въздействието на Великия магистър на Англия, Еймърик Сейнт Мор, крал Джон подписва знаменитата Велика харта на свободите, известна още като Магна Харта, ограничаваща силно властта на английската монархия. Документът е подписан също и от Великия магистър.
Благодарение на огромното си политическо влияние чрез силното си лоби, Орденът на тамплиерите навсякъде е освободен от данъци и налози за пътища, реки и мостове. В своите владения рицарите се подчиняват единствено на своите си закони, имат собствени съдилища и подобно на църквата могат да предоставят сигурно убежище на застрашените от властта. Благодарение на тези предпоставки Орденът съумява да прерасне в мощна икономическа организация, която за търговските си цели започва да изгражда дори свои собствени градове, най-вече по крайбрежията, тъй като тамплиерите разполагат с огромен търговски и военен флот.
В книгата си “Орденът на тамплиерите и масонската ложа” едни от най-вещите изследователи на масонството -Майкъл Бейджънт и Ричард Лий – стигат до извода, че съвременното банкерство води началото си именно от Ордена на тамплиерите. Държейки в ръцете си голямата част от европейския капитал, рицарите проумяват, че кредитирането на търговията и предприемачеството ще им помогне още повече за разширяването на сферите им на влияние и започват отпускането на заеми. Най-напред в ролята на постоянен длъжник изпада английският кралски двор. Тамплиерите първи въвеждат разплащанията от разстояние, чрез така наречените платежни нареждания. Всеки един манастир на Ордена се превръща в своеобразна търговска банка. Внасяш примерно в манастира край Лондон определена сума, тръгваш по работа за Париж спокоен по пътищата, с празни джобове, някъде около Булонския лес потрепваш на вратата на тамошния тамплиерски манастир и срещу показаната разписка-нареждане си получаваш парите. За да предотвратят кражбата и фалшификацията на платежните си нареждания, рицарите разработват първия банков код. По това време се създават и първите обществени трезори и се въвежда системата на дългосрочните влогове и тяхната защита от посегателство на трети лица. Описан е случай, в който крал Хенри II поискал тамплиерите да му дадат парите, оставени на съхранение при тях от изпаднал в немилост благородник, но получава изричен отказ вследствие на въведеното правило, че “не се дават пари на никого без изричното разрешение на човека, лично поверил ги на Ордена”. Вследствие на цялата тази новоизградена икономическа структура на тамплиерите, редица историци са стигнали до категоричния извод, че няма друга средновековна институция, която да е допринесла повече за появата на капитализма. В най-пространното изследване за масонството, книгата на Албърт Пайк “Морал и догма на възприетата Шотландска церемония на масонството”, авторът казва: “Тяхната парола е да станат богати, за да купят света. И те станали такива – през 1312 г. само в Европа притежавали повече от 9000 феодални владения.”

ПЪРВИЯТ УДАР СРЕЩУ МАСОНСТВОТО. КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ МОЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ?
До започването на първата организирана атака срещу Ордена на рицарите на храма, тамплиерите винаги са се намирали под папската юрисдикция. Един европейски монарх обаче се чувства застрашен от влиянието, богатствата и силата на Ордена. Френският крал Филип IV, известен още като Филип Хубавия, обладан от огромно сребролюбие и всевластнически амбиции, започва през 1306 г. първите атаки срещу ордена, като част от диктаторския си план за подчиняването дори на църквата. За него връщане назад няма, тъй като вече е организирал убийството на един папа, Бонифаций VIII, и отравянето на приемника му, папа Бенедикт XI. След тия два заговора Филип Хубавия урежда възкачването на Светия престол на малодушния папа Климент V и пренася седалището му на френска земя, в Авиньон. От този момент, цели шестдесет и седем години занапред, римокатолическата църква е обикновен придатък на френската корона. След църквата, дошъл и редът на най-мощната икономическа и политическа организация, Орденът на тамплиерите, заплашваща осъществяването на мегаломанските планове на Филип IV
Защо френският крал насочва удара си едновременно срещу папата и Ордена?
Филип Хубавия знае, че още през 1128 г. главният изразител на християнските идеи по онова време, св. Бернар, обявява рицарите на Ордена за самото въплъщение на християнските добродетели и за техен образец. На църковния събор в Троя, проведен същата година, тамплиерите са официално обявени от светата църква за военно-монашески орден. Те са наречени “Христова милиция”. За да се отличават от останалите, за тяхна униформа са възприети белите наметки. “Никой освен Христовите рицари няма право да ходи с бели дрехи или да носи бели наметки”, пише в устава на Ордена.
