ГРАДЕЖ: ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

Новина 648 от 658
ГРАДЕЖ: ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

1824 г.
В основана от французи масонска ложа в гр. Кишинев е приет българският архимадрид Ефрем.

12. 12. 1863 г.
Българинът Иван Ведър получава първата си масонска степен в „Ориентал ложа” № 687 в Цариград.

14. 09. 1867 г.
Българинът Константин Стоилов става масон в лайпцигската ложа „Аполо”.

1877 – 1878 г.
Група румънски офицери, участващи в обсадата на гр. Плевен, основават полева масонска ложа, в която са приети и българи.

21. 02. 1879 г.
Иван Ведър завежда в Букурещ трима русенци и става техен поръчител за приемането им в ложа „Хелиополис”. По-късно са посветени още трима русенци, като така всичките, заедно с Иван Ведър стават необходимия брой от седем души с майсторска степен, за да може да бъде основана самостоятелна българска масонска ложа.

15. 02. 1880 г.
В град Русе, в дома на Иван Ведър, в присъствието на делегация от Румъния се открива първата българска масонска ложа „Балканска звезда” под попечителството на Великия Изток на Португалия и записана в неговите регистри под № 134.

02. 03. 1883 г.
Ложа „Балканска звезда” доброволно прекратява дейността си поради сложната политическа обстановка в Княжеството.

14. 01. 1884 г.
Със съдействието на русенските масони и под патронажа на Великата ложа на Румъния в гр. Варна е учредена Велика ложа на България, която още през май същата година е призната от Великата Символна ложа на Франция, но просъществува много кратко.

21.02. 1881 г.
В Париж е посветен в масонството българинът Константин Величков, тогава – депутат в Областното събрание.

1885 г.
В българската масонска ложа „Братство” се ражда идеята за създаването на Българския червен кръст, която по-късно бива осъществена от масона Димитър Карамфилович.

1911 г.
В България е преведен романът „Масони” на руския автор А. Ф. Писемски.

02. 03.1914 г.
В София е учредена ложа „Заря”, призната за редовна в лоното на френската масонска централа и записана под № 463. На 28 април с. г. ложата е тържествено осветена

1915 г.
В списанието „Българска сбирка” излиза първата публикация на тема – масонството в България.

19. 02.1915 г.
Създаден е Възпитателен институт „Заря” с основна задача – осъществяване целите на масонството извън ложите.

1916 г.
Създадени са масонски „огнища” (венчета) в градовете Горна Оряховица, Пловдив, Бургас, Стара Загора.

09. 06. 1917 г.
Ложа „Заря” уведомява писмено Великата ложа на Швейцария, че решава да направи съответните постъпки за прерастването й във Велика ложа на България и моли швейцарските братя за съдействие. Ложата-майка. Великата ложа на Франция, дава веднага съгласието си.

27.11.1917 г.
Провъзгласено е създаването на независима Велика Символна ложа на България със седалище гр. София, като за първи Велик майстор на българските масони е избран генерал Александър Протогеров.

07. 01. 1918 г. (Ивановден)
Провежда се ритуалът „Тържествено настаняване на Светлина” в ложите „Зора” и „Светлина”, които са съставните формирования на Великата ложа на България.

20. 03. 1918 г.
Великата ложа на България е уведомена, че с призната от деветте Велики ложи на Германия.

22. 03. 1918 г.
Великата ложа на България е призната от Великата ложа на Прусия.

края на 1918 г.
Великата ложа на България е призната от Великите ложи на Турция, Холандия и Унгария.

10. 02. 1918 г.
Великата ложа на България създава „Институт за защита на българските интереси” с цел защита на икономическите интереси и стопанската независимост на страната.

11. 10. 1918 г.
Масонска делегация на Великата ложа на България е приета от министър-председателя Александър Малинов с предложение за оказване на помощ на изпадналата в беда държава.

1919 г.
В България е издадено съчинението на немския писател К. Щарке „Франкмасонството

25. 05. 1919 г.
Основана е трета масонска ложа „Сговор”.

22 – 23. 06. 1919 г.
Свикан е първият Велик събор на Великата ложа на България. Приемат се Устав и Общи наредби. Утвърждава се декларация за принципите на масонството в страната. За Велик майстор е избран Петър Мидилев.

