ГРАДЕЖ: Размисли по управление, морал и етика

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Размисли по управление, морал и етика

По дефиниция “Управление е съвкупност от процеси, обичаи и навици, политики, закони и институции, определящи начина по който една организация, се управлява, насочва, администрира и контролира”.

Това простичко определение, може да заблуди всеки, който тепърва започва да се занимава с тази материя. Всъщност, това определя живота и съществуването на една организация или структура, нейния потенциал за успех и цялостно развитие. В много случаи, при разрастване от малка към средна и голяма организация (във физически смисъл) или в процеса на нейното „идеологическо“ или функционално развитие, се допуска грешката да не се обърне внимание на навременно структуриране на Управлението, което оказва голямо влияние в бъдеще и не може да бъде променено със задна дата. Това е и една от причините една организация да спре да се развива и да загине (или да погълната), въпреки добрият и потенциал и идеи.

Формалната структура на управление зависи както от практиките в съответната област, така и от размера и степента на развитие на организацията. При всички случаи са възможни два основни варианта – напълно разделено двустепенно управление, с отделно обособени изпълнителен (управленски) екип и контролиращ (надзорен) орган, така и по-простия вариант на обединено управление, с изпълнителни и неизпълнителни членове. Във всички случаи, степента на сложност на управление на една организация, трябва да е оправдана и да отговаря на нейната степен на развитие. И нещо повече – мандатът и отговорностите на отделните членове трябва да бъде ясно зададен и да не се допуска смесване на властите и интересите.

Доколкото изпълнителните членове са отговорни за директното управление на организацията (и претворяване на идеите в дела), то неизпълнителните защитават интересите на всички външни и вътрешни заинтересованите лица и определят стратегически посоката на движение на организацията и нейната дългосрочна политика. Формирането на баланс на интересите е ключът към правилното и рационално управление – залитането във всяка една посока (изпълнително управление или надзорен контрол) дава лъжливо чувство на власт на съответната група, рискувайки съществуването на самата организация.

От първостепенна важност за правилното функциониране на изпълнителния и надзорни екипи са информационните потоци между отделните членове (и организацията като цяло), спазването на правила за комуникация, не директна намеса, компромиси в позицията (с оглед на общата цел) и респект към всеки един от членовете. Въвеждането на независими правила за оценка на изпълнителните членове (на база определени показатели) е добре както за самите членове, така и за намалява до минимум на субективизма и личното отношение и осигурява безпристрастност на оценката. Това е основна отговорност на третата (и често не изпълняваща основната си функция) фигура в управлението – т.н. Лидер на организацията, който трябва да играе ролята и на медиатор и координиращо различните позиции лице, без да влага никакви пристрастия или лични предпочитания към нито една от двете страни.

Моралът и етиката също са съществен елемент, когато говорим за управление. Какво точно е морал и етика е трудно да бъде дефинирано точно – всеки един от нас има собствена представа за съдържанието на тези термини, като точното определение зависи от няколко основни компонента – обществото, в което живеем и наложените от него норми на поведение (включително и религиозни принципи); тип и начин на социален живот (т.е. нравствени и морални норми и практики в „затворената“ група); семейна организация и вътрешни практики – писани и не писани правила; личностна ценностна система на всеки един индивид.

Всичко от споменатото по-горе би трябвало да води до извода, че „правилните“ правила дават „правилен“ индивид (доколкото съществува термин за „правилност“ – нали самите правила са правени от хора, съобразно дадени ситуации). И обратното – „лоши“ правила, ситуация „без правила“ или компромиси (опростяване) поради липса на време и информация са предпоставка за неморалност и не етичност, но вината едва ли е на отделния индивид. За съжаление или може би за щастие, връзката е много по-сложна и комплексна.

В човешката природа е да се търси най-лесния и опростен начин за реализиране на дадена цел – това винаги става фокусирано върху самата нея, но не и върху въздействието върху окръжаващата среда или т.н. бъдещи последствия. Това е и същността на един истински лидер – никога да не се самозабравя, да не е най-велик, да може да направи правилна преценка, да събира необходимите изходни данни, да отсява кое е най-важното, да не се фокусира само в една посока (като само финансови резултати), да може да да погледне отстрани и да действа справедливо. И доколкото съвместяването на всичко това е почти невъзможно в един човек, способността да се учиш от грешките си (и да не се страхуваш да грешиш) и да питаш, остават като основно качество на моралния и етичен индивид. И все пак – доброто извинение накрая не е решение на проблема ако не си мислил преди това.