Филип Хубавия знае, че е невъзможно да бъде сломена волята на тамплиерите. Рицарите са длъжни да се сражават до смърт, ако някой бъде пленен, той няма право да иска милост или да предлага откуп. Не им е позволено да преминават в отстъпление, освен ако съотношението на силите не е в полза едно към три за врага. Въпреки че висшето военно майсторство, което са владеели, им е помагало да се справят с многочислени врагове. Така например при обсадата на Малта през 1565 г. по-малко от хиляда рицари са отблъснали трийсетхилядна османска орда, като са избили двадесет хиляди мюсюлмани.
Филип Хубавия много добре знае, че през 1139 г. папа Инокентий II издава папска була, според която тамплиерите не са длъжни да се подчиняват на представителите на никоя власт, светска или църковна, освен на папата. Никой управник или духовник няма право да им се бърка и това превръща Ордена в независима империя. В същото време нито един преговор между високопоставени монарси и феодали в Европа и Светите места, не минава без активното участие на тамплиерите и тяхната решаваща дума. Орденът, а не някоя друга институция, например, успява да помири английския крал Хенри II и изпадналия в немилост архиепископ Томас Бекет. Няма държавен глава по него време, който да е успял да подчини тамплиерите. Историята разказва, как през 1252 г. Хенри III заплашва да отнеме имотите на Ордена с думите: “Вие тамплиерите… се ползвате с какви ли не свободи и привилегии, а покрай огромните богатства сте се главозамаяли и се държите надуто и високомерно. Онова, което толкова неразумно ви е било предоставено, трябва благоразумно да ви бъде отнето.” В кралската тронна зала настъпва гробно мълчание, главите на всички присъстващи бавно се извръщат към Великия магистър на Ордена. Същият спокойно и отчетливо отвръща: “Какво говорите, кралю? И таз добра, устата ви да изрича такива смехории! Ще царувате, докато сте справедлив. Ала почнете ли да своеволничите, простете се с трона!” По него време дори папата не е смеел открито да качва и да смъква от престола монарси!
Филип Хубавия знае, че тамплиерите са всепризнати спецове не само във войната, дипломацията и политическите интриги. Те са не само обиграни търговци и ловки банкери, а Орденът се е превърнал в своеобразно хранилище и разпределител на култура, нови знания и наука. Орденът, благодарение на финансовата си мощ, притежава монопола върху най-напредничавите технически постижения, за него е предназначено най-доброто, произвеждано от оръжейниците, кожарите, зидарите, архитектите и инженерите. Тамплиерите допринасят за развитието на топографията, навигацията, пътното строителство, те първи въвеждат магнитния компас във флота си, развиват медицината и първи използват екстракт от плесен, като антибиотик при лекуването на раните от битките.
Филип Хубавия е стреснат от Ордена най-вече поради отказа да бъде приет в него. Тамплиерите не го приемат в редиците си, узнавайки за скритата му мотивация да стане един от тях. Оказало се, че просто Хубавият крал се нуждаел единствено от богатствата им. Унизен, крал Филип IV започва акцията си срещу Ордена.

ОТКОГА СВЕТЪТ СЧИТА ПЕТЪК, 13, ЗА НАЙ-ФАТАЛНИЯ ДЕН?
Благодарение на добре скалъпена секретна операция Филип Хубавия успява да състави дълъг списък от всевъзможни прегрешения на тамплиерите. Всички местни съдии във Франция получават от краля запечатани пликове, които да бъдат отворени едновременно в нощта срещу 1 3 октомври, петък, на 1 307 г. и да бъдела изпълнена поставената вътре кралска заповед. Тя гласяла – да бъдат задържани по изгрев слънце, в петък, 13, всички тамплиери във Франция, храмовете им – секвестирани, а имуществото им – иззето. Заповедта е изпълнена. Арестувани са хиляди рицари с бели наметала. Черният петък обаче се е оказал фатален и за самия Филип IV, тъй като не се сбъдва заветната му мечта, да обсеби съкровището на тамплиерите. Според преданието, узнали чрез своето разузнаване какво ги очаква, рицарите натоварили богатството си на кораби и до ден днешен си остава загадка, къде се намира то. Арестуваните са изправени пред инквизитора на Франция. Подложени на жестоки мъчения, почти в безсъзнание уж признават извършени от тях престъпления. Използвайки фалшифицираните показания, кралят започва да притиска папата да отлъчи Ордена от църквата. Първоначално обаче Климент V изпраща на Филип Хубавия гневно писмо с най-силни изрази на възмущение, с което настоява за освобождаването на тамплиерите. Папата обяснява мотивите си така: “Тъй като не изглеждаше нито вероятно, нито правдоподобно хора с тяхната религия, за които се смята, че често проливат кръвта си и рискуват живота си в името на Христос и които са дали много доказателства за набожност, както служба на Бога, така и в пост и спазване на другите благочестиви обичаи, и тъй като би било толкова лекомислено за спасението им да извършват тези неща, ние не сме склонни да се поддаваме на такъв род инсинуации.” Все пак Климент V, който е под влиянието на френския крал, изпраща своя комисия в Париж, която да разпита задържаните тамплиери. Дори и след скалъпването на нови доказателства за прегрешенията, папата отново не се решава на крути мерки срещу целия Орден, изхождайки от тезата, че ако Майсторът и братята около него са страшно прегрешили, то това не означавало, че целият Орден е грешен. Освен това в болшинството европейски страни тогава също се провеждат процеси срещу тамплиерите, но в повечето от тях те са оправдани. Филип IV обаче не се отказва от саморазправата и осъжда много от арестантите на смърт, обвинявайки ги в конспирация и служене на Сатаната. На 12 март 1310 г. той изгаря живи 54 френски тамплиери. През 1312 г. папа Климент V най-после е принуден от френския монарх да издаде на 12 март була за закриването на Ордена. На 18 март 1314 г. Великият магистър на Франция Жак дьо Моле заедно с трима офицери с най-висок ранг също са изгорени на кладата. На името на този рицар днес в САЩ съществува масонски орден за млади момчета, наречен “Орденът на Дьо Моле”. От този момент тамплиерите изчезват, но само привидно, от лицето на земята.
