ГРАДЕЖ: „Обзавеждане на компютърни кабинети в училищата, в които се учат децата от българската общност в Албания“

Новина 10 от 1280
ГРАДЕЖ: „Обзавеждане на компютърни кабинети в училищата, в които се учат децата от българската общност в Албания“

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

„Обзавеждане на компютърни кабинети в училищата, в които се учат децата от българската общност в Албания“

Видео в края на текста

във връзка с инициативата „Обзавеждане на компютърни кабинети в училищата, в които се учат децата от българската общност в Албания“

Ложа Професор Асен Златаров, Ложа Захари Стоянов

В началото на 2018 година брат Иван от ложа Асен Златаров бе впечатлен от документалния филм на БНТ разказващ за българското малцинство в Албания и по специално за българите живеещи в селата в местността Гора, намираща се на границата на Албания с Косово и Македония.

Запозна Братята от ложата в градеж. Всички бяхме заинтересовани от предоставената информация. Никой в ложата не бе и подозирал че в сравнително далечна и трудно достъпна локация, след толкова много години и преминали исторически и политически събития има кътче, което е запазило толкова българщина. Всичко това се е случило на практика без никаква подкрепа от България и въпреки асимилационните процеси протекли стартирали от 14 век и продължаващи и до сега. Хората живеещи там бяха запазили българското, въпреки и напук на всичко.

Надявам се ви е известнен факта, че от 12 октомври 2017г година в конституцията на република Албания е вписано и българското малцинство.

След градежа бе взето решение да стартираме инициатива да подпомогнем 3 училищата в областта с обзавеждане на компютърни кабинети, като започнем с едно училище като пилотно, за да проверим работеща ли е инициативата и след това да продължим с останалите.

Съвсем челенасочено благотворителната акция бе фокусирана в сферата на образованието и обърната към децата.

Започна бавно и мъчително събиране на финансови средства за осъществяване на инициативата. Използвахме всички познати и непознати методи. Първоначално събирахме средства на всяка ложа чрез вдовишката торба. Събирането вървеше бавно поради слабото посещение и последвалата ковид пандемия. Средства се събираха и от лични дарения на Братята. При съвместни ритуали с други ложи разяснявахме нашата кауза и всички братя гости  с готовност ни подпомагаха. Вероятно е грешка, но не направихме инициативата достатъчно публична.

През 2021 година част от братята от Ложа Асен Златаров се отделиха в отделна ложа и взеха патента на Ложа Захари Стоянов. Без това да има съществено значение за инициативата, двете ложи продължихме дейностите по общата цел.

През този период не губехме време, а се занимавахме с съпътстващи организационни дейности. Брат Иван влезе във връзка с МВнР и респективно с посланика и секретаря на посолството на Република България в Република Албания.

След като пандемията от Ковид приключи, посещаемостта в ложата се увеличи, съответно се подобри и събираемостта на средствата.

Към ложата се присъедини Брат Майк от Южна Африка. Разбирайки за подготвяното дарение, предложи и организира няколко инициативи в помощ на идеята

  • Благотворителни търгове за бутилка алкохол за братята от двете ложи
  • Томбола свързана с световното първенство по футбол в Катар – вероятно сте забелязали отварянето на пликовете с билети на Игнажденската ложа в Kлуб 2008
  • Благотворителен покер турнир – в турнира се включиха и Братя от Високопочитаемата ложа майка Заря. Освен с участието си в турнира ни предоставиха и допълнително дарение. Условията на турнира бяха 50% от постъпленията да бъдат разпределени за награден фонд, а другата половина за учебните зали в Албания. Напълно в духа на Масонската благотворителност, брата спечелил турнира дари наградата.

Покер турнира беше последния етап на събирането на средства за обзавеждането на компютърния кабинет в първото училище.

В края на март имахме достатъчна сум пари за една компютърна зала както и останали допълнителни средства за стартиране на втора.

Компютрите бяха инсталирани и предадени на представители на МВнР за да пътуват безпроблемно като дипломатическа поща. Този факт още веднъж показва добрата съвместна работа с институциите за което сме много благодарни.

Взехме решение че подходящия момент за доставка на компютрите вероятно е началото на учебната година – 15 септември.

Междувременно установихме връзка с дружество „Наша Гора“ и неговия представител Фисник Ходжа(преподавател по физика в Софийско училище). Това дружество със собствени средства спомага в последните години за поддържане на българщината в селата с българско самосъзнание.

Тъй като 15 септември се оказа политически неудобен ден за доставка на техниката, взехме решение да го направим на 22ри септември

Доставката осъществихме  трима братя  – Иван Росен и аз.

Пътувахме по маршрут София- Скопие – Тирана. Минаването през Тирана бе наложително, поради това, че посланика на България в Албания  Ивайло Киров искаше лично да се запознае с нас. Сутринта на 22.09 посетихме българското посолство за среща. Посланника и заместникът му ни разясниха накратко в дружеска беседа, къде отиваме и какво да очакваме. Отбелязаха че каквото и да ни разказват без да видим нещата на живо няма да разберем нищо за бита на тези хора. Споделиха че ако отидем сами вероятно никой няма да ни посрещне защото не ни познават. Потеглихме към Запод с две коли – колата на посолството в която бяха натоварени компютрите шофирана от заместник посланика Асен Панчев и наша кола. След трудното измъкване от града се движехме по перфектна магистрала в посока северния град Kukes.

Пътя към Запод

Малко след града се отклонихме от пътя и продължихме по път със скалисто каменна настилка. Поради качеството на пътя и голямата денивелация, последните 8 километра ги пътувахме час и тридесет минути.

