(20090506) В МЕДИИТЕ: Румен Ралчев: Ахмед Емин не беше масон!

Новина 1063 от 1290
(20090506) В МЕДИИТЕ: Румен Ралчев: Ахмед Емин не беше масон!

Ахмед Емин не беше масон! Илия Павлов беше външен министър на Шотландския ритуал в България. Миглена Ангелова членува в нелегитимен тамплиерски орден, заявява в интервю за “Шоу” о.з полковник Румен Ралчев. Той твърди още: Тренчев не е нито масон, нито тамплиер.  Спасих Тодор Живков при опит за атентат на Ботевите тържества във Враца. Лицето Килограмски протестираше срещу вдигането на цената на шоколада Петър Младенов не е произнасял репликата: “По-добре е танковете да дойдат …” Операторът Евгений Михайлов направи кариера на негов гръб Аз убих гигантски глиган, който беше записан на сметката на Тодор Живков Карпатска мечка изяде бодигард на Кадафи при посещението му в Румъния Бойко Борисов няма да се съгласи да стане премиер, дори да спечели изборите. Неговата мечта е да стане президент! О.з полковник Румен Ралчев е Велик приор на Велик приорат – България и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите. Роден е на 30 януари 1952 г. в София. Той е и масон от 1991-а година. Достигнал е най-високата 33-на степен на Стария и приет Шотландски ритуал. Членува във Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България и е неин велик майстор допреди няколко години. През целия си живот е работил в службите за сигурност. Ралчев е бил началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и на Желю Желев. Работил е в Управлението за безопасност и охрана (УБО), а след 1989 г. в Националната служба за охрана (НСО). Напуска системата, преди да се пенсионира. При първото си завръщане в България през 1996 г. Симеон Сакскобургготски избра неговата фирма “Балкан секюрити груп” да го охранява. През 1996 г. Румен Ралчев съдава първия и досега единствен частен колеж за охранителна дейност, който има четири филиала в страната, по-късно открива и гимназия за охранителна дейност след 7 клас. Завършилите колежа получават сертификат за работа в 110 страни на света. Женен, има три деца. – Господин Ралчев, вие сте бивш служител на УБО и НСО, бизнесмен, масон, тамплиер… Как приемате злобните подмятания към вас: Бивш милиционер се прави на масон?.. Освен това се говори, че Илия Павлов ви е помогнал да получите 33-ата най-висока степен в масонството? – Често се случва да ме наричат бивш милиционер – това го отдавам на бедна лексика или непознаване на материята. А колкото до Илия Павлов – някои се опитват да му приписват мощта, която имаше в бизнеса, и в масонството. А това не е така, не само за него. Има изключително заможни хора в масонството, но те чинно влизат на ритуал, някои дори като чираци, и сядат на най-отдалечено място, там, където им се полага… Разказва се като куриоз за президента Линкълн, който като се разхождал в градината на Белия дом, спирал чинно пред градинаря си и говорел смирено с него… Оказало се, че градинарят му е бил майстор на стол, бил му “началник” в масонството… Йерархията в държавата и в обществото няма нищо общо с йерархията в масонството. Това е една своеобразна “игра” и възможност да огледаш сам себе си. Илия Павлов беше приет за масон в края на 90-те години на миналия век в Русе, след което се прехвърли в София и беше член на съюзна ложа “Светлината на траките”. Не е бил дори майстор на стол. Той имаше изключителни качества и влияние, което му даваше възможност да осъществява контакти на много високо ниво. Не е тайна, че не само в България, но и в целия свят масони са представители на най-високите етажи на властта. През 2001 г. при създаването на Върховния съвет на Шотландския ритуал Петър Калпакчиев беше избран за суверен велик командир и продължава да е на този пост. Аз бях избран за лейтенант гранд командер, това е втората длъжност в йерархията, а Илия Павлов беше избран за външен министър. Тогава 11-те члена на Върховния съвет получихме 33-та най-висока степен. Така че с Илия Павлов получихме едновременно най-високата 33-та степен в масонството. – В коя ложа членувате сега? – Членувам във Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България. Бях неин велик майстор допреди няколко години. Сега този