Над френския двор обаче, независимо от смяната на династиите, като дамоклев меч започва да тегне проклятието на рицаря Жак дьо Моле, което той изрекъл докато гори на кладата. Той призовал папата и френския крал до една година да се явят пред Божия съд. Дали проклятието е хванало или пък е било въпрос на чиста случайност, но до края на календарната 1314 г. Филип IV, Хубавия, умира на 69-годишна възраст. По същото време се разделя с живота и протежето му, папа Климент V Още един друг мит засилва усещането, че никога и нищо не се е забравяло от рицарите и последователите на Ордена на тамплиерите. При гилотинирането на крал Луи XVI през 1793 г. от Конвента, на ешафода скочил френски масон, който потопил ръката си в кръвта на краля, размахал я пред тълпата и извикал: “Жак дьо Моле най-после е отмъстен!”
След показаната слабохарактерност от папа Климент V и последвалата забрана на Ордена на тамплиерите, започва непримиримата вражда между римокатолическата църква, оцелелите тамплиери и техните последователи масоните в по-нови времена. През 1522 г. потомците на тамплиерите в Прусия, тевтонските рицари, обявяват своята независимост от църквата и папата и подкрепят дръзкия бунтовник и еретик Мартин Лутер. Два века след официалното разпускане на Ордена си, тамплиерите, макар и по околен път, отмъщават на католическата църква, задето ги е предала.
Нищо обаче не е загубено безвъзвратно. Преди да бъде екзекутиран Дьо Моле вече е успял да създаде четири основни столични ложи в Европа. В Стокхолм за Севера, в Единбург за Запада, в Париж за Юга и Източна ложа със седалище в Неапол. Те работят активно, макар и обвити в дълбока тайнственост, подготвяйки удобния момент за възкръсването на делото.

ПРАВОПРИЕМНИЦИТЕ. НЕВИДИМОТО ОБЩЕСТВО,
„ОРДЕНЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ”
Минават триста години, обвити в тайнственост за съдбата на тамплиерите. В „Морал и догма” Албърт Пайк пише: “Орденът съществувал под други имена и е управляван от неизвестни водачи, които се показвали само пред онзи, който чрез минаване през серии от степени е доказал, че заслужавал да му бъде поверена опасната тайна.” Някъде в началото на XVII в. тайният орден решава да провери, как обществеността ще отговори на неговите окултни философии. За тази цел и поради причина, че тамплиерите повече не могат да разкрият истинската си същност, е съчинена историята за митичната личност на Кристиан Розенкройц. Този разказ, разпространен из цяла Европа, е известен с името “Fama Fraternitatis”. Историята разказва как Розенкройц отишъл в Сирия, а после в Египет, за да изучи окултизма. След като учил при най-големите учители на окултната философия в Близкия изток и Северна Африка, той се завръща в Европа, за да разпространява своето “просветление” по целия континент. Този измислен живот на Кристиан Розенкройц предава символично историята на тамплиерите. Какво са научили рицарите на храма например от Египет, защо разказват в приказката си за Розенкройц, че той прекарва дълго време в страната на пирамидите?
