ГРАДЕЖ: Три мотива за познанието от Георги Раковски, които имат силата да изградят по-добро общество и днес

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Три мотива за познанието от Георги Раковски, които имат силата да изградят по-добро общество и днес

В текста на брошурата „Преселение в Русия” авторът Съби Стойков Попович, по известен като Георги Раковски, остро критикува лъжливите обещания, опитващи се да привлекат български заселници от северозападна България. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на България е трайна руска цел, която по негово време се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. Нормално след публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Раковски е обявен за персона нон-грата и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея. Този текст на Раковски достига до нас през публикацията на Захари Стоянов от 1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за Раковски, но и разказва за водената политика през следващите 25 години, последвали забранената брошура, достигайки до времето на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил Арнаудов я публикува за трети път.

 

В труда на Раковски са скрити три мотива между редовете на текста, които правят впечатление. Те могат да послужат като паралел дори и за положението на страната ни днес и да се използват за крайъгълен камък, около който да се изгради по-добро общество. На първо място е мотивът за нуждата от добро образование, защото то е гръбнакът на обществения просперитет. На второ място е почитането на завета на прадедите ни и на последно, но не и по значение място – човек да не се продава, а да бъде трудолюбив, оценяйки реално какво има и полагайки усилия, за да го надгради.

 

Образованието е важно, защото благодарение на него могат да се вземат по-информационно обезпечени решения, основани на рационалността, а не на емоциите. Раковски отбелязва и в други свои трудове колко неправилно е българите да се отнасят хладнокръвно към народното просвещение. Разкривайки географските дадености на земята, която българите притежават и обитават, спрямо земята, която им се предлага в замяна за тяхното изселване, революционерът прави достатъчно добра преценка какви са шансовете за успех от подобно начинание, а именно – нищожни. Няма рационалност в това да замениш плодородната българска земя за тежките условия на руската географска реалност. Исторически погледнато руските владетели са се стремили да наложат своята власт над държавните образувания на българите и този процес не е прекъсвал. Независимо от това например, че именно ние сме им дали писмеността, която използват.

 

Почитането на пролятата кръв за всеки сантиметър земя и граденото от нашите прадеди не бива да бъде забравяно и непочитано. „Народ без история е мъртъв нравствено“, пише Съби Попович през 1860 г. Разположението ни е в благоприятните цивилизационни условия, където са възниквали древните държави, а именно между 20 и 45 северен паралел, както се отбелязва още от древногръцките философи Парменид и Аристотел. Ролята на географията занимава умовете на големите учени през всички векове. Арабският философ, Ибн Халдун, смятан за основоположник на демографията, споделя античните възгледи за ролята на климата. Той е привърженик на идеята за превъзходството на умерения климат и на идеята за влиянието на социалната отговорност (асабия) с акцент върху единството, груповото съзнание и чувството за споделена цел и социална сплотеност за изграждане на здраво общество. Автори с геополитически идеи, независимо от отсъствието точно на този термин по това време са философите, а част от тях и масони – Шарл дьо Монтескьо, Дени Дидро, Жан-Жак Русо, Жан-Батист льо Рон д’Аламбер и Жулиен Офрей дьо Ла Метри. Тяхното влияние върху географския детерминизъм допринася за появата на геополитическата наука, считана за наука на елитите.

 

Относно третият мотив в труда на Раковски, за това, че човек не бива да се продава за “бързи и лесни” физически блага могат да бъдат и са изписани стотици страници. Един класически пример е пиесата, определена като шедьовър – „Фауст“ на немския философ и масон Йохан Волфганг фон Гьоте. С този акт най-често се нарушава баланса между материалното и духовното, с което един посветен брат като Георги Раковски е достатъчно добре запознат, за да се опита да предупреди българите за този капан.

 

Заключение

 

Както отбелязват някои историци – познанието рядко се губи, то може да премине през едно поколение като книга, която никога не бива прочетена, но тази грешка рано или късно се коригира от някое следващо поколение. Нека това сме ние.

 

 

 

С.Р.