ГРАДЕЖ: Почти 100 години “Концепция за Признание” между Велики Масонски субекти

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Почти 100 години “Концепция за Признание” между Велики Масонски субекти

Скъпи Братя, както повечето от вас знаят, днес празнувам 34-ия си рожден ден. През последните няколко дни мисля по масонски въпрос, който не ми дава мира. Струва ми се, че вече почти 100 години (от 4 септември 1929 г.) повечето отношения между Великите Масонски субекти не са в хармония с поне 2 от Древните ландмарки. Двете ландмарки са: „Правото на всеки масон да работи във всяка регулярна ложа“ и „Това, че никоя ложа не може да се меси в работата на друга ложа“. Просто не мога да разбера как е възможно почти 200 години (от 1717 г.) да има добре работеща система, която да популяризира, издържа, подхранва и управлява масонството в Европа и по света, а след това на 4 септември 1929 г. да приеме така наречените „Основни принципи за признаване на Велика Ложа“. Направих малко проучване чрез интернет страниците на различни Велики ложи на 3 континента: Азия, Африка и Европа. Оказва се, че до 1929 г. в 74 държави (за около 200 години в някои от тях) на гореспоменатите континенти има 74 Велики ложи (напълно нормално според мен: 74 щата с 74 големи ложи). След приемането на „Основни принципи за признаване на Велика ложа” от Обединената Велика Ложа на Англия през 1929 г. за няколко години имате огромно увеличение на броя на Великите ложи. От 74 държави с 1 Велика ложа през 1929 г., сега имате 51 държави с поне 2 Велики ложи, от които 1 е избрана да бъде достойна за признаване от ОВЛА. Има примери за текущи състояния на държави, в които имате 8-9 Велики ложи и само 1 е разпозната и призната от ОВЛА. Вярвам, че свободното зидарство гледа на ОВЛА като на родното място на модерното организирано масонство и по този начин след приемането на документа, който споменах по-рано през 1929 г., от тогава много групи твърдят, че са легитимни, за да бъдат в близки отношения с ОВЛА.

Какво обаче имахме преди 1929 г.? Нима не беше добре приет Майстор Масон, при посещението му в ложа в чужда юрисдикция, ако той покажеше основните знания, които трябва да притежава майстор масон? Не беше ли помолван гостуващия Майстор Масон да говори по масонска тема и да хвърли светлина върху това, което знае от ложата си върху философиите на вековете? Не беше ли признат Майстор Масон за това, че е такъв, не заради принадлежността му към дадена Велика Ложа, а заради това дали работи по волята на Великия Архитект на Вселената? Как стана така, че масонството влезе в политиката, като заявява, че този или онзи Майстор Масон не е масон, заради членството му в дадена ложа, която от някои е призната, а от други не? Звучи почти като: ти не си фен на Ливърпул и затова няма да седиш с нас в тази кръчма, защото всички ние сме фенове на Ливърпул… да не забравяме, че мотото на ФК Ливърпул е „Никога няма да вървиш сам“. Как масонството се озова в 21-ви век, като заяви на брат Майстор Масон, че трябва да бъде сам и сам да върви? Забравихме ли символичното значение на Веригата на Обединението и наистина ли имаме предвид това, което казваме в края на ритуалната работа: „Ние се обединяваме с всички братя по света в неразрушима братска верига“. Защо оставихме Признанието да бъде по-важно, отколкото действителната работа в нашите ложи? Как документът за признаване (Признанието) помага на нашата работа? Дали документът за признание ще ни даде повече власт в обществото (в някои общества, може и да е такъв случая)? Дали документът за признание ще доведе до повече нови членове и това ще увеличи доходите ни за ложите ни (в някои общества, може и да е такъв случая)? Дали документ за признаване ще ни направи Масони Първа класа? Дали документът за признание ще ни направи свободни или ще изоставим нашата свобода, само за да можем да заявим, че сме признати от тази или онази масонска структура? Когато Майсторите Масони са повдигнати в степента си, то Старшият надзирател (Първият надзирател) не търси и не иска писменият документ от Майстора Масон, за да го приеме и припознае за такъв, за да го остави да работи в 3-та степен. На Майстора Масон се гледа знанието за тайните на масонството, което е получил в качеството му на пълноправен Брат Майстор Масон.

Има Велики Ложи, които трябва да знаят дали друга Велика Ложа е регулярна, но регулярността и признанието са две различни неща. Регулярността съществува откакто масонството съществува. Официалното признаване на Велика Ложа съществува от 1929 г. Не мога да твърдя категорично защо Концепцията за признаване на Велика ложа е въведена между двете световни войни, но аз имам своето мнение. Ако обаче масонството продължава в глобален мащаб да твърди кой е масон първа класа и кой трябва да бъде считан за масон втора класа само въз основа на документ за признаване на Велика ложа, тогава може да започнем да дялкаме и шлайфаме надгробен камък на масонството, тъй като капсулацията, затварянето и изолацията показват, че не можем и не трябва да правим това. Ставаме все по-малко и все по-малко млади хора влизав в масонството, защото те не искат да бъдат част от групи, които изграждат стени и чертаят граници в обществата и из между хората. Новите поколения са свързани и ако останем извън тази тенденция, тогава можем да кажем, че нашите прадеди преди 1929 г. не са знаели нищо за това как трябва да се ръководи и упражнява занаята на масонството. Обединени ние сме непоклатими. Разделени, падаме и изчезваме.

Трябва да започнем да обясняваме в нашите общества, че масонството е хармония. Хармонията обединява дори противоположни гледни точки. Не можете и няма да можете да обедините само онези, които са в полза на вашите възгледи. Масонството ни учи да обединяване обществата към общата цел за напредък, мир и мъдро бъдеще. Масонството не маргинализира другите, тези които не са част от Движението. Масонството не разделя обществата. Масонството не отделя на нужни и ненужни хората. Да си зидар масон е едно. Да бъдеш свободен зидар масон е друго. Да си свободен зидар масон означава да говориш думите, които опонентът ти не иска дори да чуе. Истинските думи не са хубави думи, но бъдете сигурни, че хубавите думи не са истински думи. Но да бъдеш свободен зидар масон означава също да слушаш думите, които не искаш да чуеш. Трябва да говорим и да чуваме заедно. Това правят свободните зидари масони. С голямото/великото знание идват големите/великите задължения. Може да сме озарени от Светлината на вековете, но все още сме много далеч от излъчването на Светлината, която трябва да даден на нашите въпроси и проблемите, които нашите общества очакват да разгледаме и да се опитаме да преборим и с които да се справим. Трябва да свалим веригите, които ни пречат да се обединим и да бъдем свободни. Свободата е основната ценност на Човека. Свободният човек може да бъде свободен зидар масони. За съжаление обаче понякога виждаме, че някои братя масони не са свободни мъже. Трябва да помогнем на тези Братя. Това е нещото, за което клетвата ни беше застъпена при влизането в този Велик орден за свободни хора.

ЗА СЛАВАТА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ НА ВСЕЛЕНАТА

 

МВУ Бр. Димитър Мандраджиев

с.л. Ехнатон

ВЛ ССиПЗ в България