пост заема бившият шеф на Военномедицинска академия ген. Никола Александров, а на Еньовден такъв ще стане Володя Александров. – Масонството е обвито в тайна. Ако ви попитам, кои са масони в България вие сигурно няма да ми отговорите? – Всеки има право каже, че той самият е масон, но няма право да посочва кой още е масон. Едно от най-големите наказания, даже изключване, може да последва за всеки, който посочва. Един държавен служител в България може да бъде обвинен във всички смъртни грехове, ако се покаже, че е масон. България не е узряла още за това… – Самоубилият се началник на кабинета на Доган – Ахмед Емин, масон ли беше? – Не е масон. Тогава се спекулираше, че бил облечен в масонско ритуално облекло, когото се самоубил… А той е бил с черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, което просто е едно строго официално облекло. В операта може да се видят много мъже, облечени по този начин, но това не значи, че те са масони. Масонското облекло изрично изисква регалии, които се слагат на шията и престилка за съответната степен, която се слага на кръста… – Вярно ли е, че вашият син и синът на Ахмед Емин учат в едно и също училище? – Да, това е Италианският лицей. Моят син е в първи клас заедно с неговото момченце. Там съм член на училищното настоятелство и познавах Емин, но бегло… – За покойния Димитър Калчев се твърди, че е бил масон? Ще потвърдите ли? -Димитър Калчев, бившият кмет на Русе и бивш министър на държавната администрация, беше масон. Един достоен човек, който съвместяваше една висока длъжност в държавната йерархия и много примерно поведение и стрикно посещение на масонските сбирки. – На какви условия трябва да отговаря един мъж, за да стане масон? – Масонът трябва да бъде мъж, уважаван от обществото, със собствено мнение, който може да се грижи за себе си и за семейството си. За да бъдеш независим, трябва да си материално осигурен. Не може човек, който се бори за насъщния си, да е независим… Забранено е да се пита един масон каква политическа принадлежност има, не се интересуваме от цвета на кожата му, от неговото вероизповедание… – Имаше ли масони сред най-известните фигури на сенчестия бизнес, които бяха показно убити през последните години? – Не, аз поне не се сещам… – Има ли лица от сенчестия бизнес, които са кандидатствали да станат масони? – Опити е имало, но само опити. – Често казват, че доста български новобогаташи стават масони просто, за да си сложат една брошка, за да се изкарат “благородници” едва ли не? – Не е тайна, че някои хора влязоха в масонството, но видяха, че това, че имат повече пари в джоба си не ги прави по масони… И напуснаха. Трябва да имаш воля да дадеш нещо за България. – Каква е разликата между масонство и тамплиерство? – Тамплиерството не е масонство. Това е самостоятелен орган, създаден през 1804 г. в Швейцария. Рицари и дами могат да бъдат само християни. Прехвърлянето на мостове към другите вероизповедания и избягването на конфликти на верска основа е верую на тамплиерите, както и подпомагането на християни в беда, взаимопомощ, благотворителност. Но противоречие между масонство и тамплиерство няма – те не се “бият” помежду си, образно казано. – Важи ли тук запазването на тайната кой е тамплиер? – За разлика от масонството, при тамплиерството ние провеждаме открити ритуали, на които пускаме журналисти, камери… При приемането на нов член той може да покани свои роднини, приятели. – Кой известни личности са тамплиери? – Бизнесменът Петър Манджуков е наш уважаван член. Актьорът Андрей Баташов, археологът Николай Овчаров, журналистката Мария Стефанова, която беше председател на СЕМ, Янка Такева, председателят на Учителския синдикат… – А Миглена Ангелова? – Миглена Ангелова не е при нас… Тя е в един орден, който носи същото наименование, но той не е признат от ООН… – Писателят Антон Дончев, омбудсманът Гиньо Ганев, Иван Гранитски? – Не, те не са наши членове… Това са просто наши симпатизанти, които помагат… – А д-р Тренчев? – Д-р Тренчев не е нито масон, нито тамплиер, а член на Малтийския орден, орденът на хоспителиерите, създаден с указ на папата. – Вие заемате в момента най-високата длъжност в Ордена за България. Какво е