ГРАДЕЖ: Масонската ложа не е клуб за служба

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Масонската ложа не е клуб за служба

В историята на нашето време първата половина на ХХ век ще бъде запомнена с много неща. Разтърсващите света събития се следват в такава бърза последователност, че засенчват много от тенденциите и движенията в социалния ред, които ги придружават. Забележителен сред последните, на северноамериканския континент, е феноменалният растеж на организации, посветени на човечеството. Множеството клубове за служба и подобни асоциации, които бяха организирани по-специално през последните двадесет и пет години, е донякъде забележително.

За внимателния наблюдател ще изглежда така, сякаш мъжете (и жените също) в цялата страна през годините след Първата световна война са осъзнали интензивно жизненото значение на думите на Великия Учител, който казва: „Не всеки, който казва за мен: „Господи, Господи“ ще влезе в Царството, но онзи, който върши волята на Отца Ми“. Желанието да бъдем изправени и да бъдем активни се оказа мотивиращата сила.

Много от тези организации, чиито имена са нарицателни и чиято дейност е широко разгласена, имат големи постижения. Огромни суми пари са събрани и посветени за подобряване на хората. Безброй часове труд бяха внесени от отдадени членове за напредъка на различните проекти, които те бяха предприели да подкрепят. Благословии от много видове са дошли до безброй хиляди в резултат на техните дейности – наистина благородни усилия да претворят принципите в практики, идеите в реалности и вярата в дела, чрез усилията и действието.

Полезните постижения на тези организации и благоприятната реклама, свързана с тяхната дейност, са били смущаващи фактори в живота на масонството през същия период. В дискусиите за техния занаят и сравненията с тези други институции (организации) много от нашите членове от време на време застъпват програма от подобни дейности и проявяват желание да копират техните методи и да ги въведат в масонството. В някои случаи дори майсторите и членовете на ложите са се опитвали да осъществят идеите си в тази посока.

Искрените и ентусиазирани братя понякога изразяват чувството си на разочарование от това, което те наричат неуспех на Занаята да приложи принципите си на практика или да се измери с идеалите си, когато очевидно игнорира проблемите на външния свят, които плачат за решение което масонството би могло да осигури. Те изпитват чувство на неудовлетвореност като тези в притчата, които стояха безучастни на пазара, защото никой не ги беше наел, въпреки че имаше много работа за вършене в лозето на Учителя. Те чакат Занаятът да изпрати ярък призив за активна служба в някаква велика кауза, някакъв стойностен проект, който ще завладее въображението и ще впрегне ентусиазма на членовете за грандиозно действие.

Твърди се, че масонството страда в сравнение с тези други организации, действащи в конкуренция, че губи от тях много от своите запалени, млади членове, които са привлечени от по-колоритните дейности, свързани с техните дейности, и че влиянието му завинаги ще се намали, ако продължи да остава сред затворените стени на ложите си, докато отвън светът кърви.

В масонската концепция основните усилия са насочени към развитието на характера и подобряването на живота и поведението на отделния човек, който е умствено, морално и физически квалифициран да се възползва от учението и който има явното желание да учи и да се усъвършенства. Чрез особена система от ритуали и церемонии се внушават велики принципи на морала и добродетелта, които му помагат да се изгради в по-добър човек и по-добър гражданин.

Масонството е уникално сред човешките институции, тъй като е очевидно, че неговият модел е конструиран, чрез божествено вдъхновение от натрупаната духовна мъдрост на вековете. Неговите уроци са извлечени от мощната драма на живота и смъртта, както е изобразено в неговите алегории, където крайният смисъл на живота се интерпретира от гледна точка на морални и духовни ценности, които укрепват душата срещу изпитанията и превратностите на живота.

Поддържайки великите принципи на истината, честта, милосърдието и справедливостта силни и активни в живота на хората, масонството вярва, че доброто и честта в обществото трябва да произтичат от присъствието в него на хора, които се задействат от тези високи принципи и чието желание ще бъде да оформи живота на света по-близо до масонския идеал. Когато всеки масон пренесе в своята конкретна сфера в обществото великите заповеди на институцията, се оказва неизбежно въздействие върху целия живот и сделки на човечеството. Повдигнете и приведете в движение духовния потенциал на масонството и по този начин ще се генерира сила, която може да трансформира и промени света към по-добро.

