Високо уважаеми майсторе,

уважаеми съновници, майстори и обични братя!

Днескащният градеж няма за цел да разгадава символи а да покаже гледна точка върху символиката на „момента”, която е динамично послание. Какво е моментът за всеки един от нас? В какъв момент от нашият земен живот се намираме? Всеки от нас е в различен момент на възход, момент на изчакване, момент на подготовка и много други. Какво се случва когато се съберем пред вратите на храма? Обличаме нашето обичайно облекло за работа и се настройваме за предстоящият момента. Какво се случва когато всички потърсим едновременно очакван момент? Ние го предизвикваме. Ще дам няколко обяснение на този момент като използвам случки от житейски опит и ще приключим с практическо упражнение.

Всичко започна от момента на моето израстване като професионален спортист по баскетбол. Достигайки определено ниво към владеене на   тази изключително мъдра игра осъзнавах, че достигам лимита на физическата си подготовка. Наблюдавайки спортния свят около себе си се виждаше недостатъчното ми ниво като състезател, въпреки достигането на собствените си лимити. На времето възприемах книгите за изгубено време и реагирах и взимах решения за себе си разчитайки на опита и спонтанното си чувство за реакция. Разбира се по-късно прочетох много материали за това което ми предстоеше да разкрия за съществуването си. Но да не се отклонявам и се върнем върху тренировъчният процес. Започнах да наблюдавам най-големите състезатели и да си представям как се движа и взимам правилни решения поставен в трудни ситуации като тях. С времето се задълбочих и започнах да тренирам отделните части на играта баскетбол. И най-удивителното бе да си представям стотици и хиляди пъти как забивам топката в ринга. Нека да се има предвид, че на времето бях на 17 години с тегло от 64 килограма и ръст 174 см. Всеки от вас който се е докосвал до баскетболната игра, която се игра в отбор от пет играча и има за идея да развие у човек всички пет сетива моите физически данни не бяха предразположение за завършване на топката със забивка в коша. Един ден това се случи и аз усетих момента. Той беше настъпил още когато бях взел решение да го търся. Разбрах, че с мен се е случило нещо което вече е минало. В последствие участвах и в два конкурса за забивки, но по важното бе да разбера устройството на човешкият ум, че няма граници и използвайки визуалната симулация сме способни да предизвикваме  моменти, случки и събития. Това откритие ми даде криле и започнах да предизвиквам различни ситуации. Срещи с интересни хора, дори предвиждах разговори за да получа интересни отговори. Това е алхимия. Да нека говорим за това. Всеки които се намира вътре в храма той прилага тази химическа съставка настройвайки се за момента на работа.
Ще разгледам „момента” от гледна точка на толерантността. Много се говори за това какво да се предприеме с братя  не посещаващи редовна ложа и не заплащащи финансови отношения приели при приемането им. Разбира се, че не би било правилно да се съди за човек гледайки го от нашия момент на съществуване. За да се вземе такова решение е нужно да се изживеят повече моменти от гледната точка на обвиненият. Два са начините да се постигне максимално убеждение. Единият от тях е обиколният начин. Изживявайки и предизвиквайки моменти на взаимно изживяване, но това е свързано с много физическо време и понякога отнема цяла вечност. Вторият е прекият вариант. За него е нужно нагласа, търсене на момента не във физическият свят а в енергийно поле и безусловна чистота за да бъдете допуснати в полето на отсрещният индивид. Търсейки момента някъде в „бъдещето” с който отсрещната страна е готова да изживее същият този момент с безусловно приемане заедно с вас. Вие автоматично вече бивате допуснат. Това изисква много енергия и знания , но дава възможност да погледнем различни моменти поставени в центъра. Нашето движение би било само да се завъртим на 360 градуса за да открием всички нужни моменти за да отсъдим или да опознаем индивида. Да това е алхимия. За нея са умирали хора, полудявали са дори без да са осъзнали какво е точно тази наука в която всички извън храма на Соломон вярват, че оловото се превръща в злато или крие физическа формула за откриване на скрито знание и  разни съкровища. Но нека продължа моят градеж представяйки „момента” как се проявява в мъдростта.

От както света съществува се знае за отношенията между учител и ученик. Малко от тях разбират, че времето изискано от учителя не е за да изтезава ученика а да разпознае с мъдрост момента в който ученика е потърсил и предизвикал същият този момент на познание. Какво се случва, ще се опитам да пресъздам действията на двете страни. Ученикът търси и предизвиква чрез момента определено знание. Той го търси във времето опитвайки се да попадне на него. Представя си какво би открил вече знаещ учението което търси и то му се дава. Учението за да бъде предадено учителят с мъдрост разпознава момента на ученика за да му предаде знанието. Ако този момент е правилно открит и от двамата търсещи, защото и двамата учат един от друг, знанието се придава и приема пълноценно. В случай на разминаване бива изгубено или профанизирано. За това уважаеми учители проявявайте нужното търпение, ние знаем и ще се стараем да сме прилежни и постоянни в търсенето на момента си.

Като визуален материал мога да посоча моментите които всеки от нас пази и може да пресъздаде за себе си. Като например годишните ни балове. В които ние не сме с облекло за работа но нагласата за изживяването на един общ момент, невидим за останалите, всъщност  ни концентрира чувството за братската верига. Дори със тези които не присъстват в залата.
Бих искал да се върна към молбата отправна ни на предната открита ложа от високо уважаемият майстор – да се помолим за осъществяването на нов храм. Молбата беше за настройката на всеки от нас да потърси момента в който всеки един вижда себе си и намира своето място в един храм. Няма значение как си го представяте и какви форми ще му дадете. Моля ви сега за едно кратко упражнение. За десет секунди мълчание в което всеки да потърси момента на новият храм той е някъде там. Така нашата обща мисъл ще се мултиплицира многократно и ще затвърди нашите намерения с което ние изграждаме сегашният момент в бъдещето. 10-9-8-7-6-5-4-3-2-1. Високо уважаеми майсторе, уважаеми съновници, майстори и братя. Обичам ви. Завърших високо уважаеми.

Бр.: Георги