новото, което се случва? – В момента съм Велик приор на Велик приорат – България, член на Магистралния съвет. Чрез мен България има право да участва в ръководството на Ордена. Преди една седмица тук се проведе световен пролетен конвент. Вече имаме трима българи в световното ръководство на Ордена. Имаме представители в Медийната комисия, в Комисията по предложенията и наградите, които участват в номинирането на лауреатите за Нобелова награда и за трите големи награди на ООН. И най-голямата бомба е, че Великият приорат на Америка се отказва от менторството си в Русия и Велик приорат – България е ментор за Русия. Това значи, че ние ще започнем приемането на първите тамплиери в Русия. Предполагам, че в дадения тригодишен срок ще изпълним задачата и… вече и в Русия ще има тамплиери. – Ако се пренесем в другата сфера на вашата дейност – най-пикантното нещо, свързано с вас още като охранител на Тодор Живков е това, че във Враца по време на Ботевите тържества сте прикрили с тялото си Тодор Живков при опит за покушение. Легенди се носят – какво се случи? – На никого не пожелавам да се сблъсква с такава ситуация. Човекът, който се казваше Цветан Килограмски, беше въоръжен с пистолет…Занимавал се с вдигане на щанги, доста здравичко момче. Изскочи ненадейно, липсваха въжета, шофьорът на Живков спря много близко до посрещачите, доста грешки бяха допуснали охраната и протоколът… Аз скочих върху лицето Килограмски и го повалих. Въпросният пистолет, който се оказа сигнален, се намираше през цялото време на корема ми, а тогава съвсем не беше ясно, че е сигнален… Чувството не е много приятно… – Разбра ли се какво точно е искал да направи Килограмски? – Да… Искал да протестира срещу повишаването на цената на шоколада. Това беше неговото изявление… Всичко това е много хубаво, ако не носеше сигнален пистолет… Защото носенето на сигнален пистолет, който трудно може да се различи в подобен момент от други калибри и марки, ни даваше право да го ликвидираме на място. Той трябва да пали свещички всеки ден, че това не стана! Но така и не се разбра дали това, което направи, е било негово самостоятелно решение или някой му е внушил, тъй като беше дебилен… – Колко лежа в затвора? – Полежа година и половина или две в затвора, защото все пак беше вменяем… Ние се видяхме с него някъде през 90-те години. Тогава една политическа сила се опита да го издигне на гребена на своята предизборна агитация във Врачански окръг като една от жертвите на тоталитарното общество… Като се срещнахме, той се смути, сгъна се… Викам: ”Ела, ела да се видим!” Но той избяга… – След тази ваша проява са ви повишили? – Малко след това станах шеф на охраната на Тодор Живков. Повишиха ме в чин майор. Началниците на личните охрани бяха държави в държавата в системата на УБО… – Вие сте сменил Цветан Сърбиновски, за който се твърди, че е имал някакво пререкание по това време с Тодор Живков по повод назначаването на сина му Тихомир на дипломатическа работа. Какво знаете за това? – Цветан Сърбиновски, лека му пръст, беше един уважаван човек! Познавам и съпругата му, и двамата му сина. Той ме въведе в работата като началник. Никога не бих могъл да кажа нещо лошо за него! Аз познавам господина, който тиражира тези твърдения, не знам откъде може да ги знае… – Живко Попов твърди това… – Сърбиновски да е занимавал Тодор Живков с кариерата на сина си?!.. Тихомир работеше по това време в посолството ни в Лондон като домакин… Другият му син работеше в УБО, след това в НСО и се пенсионира. Освен това всеки началник на лична охрана имаше приоритетът да остава на четири очи по няколко пъти на ден с тогавашния държавен глава… Едва ли Сърбиновски, дори да е говорил за сина си с Живков, би го направил пред друг човек… А и Сърбиновски не беше изгонен като шеф на охраната, а изпратен с почести! – На големия митинг пред Народното събрание през 1990-а година вие сте бил шеф на личната охрана на президента Петър Младенов. Значи – непосредствено до него през цялото време… Чухте ли той да изрича прословутата реплика: “По-добре е танковете да дойдат…”, заради която бе свален? – Моето лично убеждение е, че той не е произнасял тези думи! Познавам го доста отдавна. Той беше един умерен човек. Имаше лек характер, не беше войнствена личност. Оставането пред парламента на Петър Младенов не беше провокация, а опит да се избегнат провокациите. Тълпата беше под контрол. Приятели сме с оператора Евгений Михайлов, който е автор на въпросния запис… Говорили сме по този въпрос. Т.