ГРАДЕЖ: Седемте принципа на човека според окултизма

Новина 239 от 1290
ГРАДЕЖ: Седемте принципа на човека според окултизма

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Седемте принципа на човека според окултизма

Според окултизма човек е съставен от седем принципа, така че той може да се прояви в седем области на живота, в седем степени на съзнание, в седем свята или сфери, отговарящи на всеки един от неговите принципи. Не трябва да се забравя обаче, че Духът е истинският индивид, а всичко останало е само обвивка. При това, само високо развитият човек може свободно да действа във всички тия области. Обикновеният човек засега е в състояние да се проявява само в по-ниските области, въпреки че потенциално притежава и седемте принципа.

Тези седем принципа са:

1. Дух;

2.Духовен ум;

3.Интелект;

4.Инстинктивен ум;

5. Прана;

6. Астрално тяло

и

7. Физическо тяло.

7-мия принцип-Физическото тяло, най-добре познатото ни и същевременно най-нисшето. Но това не значи, че трябва да го пренебрегваме. Напротив, ние трябва да му отдадем пълното си внимание и грижи, помнейки винаги че то е храм на духа, и да го пазим здраво, жизнено и дееспособно.

6-тият принцип- Астрално тяло. То не ни е така добре познато, както физическото, въпреки че и за него срещаме сведения от всички времена и от всички народи. Външно, то е много подобно на физическото, само че е съставено от много по деликатна материя, която е невидима за обикновеното око, но е лесно доловима за ясновидеца. По време на своя живот физическото тяло е свързано с астралното чрез тънка нишка, която се скъсва в момента на смъртта, след което астралното тяло продължава да съществува още известно време, докато бъде напуснато от духа.

5-тият принцип- Праната, още наричана всемирна енергия или жизненена сила. Тая жизнена сила се намира във всяка форма на живот- от амебата до човека- тя оживява материята, но самата тя не е материя. Индивидът или Азът, използва тая форма на енергия във физическото си проявление. Когато при смъртта напусне физическото си тяло, той освобождава и нея. Тя също е невидима за човешкото око при обикновени обстоятелства, но лесно би могла да се почувства. Използва се в телепатията, магнетичното лекуване, внушението, магнетизма и пр.

4-тият принцип- Инстинктивният ум.
Човешкият ум действа в три различни области, взаимно проникващи една в друга. Най-добре бихме могли да разберем това, като си представим ум, действащ в три посоки или, ако предпочитате, три ума, които постепенно се преливат един в друг.

От тях най-нисшият е инстинктивният ум- първата област на умственост по пътя на еволюцията, която ние споделяме отчасти дори с животните. Първата задача на инстинктивния ум е да се грижи за правилното функциониране на тялото. Друга негова дейност е да поддържа борческия инстинкт или инстинкта за самосъхранение- да принуждава съществото към вземане на мерки, предназначени да го опазят от опастности и загиване. Всички животински нужди и чувства; глад, жажда, полови влечения, злоба, завист, гордост, стремеж към материалното се коренят в инстинктивният ум. Сами по себе си тези неща не са лоши, напротив, в миналото те са били необходими за еволюцията- без тях не би имало напредък. Чрез тях животното е било подтиквано към по-пълно изявление на неговите сили. Злото произлиза от факта, че ние, като човеци,сме надраснали вече тези неща и не би трябвало все още робски да им служим, да ги обуздаем веднъж завинаги. Въпреки това обаче ние често виждаме животинското у нас.

3-тият принцип- Интелектът, е онова, което издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. До този момент не се проявява съзнанието за „Аз“. Животното чувства, усеща, мъчи се, радва се, наслаждава се, но няма способност да определи своите възприятия, да си обясни техните причини, да заеме позиция във връзка с тях. Вниманието му е насочено постоянно навън, то не е в състояние да се обърне навътре към себе си. Животното не може да се самопочувства, да се осъзнае като отделна единица, да схване понятието за „Аз“. Това става само с появяването на интелекта.

Трябва да изтъкнем фактът, че пробуждането на интелекта не прави съществото нравствено по-издигнато, по-добро или по-благородно. Напротив, често пъти интелектът осигурява допълнителен инструмент на нисшата природа. Ето защо човек може да надмине по злина и най-нисшите животни.

Останалите два принципа са достигнати само от единици.

2-рият принцип- Духовният ум. Той съдържа всичко благородно, свято и възвишено у човека. На него дължим своите най-възвишени просветления, своите най-благородни пориви, чувството на алтруизъм, на неегоистична любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозното чувство, обичта към бога и към хората.

С постепенното развитие на този ум у човека последният започва да схаваща съществуването на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. В резултат на това схващане се поражда чувството на човешко братство.

Не е далеч времето, когато човечеството ще се погнуси от собствената си неправда и ще потърси справедлив и мъдър начин на живот. Всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум.

1-вият принцип на човека, на истинския Човек- Духа, това е обект, неподлежащ на описание. В много редки скъпоценни моменти ние съзнаваме съществуването на Духа вътре в нас и в такива моменти ние схващаме своята близост до страшното присъствие на Незнайния. Тия моменти могат да настъпят, когато човек е обзет от дълбоко религиозно чувство, момент на отчаяние, когато всичко ни се струва загубено, и ние чувстваме нуждата от общуване със същество, стоящо много по-високо от нас.

Всеки един принцип на човека отговаря на един свят или област във вселената. Всички светове взаимно проникват един в друг, разделайки се само по степента на плътността на съответната им материя. Също както етерът прониква в камъка и на едно и също място се намират два елемента с различна плътност.

брат Симеон Симеонов 1о

ложа проф. Асен Златаров