ГРАДЕЖ: Разсъждения за числата от 1 до 5 до 10

Новина 827 от 1305
ГРАДЕЖ: Разсъждения за числата от 1 до 5 до 10

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Разсъждения за числата от 1 до 5 до 10

“Числата са ключът към древните възгледи за космогонията в нейния широк смисъл, разглеждана както като духовна, така и като физическа дисциплина ; те са ключ и към еволюцията на днешната човешка раса ; всички системи на религиозния мистицизъм са основани върху цифрите.  Свещеността на числата започва с Великата Първа Причина, ЕДНОто, и завършва с НУЛАта – символът на безкрайната и безгранична Вселена.” (Блаватска, “Разбулената Изида”, т.2.)
Големият Маг на числата  в древността е, безспорно, Питагор – Великият философ от Кротон. Неговото учение формулирало два основни раздела – Науката за числата и Теорията за величината. В първия се включват аритметиката и музикалната хармония, а във втория – величината в покой или геометрията и величината в движение или астрономията. Принципите, управляващи числата са принципите на реалното съществиване, а елементите на числата са елементите на реалностите.

Монадата, или числото 1, е дефинирано от Теон от Смирна като “основа и елемент на числата”. То “само се вади от всяко число и остава стабилно и солидно”. Монадата остава самата себе си сред числата, защото нито едно друго число не може да се извади от нея или да се отдели от нейното единство.
На монадата, според Фотий, питагорейците са дали много имена. Например :
Бог, Първото от всички неща, Създателят на всички неща ;
Разум, източникът на всички идеи ;
От нечетното водят началото си и четното, и нечетното – следователно монадата е Мъжкото и Женското начало заедно – двете заедно пораждат всички неща ;
Дева, заради чистотата на нейната природа ;
Атлас, защото свързва, крепи и разделя всички неща ;
Слънцето ;
Аполон … и още поне двадесет други имена.
Питагор казва “Монадата е началото на всички неща”. Знакът за едното означава “Живият човек”, и още “изправен”. Лингамът, изправената колона, е нейният индуистки символ.
Числото едно, Бащата на числата, в римската и арабската системи е обикновена вертикална черта, но в старите системи, където числата се представят от техните букви, почти навсякъде буквата А, която е начело на буквите от азбуката, символизира монадата.
Римските цифри започват с линии – І, ІІ, ІІІ, ІІІІ, после продължават с остър ъгъл за V и два остри ъгъла за Х. При 50, обаче вече правият ъгъл ляга на едното си рамо и се превръща в L.

Диадата или числото 2 е главната противоположност на монадата. Тя е интервалът между монадата и множеството и причина за различието.
Нарича се “Смелост”, защото е първото число, отделило се от Божественото едно ( от “Светилището на подхранваното от Бога безмълвие” , казват халдейските оракули) ;
Нарича се и “материя”, тъй като е определена и е причината за множеството и за делението ;
Наричат я и “извор на симфония”, и “хармония” ;
Тя е основата на всички женски божества и, следователно, на Природата, Рея и Изида.
Двете колони на входа на Храма на цар Соломон, са забележителни символи на силата и стабилността, на мъжката и женската сила – една универсална диада.
От друга страна, двойствеността ни въвежда във фаталната алтернатива на единицата или доброто, а именно – злото ; и също – в редица други контрасти – нощ и ден, светлина и мрак, истина и грешка, мъжко и женско. И точно с тях се асоциира човекът – паднал от своето високо място, от духа в материята.
Животът се ражда именно от двойките противоположности – мъжкото и женското. Микроскопът ни разкрива сперматозоида и яйцеклетката, просто за да потвърди древното познание на филисофите от Египет и Индия, а също и на гностиците, които учат, че човекът произлиза от Змията и Яйцето.