нар. танкова касета не съществуваше, тя беше изработена… Казах на Михайлов, че е хванал “златното пиле”, защото този запис с монтираните думи на Петър Младенов го изстреля на върха на неговата кариера! Но за мен все пак трябва да съществува и морал! – Вие сте бил и шеф на охраната на президента Желев. Какво си спомняте от това време? – Когато д-р Желев стана президент, както е редно, го пое Националната служба за охрана. И докарахме ние пред парламента двата бронирани мерцедеса, в които преди това се возеше Тодор Живков. Желев категорично отказа да се качи в тях.  Пожела да се вози в синята си ладичка, такива имаха много в СДС, с шофьора си Васко Креснички. Предполагам, че и цветът му харесваше! Поне шофьора сменихме. И понеже не вървеше охраната да се движи след него с други коли, ние докарахме още такива светлосини лади. Това е едно от правилата. Не трябва колата на охранявания да се различава от оперативните охранителни коли, за да може при евентуален опит за атентат да не се знае в коя точно кола е ВИП персоната… Малко трудничко влязохме в ладите с цялото въоръжение… Наложи се да преминем на волги, защото са по-големи. Но в рамките на един месец д-р Желев се съгласи да ползваме мерцедеси. Освен това той пожела да остане в апартамента, в който си живееше… Впоследствие се оказа, че бил на негов приятел, а не негово жилище. Поне неговият приятел дано му е останал благодарен, защото ние го ремонтирахме доста обстойно… Освен това го проверихме за подслушвателни уредби, вкарахме кабели за най-различни комуникации, поставихме полицейска будка на етажа, за да има и охрана пред входа на апартамента. Това беше обикновена кооперация с една обикновена дървена врата. Разположихме оперативна група и в близост до жилището – в двора на Военната академия “Г.С.Раковски” на канала… Там направихме още една добрина. /смях/ Изнесохме един старшина, който си живееше в една барака в двора на академията, за да ползваме помещението за охраната на президента, а на него му дадохме един хубав апартамент. Той остана много доволен… Но след като подготвихме и там всичко, д-р Желев реши да се нанесе в Бояна във вилата на Тодор Живков. Д-р Желев обичаше много да се разхожда по софийските улици, под кестените, по паркове, с което хвърляше в тих ужас охраната. И това беше ежедневие! – Вашата фирма “Балкан секюрити” охраняваше и Симеон Сакскобургготски при първото му посещение в България, когато той буквално можеше да бъде смазан от народната любов. Как се справихте? – Първата визита на Симеон Сакскобургготски през 1996 г. също ни създаде доста емоции. Дотогава не се познавахме с него. Запознахме се във ВИП-а на аерогара София. Той беше настанен в хотел “Кемпински”. Общо 300 души от моята фирма участваха в охраната на царя. Сакскобургготски нямаше никакви навици в тази насока. Той си беше един обикновен човек. Дадох му написани правилата, които трябва да спазва като охраняем. Примерно – да не се здрависва повече от 20-ина пъти, да не си показва ръката през прозореца на колата, която се движи между хората, защото всички ще искат да го хванат, а ако го хванат, ръката му може да остане навън или да бъде счупена, да не прави изявления къде ще ходи и какво предстои да се случи… Той обаче правеше точно обратното. Имали сме доста остри разговори. Тръгваме един път от “Кемпински”, а Сакскобургготски си подава ръката от колата… Охраната вижда, че един господин се втурва да го поздравява… Аз веднага наредих на моя човек: “Бутни го!” Симеон обаче каза веднага да се спрат колите и се обърна ядосан към нас: “Защо ми биете българите!” Обясних му, че го правим за неговата безопасност… Дипломатическият език към ВИП персоните често не е присъщ на охраната, защото тя носи отговорност. На втория ден, понеже не ни слушаше да не се здрависва толкова, ръката му се поду и се наложи да я привържем за шията и той ходи така