Редица исторически източници подсказват, че масонската церемония е съществувала още в древен Египет. Целият Египет е бил покрит с множество масонски “работилници”, а освен тях са съществували още три Велики ложи и една още по-върховна, на която председател е бил самият Фараон. В тази ложа са се били обмисляли всички най-важни дела в държавата. Великата цел на съществуването на тия ложи била – изливане на насъбрана духовна сила върху страната. Церемонията, която се е извършвала във Великите ложи, се е наричала “Строеж на Храма на Амен”. При откриването на ритуала Великият майстор е удрял веднъж с чука си и произнасял следните думи: “Братя, ние сме се събрали да изпълним нашия най-голям дълг – да изградим Храм на Най-Великия, Великия Архитект, Великия Геометър, Всевишния.”
Някои съвременни лидери на масонското движение отричат да има връзка между техния Орден, египетската церемония, Ордена на тамплиерите или розенкройцерите, но и сега изпълняваните ритуали действително са неразривно свързани с познатите ни от историята масонски церемонии.
Пускайки в обръщение приказката за Розенкройц, потъналите в тайнственост и заклеймени от римокатолическата църква тамплиери проверяват възприемчивостта на Европа към окултизма, без обаче да разкриват истинската си идентичност и имената на своите членове. Трябвало е да мине близо още половин век, преди Орденът да започне да се разширява чрез открито приемане на нови последователи.
За Ордена на роценкройцерите може да се каже още, че той пръв започва проповядването на идеята за Нов световен ред. Така както има и изследователи, които подчертават, че тамплиерите са се стремили към съзидателно единение между различните народи, раси и вероизповедания, че целенасочено са се стремили да обединят идеите на исляма, християнството и юдеизма. А може би там някъде, в ония времена на Ордените, се е родило идейното течение, наречено “Хуманизъм”. От принципите на хуманизма е било пропито и зародилото се в средата на XVI в. франкмасонство.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 1717 г. В ЛОНДОНСКАТА
КРЪЧМА “ГЪСКАТА И СКАРАТА”?
Обръщайки се към историята, можем да направим извода, че на практика Новият световен ред, проповядван по-късно от розенкройцерите и масоните – Зидари, започва да се изгражда още след средата на XV в.
1534 г. – кралят на Англия Хенри VIII скъсва връзките си с Римската църква чрез Акта за върховенство, който го прави глава на Английската църква.
1535 г. – в Лондон на 57-годишна възраст е обезглавен Томас Мор, а пет години по-късно е екзекутиран водачът на буржоазната революция Оливър Кромуел.
1543 г. – папата издава списък с определени книги, забранени за четене от римокатолиците, а испанската инквизиция за първи път изгаря протестанти на клада.
1545 г. – папа Павел III свиква събор с цел реформация на църквата и още по-голямо засилване на догмата срещу учението на протестантите, а десет години по-късно наследникът на Светия престол Павел IV нарежда в Рим да бъде ограден със стена еврейският квартал и създава първото гето.
1559 г. – бунтът на римляните, които освобождават затворниците на Инквизицията и унищожават нейния архив.
1621 г. – английският парламент за първи път осъжда благородник за злоупотреба с власт, лорд-канцлерът Франсис Бейкън е уличен в получаване на подкупи, свален е от поста и плаща астрономическата за онова време глоба от 40 хил. лири.
В началото на XVI в., както става ясно, монархиите, абсолютните владетели, диктаторите и църквата усещат вече сериозната заплаха на парламентаризма. Това е и основната причина, заради която Чарлз I разпуска английския парламент през 1629 г. Възмутени от подобно своеволие, през 1638 г. най-изтъкнати благородници, духовници и граждани на Шотландия подписват документ, известен като “Национален манифест”. Авторите на документа декларират, че ще се бранят взаимно и започват сформирането на войска. Историците твърдят, че това е първият протест, организиран от масони срещу своеволията на властта. По него време в дневника на граф Ротес в бележка от 13 октомври 1638 г. за първи път се споменава определението “масонско слово”. През 1641 г. на 20 май пък е регистрирано първото приемане на член на масонска ложа на английска земя. Това е сър Робърт Мъри от Генералния щаб на шотландската войска. Приет в ложа в Единбург, носеща името на Дева Мария. Изследователите смятат лорд Мъри за “първия същински масон”. От този момент масонството излиза от сянка. Близо три века тамплиерите са били принудени да потъват вдън земя и там да поддържат окултните си традиции. Историята показва, че те са се слели постепенно с гилдиите на строителите – зидари от Европа, като най-удобен начин за придвижване от едно място на друго, постепенно ги поглъщат, като запазват много от техните символи от строителния занаят, мотивирайки се с легендата за Хирам от строежа на Храма на Соломон. Оттук започват да наричат масоните “Зидари” (от френската дума masm – зидар). Гилдиите на строителите са естествена среда на рицарите, след като самите тамплиери от векове наред са били големи строители. С богатствата си те са построили много крепости и замъци за собствените си нужди и като паметници на техните успехи, и се смятали за велики строители. Понякога дори за прикритие са използвали името “Братя Зидари”.
