(20030326) В МЕДИИТЕ: Масонският кръг на Илия Павлов взе властта

Новина 791 от 900
(20030326) В МЕДИИТЕ: Масонският кръг на Илия Павлов взе властта

Събота сутринта, 22 март. Една малка тясна уличка близко до Горнобанския път в столицата започва да се пълни с луксозни коли и джипове. Малко преди 10 ч тя е буквално задръстена и новопристигащите автомобили са принудени да окупират близките пресечки. От колите слизат мъже, повечето от които са с прошарени коси, тук-там се забелязват и по-млади лица. Общото между всичките е облеклото им – черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки или папионки. Сред тях могат да бъдат разпознати бивши и сегашни политици, оръжейни търговци, служители от бившата Държавна сигурност, босове от охранителния бизнес, известни лекари, бизнесмени от национална величина. Всички те се отправят към вход с бяла алуминиева врата, водещ към сграда, наподобяваща на пръв поглед голям хангар. Тя е заобиколена от висок зид и единственото, което я отличава от близките складовете, са прозорците й с тъмни стъкла.

Изненадващото стълпотворение в съботната утрин на неугледната уличка прави толкова силно впечатление на жителите от близките кооперации, че някои от тях гледат с неприкрито любопитство, залепени плътно на прозорците. Други направо са се провесили от балконите, без да могат да си обяснят какво става долу. Мъжете в черно постепенно препълват малкото дворче пред тайствената сграда с тъмни стъкла. В действителност другото, което ги обединява освен строгите костюми, е именно споделената помежду им тайна принадлежността им към масонството. Господата са част от последователите на свободните зидари в страната, а сградата, в която са се събрали – техният храм. От всички зидари с ръководни функции и висши рангове липсва само един – Илия Павлов. Според мнозина неочакваното му убийство е попречило на амбицията му да се утвърди като част от новото ръководство на ложата.

Няколко часа по-късно в храма приключва изборът на нов Велик майстор на една от двете Велики ложи на старите свободни и приети зидари, съществуващи в България. Досегашният лидер Петър Горновски е сменен от неговия заместник Румен Ралчев. Той е един от първите българи, посветени в масонството след промените в страната. В светския си живот е известен преди всичко като един от най-влиятелните хора в сферата на частния охранителен бизнес, а в миналото си като офицер от бившето УБО, издигнал се до лична охрана на Живков, а впоследствие и началник на охраната на президентите Петър Младенов и Желю Желев. През 1996 година неговата частна фирма “Балкан секюрити” охраняваше бившия монарх Симеон Сакскобургготски при първото му посещение в България. Той е и в ръководството на едно от двете национални сдружения на частните охранители, а общественият му имидж се допълва от фондациите “Антидрога” и “Розов свят”, предназначени за лечение на наркомани и подкрепа на талантливи деца в сферата на спорта и изкуството.

Въпреки че според говорителя на ложата Димитър Недков изборът на нов Велик майстор е протекъл напълно изрядно, пред медиите не бяха оповестени никакви резултати от гласуването. Самият Ралчев, който трябва да бъде въведен в длъжност на 22 срещу 23 юни – на Еньовден, също предпочете да отклони въпроса за резултатите от масонския вот. Предпазливостта се обяснява с факта, че в едноседмичен срок изборът може да бъде официално оспорен. Информация за новоизбрания Велик майстор не се появи и в сайта на ложата, където за разлика от сега предишните вотове са отразени подробно. Липсата на прозрачност оставя съмнението, че по време на избора са изплували вътрешни противоречия между основните претенденти за поста, които братството не желае да стават публично достояние. Затвореността на движението изключва повече подробности освен официално оповестените, но според различни източници по време на общото събрание ясно са се очертали два лагера – около Петър Горновски, имащ право на втори мандат, и около Румен Ралчев. Макар да не се очаква изборът на Ралчев да доведе до ново разцепление, напрежението между двете страни е било факт. Зад кандидатурата на Горновски са застанали софийските ложи без три – “Светлината на траките”, в която е членувал Илия Павлов, “Сердика” на Петър Калпакчиев и “Заря” на самия Ралчев. Другите ложи и тези от страната са дали вота си за охранителния бос. Изборът му до голяма степен е знак, че властта сред масоните се поема от човек, който се подкрепя и е част от обособения в ложата кръг, към който приживе е принадлежал и президентът на “МG корпорация”. От известните в публичното пространство масони в тази група влиза ръководството на Върховния съвет на 33-а и последна степен на Стария и Приет Шотлански ритуал начело с неговия Върховен командир Петър Калпакчиев, министърът на държавната авминистрация Димитър Калчев, бившият главен секретар в кабинета “Беров” Стоян Денчев, Димитър Недков, бивш журналист, изследовател на масонското движение и настоящ Велик оратор в ложата (говорител), за когото е показателно, че ще запази поста си при новото ръководство. Всички те имат различна по степен връзка с Илия Павлов.

