ГРАДЕЖ: Студентският дом като масонски градеж

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Студентският дом като масонски градеж

Уважаеми и почитаеми Братя във всички Ваши степени и качества,

С настоящия градеж бих желал да насоча вниманието Ви към Националния студентски дом, разположен на пл. „Народно събрание“ № 10 в гр. София. Домът е емблематичен за България Масонски градеж.

Братя Масони са неговите идейни бащи – председателят на „Студентския клуб“, в последствие председател на Съюза на българските писатели – Брат Стилиян Чилингиров от ложа „Светлина“ и неговият дългогодишен ментор, министърът на народното просвещение, общественикът проф. Иван Шишманов, встъпил като Масон в ложа „Аполо“ в Лайпциг през 1886 г. Редица от ключовите застъпници за построяването и развитието на Дома от академичния и обществен сектор в периода 1904-1944 г., за които ще стане на въпрос в настоящия градеж, са посветени в Масонството. Дори строителят на зданието – предприемачът и виден деятел на ВМРО – Лазар Киселинчев, е бил член на Масонска ложа „Зора“, а неговият пра-внук днес е член на С.Л. „Ехнатон“ в състава на ВЛССПЗвБ.

Масонската нишка в градежа на Студентския дом остава непозната за широката общественост, въпреки академичните проучвания по темата за построяването на Дома, сред които се отличават „Книга за Студентския дом“ на проф. Пламен Дойнов от 2004 г. и „Домът и Университетът. Споделени истории от Царство България“ на д-р Христиан Даскалов от 2021 г. Ето защо, мнозина непросветени биха видели в акцентирането върху тази нишка опит да се придаде една извънредна значимост на обстоятелства и взаимовръзки, отвъд присъщата им.

Дали пък построяването на Студентския дом – този емблематичен за няколко поколения българи културно-просветен център, не е в резултат на едно случайно стечение на обстоятелствата? Тази хипотеза проверяваме, стъпвайки само и единствено на безспорни архивните данни, и разчитайки, че същите ще ни изведат на пътя, водещ към Истината и Светлината.

Каузата по построяването на Студентския дом датира от учебната 1903/1904 г., когато по инициатива на Стилиян Чилингиров и Иван Шишманов е създаден Фонд за построяването на Дома. През 1910/1911 г. е учреден и нарочен Граждански комитет, който да управлява този Фонд и бъдещия градеж. Каузата навлиза в решителната си фаза след края на I-вата световна война, когато се разгръща мащабна фондонабирателна кампания както у нас, така и в чужбина. Доколкото мащабите на кампанията предполагат обединение на множество граждани около нея, биха се чули и такива гласове, които да твърдят, че събирането на Братя Масони зад каузата е естествено продължение на нейната масовизация.

Всъщност, през 1920 г. Масоните във Великата Ложа на България въобще не са многобройни – те са едва 120.  Тогава, все още, на първо място се поставяла целта за качествения подбор на Братята – „не многобройни, а образовани, елитни и качествени, запознати с духа и ритуалите на общността“ – цитат из съборните документи на ВЛБ от 1924 г. Според публикация в “Свободен зидар”, цитирана в книгата „100 известни личности от българското Масонство“, от 294 Масони през 1924 г. 38 са едри търговци, 13 – директори на банки, 7 – индустриалци, 12 – офицери, 11 – общественици, по 7 – професори и дипломати, 30 – юристи, 8 – журналисти, 23 – лекари и зъболекари, 7 – аптекари и дрогеристи, 14 – инженери и архитекти, 77 – чиновници, 21 – учители, 3 – духовници, 4 – художници, 5 – собственици на печатници.

Едва ли на принципа на случайността „Гражданският комитет по построяването на Студентския дом“,  би запълнил редиците си с Братя  Масони с оглед на тяхната разпокъсаност по социални и икономически сфери и сравнителната им малобройност на фона на мащаба на съответните гилдии. Ръководството на „Гражданския комитет“, на различни етапи от неговата работа, е подчинено на посветените в Масонското Братство, изброените тук хронологично ректори на Софийския университет, професорите Александър Цанков, Владимир Алексиев, Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Михаил Арнаудов, Александър Станишев, Янаки Моллов, протопрезвитер Стефан Цанков, Стефан Ангелов. Онези от тях, които ръководят Университета от годината на завършване на основните строителни работи и пускането на сградата в частична експлоатация (1933 г.), до края на II-та световна война, са и де-юре ръководители на Студентския дом, доколкото с нарочен закон Българският парламент определя Домът да се стопанисва тъкмо от Ректора на Софийския университет.