Процесът на легитимирането на масоните, започнал някъде около 1640 г., завършва със създаването на първата в света Велика ложа. На 24 юни 1717 г., деня на св. Йоан, в лондонската кръчма “Гъската и скарата” е основана Великата ложа на Англия. Денят не е избран случайно – свети Йоан е най-почитаният светец от тамплиерите. Именно апостол Йоан в едно от петте си послания възвестява, че Бог е Светлина. А според масонския ритуал на него ден е запалена Светлината на Великата ложа на Англия, която свети и до ден днешен. Първоначално под управителното тяло на Великата ложа се обединяват четири лондонски ложи, но само за четири години броят им е увеличен до петдесет и две. Има сведения, че от тях поне половината са съществували преди основаването на Великата ложа. Това подкрепя твърдението, че масоните не се обединяват само за да общуват помежду си и да привличат нови членове, а най-вече от необходимостта за централизация на действията си. Историците Майкъл Бейджънт и Ричард Лий стигат до извода, че масоните са останали и са в историята не защото непрекъснато се множали, а защото са били готови да образуват централизирана структура. Всичките мотиви естествено пряко са кореспондирали и с конкретните политически обстоятелства в Англия и на Континента.
През 1813 г. Великата ложа прераства в Обединена Велика ложа, защото още през 1751 г. една конкурентна Велика ложа, образувана предимно от ирландски масони, обявява, че действа в съответствие с древните правила и обичаи Ето защо тя става известна под името ложа надревните, а Великата ложа от 1717 г. е наричана ложата на модерните. През 1813 г. двете се помиряват и впоследствие се обединяват.
Около 1745 г. основният поток на масонството се премества от Англия към Франция, заедно с разгромената армия на Стюардите. Именно във Франция масонството установява, или по-точно възобновява, връзката си с наследството на тамплиерите. Според документ от XVIII в. първата ложа във Франция е основана на 25 март 1688 г. от офицери и войници на ирландския кралски пехотен полк. Впоследствие през 1713 г. се заражда и утвърждава най-важната френска масонска структура, Великият Изток на Франция. Един от хората с най-дейно участие в развитието на масонството във Франция е роденият в Шотландия Андрю Майкъл Рамзи, който на младини е членувал в розенкройцерско дружество, съученик и приятел на Исак Нютон. На 26 декември по повод избирането на Чарлз Радклив, основател на първата френска ложа, за Велик магистър на френското масонство, Рамзи държи реч, която се превръща в крайъгълен камък в историята на масонството и около която се спори и до днес. Три месеца по-късно, на 27 март 1737 г., тази реч е представена на обществеността и до днес е известна като “Възхвалата на Рамзи”. Речта на Рамзи има за цел да смекчи антипатията на кралската власт към масонството и дори да го спечели за неговата кауза. Рамзи оформя следната сентенция: “Светът не е нищо друго освен огромна република, където всяка държава е едно семейство, а всеки човек – дете.” Изхождайки от това, Рамзи допълва: “Интересите на нашето братство са подчинени на интересите на цялото човечество.” Той не пропуска да наблегне и на основното, че независимо от връзките си с мистичните школи на древността, Свободните Зидари са убедени християни, тъкмо затова масонството се е зародило на Светите места сред кръстоносците. “Словосъчетанието “франкмасон”, или “Свободен Зидар”, не бива да се възприема в буквален, груб и материален смисъл, сякаш нашите основатели са били обикновени каменоделци или просто любопитни умове, решили да усъвършенстват своето умение. Те са не само талантливи архитекти, желаещи да отдадат своите способности и сили за съграждането на материални храмове, но и пропити с вяра рицари и князе, посветили се на съзиданието и защитата на живите храмове на възвишеното.” – заявява в своята реч Рамзи. Тази реч, актуална и днес, изиграва решаваща роля по отношение на обвиненията, че масонството се бърка и има желания да регулира политиката.
Още от самото начало, при основаването на Великата ложа на Англия, властта ще използва разкрития заговор на Стюардите за връщането им на престола, за да хвърли сянка върху доброто име, което се старае да си извоюва Великата ложа. През 1721 г. е издаден кралски указ, осъждащ някои скандални клубове и дружества. Великата ложа, давайки си сметка, че е под подозрение, бърза да убеди властите, че не ги заплашва с нищо. Затова през 1722 г. се предприема следното: “Отбрана група представители на Дружеството на свободните масони поиска среща с лорд виконт Таунсенд (зет на министър-председателя Робърт Уолпол), за да уведоми Негово благородие, че в съответствие със своя устав в средата на лятото ще проведат годишното събрание и хранят надежда, че властите няма да попречат на свикването на въпросното събрание, тъй като всички членове на дружеството изпитват силни верноподанически чувства към личността на Негово величество и са лоялни към правителството. Негово благородие прие много благожелателно това уверение и рече на пратениците, че не трябва да очакват никакъв тормоз от правителството, стига да продължават да не вършат зловредни неща и да се занимават единствено с древните тайнства на дружеството. Прецени, въпросните тайнства ще да са били от много невинно естество, след като при цялата хорска лошотия сред масоните не се е появил нито един издайник.”
