ГРАДЕЖ: Тълкуване на пламтящата звезда

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Тълкуване на пламтящата звезда

Когато в древни времена някой искал да влезе във връзка с Висша сила, той най-напред рисувал на пода знак за закрила – най-често кръг, квадрат, правоъгълник или пентаграма. В осветеното по този начин място, изписвал или полагал различни символи, на чийто магически покровителствен смисъл разчитал. Когато призовавал Висшата сила, извършващият ритуала заставал в очертаното пространство, заемайки определена, изразяваща страхопочитание поза.

Масонската Ложа представлява продълговат правоъгълник. Очевидно в древността се е приемало, че тази форма осигурява магическа закрила срещу силите на злото.

Открай време желанието на хората да избягват мрачните страни на живота и да търсят светлината ги подтиква да странстват. С тези свои странствания те целят да се приближат до източника на Светлината. Когато масоните се събират в Ложата, т се готвят символически за такова странстване към Светлината. Стараят се да се освободят както от мислите, така и от околната обстановка и мирската суета, и да с издигнат на по-високо духовно равнище. В това отношение първостепенно отношение има работният килим. Той ни представя света като в огледално отражение. Тук не става дума за отразяване на материалната видимост с всичките и недостатъци, а за представяне на идеалния свят, както е сторено това със символиката на Соломоновия храм.

При калфенската степен, за първи път се разкрива в своята цялост пътят, който Свободният зидар трябва да извърви, ако иска да стигне до целта поставена му още с неговото приемане. Едва сга става ясен пълният смисъл на работния килим – в този момент се разкрива обстоятелството, че животът се направлява от различни, противостоящи една на друга сили.

Срещу колоната на чираците, която се ръководи от Слънцето и символизира ведрото действено начало, сега застава колоната на калфите, която се управлява от Луната и представя силите на мрака и съзерцанието. Женското начало се изправя до мъжкото, слабостта срещу силата, пасивното срещу активното. Тези противостоящи двойки са движещата сила на всичко живо.

Но нека се въздържаме от прибързани заключения. Светлата, принадлежаща на деня колона “J”, стои до Луната, а тъмната, подчинена на мрака колона “В” е осветена от Слънцето. Това вече идва да покаже, че калфата няма да опознае същината на света толкова леко. Едва когато е в състояние да постави под съмнение първоначалното впечатление, когато отхвърли привичните, създадени от всекидневната практика представи, когато постави на изпитание привидната реалност и се реши да събуди дремещите у него способности, той може да се надява да постигне по-висши равнища на познанието.

Митове и легенди ни представят подобен стремеж към познание чрез образа на герой, поел през долината на мрака към пазен от страховити същества и обитаван от прекрасна жена замък. Това пътешествие го води до пределите на човешката търпимост, към страданието и способностите на разума, в непосредствена близост до смъртта. В него обаче странникът среща подкрепа за успешното му завършване, неочаквано съдействие и благонамерен съвет.
Калфата също извършва подобно пътешествие, чиято цел е Пламтящата звезда.

Чиракът се запознава с геометричния символ на триъгълника, образа на всевиждащото око. Идеалът за калфата е пентаграмата. Тя е един от най-старите и разпространени символи. Този обвит в тайнственост символ се среща още в шумеро-вавилонската цивилизация. Слънцето, Луната и Зорницата – най-ярката сред планетите, са основни символи за Божественото за народите на Месопотамия. Техните идеограми са кръга, сърпът и пентаграмата. Пентаграмата се приема от край време за магически знак, който пропъжда зли духове и ни пази от силите на Дявола. Питагорейците я почитат като символ на телесното здраве и духовна зрялост. От времето на култа към Иштар, до обожествяването на Девата, този символ не секва мълчаливото си присъствие.

Кабалистите поставят по средата му образа на богочовека Адам Кадмон. Петте лъча отговарят на главата и крайниците на човека, който съзнателно насочва разума си към по-висши светове. Това се приема като израз на стремеж към надземното, трансцеденталното начало. Това трябва да покаже на търсещия просветление смисъла на живота, както и пътя към неговата духовна родина.
Човекът е прикован от веригите на огъня, водата, земята и въздуха, но с помощта на Quinta essentia, петата материя, духовното начало – може да се освободи от властта на елементите. Той може да одухотвори материята и така да премине от Винкела към Пергела.

Пентаграмата се представя в масонството като Пламтяща звезда. Още в дълбока древност символите на свързаните с Луната и Слънцето божества се представят с пламтяща външност: Хелиус и Ра; Луна и Селена. Техните лъчи са неотделима част от един безсмъртен образ, който дарява всичко земно със Светлина. Чрез пламъците или лъчите Пентаграмата се превръща в звезда, в небесно тяло. Това превръщане на магическия знак в символ на Светлината е сред най-впечатляващите достижения на масонството.

Този тайнствен символ, на Пламтящата звезда добива допълнителен смисъл с оглед обстоятелството, че по средата му, тоест в неговата най-защитена вътрешна същност се намира един изпълнен със значение знак – буквата “G”. След като е поставен на такова важно място, в средата на звездата в средната масонска степен (2`), той трябва да се разглежда като най-важна, може би най-значима тайна на Свободното зидарство.

Пътят към съвършенството е дълъг и осеян с препятствия и изкушения от най-разнообразно естество. Пламтящата звезда е за нас символ на пробудения, извисен дух. Той ни направлява в живота, той е двигател и водач по пътя към Светлината. Той ни напомня да не погубваме живота си в дреболии, а винаги да сме обърнати с лице към значимото.

Бр.: Л. А., 3

Л.: „Понтика”, О.: Бургас