От средите на Масонството са и професорите – застъпници за каузата за построяването на Студентския дом – Александър Балабанов, Асен Златаров, Георги Данаилов, Владимир Моллов, Петко Стайнов. Последните трима, в третото правителство на Брат Андрей Ляпчев, наситено с присъствието и на други Братя като споменатия вече проф. Цанков – министър на народното просвещение и Атанас Буров – министър на външните работи, имат съществена заслуга за отпочването на строежа на Студентския дом, отбелязано със специална церемония по полагането на основния камък  на сградата и с празничен водосвет, отслужен от Софийския митрополит Стефан на 30 май 1931 г. Тъкмо проф. Данаилов, в качеството му на министър на обществените сгради, съвместно с министъра на държавните имоти, Брат Григор Василев от ложа „Зора“, предлагат на Народното събрание да се отпусне държавния имот на пл. „Народно събрание“ № 10 като най-централен и представителен за каузата на студентите.

И докато справедливата и полезна работа на Братята Масони, идващи от средите на академичната и държавна власт, е очевидна, една огромна невидима работа е извършена от Брат Асен Златаров от ложа „Зора“ – задълбочен учен-химик, с голямо влияние в средите на тогавашната левица. Безспорен авторитет сред своите студенти, той бива възприет за стожер на социалистическата академична младеж.

Заставайки зад каузата на Студентския дом, прогресивният общественик я прави безспорна в създанието и паметта на младите социалисти, нищо че нейният мотор са младите националисти от БНСС. Ето какво пише председателят на Съюза на българските химици във в-к „Студентска трибуна“ през 1930 г.: „Нека да помогнем на студентите в тяхното благородно усилие да видят най-после свършено дело тоя Студентски клуб, където ще намери българският студент обстановка за здрав труд, за повечко радост и за разрастване на граждански добродетели!“.

Заслуга в това отношение има и един от видните банкери в международното Масонство, Ангел / Анжело Куюмджийски, който от 1937 г. нататък финансира изхранването на стотици бедни студенти в столовата в сутерена на Студентския дом. Тази столова, въпреки напрегнатата обществено-политическа обстановка в предвоенния период, е поверена за управление на левичарската студентска кооперация „Менза Академика“.

Ако лявата академична младеж не бе припознала Студентският дом като свой, едва ли тя щеше да се пребори за просъществуването му в годините непосредствено след края на Втората световна война, когато Народната армия прави опит да си присвои сградата на Дома, а повечето обществени каузи отпреди 9-и септември биват отречени като „буржоазна отживелица“ или направо заклеймени за „монархофашистки“.

Друг от Братята, който изгражда „мостове“ към Студентския дом по които мостове преминават хора и организации с разнопосочни интереси и мирогледи, е Софийският митрополит, Екзарх Стефан I – едновременно архиерей и духовник, книжовник и общественик, който е приобщен към Братството на свободните зидари в Лондон. Той съдейства Софийската митрополия и Св. Синод да подпомогнат финансово и морално акцията за събирането на средства за Студентския дом. Отзовава се и на молбата на вестник „Студентска борба“ и предоставя насърчителен текст за неговия специален брой от 1930 г., посветен на Студентския дом, където пише че идеалът на градежа се съдържа в сформирането на „жива и дейна академическа челяд, гдето общежитието и взаимопомощта ще творят здрава наука, благороден живот и служение пред олтара на отечеството, църквата и общочовешкия идеал за мир и съвършенство“.

За разлика от част от висшите архиереи, митрополит Стефан е благосклонно настроен към дейността в България на международната младежка християнска икуменическа асоциация „YMCA“, която е заклеймена от тогавашния Варненски и Преславски митрополит Симеон като намираща се „под влиянието на световното Масонство“, „инспирирана от протестантското вероизповедание“ и представляваща „нов неприятел в православна България“. Въпреки критиките, митрополит Стефан не само приветства оглавяваната от  мисионера и нобелов лауреат за мир Джон Р. Мот мрежа от младежки християнски дружества, но и застава начело на младежкото християнско движение в България, превръщайки се в негов патрон.  