За да документира всяко свое действие, Великата ложа започва да води официални протоколи от заседанието си на 25 ноември 1723 г., когато Велик магистър става върлият привърженик на Хановерската кралска династия, граф Далкиит. Същата година, за да се снемат от ложата подозренията за подривна политическа дейност, се появява прословутият “Устав”, написан от Джеймс Андерсън, свещеник в Шотландската църква и член на изключително влиятелната по него време, вследствие на хората, членуващи в нея, ложа “Хорн”. Уставът на Андерсън, известен още като Конституцията на Андерсън, се превръща в Библия за английските масони. В него са заложени някои от основните правила от уставите на сега съществуващите по света Велики ложи. В член втори на Устава се казва изрично, че: “Един масон не може да се замесва в заговори и съзаклятия срещу мира и добруването на нацията”.
С помощта на Устава на Андерсън Великата ложа на Англия се утвърждава като уважаван и все по-неуязвим обществен и културен институт, който след време обхваща и кралското семейство. В Англия Великата ложа се сраства дотолкова с обществото, че много специфично масонски думи и изрази навлизат в разговорния език и се ползват до ден днешен. Изрази и думи като “вземам мярка”, третостепенен и др. съвсем определено са от масонски произход.
Така в средата на XVIII в. розенкройцерството вече окончателно е преминало в открито масонство, а самите розенкройцери се преливат в новите структури, наречени ложи, и стават Адепти или Принцове на масонството. Наред с доброто име, което си извоюва сред обществото Съюзът на Свободните Зидари, обаче веднага започват спекулациите около така наречения Нов световен ред, който проповядват масоните. В “Морал и догма” Пайк пише: “През XVIII в. посветените фактически решили, че е дошло тяхното време, някои – да създадат нова социална йерархия, а други – да свалят властта и да притиснат целия социален ред на нивото на равенството.”

“ИЛЮМИНАТИ” – НЕДЪГАВАТА ИЗДЪНКА
На 1 май 1776 г. професорът по каноническо право в Иголщатския университет в Германия, Адам Вайсхаупт, основава тайно дружество, известно като Ордена на “Илюминати”, който се разпростира в Бавария. Идеята на Вайсхаупт е била чрез основаването на мрежа от тайни дружества да бъде завладяно управлението на държавите и установяването на нов световен ред. Орденът му още е обвиняван във воденето на борба срещу християнството и всяка цивилна власт. Счита се, че именно Вайсхаупт е осъществил връзката между просветленото масонство и банковата мрежа на Ротшилд. В резултат на този съюз масонството отново придобива славата на вещи в банкерството хора, както е било по времето на тамплиерите. На нападките, че се бори против християнството “Илюминати” отвръща така: “Исус Христос не създаде нова религия, той само върна на религията и на разума древните им правила. За тази цел той щеше да обедини хората. Той щеше да ги подготви за това, като разпространява праведността, като просветлява разума и като помага на умовете да се отърсят от предразсъдъците. Той щеше да научи хората най-напред да управляват самите себе си. Тогава нямаше да има нужда от управници, а равенството и свободата щяха да настъпят без всякаква революция по пътя на естественото развитие и целесъобразност. Този Велик учител си позволявал да обяснява всяка част на Библията в съответствие с тези цели и забранявал всякакви крамоли между неговите ученици, защото всеки човек можел да намери там разумно приложение на личните си разбирания. Вярно или не, това нямало никакво значение. Това било несложна, но проникновена религия, но умовете на неговите слушатели не били способни да приемат учения. “Аз ви говорих -казваше той, – но вие не можахте да носите чутото.” Затова много са били призовани, но малко са били избрани. На тези, избраните, са поверени най-важните тайни и дори сред тях самите има степени на информираност. Има седем, има и дванадесет. Всичко това е в естествения ред на нещата, а и отговаря на еврейските обичаи и всъщност на цялата античност. Еврейската философия е мистерия, подобна на елевзинските или питагорейската, неподходяща за непосветените, и затова християнските учения са поверявани на адептите на тайното учение. Така те са поддържани като огъня на весталките. Те се съхраняват само в тайни общества, които ги предават на потомството, и сега те са притежание на истинските СВОБОДНИ ЗИДАРИ.”