Триадата или числото 3, първото нечетно число с енергия, първото съвършено число, тя е “среда и аналогия”.
Триадата е причина за добрия съвет, интелекта и познанието. Тя е Господарката на музиката, на геометрията и на астрономията. Триъгълникът е основната геометрична фигура. Буквата Йод в равностранен триъгълник е била символ на непроизносимото име Йехова.
Триединството е универсално обяснение – Исус, Йоан и Мария ; двете колони – цедек и мишпат и камъка шалом, свързващ ги в арка ; Озирис, Изида и Хор ; трите степени на Масонството ; тройното Тау на Кралската арка ……..

Тетрадата или числото 4 е наричана от питагорейците “най-великото чудо”, “доизвестна степен Бог”, “изворът на Природата”, “носител на нейния ключ”.
Тетрадата се нарича “Справедливост” като първото кратно четно число.
Равините са скрили своите тайни принципи за Божествената същност на Бог-Творец в прочутия Тетраграммотон или непроизносимото име, с което наричаме Йехова IHVH.
Наричат Питагор “този, който предаде на нашите души Тетрактиса”. Първият Тетрактис е от композицията на първите числа 1, 2,3 и 4.
Четворката е завършекът на групата от четири елемента – точка, линия, повърхност и обем. Когато съберем 1, 2, 3, и 4 се получава 10, което е толкова съвършено, че не можем да вървим по-нататък, а за да го увеличим, трябва да се върнем към монадата.
Тетрадата е Космоса, Светът, защото образува числото 36 по следния начин :
1 + 2 = 3
3 + 4 = 7
5 + 6 = 11
7 + 8 = 15, а 3+7+11+15 прави 36.
Това е сборът на първите четири нечетни с първите четири четни числа.
Самата цифра 4 представлява човек, носещ Триъгълника на Божествеността – още една разновидност на Триединството на Същността на Твореца.
Да не забравим, че на числото 4 принадлежат няколко форми на кръста – от малтийския до свастиката.

Пентадата или числото 5 е едно изцяло сферично и кръгло число. При всяко умножение то възстановява себе си – както е при кръговото движение и светлината. Затова 5 е числото на “Светлината”.
То обединява и свързва в приятелство двете форми на числата – четната и нечетната, двойката и тройката. Затова го наричат “отсъствие на конфликт”. Също и “справедливост” заради това, че показва нещата в светлината.
Петицата е в средата на “тялото на числата”
1 4 7
2 5 8
3 6 9  ( сборът по всички кръстове е 15)
Пентадата е числото на Венера. Нейната орбита описва петолъчка със Слънцено в нейния център за време 40 години минус малка грешка от три дни. В нашия занаят тази мистична петолъчка е с ярка светлина, символизираща Слънцето в центъра и увенчана с буквата “G”.
Венера, Утринната звезда, Божествената звезда е изобразена като йероглифа “знание” от египтяните.
В много традиции петолъчката на Венера се свързва с петолистната роза – символ на възкресението и непорочното зачатие. Петолистната шипка Rosa Canina има свойството да дава плод, без да е опрашено от друго растение. Тя не се нуждае от партньор, за да върже плод. Така растението може да загине и да се прероди под същата форма като предишното си “аз”.
Обръщам внимание на братята чираци, че им предстои в клетвата на калфите да поемат 5 задължения, а в майсторската клетва – 3. Те ще преминат през “справедливостта” и “светлината” (пентадата) и ще се насочат към “познанието” (триадата).