Джон Мот е в основата и на още една, сестринска на YMCA организация, която действа паралелно на нея, но с фокус върху академическата младеж – учредената от него през 1895 г. „Световна студентска християнска федерация“ (WSCF). WSCF създава през 1920 г. хуманитарната инициатива за международна студентска взаимопомощ „European Student Relief“, чиято основна цел е материалното подпомагане на студентите от победените в Първата световна война държави.

Тази пацифистка инициатива, прераснала в дружество под името „International Student Service“ (ISS), гласува на своя конгрес в Шартр през 1928 г. решение да отпусне 15 000 долара (еквивалент на 2,1 млн. тогавашни лева) за построяването на Студентския дом в София под условие че в България се съберат допълнителни 11 000 долара (или още 1,6 млн. лева). В началото на 1931 г. това условие е изпълнено, благодарение на усърдната фондонабирателна работа на Гражданския комитет за построяването на Студентския дом и на Българския национален студентски съюз, чийто патрон е Н.В. Цар Борис III. На 30.05.1931 г. ISS връчва на Гражданския комитет чека със сумата от 2,1 млн. лв., набрана измежду студентите от 16 държави по света. По този начин, само 2 години по-късно, Студентският дом става реалност, макар за цялостното му довършване и обзавеждане да продължават да се набират средства до началото на 40-те години. Процесът по постоянното му обновяване, пък, продължава и до днес.

Братя,

Настоящият градеж показва, че в период на близо четири десетилетия Братската верига обединява около каузата за построяването на Студентския дом множество хора и организации, мнозина от които са с толкова разнопосочни обществени и политически интереси, че непросветеният наблюдател не би открил скритата логика на взаимодействие помежду им, ако не бяха историческите извори на българското Масонство. Но и без тези извори, ние знаем, че причините се разкриват чрез ефектите, както казва архангел Рафаил в церемонията по посвещаване в 28°-та степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал. Поради ефектите ние можем да разбираме по аналогия причините и така да откриваме неизвестните тайни на ефектите.

Градежът ни разкрива, че няма нищо случайно в единодействието на членовете на Масонското Братство в България, а и по света, по повод на десетилетното дело по построяването на Студентския дом. Освен ако не променим перспективата си и не погледнем на случайността като на пресечната точка на няколко закономерни явления. Защото както казват мъдреците, маската, която си поставя творецът на този свят, за да не бъде разпознат, се нарича случайност.

Идеята за Клуб, за Дом, където по думите на Негово Величество Цар Борис III да крепнат и обединяват сърцата и умовете си здрави и добре просветени граждани на България, които утре, работейки за Родината, да бъдат добри ратници в международното сътрудничество за мирния общочовешки напредък, е родствена с идеите на свободното зидарство, напълно в духа на общочовешкия морал, който не противопоставя верски, расови, национални и мирогледни различия. Работата по градежа на Студентския дом е изцяло в изпълнение на Масонското задължение, подчертано при издигането в 18°-та степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал, а именно – да се практикува такава добродетел, която да може да роди плодове.

Братя,

За архитектурно-художествените достойнства на сградата на Студентски дом, която е обявена за паметник на културата в най-добрите традиции на българския модернизъм, в т.ч. за Масонската символика, вплетена фино в интериора на зданието – в неговите чeрно-бели шахматни мозаични подове, може да се изработи отделен градеж.

За справедливата социална, просветна и културна дейност, развивана в Студентския дом през десетилетията, в т.ч. и днес, може да се напише, а и е написано много. Над 400 са медийните публикации по темата само от 2018 г. насам.

Изводът от историята на Студентския дом, обаче, е един основен. И той е, че ако работим на Градежа в Хармония и с усърдие, няма съмнение, че ще успеем да достигнем до желаните резултати. Защото те са следствие от свършената от нас работа и ние трябва да се стремим да ги заслужим.

В прослава на Великия Архитект на Вселената, Строителят на Всички Светове,

и с Братски поздрави,

 

Брат Д. Х.

С.Л. Ехнатон

17 януари 2023 г.