Въоръжен с такава идеология, на масонския конгрес във Вилхемсбад през 1782 г. Вайсхаупт затвърждава позициите си като безспорен водач на окултното движение за единен свят. Той обаче до такава степен се самовживява в ролята си на непогрешим водач, че много скоро излиза от каноните на масонството и самите принципи и задачи, заложени в Библията на движението – Устава на Андерсън, че прави повече невъзможно съществуването на “Илюминати”. Официално тази организация престава да съществува и да оказва каквото и да било влияние през 80-те години на XVIII в.

НОВИЯТ КОНТИНЕНТ – ПИЛОТЕН ПРОЕКТ ЗА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Розенкройцерите в началото на XVII в. осъзнават какви възможности предлага Америка за осъществяването на техните идеалистични проекти за преустройство на обществото. Едва ли обаче те са подозирали колко благодатна ще се окаже почвата на новия континент за развитието на масонството и че един ден именно от Америка ще тръгне глобалната доктрина за построяването и гарантирането на един по-съвършен свят.
Първият известен масон, заселил се в американските колонии през 1682 г., е Джон Скийн, който се установява в Ню Джърси, но поради липса на съмишленици не успява да създаде структура. А пък първият американски заселник, приобщен към масонството, е Джонатан Белчър, който през 1704 г. посещава Англия и става член на масонска ложа. Прибрал се обратно в Америка, Белчър се издига до поста губернатор на Масачузетс и Ню Хампшир. По-късно неговият син става ревностен разпространител на масонските идеи. Историците са намерили и документ, удостоверяващ съществуването на търговски кораб “Масон”, кръстосвал американското крайбрежие.
На 8 декември 1730 г. собственикът на вестник “Пенсилвания газет”, Бенджамин Франклин, помества първото съобщение за съществуването на масонството в Америка. Самият Франклин става масон през следващата година, а през 1734 г. е избран за Велик магистър на Пенсилвания. Тогава отпечатва и първата масонска книга, издадена в Америка, която е Уставът на Андерсън. До този момент обаче американските масони са били “нередовни” или “нерегулярни” според правилата. За да бъде “редовна” една ложа, то тя трябва да получи поръчителство, тоест одобрението на висшестояща структура, Велика ложа или ложа майка. Например Великата ложа на Англия или друга европейска ложа е трябвало да даде такова поръчителство – “патент” на ложите, произлезли от тях, на американска земя.
Първата “редовна” ложа в Америка е “Сейнт Джон” в град Бостън, основана през 1733 г. с поръчителството на Великата ложа на Англия. До 1737 г. англичаните ще патентоват и провинциалните Велики ложи в Масачузетс, Ню Йорк, Пенсилвания и Южна Каролина.
Американската война за независимост се явява своеобразен триумф на масонските идеи, въплътени в изграждането на нов граждански ред. В почти всеки полк на армията на колониалистите действат масонски ложи. Любопитното е, че висшите сановнически длъжности в тях се заемат от по-нисши военни чинове с обикновено потекло. Мнозина от тях не са аристократи и никога не са се изявявали в обществения живот. Както вече е известно, още през XVIII в., най-вече в Британия, масонството обхваща цялото общество и преди всичко образованите прослойки – професионално подготвените хора, държавните служители и администратори, преподавателите, хората, определящи общественото мнение. То поражда културния и психологическия дух на епохата като цяло. По време на войната в Америка масонството слиза в по-нисшите слоеве най-вече в ложите в армията и именно полевите ложи се превръщат в естествената спойка, свързваща бойците с техните командири. Не са редки случаите, когато Магистър на ложата е сержант и в нея му се подчинява командирът на полка с по-ниска масонска степен. Ценностната система на масонството обаче изключва възникването на противоречия между отделните военни чинове. Още повече че принципите, на които заселниците се вдигат на война за независимост, са определено масонски. Един изследовател на историята по него време, ще напише следното за масонството: “То упражни върху възникването и развитието на днешното (американско) управление много по-голямо влияние в сравнение с която и да е друга институция. Още от неговото възникване и историците, и самите членове на братството недооценяват приноса на масонството за появяването на Съединените американски щати, неговата роля за раждането на нацията и за установяването на нейната ценностна система.” Без помощта на масонството от XVIII в. принципите, залегнали в основата на всеки конфликт – свобода, равенство, братство, търпимостта и зачитането правата на човека – е нямало да бъдат усвоени така добре, считат повечето анализатори на историческите факти.