В първата част на този Градеж говорих за числата от 1 до 5 – за монадата, диадата, триадата, тетрадата и пентадата. Започнахме с “основата на всички числа”, “първото от всички неща”, “Бог – създателят на всички неща”, “Разумът – източникът на всички идеи”, “Слънцето”, т.е. монадата. Стигнахме до пентадата -средата на тялото на числата, “Светлината”, “справедливостта, наказваща несправедливостта”, символизирана от Пентаграма, Петият елемент – Квинтесенцията на Алхимията. Да продължим нататък.
Хексадата или числото 6 е наречено от питагорейците “съвършенството на частите” и още “брак”, защото е равно на сбор на две равни части – като церемония при женитба. То е равно на умножението на първите две четно и нечетно число и е като симетрия на мъжкото и женското, на здраве и красота при създаване на потомство.
Шестицата е единственото от 1 до 10 пълно число, защото половината му е 3, третината е 2, а една шеста часта част е 1 – сборът им е 6. Пълните числа са като добродетелите – малко на брой.
Както и пентадата, когато се умножи сама по себе си, хексадата се възпроизвежда в единиците на новото число – 6, 36, 216 и т.н.
Хексаедърът (обемната фигура с 6 повърхности) – това е кубът, с цялата му символична тежест в нашия Занаят – “най-справедливата” обемна фигура, цялата под прав ъгъл..
Друидите изпълнявали основните си церемонии на шестия ден от месеца и по шестима събирали своя имел.
Стигаме и до хексалфа, Щитът на Давид – двата обърнати един срещу друг и преплетени триъгълника – универсалния символ на единството на противоположните Мъжко и Женско начало, на Огъня и Водата, на Въздуха и Земята, обединението на Божествената и човешката природа, на Небесния и материалния свят.
Еврейската “Сефер Йецира”, “Книга на Сътворението” казва за хексадата – “Единиците , представляващи посоките на света – север, юг, изток и запад, както и дълбочината и височината, а по средата на всичко това е Свещеният Храм”. Свързвайки условни крайни точки на шестте посоки, пред нас се появяват двете слепени пирамиди на октаедъра.
Като повдигнем 6 на трета степен, получаваме 216. Това, според Питагор, са годините, след които всичко се преражда, т.е. това е периодът на Метемпсихозата или прераждането на човека след всяка смърт.
При шумерите три чертички, кръстосани под остър ъгъл, т.е. образуващи хексада, са символ за царската власт. Към този древен символ ще се върнем отново още при следващото число.

Хептадата или числото 7 е произлязло от гръцкото “себо” (почитам) и еврейското ShBO (кълна се и също – удовлетворен, изобилие). И оттам – Септос, “свещен”, “божествен”, “без майка”. Това е числото на планетите, познати на древните – Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн. Седем са дните в седмицата – а в английския например те са наречени на седемте божества на готите, които пак идват от седемте планети. Седем са тоновете в музикалната стълбица – те се излъчват от планетите и образуват музиката на сферите.
Гърците наричат Аполон, слънчевият бог, Ебдомайос, седморния. Числото 7 е посветено и на персийския бог на Слънцето Митра.
Стълбата Кадош има седем стъпала нагоре, т.е. Охеб Елоа, Божията любов и седем надолу, Охеб Керобо, любовта на ближния.
Изглежда и за халдейците е било свещено, защото чрез числото 7 са направили най-универсалния израз на Съдбата, която може да поеме във всяка посока. Те са номерирали стените на куба и са го направили малък, за да се скрие в човешка длан. Очевидно са го посветили на Божественото начало, защото при всяко събиране на цифрите от противоположните страни на зарчето се получава 7.
В Кабала човек има седем принципа, като след смъртта горната триада се отделя от долната тетрада. Тези седем принципа виждаме и в езотеричния будизъм.
У човека има 7 сетива – 5 явни и 2 скрити ( психическото възприятие и духовното разбиране), според Е. П. Блаватска. Същото е и при индуизма, където татвите са 7 – 5 екзотерични и 2 – езотерични.
Ако се върнем към “Книгата на Сътворението”, ще видим, че в средата на хексадата на евреите е Свещеният Храм, точно в седмицата.
И отново сме при шумерите и техния царствен символ от три черти, кръстосани като хексада, но и свързани в средата, т.е. свещена хептада. И една абсолютна аналогия – буквата “Ж” се изобразява точно по този начин. Освен това, тя е седмата по ред в кирилската азбука.
В една Свободнозидарска Ложа е нужно да работят на Градежа мимимум 7 майстора.

