ГРАДЕЖ: Милосърдието като добродетел

Новина 809 от 1286
ГРАДЕЖ: Милосърдието като добродетел

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Милосърдието като добродетел

През своя жизнен път човек научава много неща. Прави грешки, учи се как да ги поправя, как да избегне повтарянето им. Стреми се да се развива – трупа знания; осъзнава какво желае и как да се бори за него. Влюбва се – получава и дарява любов и всеотдайност. Поставя си цели и след това ги постига. Върви по път, който сам си предначертава. Трупа опит и го споделя. Живее. Един от най-важните уроци, които човек трябва да усвои през живота си, е да умее да различава доброто от лошото. Понякога границите между тези две понятия са толкова неясни, че лесно можем да се заблудим и да ги объркаме. Възможно е да се получи разминаване между представите на хората. Това е особено вредно за едно общество, където е важно всички участници в него да имат сходно мислене, да изповядват идентични идеи. Всичко това е необходимо, за да се постигне усещане за единомислие, задружност и сигурност.

Но как могат да се накарат толкова много хора да мислят по един и същи начин? Как може да се избегне едно несходство, което може да доведе след себе си конфликти, негативизъм и проблеми?

За да се постигне това, хората са решили да приемат едни морални ценности, които са се доказали като необходими през годините. Утвърдили са се и скоро всички са започнали да ги приемат като безусловно верни и да се стремят към тях. Тези ценности нарекли “добродетели”.

Въпреки, че почти всеки има своя представа кои човешки качества могат да бъдат включени в групата на добродетелите, този списък едва ли може да бъде представен с претенции за пълна изчерпателност. Затова няма и да се опитвам. Няма и да се спирам с някакви подробности върху всеки добродетел.

Това, с което ще се задоволя, е да изброя една част от тях, без да претендирам, че други не съществуват. Според моите разбирания ето част от добродетелите – любов, състрадание,приятелство, скромност, търпимост, щедрост, съобразителност, смелост, честност и пр. Този списък може да бъде продължен с още много примери. На пръв поглед те изглеждат несвързани помежду се. Всяко от тези понятия носи своя сила, свои изисквания, свои методи за постигане, своя сфера на прилагане .Но ако опитаме да открием нещо общо между всички тях, да намерим този добродетел, който въплъщава в себе си по мъничко от гореизброените, едно от първите понятия, които изникнат в съзнанието ни, е “милосърдието”.

Милосърдието. Дума, звучаща толкова простичко. Сърце, което е мило, добро. Сякаш дори само това изречение да се каже за него, то пак ще е достатъчно. Но какво означава да имаш добро сърце? В какво се изразява милосърдието? Какво носи то? Какво се постига чрез него? Тези въпроси не бива да бъдат оставени без отговор. Ще опитам да отговоря на тях като си помогна с една история.Истинска история, Тъжна история но в случая с щастлив край.

Дом за деца лишени от родителска грижа. Намира се в северозападната част на страната, близо до изпустяло селце, далеч от строгия поглед на важни “клечки” и пропуснато от могъщите медии. Дали на картата е обозначено като Ново село Видинско или със друго име това е без значение. Домът представлява двуетажна къща с четири стаи. Леглата в него са петнайсет. Децата, които трябва да спят на тях, са двайсет и осем… Децата са нетърпеливи да дойдат празниците, защото това е времето в годината, когато могат да опитат нещо по-различно – месо, кашкавал, пресни плодове, сок. Все неща, които за нас са ежедневно присъстващи на трапезата. Дори не ни правят впечатление. За тези деца обаче това е богатство.

Тази история може да ни натъжи. Може пък да не ни направи впечатление или дори още по-лошо – да ни накара да кажем жестокото и студено: “Е, нищо де, случват се такива неща. На всеки каквото му е писано…” Ако това дори ни мине през главата, значи сърцето, което тупти в гърдите ни, е останало там единствено като анатомичен орган. То не изпитва чувства, нито човещина, не е способно да реши да промени по някакъв начин нерадостната съдба на тези малчугани. Но за тяхно щастие се появява господинът Х.

Това, което вижда там, го развълнува дълбоко. Решението, което взема, се появява спонтанно и непреодолимо. Седмици по-късно всичко се променя и става по добре. Защо господин Х. прави всичко това? Защо решава да подаде ръка на хора, които за първи път в живота си вижда? Какво ще промени? Едва ли и самият той може да отговори.

Колкото и объркващи да звучат тези въпроси, толкова простичък е и отговорът им: ще промени всичко. Ще накара тези малчугани да говорят радостно за “чичкото, който ни помогна”. Вероятно ще спрат да мислят, че са изоставени от света. Ще имат почти нормален живот. За първи път ще бъдат щастливи. Ще се усмихват. А колкото и странно да звучи, господин Х ще спечели много повече, отколкото може би предполагаме. Ще спечели признателност, благодарност. Ще се наслади на прекрасното чувство, че в живота си е постигнал нещо, което малко хора ще направят – бил е полезен и е донесъл щастие. Ще бъде удовлетворен. Ще осъзнае, че светът може да се промени. Може да бъде водена битка с нещастието, тъгата и трудностите и тази битка може да бъде спечелена.

В мига, в който господин Х. си е казал: “Добре, ще го направя”, в скромния небосклон на милосърдието се е появила нова малка звезда. Звезда, отбелязваща решението на един човек да загърби егоизма. Решение, което ще ръководи действията му от този момент нататък. Решение, разкриващо топлота, доброта, съчувствие и сърдечност. Най-радостното е, че хора като господин Х. съществуват. Те са скромни като брой, но притежават способността да омагьосват останалите – с решенията си, с жертвите, които правят. Увличат те и те впечатляват. Карат те да се замислиш. Способни са неусетно да те накарат да промениш мисленето си, да се огледаш и да подадеш ръка. Да помогнеш на този, който се нуждае. Да изкараш някого от затруднено положение и да върнеш усмивката на лицето му. Да дариш топлота. Да спасиш живот. Да започнеш да живееш.

Човек трябва да е добродетелен заради самата добродетел, а не от страх или заради награда. Добродетелта ни дава щастие. Тя подрежда живота, а щастието е в подредения живот, а ние искаме живота ни да бъде подреден. От всичко това мога да обобщя, че добродетелите са в основите за един щастлив и хармоничен живот. И ако притежаваме, тези добродетели които споменах, живота ни ще бъде по-добър.

Ще завърша Градежа си с една мисъл на немският класически философ Георг Хегел: „Човек не става добродетелен с това, че е извършил една или друга нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.”