Да намира общ език и да помирява враждуващите страни, е една от основните задачи на масонството. Има много случаи, когато по време на войната в Америка протоколните книги на масонските полеви ложи са били пленявани и след това връщани на собствениците им. Доказателство за това е писмото на генерал Самюъл Парсънс до воюващи срещу него масони: “Братя, когато амбициите на монарсите или сблъсъкът на интересите на държавите станат причина поданиците им да започнат война, ние, масоните, продължаваме да сме свободни от ненавистта, водеща до безразборни опустошения, и независимо от нашите политически чувства продължаваме да сме братя и (като оставим настрана задълженията, произтичащи от професионалния ни дълг) трябва и занапред да се борим за щастие и за установяване на добра воля помежду ни. Затова приемете от ръцете на един брат устава на ложа “Единство № 18”, действаща в Седемнайсети британски полк, който устав по силата на неотдавнашните ви несполуки попадна в мои ръце и който ви връщам. Оставам ваш брат и покорен слуга. Самюъл Х. Парсънс”.
На 25 май 1787 г. е свикано във Филаделфия Учредително събрание, което трябва да разработи механизма на управление на новата държава – Съединените американски щати. Пръв на него се изказва масонът Едмънт Рандолф. Той е бил адютант на Джордж Вашингтон, Велик магистър на Великата ложа на Вирджиния, това е първият председател на Върховния съд на САЩ и след това – държавен секретар. На това историческо Учредително събрание, на което се ражда новият граждански ред, изцяло побеждават масонските принципи. Съгласно първия от тези принципи във власт се обличала длъжността, а не личността, която я заемала. Тази личност трябвало да бъде периодично подменяна чрез избори. Масоните проповядват именно, че човек може да заеме длъжност във властта и да поеме отговорността, произтичаща от нея, но в никакъв случай не може да се отъждествява с тази власт. По този начин разграничаването между личност и длъжност вече е гарантирано чрез задължителните и редовни избори, подобни на изборите в масонските ложи. В тях магистрите и Великите магистри, както и другите управляващи сановници, се избират за определен срок и те не упражняват своята власт като самодържци. Ако се сметне, че са недостойни за заеманата длъжност, биват отстранявани не чрез революции, преврати и други насилствени средства, а чрез простото прилагане на отработена административна процедура. Всичко това означава, че винаги се запазва достойнството на Длъжността, а не на компрометиралата се Личност.
“Каквото и да е влиянието на другите сили върху оформянето на Конституцията по време на Учредителното събрание от 1787 г., безспорен е фактът, че федерализмът, въплътен според Конституцията в гражданското управление, е тъждествен с федерализма, заложен в Устава на Андерсън от 1723 г., определящ системата на Великите ложи като основа на масонското управление” – пише един американски историк. И наистина, дотогава освен масонството не е известна друга организация, която да предлага безупречно функциониращ модел на действена федерална система.
Изследователите на масонството, Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, разкриват в своя книга следните факти, доказващи решаващата, първостепенна роля на масоните при учредяването на новата държава, известна днес като люлка на демокрацията:
На 4 февруари 1789 г. Вашингтон е избран за пръв президент на Съединените американски щати, а Джон Адамс -за вицепрезидент. Полагат клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк – Робърт Ливингстън. Церемонията е ръководена от друг масон, генерал Джейкъп Морган. Трети масон, генерал Морган Луис, командва почетната охрана на Вашингтон. Библията, използвана при клетвата, е взета от масонска ложа № 1 “Св. Йоан” в Ню Йорк. Самият Вашингтон по това време е Магистър на Александрийската ложа № 22 във Вирджиния.
На 18 септември 1793 г. официално е положен крайъгълният камък на Капитолия. Почетното председателство на церемонията е възложено на Великата ложа на Мериланд, а президентът Вашингтон е поканен да изпълни функцията на Майстор Зидар. В шествие зад духовия оркестър крачат Вашингтон и всички Магистри и членове на ложите, носещи отличителните си масонски знаци. Когато Вашингтон стига изкопа с крайъгълния камък в югоизточната част на бъдещата сграда, му е връчена сребърна плоча, върху която са издълбани текст, отбелязващ събитието, и емблемите на присъстващите ложи. След това Вашингтон слиза в изкопа и полага плочата върху камъка. Около него слага съдове, пълни с пшеница, вино и растително масло, които са традиционни символични атрибути на масонския ритуал. После президентът стъпва върху традиционния тристепенен масонски подиум и произнася молитва.
Чукчето, сребърната мистрия, линеалът и отвесът, използвани от Вашингтон при церемонията, днес се съхраняват от ложа № 5 на Потомак, окръг Колумбия. Зидарската престилка и пояс, който е носел, се пазят в неговата Александрийска ложа № 22.
Какво ли си е мислил в оня момент на възтържествуването на масонските принципи при полагането на основите на държава от нов тип, мъченикът на Ордена на тамплиерите, Жак дьо Моле, изгорен на кладата, ако е гледал от небето? Дали е бил трогнат, поласкан, развеселен или просто… озадачен?!?