Други организации могат да намерят възможности за служене в стремежа си да облекчат страданията и трудностите, които са резултат от неправилното приспособяване на социалната система – ефектът от грешното и злото в обществото. Но масонството се стреми да приложи старата си, изпитана и доказана философия към каузата, върху източниците, откъдето произлизат повечето злини на човечеството. Той се занимава по-скоро с принципи, отколкото с проекти, с разпространение на идеали, отколкото с програми за самореклама. Мъжете могат да се споразумеят за принципите и идеалите, без непременно да се споразумеят за конкретния метод, чрез който могат да бъдат приложени към някакъв конкретен проблем. Съперничеството и споровете относно достойнствата на различни проекти и методите, чрез които може да се предприеме план за кампания, биха посели семената на разногласия в тялото на Занаята, докато самата същност на масонството е, че единството на целите във всички основни елементи е да бъдат запазени сред неговите членове, ако искаме да се запази красотата и хармонията на структурата.

Масонската ложа може да се оприличи на училище или университет, където мъже, преминали квалификационния изпит, преминават курс на обучение по наука и разбират научното приложение на моралната и духовна истина към изкуството на правилния живот. Неговите възпитаници, научавайки, че масонството е начин на живот, качество на живот, което трябва да се живее всеки ден, излизат в света и прилагат на практика принципите и идеалите, които са придобили в обучението си като занаятчии.

В светския колеж или университет на студента се преподават принципите на инженерството, селското стопанство, правото, медицината и различни други предмети, след което, след като се дипломира, той отива напред, за да приложи знанията си в света в операциите на търговията, индустрията, транспорта, и хиляда и една други дейности, които съставляват нашата икономическа система.

Но никой не предлага самият университет да влезе в областта на инженерството като корпоративно тяло и да продължи да разработва някакъв хидроелектрически проект, или да създаде своя собствена фабрика за производство на автомобили, или да насърчава подобни проекти, предназначени да извършват в практическо действие принципите, които преподава на своите студенти. Никой не очаква от него да го направи, нито би могъл да предприеме подобни дейности без сериозен ущърб на неговата полезност като учебна институция, посветена на изучаването и изследванията и на обучението на младежта.

Защо тогава да очакваме университетът или колежът на масонството да спонсорира проекти или да се впуска в приключения извън обхвата на своята организация или отвъд дизайна на неговата особена система? Защо неговата вечна слава като институция, посветена на преподаването на морални и духовни принципи, трябва да бъде опетнена от разяждащото влияние на дребните съперничества между претендиращите за спонсориране на техните конкретни проекти, независимо дали са политически, граждански или религиозни? Със сигурност не може да се предположи, че подобно на библейския Исав, той трябва да продаде своето възвишено наследство във вечните истини срещу обикновената консумация на обществено признание при преходния си успех в работата на някакъв проект, колкото и да е похвален.

Без да приканва поражение, объркване и окончателен упадък, Институцията на масонството не може да се отклони от великия дизайн на своята естакада – създаването на масони – изграждането на храма от живи камъни. Точно както завършилите университета пренасят придобитите си умения, с честта на своята Алма Матер, в света на търговията и индустрията, така и масонският възпитаник пренася своето умение и честта на своя Древен занаят в света на мисълта и идеите, на живота и поведението, където хората могат да видят добрите му дела и да бъдат вдъхновени от неговия пример. Така масонските идеали и принципи преливат в живота на общността, града и нацията. И ако нашата общност и национален живот не отразяват онова качество на висш идеализъм, което би трябвало да произтича от присъствието в него на толкова голяма група масони, тогава важната задача на момента трябва да бъде така да се засили и подобри качеството на членството в ложата, както за да увеличим силата и влиянието на това преливане, вместо да разсейваме енергията си, следвайки волята на временни схеми и проекти.

Други институции (организации), които са организирани за дейности в служба на обществото и които играят толкова важна роля в обществения живот, дължат голяма част от успеха си на присъствието в редиците им на много запалени и ентусиазирани членове, получили обучението си в масонски ложи. В много случаи по-голямата част от активно ангажираните са членове на Занаята, които възприемат този метод за прилагане на своите масонски идеали на практика. Но няма конфликт на интереси. Няма конкуренция между тези органи и нашата Древна институция. Масонството не е създадено за такава цел, нито в масонската схема, нито в която и да е част от основните му фундаменти.

Може би подходящо заключение към това представяне на разглеждания въпрос може да бъде цитат от скорошно обръщение на един от най-изтъкнатите Стари Велики майстори на занаята, Негово Величество крал Джордж VI, когато той каза: „Английското масонство стои зад това опитът от почти два века и половина твърдо придържане към основните принципи и вярвам, че решимостта да се поддържат ценностите, които са били скалата, върху която масонската структура е устояла твърдо срещу бурите от миналото, е единствената политика която да може да се преследва в бъдеще.”

**Извадка от обръщение на десетата годишна конференция на великите ложи на Западна Канада, 1950 г. (автор: ВУ Бр. Лорънс Хийли)

Български превод: Бр. Димитър Мандраджиев