ГРАДЕЖ: МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ

Градежът на един масон, това са хармоничните човешки взаимоотношения. Работейки в своите ложи, свободните зидари разкриват моралните норми на братството и възпитават в себе си разбирането и волята да ги следват, създават мрежа от персонални връзки помежду си, изграждат своята репутация и гарантират доверието на другите масони в нея, като доказват индивидуалните си качества. Всички напускат масонските работилници не просто овладявайки традициите и знанието на предците, а познавайки други хора и изграждайки надеждни приятелствата. Така масонските ложи са „фабрики” за социални знания и контакти и трудът в тях създава обществени взаимоотношения, характеризиращи се с общ начин на мислене и ценности, високо взаимно доверие и съпричастност с останалите, т.е. „социален капитал”.1

Както сочи Албърт Пайк, „Задължение на Масонството е да подпомага въздигането на моралното и интелектуалното ниво на обществото; да създава знание, като въвежда в обръщение идеи и способства за умственото развитие на младите, а чрез предаване на аксиомите и разгласяване на позитивните закони, постепенно да постави човешката раса в хармония със съдбините й.” Всички масони са се посветили на това задължение. В неговата сърцевина е подкрепата за собственото и това на другите личностно развитие и службата на обществените интереси. С подобна мисия Масонството се подрежда до редица други обществени и частни институции, които са ангажирани със социалното знание и развитие – университетите, църквата, политическите партии и организации, книжарниците, музеите, театрите и кината, издателските къщи, медиите. Онова, което го отличава в тази група, е специфичният метод, по който търси личностното и общественото развитие – създаването на среда, в която отсъства всякаква догматична основа, било то идеологическа, политическа или религиозна и чрез символно и ежедневно общуване се обменят знания, опит и добър пример.

Ясно е, че масонският метод е силен и продуктивен. По-добро доказателство за това от многовековната жизненост на братството няма и не е необходимо. Предизвикателствата на изменящия се свят обаче налагат да вникнем по-добре в причините, които правят масонството мощна и устойчива институция и да анализираме способността й тя да остане такава и в следващите хилядолетия.

Масоните отлично разбират тленността на всяка институция, основана на някаква догма. Затова масонското учение оставя своите членове свободни сами да пишат нормите на поведението си и да ги изменят, когато те остареят и животът иска да бъдат променени. То не учи никого в какво да вярва и в какво да се съмнява, с кого да се асоциира, какви политически, идеологически или религиозни идеи да изповядва. Изборът тук е на самите масони. Те сами чертаят проектите и реализират своите социални градежи, а силата, която стои над тях – Великият архитект – е само символ на единството, свободата и отговорността им за техните собствени дела.

За разлика от повечето други институции, масонството не дефинира крайната цел на личното и общественото развитие, а само учи как да се движим към нея. И ако съществува някакво скрито масонско знание, то най-важната част от него е разбирането, че изграждането на хармонични личности и общество изисква да се овладее изкуството за създаването на хармонични човешки взаимоотношения и че степента, в която успяваме да ги постигнем, зависи от ценностите и поведенческите ни модели, в контекста на които търсим знанията и изграждаме социалните си взаимодействия.

В подобна логическа верига масонството поставя акцента не на характеристиките на обществото, както правят другите институции, а на човешките отношения. За да разберем подхода му към тяхното изграждане, несъмнено трябва да изходим от по-общото разбиране за мотиваторите в човешките взаимодействия.

В личните отношения има няколко възможни мотиватора. Сред тях са инструменталната мотивация, породена от очакването, че взаимоотношенията ще осигурят определени парични облаги или ще помогнат за придобиването на ценна информация; позиционната мотивация, свързана с възприемането на асоциирането с другите като източник на престиж; и вътрешната мотивацията за „служба на общността”,2 породена от алтруистична загриженост, вярвания, че частните действия следва да постигат по-широки обществени цели, желание да се получи признание в рамките на общността или стремеж към реципрочност.

Много често тези три типа мотивация се преплитат, но масоните откриват, че отсъствието на истинска симпатия е несъвместимо с постигането на удовлетворителни лични взаимодействия, насочени едновременно към персонални и обществени цели.3 Те изискват колективните усилия на хора, които са вътрешно мотивирани да си сътрудничат, убедени са във важността на обществения проект, който ги обединява и в силите си да го постигнат съвместно. Разбира се, задоволителни взаимоотношения могат да се търсят и с посредничеството на пазара, както това става при личните лекари или компаньонките. Подобна стратегия обаче има съществени ограничители. За личните взаимоотношения е от значение не само обективното поведение на другите, но също тяхното отношение и подбуди,4 които не могат да се осигурят от пазарните взаимодействия, основани на преследването на личния интерес и договорните гаранции.