няколко дни. – Случвало ли ви се е да се отнесете грубо с охраняван от вас? – При опасност охраняваното лице, ако се намирате в кола, например, трябва да бъде много силно затиснато, буквално напъхано между седалките… Един път се случи следното – прибираме се към “Бояна” по бул. “България” с Тодор Живков и виждам на тревата, непосредствено до асфалта, човек с пушка! Какво да направя?! Натиснах охранявания, легнах върху него…Арестуваха въпросния човек – оказа се, че той си пренасял ловджийската пушка от едната страна на булеварда на другата… И си я носи така, на рамо, за по-удобно, в разрез с всички правила да бъде разглобена… – Чували сме за различни случаи по време на лов. Трудна ли е охраната по време на лов на ВИП-овете? – При един лов голямо диво прасе с нечувани килограми за времето си се завъртя в гората и се озова в гръб на ловната дружинка, начело с Тодор Живков. То на практика нападна ловците и трябваше да бъде убито. Това направих аз. То беше препарирано и поставено в частен музей до Троянския манастир. Естествено, на табелата пишеше, че е отстреляно от Тодор Живков. Но охраната е затова, да спасява ВИП-овете от опасности. От такава опасност спасиха Кадафи в Румъния. Той първо беше на посещение в България и след това отишъл в Карпатите за лов на мечки. И моят колега от Либия, от неговата охрана, беше буквално изяден от карпатска мечка, за да го спаси. Често се случва олучените животни да не бъдат доубити, а да са само в шок от куршумите. Такъв случай имахме при посещението на Фидел Кастро в Ловното стопанство във Воден, когото той уби един зубър. Ние се качвахме по него, снимахме се… Но зубърът преживял шока, станал и отишъл в гората да пасе… Трябваше да бъде доубит. Естествено, че няма да викаме Фидел Кастро да си доубие животното, ние го убихме… – Гардовете на Тато, дали преди 10 ноември, дали след това, се оказвате все много добри бизнесмени, политици… Как се получава така? – Съвсем нормално е хората, които са били около Тодор Живков, да са притежавали много голям набор от качества. Изискват се всестранни познания. Да вземаш бързи решения, да анализираш светкавично ситуацията… Това са изискванията и за добрия бизнесмен… А с политика аз не се занимавам… – Да, но Бойко Борисов е на път да стане министър-председател? – С Бойко Борисов се познавам много отдавна. Аз съм един от малкото хора, които познават неговата душевност, експлозивност при взимане на решения, даже в определени моменти непостоянност… Защото бързото вземане на решение понякога се оказва погрешно и се налага той после да го коригира. Не може да му се отрече, че притежава решителност, амбиция, качества, има и харизма – мисля, че това е достатъчно за човек, който е решил да се занимава с политика. Но в България няма политик, който да не е напуснал сцената оплют. Дано пък той да е изключението! Не знам дали ще се стигне дотам да стане министър- председател. Като познавам неговия характер – не знам дали ще се съгласи да стане – дори, ако победи в изборите! Защото неговата мечта е да стане президент!Изпълнителната власт в Софийска община хем му е по сърце, хем не му се отдава много и все друг му е виновен! Във всеки случай, той не е заобиколен от много големи професионалисти. Не е тайна, че ГЕРБ се нуждае от професионалисти, проблем, с който се сблъска и Симеон Сакскобургготски, когато започна да сформира правителство преди години. – Чували сме, че поддържате връзка с президента Бил Клинтън, с вицепрезидента Дан Куейл… – Познавам и Дан Куейл и Бил Клинтън лично. Отговарях от българска страна за охраната на Дан Куейл при посещението му в България. Получихме благодарности. Тогава се чуха първите добри думи след 10 ноември за служителите на УБО, защото ние се справихме перфектно… Дотогава се носеха слухове, че едва ли не сме тренирали с трупове, а не с чували и всякакви такива глупости… А Бил Клинтън е масон и именно по линия на масонството е моята кореспонденция и контакт с него. Не е тайна, че в Америка има 4 млн. масони и всички президенти и сенатори са сред тях…

Едно интервю на Валерия Калчева

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/rumen-ralchev-akhmed-emin-ne-beshe-mason_news47256.html