02. 10. 1919 г.
Министерството на просвещението на България утвърждава Устава на ВЛБ и я узаконява.

16. 12. 1920 г.
Чрез активното съдействие на Великата ложа на България, страната ни е приета в Обществото на народите.

14. 11. 1920 г.
В Русе е образувана ложа „Дунавска звезда”, която е призната за редовна на 06. 05. 1921 г. с пьрвомайстор Филип Симидов.

06. 05. 1921 г.
В Пловдив е основана ложа „Слънце” с първомайстор д-р Христо Аджаров.

25. 09. 1921 г.
В София се провежда Велик събор на Великата ложа на България. На него се взема решение за създаването на масонски ложи в по-големите градове на страната.

януари 1922 г.
Започва издаването на съюзния печатен орган на Великата ложа на България – списание „Свободен Зидар”. Първият главен редактор на изданието е Стоян Кутинчев. По същото време масонът Васил Точков подарява на Великата ложа печатарска машина тип „Американка” и проф. Асен Златаров основава издателството „Акация”.

януари 1923 г.
Във Варна е основана ложа „Черноморски приятели”.

27 – 30. 09. 1923 г.
Великата ложа на България взема участие във Втория конгрес на Международната масонска асоциация чрез двамата си делегати Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев.

1925 г.
Великата ложа на България закупува в София собствен имот за построяване на масонски храм.

13. 02. 1925 г.
В София е убит масонът Никола Милев – директор на в. „Слово”, първомайстор на ложа „Зора”.

16. 04. 1925 г.
При атентата в църквата „Св. Неделя” загиват масоните Никола Рачев, Младен Костов и Стефан Найков.

1926 г.
В Кюстендил е създадена ложа „Македония”, като за първомайстор е избран кметът на града, адвокатът Никола Кочев.

17. 05. 1927 г.
В Плевен е основана ложа „Правда” с първомайстор фабрикантът Никола Бърдаров.

28.02.1928 г.
В Ямбол е регистрирана ложа „Кабиле”.

1928 г.
Великият майстор Петър Мидилев е провъзгласен за почетен член на руската емигрантска масонска ложа „Великий свет севера”.
Това е първият случай български масон да бъде удостоен с титлата „почетен” от чуждестранна ложа.

08. 05.1929 г.
В Бургас е основана ложа „Св. Климент Охридски”.

1929 г.
В България е отпечатана книгата на немския автор Август Хорнефер „Свободното Зидарство – франкмасонството. Произход. Развитие. Същност.”.

31. 05. 1931 г.
В Дупница е основана ложа „Св. Иван Рилски” с първомайстор Иван М. Греков. Това е единадесетата масонска ложа в състава на Великата ложа на България.

януари 1934 г.
Делегатът на Великата ложа на Югославия Томич, на заседание на ИК на Международната масонска асоциация иска разрешение в България да бъде учредена друга Велика ложа под сръбско попечителство. ММА не взема страна в спора между сърби и българи по този въпрос.

21. 06. 1934 г.
В програмата си за предстоящите избори Съюзът на българските фашисти залага специални задачи за унищожаването на масонството в България.

1936 г.
Към Великата ложа на България се създава Върховен съвет на 33-та степен по старошотландския обред. С това в международен мащаб българското масонство преминава в по-висша степен.

1937 г.
Излизат антимасонските брошури „Сензационни разкрития на тайните архиви на българските масони” и „Кои са масоните в България” на автора Р. Янков.

април 1937 г.
Фюрерът на българските фашисти Христо Кунчев издава брошурата „Масоните без маска”.

1938 г.
В отговор на антимасонските писания инж. Димитър Ведър издава антология на масонството в България под заглавието „Свободното Зидарство”.

1939 г.
Умира Великият майстор Петър Мидилев и функциите му поема заместникът К. Станишев

24. 07. 1940 г.
Във връзка със създалото се международно положение Великата ложа на България провежда специално заседание, на което се взема решение за саморазпускане на всички масонски ложи в страната. Чрез печата е разпространено взетото решение.

24. 12. 1940 г.
Народното събрание приема „Закон за защита на нацията”, с който се разтурят всички организации, участващи в международни сдружения, в това число и Великата ложа на България.