ГРАДЕЖ: Мълчанието единственото право на чирака

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Мълчанието единственото право на чирака

Тишината съществува под няколко форми във всекидневния живот. Обратно на нейната литературна дефиниция, за нея винаги много се е говорило. Богата по смисъл, изпълнена с различни думи и противоречия, тишината е мъгливо и в същото време близко понятие, представляващо за профана и чирака истинско предизвикателство. Но всичко ни кара да вярваме, че тишината отсъства в света, защото в нейна противоположност светът общува, комуникира. Нищо не се губи при заемането на позиции – както казват професионалистите в тази философска област, пространството трябва да се запълва непрекъснато; профанското време не се дирижира от безцелната мисловност. Шумът за шума е излишното повторение на новия комуникиращ свят.
В началото на неговата инициация, бъдещият чирак се учи да мълчи в стаята за размисъл. И това проникване в тишината, нещо като бъдещо кръщение, е изпълнено със страх, виждайки сентенциите по стените, без да споменаваме известния VITRIOL, който не е ясен в тъмнината. Това е първата раздяла с профанския живот. Тук чиракът среща едно лице – неговото собствено отражение. В утробата на майката това също е първото изпитание, което води до самотата и съмнението, началото на пътя.
Бих искал да разкажа какво аз разбирам за мълчанието от две страни. От страната на това което аз съм преживял като нормален човек и от другата в масонския ми живот до момента.
Чиракът не е завършен масон, а в развитие, както всички, търсейки истината. За да търси истината или да се опознае по-добре, благодарение на мълчанието, чиракът контролира своите страсти, така че разумът да преодолее емоциите и преди всичко чиракът да слуша и размишлява.
В инструкциите за чирака е казано, че тишината е първата техника в масонската работа. Така умът и разумът се развиват.
Ако чиракът не може да говори, той може само да мисли и така да се упражнява. Много е важно тялото да участва. Става въпрос за физическо участие в един нов свят. Чиракът се променя с мълчанието и се учи да разбира и запечатва в съзнанието си думи. Думата трябва да е високо поставена, осъзната, възприета, свещена. Той трябва да следва този път, да работи върху себе си, да прави интроспекция, да се отдели, но не напълно, от това, което е в профанския живот, за да разбере по-добре смисъла на това, което слуша, което чува и вижда.
Като слушам, разбирам по-добре това, което се говори. Речта изпълва пространството. С инициацията и работата на чирака един нов свят се отваря пред моите очи и уши.
В тишината аз чувствам по-силно моите слабости, покрадва се съмнението, трудно ми е да разбера този нов свят, в който току-що се преродих. Това е цената на търсенето на истината. Не търсим ли всички ние безграничната истина? В тишината няма лицемерие, престореност.Всичко, което мисля, е важно за мен. Не наранявам, нито успокоявам някого. Радвам се тихомълком на едно голямо удовлетворение. В сянката всички дързости са позволени. Те са обидни само за моето его. Освободен от всички метали, аз трябва да се освободя също и от своите предразсъдъци, суета, профанска глупост.
Чиракът не съди, не участва, неговия глас не се брои. За него убеждението в символите е решаващо. Те не дават нищо конкретно. Тяхното тълкуване е безкрайно. Смисълът им не е еднозначен. Мистериите на Масонството с обгърнати с плътни воали. Редовната и усилена работа може да ни помогне да ги повдигнем, но и това не стига.
Защото, както се казва в инструкциите за чирака, целта е да имаме честта да бъдем приети като Калфа. Това ли е краят на търсенето в себе си? Истинската благодат на тишината свършва ли с този цитат? Интроспекцията предполага в тази мълчалива поза да се окажем в позицията на слушател на речта, да изучаваме ритуала и символичния свят, и накрая да намерим интелектуалното равновесие в себе си, давайки преднина на размисъла.

Бр. Д.К., с.л. Ехнатон