Ралчев, който няма бизнес с президента на “МG корпорация”, участва в може би последното регистрирано преди убийството му негово сдружение “Асоциация Боровец”. От Калпакчиев Павлов наследи без скандали президентския пост във футболния клуб ЦСКА през 1994 г., а според различни източници от края на 2000 г. двамата вече са тясно свързани около утвърждаването на Върховния съвет на Шотландския ритуал, където Павлов заемаше ръководен пост. Димитър Калчев беше директор в Кредитна банка в Русе и координатор на “Мултигруп” в Северна България в средата на 90-те години. Стоян Денчев, който беше вицепрезидент на групировката, се смята за един от най-приближените до бизнесмена в последния период от развитието на корпорацията. Говорителят на масоните Димитър Недков пък заема официално същия пост в МG. Според различни източници модела на тези тесни взаимоотношения Илия Павлов е пренесъл и в тайното братство. В подтвърждение на това говорят няколко факта. Въпреки че след убийството му той беше почетен като неуморим и уважаван брат, за масонската му принадлежност се крият няколко съществени подробности. Най-важната е, че

Павлов е бил отхвърлен при първия му опит да стане масон. Законите на свободните зидари изискват кандидатите да се издигат по местоживеене или работа. Павлов е кандидатствал пред една от софийските ложи, но при избора му той е получил повече черни отколкото бели топки (глусуването при масоните става чрез специални топки в два цвята). Така кандидатурата му не е била приета и потвърждава неговата спорна личност. Тогава на помощ идват масоните от Русе, откъдето са Димитър Калчев и Димитър Недков. Павлов е посветен и получава първа степен – чирак, именно в русенската съюзна ложа “Дунавска звезда” през 2000 г. След това обаче той не поддържа връзка с нея, а присъства на сбирките на софийската ложа “Сердика”, в която основна роля играе Петър Калпакчиев. Само няколко месеца по-късно – през октомври, с чартърен полет в базата на НАТО “Виченца”, Италия, от България пристигат около 30 български масони. Сред тях са предимно хора от кръга, към който принадлежи и Павлов, дори се твърди, че той е поел разходите за полета. Всичките са посветени в различни висши степени на Шотланския ритуал от Робърт Удуърд – ръководител на същия ритуал в “Ориент-НАТО”. Илия Павлов, Румен Ралчев и Петър Калпакчиев получават най-висшата и последна 33-а степен. Те стават основата за инсталирането на Върховен съвет на Шотланския ритуал в България.

Скорострелното издигане до върха в масонската йерархия на президента на “МG корпорация”, за което се изискват години, е прецедент в традицията на свободните зидари. Според хора от братството именно то обаче е отворило много врати за бизнеса на Павлов на Запад и особено в САЩ след годините на изолацията на групировката му, настъпили с идването на власт на СДС през 1997 г. Висшият му ранг е позволявал да контактува на изключително високо ниво с влиятелни масони бизнесмени в Америка.

Според различни източници масонският кръг около Павлов е предвиждал създаването на нова софийска съюзна ложа, на която той да бъде избран за майстор на стол (ръководител). Заемането на тази длъжност (задължително условие по вътрешните правила на масоните) е премахвала единствената пречка и отваряла широко пътя му към бъдещото му издигане за Велик майстор. Убийството му обаче слага край на тази възможност.

Подобни завои в развитието на българското масонство, продиктувани до голяма степен от лични интереси и по-малко от дълбоко проникване във философията на масонството, обясняват защо в последните години движението в Бъгария привлича общественото вмнимание преди всичко със скандалите и разделенията, а не с проповядването на истинската светлина.

 

Информация от в-к ДНЕВНИК:

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2003/03/26/9090_masonskiiat_krug_na_iliia_pavlov_vze_vlastta/