ГРАДЕЖ: Предизвикателството да живеем в общност

Новина 26 от 933
ГРАДЕЖ: Предизвикателството да живеем в общност

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Предизвикателството да живеем в общност

Най-високо уважаеми стар велик майстор, високо уважаеми майстор на стол, уважаеми съновници, уважаеми братя чираци, калфи и майстори. Темата на моя градеж е: Предизвикателството да живеем в общност.

Съжителството е изкуството да живееш и да оставиш и другите да живеят, и че то неизбежно започва с това да имаш своите собствени преживявания, които да можеш да споделяш с останалите.

Да живеем в общност означава да има политика за съжителство. Това което се разбира под политика днес е едно необходимо зло. Примери: липса на доверие, корупция, експлоатация, недостиг на морал…

Приемайки, че съществуват трудни моменти, породени от сложната международна политика, както и от тази на всяка държава, най-голямата част от конфликтите са създадени от малкото разбиране, което хората проявяват едни към други. Така желаното зачитане на чуждото мнение не е най-популярното- точно обратното. Това, което се наблюдава, е едно радикализиране на идеите на всеки човек, на всяка група хора, на всяка политическа група, на всяка религия, по начин, по който всеки опит за сближаване на позициите се проваля от самото начало. „Разделяй и владей.“

Проблеми на настоящият свят. Списъкът би бил безкраен: глад, несправедливост, насилие, замърсяване на околната среда, дискриминация, която я има и в нашата общност. Има дискриминационни разпоредби в българското законодателство спрямо членовете на масонски ложи. Основният проблем на нашият свят е безредието и липсата на споделените човешки принципи и цели. Според мен нашите принципи и цели като масони не са споделени и сме дискриминирани по един или друг начин поради факта че не сме удобни за властта и единственият начин да променим системата е от вътре на вън сиреч, колкото се може повече масони да влизат в политика но това е „нож с две остриета“ да не забравяме че и масоните и те са хора и ако не познават добре себе си могат да се подадат на емоциите и корупцията да ги завладее и светлината и мъдростта в техните души да угасне и да потънат в тъмнината на алчността.

Позволете ми да предложа решения за едно по-добро живеене в общност. Моята гледна точка е че най-голямото предизвикателство е образованието, необходимо, за да се формират съзнателни граждани. Според мен както и здравето така и образованието е лична отговорност която всеки от нас трябва да я поеме и да се бори до края на дните си с невежеството си, да развива себе, да опознава себе, да върви към светлината и мъдростта.

Първото ми решение и предложение е развитие на латентни способности, всеки от нас има скрити способности за които не знае и само чрез себепознание можем да ги открием, а открием ли ги можем да бъдем полезни за себе си и околните.

Второто ми предложение е, аз вече го споменах- саморазвитието. Образованието като лична отговорност, то не спира примерно със завършване на магистратура в нечий университет, то продължава цял живот.
И третото, последно, философията в масонството да я интегрираме в обществото, нашето общество да стане универсално братство. Как да стане това – чрез дела и добър пример. Както злото така и доброто е заразно и само с добри дела бихме заразили цялото общество към по добро и по този начин ще заживеем в едно достойно общество.

Да живеем добре в общност трябва да сме „млади“. Какво имам предвид да бъдеш млад. Да бъдеш млад означава да бъдеш силен, смел и щедър. Да не бъдеш агресивен, радикален, фанатичен, нито да се връщаш към форми от миналото, които вече са изчерпени. Това няма никаква връзка с броя на годините на човек, когато неговото/ нейното съзнание е младо, свободно мислещо не оковано от стереотипи, човек дори на 85 е млад защото е креативен и идеен. Той или тя са толкова заети от жаждата си за живот и реализирането на идеите си, че нямат време да напускат нашият свят и дори един ден умирайки те остават вечно живи в сърцата на хората с техните каузи.

Стратегията на управлението на нашата държава, една голяма част е насочено в точно обратното да „бъдеш стар“, образователната система е направена така че да не развиеш креативността в себе си, да не бъдеш творец а да се научиш да следиш системата угодна не за обществото а за тези които управляват на тях както им е удобно.

Ще си позволя да спомена един велик философ Платон и неговата притча „Мита за пещерата“ Сенките на стената в пещерата пресъздават една нереалност за общността която я обитава, по-скоро за хората оковани в своите места в нея. Тази притча е актуална и сега, ние живеем в една пещера и медиите пресъздават техните си „сенки“ манипулират информацията и всяват една огромна заблуда в обществото и по този начин то бива управлявано по-добре и по-угодно за тях.

Бих искал да завърша моят градеж с един оптимистичен цитат на Платон.

„Платон казва, че ние не обичаме това, което имаме, а това, което ни липсва. Именно любовта ни води към това, от което се нуждаем, това, което ни допълва, това, което ни усъвършенства. Да приемем, че има мъдрост и че не я притежаваме, това е великолепно, защото това ни движи напред- тази любов ни кара да напуснем мястото, на което се намираме, да пречупим бариерите на егоизма, бариерите на „това което искам“, „ това което ми харесва“, „ това което ме притеснява“. Когато започнем да гледаме Вселената с други очи, се отварят много „вътрешни“ и „външни“ врати и има голяма възможност да разберем другите хора до степента, до която разбираме себе си.“

Използвани материали: Книгата на Платон „Държавата“ и лекциите ми по Практическа Философия.

Брат Симеон Симеонов,

степен Калфа, Ложа „Асен Златаров“

Дата:11.03.2021