(20100603) В МЕДИИТЕ: Разделението “уби” първия Велик майстор

Новина 654 от 905
(20100603) В МЕДИИТЕ: Разделението “уби” първия Велик майстор

Иван Ставрев – първият Велик майстор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България, инсталирана с активната му работа през 1997 г., си отиде само на 51 г., след като посвети последните 9 от тях на мисията за единение на разделеното българско масонство.
Уви, това, за което мечтаеше и работеше всеки ден, не стана дори на гроба му миналия четвъртък. Тогава няколко десетки братя от другата – Обединена велика ложа на България, дойдоха, водени от приятелството си към Иван, но не се включиха масонския ритуал за братска траурна верига. По неофициална информация аргументът им бил, че Ставрев не е масон.
“Ако Ставрев не е масон, кой е по масон от него? Той е първият официално инсталиран Велик майстор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България. Той заработи за възстановяването на масонството у нас, той привлече най-добрата част от интелектуалния елит на нацията към свободното зидарство, даде приветливия облик на масонството и съдейства в най-голяма степен за изграждането на авторитета му в международен план”, казаха негови братя и от двете ложи.

Отказът и страхът на част от зидарите да се включат в траурната верига породи слухове, че първият Велик майстор на ложата на старите свободни и признати зидари в България е отровен или убит в резултат на борби за надмощие между разделените масонски структури.
“Няма мистерия, няма отравяне и убийство. Иван си отиде от инфаркт – болестта на ранимите, деликатни и чувствителни хора. Този човек е икона за българското масонство. Той трудно понасяше разделението в последните 9 г. Бе един от радетелите за единение и имаше сериозен принос в това”, категорични са братя от двете ложи.
Много от тях се чували с него почти всеки ден, макар че в последно време той не участвал редовно в сбирките на своята ложа. Това опровергава слуховете, че си отишъл след скандал в зидарски храм на столичната улица “Будапеща”. Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България никога не е имала храм на “Будапеща”, а Ставрев предпочиташе да търси разрешение на конфликта на международно равнище.
Вече 6 г. той активно участваше в подготовката за участието на българската делегация на световни масонски форуми. Това се повторило и за Световната конференция на Великите майстори на Северна Америка в Арлингтън, Вирджиния, през февруари т.г. Това бе шестата конференция от 2004 г., на която българското разделение е ключова тема на комисията по признанието.
Тази година, благодарение на невероятния международен авторитет, който Ставрев има сред масонските ложи по света, комисията деликатно изразила очаквания Великият майстор на другата българска ложа – Григорий Вазов, да приеме да работи за разрешаването на проблема с разединените структури в България. Ложи от Германия, Франция и Англия заявили готовност да участват в процеса, ако това бъде поискано от тях.
Седмици след публикуването на съобщението Ставрев за пореден път се опитал да започне да го осъществява. Но за пореден път през последните 9 г. се натъкнал на категоричния отказ на другата ложа. “Изумително е, че става въпрос за 10-15 души, които все още не са готови на преодолеят личните си страсти и не са напълно узрели да осъществят на практика идеите за разбирателство, които проповядва масонството”, казват братя и от двете ложи.
Въпреки отказа Ставрев не се отказал и с присъщата си кротост продължил да крои планове за следващи стъпки. Вярвал, че рано или късно братята му ще узреят.
Малко преди смъртта му великите майстори на двете ложи Володя Лозанов и Григорий Вазов се срещнали за първи път от много време да говорят за единението. Според едни след срещата Ставрев бил по-скоро тъжен, а според други – леко окуражен. От една страна, приближаването му се струвало мъчително бавно, а от друга – никога дотогава двете структури не били по-близо до идеята за единение.
Сега мнозина се надяват, че смъртта на Ставрев ще напомни колко безсмислено е разделението. И че с преселението си при Великия архитект на Вселената, той ще намери още по-добър начин да спусне ръка и разум за единение, макар от отвъдното.
Съпругата Румяна: Страдаше мълчаливо, инфарктът го покоси
Румяна, съпругата на Иван Ставрев, още не може да дойде на себе си от мъка. Двамата бяха една от най-хармоничните двойки, потвърждават хора, които ги познават. За масона, който носеше най-високата 33-а степен, семейството му – съпругата Руми, двете дъщери и внучката Ивон, кръстена на него – бяха над всичко. Смъртта му дошла така неочаквано, че още не могат да повярват. “Иван бе най-добрият съпруг, баща и приятел за мен, за децата и за всички, които го познаваха”, казва през сълзи Руми Ставрева.
– Г-жо Ставрева, имате ли съмнение за предизвикана смърт на съпруга ви?
– Не, не – никакви. Иван почина почти в ръцете ми. Прилоша му внезапно, реагирахме веднага. На 20-ата минута имахме медицинска помощ, но лекарите казаха, че инфарктът е бил толкова масивен, че нищо не е могло да се направи.
– Вярно ли е, че в последните дни съпругът ви е бил на среща на една от масонските ложи, на която са се разразили конфликти?
– Не, от доста време Иван не ходеше на редовите сбирки на ложата, а само в специалните ритуали. В последните седмици бяхме плътно един до друг – сутрин идвахме в офиса заедно, вечер си тръгвахме заедно. Не сме се отделяли за миг. Не е ходил нито на тайни, нито на явни вечери. Грях е да се спряга името му по такъв недостоен начин. Всички, които познаваха Иван, могат да потвърдят, че той нямаше врагове и конфликти. Беше роден дипломат, винаги се стремеше да разрешава проблемите балансирано. Не мога да изровя в паметта си един случай от почти четвъртвековния ни съвместен живот, в който да е нагрубил някого или да е повишил тон на човек около себе си.
– В последните седмици имаше ли проблеми?
– Не, не. Но и да е имал, вие знаете, че Иван не е от хората, които товареше другите със своите проблеми.
– Тази деликатност, изглежда, му изигра лоша шега – той премълчаваше и трупаше в себе си…
– Да, така е.
– Преживяваше тежко разделението на масоните. В последния ни разговор бе тъжен. Сподели, че прави стъпки в тази посока, но не можеше да постигне консенсус. Съсипваше го фактът, че нито една от двете страни не е склонна да направи компромис и да отстъпи от твърдата си позиция…
– Не е редно да коментирам материя, която не познавам. Но мога да кажа, че бе приятел с всички поотделно. Жалкото е, че като институции останаха разделени. Почти всички дойдоха, но не си подадоха ръце дори на погребението на Иван.

Информация от в-к 24 часа:

https://www.24chasa.bg/Article/500618