Затова според масонските норми на поведение, усилията в изграждането на личните взаимодействия не трябва да са мотивирани само от инструментални цели. Напротив, те следва да имат своя собствена ценност, като форма за реализация на личността и посвещаването й на масонската общност и обществото като цяло. Това обяснява защо личните взаимоотношения между масоните се формират чрез изграждането на общности или използвайки специалната терминология – ложи. В тях управлението се основава на система от морални норми, които превръщат в основни ценности сътрудничеството, толерантността и солидарността, придават на взаимодействията характеристиките на „размяна на подаръци” и правят алтруистичната „братска обич” и загрижеността за другите двигатели на личните взаимоотношения между масоните.

Подобна идея, че в личните взаимодействия може и трябва да се разчита на алтруистичната братска обич, на пръв поглед противоречи на заложената в основите на съвременното социално познание теза, че хората се ръководят от собствените си интереси, а не от велики идеи и склонност към саможертва за тях. Няма как да не се съгласим с подобен възглед, ако наблюдаваме обществените отношения и практики. Масонството обаче създава среда, в която всеки един много по-често се ръководи от алтруизъм. Ще посочим поне три най-силни механизма, които постигат това.

Първият е специфичният подбор, който прави братството измежду желаещите да участват в него. Тъй като целите на масонството се реализират чрез личните взаимодействия на масоните, в които доверието и сътрудничеството са основни източници на успеха, ложите осъществяват специален подбор измежду кандидатите за членове и предпочитат тези от тях, които притежават силно развита склонност да помагат на другите и в които членовете им имат доверие.

Второ, в хода на самите взаимодействия между членовете на братството се изгражда среда, която възпитава и доизгражда алтруистичните наклонности. Масонските дела се концентрират върху обединяващото масоните, а всичко, което може да ги разедини – политика, религия, идеология, жени – нямат място в тях. Във всички масонски ритуали взаимопомощта, сътрудничеството и подпомагането на нуждаещите се са основни теми. Срещите между масоните са регулярни и честотата им нараства в по-горните масонски степени. Всичко това е пътят към възпитаването на „братска обич” сред свободните зидари и обяснява тяхната по-голяма склонност към жертви за другите.

Третата причина масоните да разчитат на алтруизма е в характера на самите масонски идеи, знания и умения. Те са част от индивидуалността на всеки масон. Тяхното разпространение и достъпът на другите до тях е един от най-важните начини, който свободния зидар използва, за да разшири границите на своето собствено Аз. Погледнат от този ъгъл, свободният обмен на знания и умения между масоните ги прави само по-богати и по-силни.

Наличието на достатъчна алтруистична мотивация у членовете на масонската общност позволява отношенията между тях да се изграждат на основата на реципрочността, с което да се превърнат в социален капитал за братството и обществото. Това е системата от групови отношения, норми и доверие, които създават взаимни ползи,5   улесняват координацията и сътрудничеството между масоните и превръщат ложите в общности. Свободните зидари са хора, които съвместно изживяват радостните мигове в живота и се подкрепят в трудностите. Между тях има атмосфера на доверие и система от споделени ценности. Това им позволява да преследват единни цели, гарантира вътрешната интеграция на масонските общности, играе ролята на катализатор на индивидуалните усилия за служба в интерес на братството и подобрява значително шансовете за успех във всяко начинание. В масонските ложи се изграждат братски взаимоотношения, които трансформират начинанията от бизнес в дългосрочно посвещение на една хуманна институция и идея.

Социалният капитал на масонството е изключително важен, както за самите масони, така и за обществото. За всеки свободен зидар отношенията с неговите братя, споделящи сходни ценности и интереси, чувството за принадлежност, доверието и сътрудничеството на другите имат не само инструментална, но и собствена ценност. Тя прави масоните загрижени за равнището на социалния капитал и лоялни към братството, мотивира ги да допринасят доброволно за неговото изграждане. Това е още една причина за устойчивостта на свободното зидарство във времето и източник на предимство пред другите институционални форми.

Социалният капитал на масонството ражда и несъмнени инструментални индивидуални ползи. В рамките на братството той създава репутация за притежавани знания и умения и склонност към сътрудничество. За всеки масон подобно „добро име” и доверието на другите в него намаляват разходите за икономическите и социалните взаимоотношения, в които влиза и така позволяват да се привличат добри клиенти и да се намират привлекателни възможности за заетост и стабилни бизнес-партньорства.

Социалният капитал също е важен и за обществото като цяло. В съвременните условия значението на притежаването на суровини, физически капитал и технологии намалява за сметка на човешкия социален капитал.6 Чрез постигането на социална сплотеност и подобряването на функционирането на информационните потоци, координацията и сътрудничеството, той е главният двигател за устойчиво икономическо, социално и културно развитие.7 Разбира се, както съвсем основателно посочва Димитър Недков, за успешното овладяване на изкуството на хармоничните човешки взаимоотношения е нужно масоните да успеят да пренесат тези взаимоотношения и в средата, в която работят и живеят.8 В противен случай, ако знанието се ограничава само в рамките на братството или се създава социална сегментация,9 обществените последици като цяло ще са негативни.

Ролята на социалния капитал в изграждането на масонските взаимоотношения поставя и проблема за пътищата за неговото успешно мобилизиране. Те са в постигането на вътрешно доверие и гаранции, че няма да се злоупотреби със социалния капитал на масонството.10 Най-добрата организационна форма за това е социалната общност с идеална цел, а най-удачните управленски структури – стимулиращите свободата и равноправието. Затова, за разлика от институциите, разчитащи повече на финансовия и по-малко на социалния капитал, масонското братство не възприема йерархичните отношения, в които финансовият принос се цени повече от труда и властта се разпределя пропорционално на влаганите финансови ресурси. В него управлението е колективно, демократично и децентрализирано, а масонското единство се основава не на подчиненост на единна воля и замисъл, а на уважение на свободното мнение, толерантността и разнообразието.

Отново ще си позволя на цитирам уважавания от всички нас изследовател на масонството Димитър Недков, който описва това с думите: „За Свободния зидар масонската ложа е естествената среда, в която той се чувства свободен в мислите, речта и действията си човек. В свободнозидарската работилница масонът влиза с увереността, че е приеман от равни като равен. Установената йерархия е единствено стимулатор за амбицията на по-нисшите степени да се усъвършенстват в занаята и да достигнат до по-висока степен на познание за себе си и за заобикалящия ги свят. Строгият ред и дисциплина в Ложите на Свободните зидари не се възприема като наложен диктат от определени длъжностни лица. Въпреки йерархията, никой Брат не е подчинен на никой Брат, и никой не може да оказва каквото и било влияние върху мислите и постъпките на друг.” 11

В заключение към всичко това бихме могли да добавим – свободата, братството и равенството в масонските отношения не са само една традиция, а символиката, с която са обгърнати, не са отживял фолклор. Те са пътят към изграждането на хармонични отношения между масоните и превръщането на тези отношения в социален капитал – най-ценният ресурс в обществените отношения за нашата трансформираща се цивилизация в настъпващата пост-пазарната ера. Те са в ръцете на масоните и са тяхна отговорност, вменена със свободата, която им е дал Великият архитект да творят своя живот такъв, какъвто желаят и да градят обществото по проекта, който самите те създават и утвърждават. Масоните знаят пътя, могат и следвайки своите традиции ще продължават да носят тази отговорност с чест и достойнство.

Литература:

1. Putnam, R. The Prosperous Community: Social Capital and Public Life. The American Prospect, 1993, 13, 35-42.
2. Fehr, E., A. Falk. Psychological Foundations of Incentives. European Economic Review, 2002, 24, 687-724; Francois, P. Public Service Motivation as an Argument for Government Provision. Journal of Public Economics, 2000, 78, 275-299.
3. Zelizer, V. How Do We Know Whether a Monetary Transaction is a Gift, an Entitlement, or Compensation? В: Ben-Ner, A., L. Putterman. (eds.) Economics, Values, and Organization. Cambridge, МА: Cambridge University Press, 1998.
4. Kelley, H., J. Thibaut. Interpersonal Relations: A Theory of Independence. New York: Wiley, 1978.
5. Gui, B. On “Relational Goods”: Strategic Implications of Investment in Relationships. Dipartimento di Scienze Economiche, Universita di Venezia, 1995; Putnam, R. The Prosperous Community: Social Capital and Public Life. The American Prospect, 1993, 13, 35-42.
6. Bassanini, A., S. Scarpetta. The Driving Forces of Economic Growth: Panel Data Evidence for the OECD Countries. OECD Economic Studies, 2001, № 33, 10-56; Stewart, T. The Wealth of Knowledge, London: Nicholas Brealey, 2001.
7. Leadbeater, C. Living on Thin Air: The New Economy. Harmondsworth: Penguin Books, 1999.
8. Недков, Д. 125 години масонство в България. ВЛСПСЗБ, 2004; Stewart, T. The Wealth of Knowledge, London: Nicholas Brealey, 2001.
9. Granovetter, M. The Strength of Weak Ties. American Journal of Sociology, 1973, 78 (6), 1360-80.
10. Gui, B. Beyond Transactions: On the Interpersonal Dimension of Economic Reality. Annals of Public and Cooperative Economics, 2000, 71 (2), 139-169.
11. Недков, Д. 125 години масонство в България. ВЛСПСЗБ, 2004; Zelizer, V. How Do We Know Whether a Monetary Transaction is a Gift, an Entitlement, or Compensation? – В: Ben-Ner, A., L. Putterman. (eds.) Economics, Values, and Organization. Cambridge, МА: Cambridge University Press, 1998.