ГРАДЕЖ: Престилката на чирака

Новина 812 от 1290
ГРАДЕЖ: Престилката на чирака

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Престилката на чирака

За да се разбере доколкото е възможно, символиката на престилката на чирака нека да се вгледаме в някой от нейните различни функции: тя може да бъде от плат, когато става въпрос за престилката на готвача; да е от кожа, ако е обущар; или дори от метал, както е при някой по-рискови професии.

Но безспорно в основата на всичко е престилката на Зидаря, който се препасвал с нея, за да се предпази от искрите, които летели при обработването на Камъка. А нейната символика е повече от ясна – това парче плат или кожа, преди векове, е вододела между профанския свят и изкушенията на обществото.

Престилката е тази, която трябва, както да ни предпазва и да не пропуска външни намеси в божественото изкуство. Тя не трябва да позволи на това, което няма място в ложата, да прекрачи нейните граници. Ние го наричаме „Профанското”. Заради тази иносказателност наричаме престилката „Символ” и по тази причина тя опасва всеки един масон, независимо от неговата степен, неговите символи и бижута. Тя е тази, която напомня най-важното: животът на Масона е активен и трудов.

В епохата на строителство на катедрали престилката предпазвала най-невралгичните части от тялото, от главата до петите. Днес тя покрива единствено долната половина на тялото, като по този начин разкрива факта, че човешкото тяло се дели на две части:

– така наречената благородна част: сърце и глава. Имено в тях действа разума и духа. Тук се извършват основните наши дейности.

– Другата част е Телесната: която има за задача да изпълнява нашите плътски дейности. Това е лоното на нашите емоции и страсти.

Престилката на Чирака е бяла. Може да се нарече „Основополагаща”. Върху нея няма нито един орнамент. Тя е символ на чистотата, която вечно трябва да се защитава.

В крайна сметка Чиракът трябва да работи здраво върху необработения камък. И ако за роба, работа е само мъка, то свободният Зидар отхвърля изнежеността и ленността. За него работата е постоянна дейност, ползотворна и необходима, за да се превърне тя в част от универсалното строителство.

Триъгълникът в горната част на престилката символизира числото 3, което е могъщ масонски символ. Числото 3 позволява да се преодолее противопоставянето на противоположностите. Числото 3 е навсякъде в профанския свят: в духовното (отец, син и дух), във времето (минало, настоще и бъдеще), в семейството (баща, майка и дете), основните цветове (червени, синьо и жълто), агрегатните състояния (твърдо, течно и газообразно).

И масонския камък преминава през 3 етапа: Обработен, кубичен, заострен камък: Символ, приложим както в архитектурата, така и в живота, олицетворяващ нравственост и морал.

Колкото до квадратната форма на престилката, тя символизира традиционните четири елемента: Огън, Вода, Небе и Земя. Когато чиракът надене престилката той винаги се пита, защо тя е напълно бяла. Излизайки от черната стая за размисъл, където се е срещнал със символичната смърт, Чиракът получава чисто бяла престилка. Това е вид възскресение, пътят към чистотата и светлната. В този момент може да се каже, че Чиракът е напълно девствен и поема по пътя на ново съществувание и приношение.

По този начин Бог посвещава собствения си, божествен син, да служи на хората и да изкупи греховете им. Така и Аврам е принуден да жертва сина си, за да спаси евреите.

Първите престилки на чираци са били изработвани от агнешка кожа и това не е случайно. Агнето, в почти всички религии, е символ на невинността и това още повече засилва символизма на белия цвят. Така както Чиракът е препасан с бялата престилка, с бял покров е покрито тялото на покойника. И двата случая поставят едно и също ново начало, въпреки, че вторият момент е повече от тежък и болезнен. И двата случая бялото покривало символизира новия път, който се поема – път към светлината или среща с великия архитект на вселената.

Интересна е и фукцията на колана. При първите престилки на Масони той е имал формата на змия. А какво символизира студенокръвния хищник? От къде идва присъствието му на кръста на Чирака? През средните векове подобни колани са носели хората, които са били дамгосани от обществото, който не са изпълнили задълженията към своя суверен и са били отхвърлени.

Змията е символ на на мрака, на ада, на изкушението, на долните страсти, болката и предателството. Въпросът е защо това зло е на тялото на Чирака и поддържа белия символ на невинността и светлото начало? Не бива да забравяме, че мракът и злото са около нас и винаги дебнат. Те могат само за миг да ни освободят от свтлината на бели яцвят и да ни потопят в мрака на профанското изкушение. Затова закопчалката на змията е отзад, на гърба, за да оставим злото зад себе си.

В крайна сметка трябва да заключим: всички символи, които са вплетени в престилката на Чирака символизират една и съща идея: постоянната работа, било то над необработения камък или над себе си, е тази, която ни води напред. Работата по самоусъвършенстването и придобиването на повече познание е тази, които ще ни отведе от сянката – напред. Напред към брега на бялата, като престилка на Чирак, светлина.

И в края на този градеж, в кръга на шегата, трябва да заявява, че чисто бялата кожена престилка не е монопол единствено на нашите братя Чираци. Бяла кожена престилка са носели и трудоваците в строителни войски във френския град Лион по времето на Наполеон III. Този аксесоар бил въведен от военния губернатор на града – Маршал дьо Кастелан. Освен като смел военен и отличен инженер, той се славел и като кулинар, майстор по приготвянето на карантия. Неговият специалитет е влязъл в историята на втория по големина френски град като TABLIER DE SAPEUR – или ПРЕСТИЛКАТА НА ТРУДОВАКА. Тя се приготвяла от цяло парче, измито до бяло, шекмбе, панирано и поднесено със специален сос ГРИБИШ. Затова братя Чираци замислете се за следващата агапа.

Автор Бр. Велин 3°, “Морски сговор”