Изкачвнето към Запод

Селата в този планински регион изглеждат по скоро като махали и са доста рядко застроени. По пътя по който доста трудно и бавно се придвижвахме преминаваха и други автомобили. Всички хора които срещнахме ни отправяха дружески поздрав. Изкачвахме се докато достигнахме над нивото на облаците, както може да се види на снимките

След трудното изкачване достигнахме до Запод. Малко преди селото вече ни очакваше представител на дружеството „Наша Гора“ който е учил в България и е завършили УНСС. Предложи ни да продължим пеш защото на края пътя бе доста проблемен. Вървейки през облаците или мъглата пред нас се откри сградата на училището на село Запод. Учудващо сградата бе двуетажна, видимо скоро построена и бяла.Определено най- голямата сграда в селото и околността. Отпред имаше множество деца. На стълбите на училището ни очакваха директора и целия учителски персонал. Предполагам че се досещате, че посрещането бе доста радушно. Въпреки предупреждението, че жените в селото ще останат скрити за нас, всички учителки бяха на линия. Въведоха ни в учителската стая  – обширно помещение с огромна заседателна маса. Почерпиха ни с кафе (турско) и безалкохолни напитки. Освен училищния състав в стаята бяха и представителя на общината отговарящ за образованието, общински съветник, служител в общината отговарящ за предстоящото преброяване на населението, както и представител на сдружението „Наша Гора“. Директорът представи училището и учителския състав. Разказа ни, че в училището учат деца от 1 до 12 клас от цялата област. Учениците в това училище са над 180. В областта има още 4 училища, които са до 8 клас, всяко от които с над 100 деца. Имат училищен автобус, който превозва децата от най отдалечените села и махали.

В учителската стая

Уведомиха ни, че от този ден стартира преброяването на населението в Република Албания и, че с нашето идване без да сме знаели предварително, сме уцелили най-подходящия момент. Виждайки реална помощ за училището от България има голяма вероятност местните жители да декларират българския си произход.

Товаро-разтоварни дейности

Искам да отбележа, че ние тримата бяхме единствените хора с костюми.

Представихме се и ние като Дружество с Идеална цел „Захари Стоянов“, за да не внасяме излишно напрежение. Обяснихме, че това не е еднократно дарение, а имаме сериозни намерения да снабдим с компютри и другите училища в областта както и да помагаме с каквото можем.

В компютърната зала

Директорът сподели, че големия проблем за училището в момента са учители по български език, които да започнат да преподават български в извънкласните форми, за да може да продължи да се запазва българската традиция. Заместник посланика и представителя на Министерството на образованието на Албания споделиха, че работят заедно в тази посока като изпращат ученици и преподаватели в България, за да учат и след това преподават български. В текущата година се обучават в България 5 човека като амбицията за следващата година е да станат 12. Някой от присъстващите в учителската стая бяха и следващите участници в това обучение.

Директорът на училището, Представител на Сдружение „Наша Гора“ и учител е етнографския музей, помещаващ се в стая на училището.

Домакините попитаха дали бихме се съгласили един от дарените компютри да бъде за директора (до момента е нямал компютър), един за регионалния представител на образователното министерство, един за общинския съветник(през който преминава преброителния процес) и един за организацията поддържаща българските традиции Дружество „Нова Гора“. Видимо тези компютри бяха крайно необходими и ние се съгласихме.

След тържествената част пренесохме компютрите и периферията до новата компютърна зала, разбира се със съдействието на местните хора. Проверихме работоспособността им. Не можахме да инсталираме напълно учебната зала защото в стаята предвидена за това имаше само два контакта. Освен липсата на контакти ни направи впечатление, че няма осигурен достъп до  интернет.

След завършване на дейностите бяхме поканени дружеския разговор да продължи в местното кафене/кръчма. Почерпиха ни предимно с продукти местно производство. Пуснаха ни видео записи от празненства в селото с народни танци и носии. Споделиха, че много хора и държавници са минавали през селото и са обещавали различни неща и след това никой не им е виждал очите. Оказа се, че не се вярвали че някой ще дари компютри за нуждите на училището и това е причината за момента да не са платили за достъп до интернет. Това обяснява и припряността на заместник посланика Асен Панчев по време на пътуването  – просто хората не са вярвали че идваме. Оказа се, че дарението което направихме до момента е най-голямото в региона.

Пред кръчмата със Заместник посланика Асен Панчев и представителя на Сдружение „Наша Гора“

Разделихме се като приятели с надежда за бъдещи срещи. Спуснахме се по познатия ни вече каменист път сред чудесни планински гледки. Близо до Кукес се разделихме и със заместник посланика Асен Панчев.

В кръчмата с Директорът на училището, Представител на Сдружение „Наша Гора“, служител от общината и хора от селото.

 

Гледка под облаците

 

След посещението

Две седмици по късно заместник посланика ни изпрати видеоклип от профила на директорът във ФБ с работещия вече компютърен кабинет и децата които вече изучават компютърни науки не само на хартия.

На преброяването на населението в областта над 80% от живеещите в общината са се идентифицирали като Българи.

 

Какво следва

Обзавеждане на още 4 училища с компютърни кабинети.

Подпомагане с месечни такси за достъп до интернет на училищата.

Помощ с каквото можем за изучаването на български език.

Осигуряване на помагала за училище.

Подпомагане с обучения по различни теми според компетентностите на братята от ложата.

Общо грижа за образованието на едни прекрасни български деца живеещи далеч от България и неизкушени от новите технологии.

Видео: