ГРАДЕЖ: Читалищната дейност в България

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Читалищната дейност в България

Многоуважаеми Майсторе!

Обични Братя!

Целта на моя гредеж е да ви запозная по-отблизо с уникалната за България читалищна дейност и да внеса повече светлина относно връзките на масонството през възраждането и читалищата в България. Мисля, че темата е актуална за нашето движение и в частност за ложа Понтика.

Читaлището представлява една от най-уважаваните и дълговечни институции в България, на която е отредено специално място в историята на българското общество.

Първите читалища се появяват в средата на 19 в. като обществени читални, но в процеса на своето развитие те се превръщат в просветни и културни средища, носещи облика на доброволни организации на гражданското общество. Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане. Всъщност те представляват първите граждански центрове, които осигуряват равно участие и всеобщ достъп до услуги, и стимулират развитието на социалните взаимоотношения и форми на взаимодействие, предшестващи зараждането на нацията. Изградени са на  самодеен принцип и ако за времето от 1856 до 1869 г. читалищата в България наброявали 30, то от 1869 до Освобождението броят им надхвърлил 130. След Свищов, Лом и Шумен читалища започнали да се организират и от българите в Македония. През 1860 г. в Битоля било открито читалище “Съгласие,” в което имало “български вестници и от други разни езици , така и една книгохранителница от български книги.” Основани били читалища в Прилеп, Велес и навсякъде, където българската народност била жива и активна. Основава се и Читалището в Цариград – най-силната духовна организация извън пределите на България.

През 1861 г. българската революционна емиграция начело с Г.С.Раковски основала в Букурещ българското читалище “Братска любов.” Великият революционер веднага подарил 100 екземпляра от своята книга “Горски пътник” като основа за читалищната библиотека.

Основава се и Българското книжовно дружество през 1869 г.  в гр. Браила – Румъния, в къщата на Варвара хаджи Велева, което по-късно прераства в Българска академия на науките. Първоначално седалището на Дружеството е в Браила. Сред основателите му са отново видни просветени български патриоти, като Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски. Дружеството е израз на стремежа на българите да преодолеят причинената от многовековното чуждо владичество икономическа и културна изостаналост и да извоюват националното си освобождение. Основната цел на дружеството според устава му е „да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване”. Товае и основата на устава на читалищата. След освобождението Дружеството се премества в София и през 1911 г. е преименувано на Българска академия на науките.

Читалищата са откривани от изявени будители, просветители известни членове на Българския Революционен Комитет. Известно е че повечето от тях са били  приети в масонски ложи или са чевствали близко до масонските принципи и идеи. Едни от най-известните  са Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Петко Рачев Славейков, Евлоги Недев Георгиев,  Васил Друмев,  Димитър Павлиев Иванов, Г. С. Раковски ,  Захари Стоянов, Никола Обретенов, Велко Абаджиев, Пенчо Черковски…

Специално внимание заслужава читалище „Зора“ в гр. Русе. Официално читалището е открито през 1866 г. по инициатива на масона Драган Цанков, учител и обществен деец. Името “Зора” – (пробуждане, нов ден), говори за основата му цел – просветление чрез просвета и култура, възможност за самообразование. Първоначално читалището се помещава в къщата на Ангел Глаголиза, но е премествано няколко пъти. През 1870 г. се намира в сградата на Манол Мартинов. Известно е, че Цанков открива ложа през същата година, а читалище “Зора” е универсален масонски метод за прикриването на зидарската дейност и тогава, и след това.

За пред обществеността деиността на ложата е била просветна,съсдава се читалището, където младежите са се събирали да четът весници,религиозни,исторически и революционни книги на български. Там например се взема решението да се раздели основното училище на две/до трети клас и до осми клас/,занимава ли са се със общинските проблеми/като събиране на данаци-разрешители за строеж,за търговия и др./

В народното читалище “Зора” членували будни занаятчии, дребни търговци, ученици и младежи, които се събирали да четат и обсъждат получаваните вестници, списания и книги. По-заможните привидно се отказвали от членство поради някои уставни задължения, вътрешни борби и политически съображения, тъй като членували в различни масонски ложи в Европа и света.

По това време Иван Ведър се зъвръща от Цариград. Сприятелява се с Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Тома Кърджиев и Никола Обретенов. За Захари и Тома той е нещо като наставник. Благодарение на него бъдещият автор на “Записки по българските въстания” овладява четмото и писмото и става помощник-библиотекар в прочутото русенско читалище “Зора”.

Първият устав е бил приет още през 1866 г.,. За него Захари Стоянов пише в “Записките”, че бил положен в златна рамка и гласял: “Никаква книга или вестник с противно за правителството съдържание не се приемат”. В архива на Русе се пази машинописен препис от устав на “Зора”, в който такова ограничение няма. В този препис читалището е наречено дружество. Дружество нарича “Зора” и Захари Стоянов: “Защо не се потрудя и подействвувам да се запиша, ако е възможно, в това дружество?”

По запазени документи, се казва, че печатът на “Зора” е кръгъл и с надпис “Българско читалище Зора в Русе. Но достигналият отпечатък от 31 януари 1870 г. е с надпис: “Българско народно читалище Русчук 1869-1870” и с масонския символ “братски стиснати ръце”.

Подобна е историята на повечето читалища в България от това време: първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов – 1856 г.,читалище “Постоянство” – Лом – 1856 г., читалище “Добри Войников”, читалище „Надежда“ в Търново – 1869г., читалище “Напредък” Враца – 1869 г., читалище „Бачо Киро „ – Бяла Черква – 1869г.,.

Може още много да се говори за читалищата през българското възраждане. Наситени са с история.  Били са активни, нажежени и са изпреварвали времето и събитията. Те са изиграли жизненоважната си рола в онова време и заслужават да останат в историята с нужното им признание.

След този период, тези центрове постепенно затихват и след 1944 г. се политизира дейността им, като това ги отдалечава още повече от първоначалната идея.

В момента в България има около 3600 регистрирани читалища. В бургаска област са 37, а в гр. Бургас 15. Интересно е колоко от тях имат реална дейност. Докато търсех материали за читалищата в интернeт ми направи впечатление, че като цяло тази дейност е застинала през годините. Повечето сгради имат хронични проблеми свързани с ремонтни дейности и недостиг на средства. Нямат официални сайтове в интернет. Освен данни от местни медии и изказвания по форумите много трудно може да се почерпи допълнителна информация. Дейността им се свежда до честване на годишнини, възстановка на народни обичаи, тук-таме литературни четения…

Може би изложеният градеж ви се струва безкрайно безинтересен. Сигурно е така, но самата тема е скучна. Няма нищо цветно в живота на читалищната дейност в момента, която да заслужава внимание и да провокира размисъл. Младите хора не намират смисъл в остарелите форми на занимание. Най-вероятно ситуацията с читалищата днес е такава, защото са приели безусловно началата и се придържат към архаичния модел. Времената се менят, а с тях и хората. Много е трудно да се преодолее инвазията на поп-фолк културата. Да се прескочат лесносмилаемите и лъскави марки. Няма как да не се сблъскаме с всеобщото нежелание за духовно развитие у младите хора в България. Стремежът към материални блага взема превес над духовните. Нужна е промяна и то голяма или казано модерно НОВ ФОРМАТ!  Както навремето тези будни българи, голяма част от които посветени в масонските принципи са стигнали до убеждението, че на народа му е нужно просветление, така и ние днес сме длъжни да използваме отдалия ни се случай със старта на читалище Св. Климент Охридски да положим едно ново и модерно начало. Начало в тон с неизбежните промени, които очакват масонството в близките години.

Имаме шанс да направим тази тема цветна за братята след нас!

Завърших!

Бр.: Д. П., 2`

02.2.2010
Л.: „Понтика”, О.: Бургас

Читалища