ГРАДЕЖ: Кулинарното и божественото

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Кулинарното и божественото

Застанал пред тези обилни маси, ще кажа, че от древни времена храната е синоним на развитието на човечетвото. Постепенно хората, които са се грижили за прехраната, се превръщали в майстори и артисти, чието изкуство обогатявало и променяло човешкото развитие.

Освен задоволяването на най-важните човешки нужди, с вековете храненето придобива и допълнително измерение – ритуалното братско обединение. Както и да се нарича събирането – банкет, курбан, среднощна вечеря или агапа, то винаги започвало и завършвало с определен ритуал, останал непроменен през годините.

Създаването на радост за тялото, при повечето религии е двуетапен процес. Основното тържество на тялото и духа е свързано с богатата маса, но преди това идват постите в различните им вариации – при мюсюлманите това е Рамадан, при евреите – Йом Кипур, при християните – Велики Пости. През тези периоди човек е сам и затворен в себе си, за да се отдаде на висшите сили.

Възникването на Масонството също е свързано в голяма степен с местата за хранене. През 1717 година в 4 големи кръчми в Лондон, в “Патицата и грила”, “Короната”, “Ябълковото дърво” и “Халбата и гроздето”, се събират масони, които решават да се обединят във велика ложа. При всяка сбирка се спазвала строга дисциплина: всеки тост се пиел на три пъти, имало задължителни и свободни тостове, не се говорело на висок глас, пушело се единствено и само с разрешение на Почитаемия Майстор

Съвсем скоро братята започнали да организират своите агапи във все по-качествени ресторанти. Преди векове използваните за готвене материали и посуда били привилегия за малцина, и затова единствено майсторите-готвачи можели да предложат достойни за ценители ястия.

Хубавата храна е плод на дълъг и упорит труд, на изследвания и опити, подпомогнати често и от случайността. Постепенно големите майстори започнали да слагат бели ръкавици, когато не носели бяла шапка. Сред най-достойните, които имали по един комплект и от двете са: Вател (всъщност за готвача на Луи 14 това не може да се каже, защото се самоубил при провала на един банкет), но за създателя на високата френска кухня – Ескофие това е факт. Модерните корифеи Пол Бокюс, Ален Дюкас, Жоел Робюшон не крият цветът на акация на ревера си.

И в готвенето, както в други съвършенни изкуства, ритуалността е от основно значение. Предаването на знанията, етапното въвеждане в уменията, духовното влияние на майстора, подчинението и вярата на чирака …. Пътят на готвача много лесно може да бъде сравнен с този на Масона. Най-напред той върши тежката работа, при това мълчаливо – мие пода, чисти зеленчуците. Едва след много години му разрешават да поема отговорности, докато най-сетне получи бялата шапка на майстор. При най-заслужилите това е третата звезда на Мишлен – върховната степен … в кулинарното изкуство.

От една страна имаме символиката на числото три, от друга – звездата. В кулинарията, подобно на масонството, пентаграмът е символ на съвършенството. Звездите на Мишлен, които споменах са най-високото ниво в Божественото изкуство на храната. Петте им върха отговарят на сетивата, които са базата и надстройката на гастрономията:

ВКУСЪТ – той е основополагащ за всичко. Благодарение на папилите на езика усещаме основните вкусосве и техните комбинации: солено, сладко, кисело и горчиво

АРОМАТЪТ – тясно свързан с вкуса, той превръща носа ни в основен кулинарен герой. На него се пада честта да ни радва с уханията на аромати, да оценяваме виното, а готвачът да постига съвършенство.

ЗРЕНИЕТО – чрез него може да се прецени дали ястивто е готово, да се насладим на подредбата в чините, да усетим хармонията на цветовете и формите при поднасяне

СЛУХЪТ – как може да се насладим на хрупкавата агнешка коричка, по какъв начин може да усетим как виното гъргори или как сътрпезничката ни измуква съдържанието на мидените черупки …

ДОКОСВАНЕ – чрез допир хлябът става сякаш по-вкусен. Езикът ни се топи в мекотата на крем супата и едновремено с това ни съветва да внимаваме, когато храната е все още гореща.

Тези основни усещания са петте върха на гастрономическата звезда, която увенчава труда на майстора готвач. Те са неделими, подобно лъчите на слънцето.

Храната и нейното приготвяне може да се сравни спокойно с божественото изкуство. Обединяваш продукти, хармонизираш вкусове и аромати, работиш по определени химични закони, опитваш нови хрумвания, за да споделиш в крайна сметка своето произведение със сътрапезниците си. На пръв поглед готвенето обединява невъзможни елементи. Тръгвайки от безредието достигаме хармонията на петте кулинарни елемента. Древните са казали към ред през хаоса – « ORDO AB CHAO ».

Но не само божественото вдъхновение и гениалността са опора на майстора готвач. Чиракуването, дългите години чиракуване, му позволяват да достигне съвършенството. Да обезкости едно пиле, да превърне месото в симфония, а не в кълцана буца, сосът да е кадифян … Това е къртовски труд отдаден на съвършенството. По същия начин и масонът започва от необработения камък, за да може след години с лекота да го превръща в крайъгълен камък на храмове и катедрали.

Ние използваме понятието АГАПА. То идва от “вечери на любовта”. Това било древноцърковен обичай, при който верните се събирали на обща трапеза, по време на която винаги извършвали тайнството ЕВХАРИСТИЯ – пресъздаване на Тайната вечеря. Първоначално сбирките имали строго религиозен характер. Те символизирали равенството в групата и тяхното единение пред Христа. По-заможните подпомагали прехраната на бедните, но и те давали своя принос – най-вече чрез труд.

Хубавата храна е обич. Към околните, към близкия или близката и не на последно място към теб самия. Иначе защо да готвим часове наред дадено ястие или да даваме огрмони суми за него, след като ще го разкъсаме и погълнем за няколко минути? Затова храна никога не се хвърля. Така както има хора лишени от любов и ние се стремим да им я дадем, така има и хора, които не всеки ден могат да изпитат удоволствието да сложат залък в устата си. Така че, както нашата мисия е да разпръснем обичта си, така нека благодарение на нас гладните да стават по-малко.

Автор Бр. Велин 3°, “Морски сговор”