Огдоадата или числото 8 е наричано “Универсална хармония”, защото отделя музикалните пропорции. И също е “справедливост” с нейните съставни кратни четни числа и равните й части. Това е числото на Дионис, който е роден в осмия месец.
С осемте си върха – огдоадата е първият куб на енергията. Гърците са казвали : “Всички неща са осем”.
Двата преплетени насрещно квадрата, образуващи равностранния осмоъгълник – символ на “Божествената справедливост” – това е най-ползваната в ислямската архитектура и религиозна орнаментика фигура. Тя е основана на равностранния прав ъгъл и негова по-сложна форма.
Един от най–древните кръстове е осемраменния кръст – свастиката. Името й идва от сансскритската дума за “благоденствие”. Народите от Северна Америка до Япония познават този мощен енергиен знак на плодородието, прераждането, вечния кръговрат на Живота.
Познатият в нашия занаят кръст от плащовете на рицарите – тамплиери е също осмоъгълен, със заострени краища.
Осмоъгълен е коптският кръст – равнораменен кръст и по диагоналите още 4 рамена като “т”, символ на пироните, приковали Исус.
Осмицата е символът на Безкрая и връзката с Божественото. За една календарна годинна слънчевите лъчи, прокарани през неподвижна леща описват точна двойна спирала, т.е осмица.
В Древен Египет един от свещените йероглифи е този, изобразяващ Града на Слънцето – Ану (Хелиополис). Това е обелиск с кръст на върха и кръг или елипса, разделена на 8 части.
През 37 г. император Калигула преместил един обелиск от Хелиополис в Рим. На върха му поставил бронзова сфера. През 1588 г. папа Сикст V изправил обелиска на площад “Св. Петър” и сложил на сферата герба си – звезда над три планини, а отгоре – златен кръст. И след още 70 години папа Александър VІІ наредил да се построи около площада красива колонада във форма на огромна елипса. Архитектът на целия ансамбъл Бернини прибавил на площада около обелиска прекрасен геометричен мотив – елегантна елипса, разделена на точно осем части. Може би един поклон пред Джордано Бруно, чиято смърт на кладата ознаменува началото на този същия 17 век.

Енеадата или числото 9 е като океан, който се носи около другите числа от декадата. Тя е първият квадрат на нечетно число и като хоризонт ограничава останалите числа. Наричат я “съвършена”, “довеждане до край” по две причини – защото човешкият плод се износва за девет месеца и защото води началото си от триадата ( 3х3 или 3+3+3).
Девет е число на Материята, защото както и да се мени, не се унищожава. Като пример :
9 х 3 = 27     2 + 7 = 9 ,      ……………………..………………….
9 х 15 = 135     1 + 3 + 5 = 9 ,  ……………………   и т.н.

Декадата или числото 10 е наречено “напълно завършено” и “изцяло изпълнено”. То е Великият връх на числата и когато е достигнато, не може да се подмине. За да увеличим числото, трябва да се върнем към монадата.
Питагорейците я наричали с очарование “Бог”, “Небе”, “Вечност”, “съдба” и “Слънце”.
10 е дом на всички числа и оттам името му – от dechomai (приемам). То е сбор на елементите на свещеното число 4, т.е.
4 + 3 + 2 + 1 = 10.
Затова е “Вечност”, “Космос” и “Вселена”.
10 е и “изворът на Вечната природа” заради следното свойство :
1 + 9 = 10 , 2 + 9 = 10 и тъй до 5 + 5 = 10.
Както 5 и 6, и 10 повдигнато в квадрат повтаря себе си в единиците на новото число.
Питагоровият триъгълник, Тетраксиса, включва в себе си най-отгоре монадата, под нея – диадата, отдолу – триадата и най – отдолу – тетрадата. Така се описва по друг начин декадата. Това са и четирите форми – точка, линия, повърхност и обем.
В Библията Божиите заповеди са десет.
Десет Сефирот образуват същността на догматичната Кабала. Десетата Сефира, Малкут, MLKT, завършва еманациите, а под нея са подредени по нива три триади.
Но това, скъпи братя, е една голяма тема за друг градеж.

В прослава на Великият Строител на Всички Светове !

Бр.: Л. А., 3

Л.: „Понтика”, О.: Бургас