ГРАДЕЖ: ЧОВЕК СТАВА МАСОН, ЗА ДА ОБИЧА, А НЕ ДА БЪДЕ ОБИЧАН

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

ЧОВЕК СТАВА МАСОН, ЗА ДА ОБИЧА, А НЕ ДА БЪДЕ ОБИЧАН

– твърди д-р Иван Войнов, българинът, който от 48 години е „Свободен Зидар”

 

Д-р Иван Войнов живее в Германия от 1942 г.
Юрист, работил е в Американското военно управление,
в „Гласът на Америка” и радио „Свободна Европа”.
(Интервюто с него е публикувано през 1992 г. във в. „Поглед”.)

 

В осми клас съвсем случайно открих брошура с адресите и фамилиите на българските масони. И както обикновено става в такива случаи, човек най-напред търси собственото си име. Погледнах и останах като гръмнат: Крум Войнов, зъболекар. И нашият адрес. Толкова се уплаших, че тужурката ми падна. Качих се веднага на трамвая и отидох при баща си в кабинета на ъгъла на „Калоян” и бул. „Дондуков”. Влезнах при него:
– Вярно ли е?
– Вярно. Ти не знаеше ли?
– Как ще знам, вие мълчите като гробове.
– А ти като знаеш, че съм легионер, защо ме оставяш да говоря против вас?
Баща ми започна да се смее:
-Това никога не ни е пречело. Пък някой ден и ти ще станеш разумен.
Познавах баща си и реших, че това, което говорим за масоните, не може да е истина. Защото той беше добродушен, добродетелен човек, всеки четвъртък работеше без пари, идваха с каруци чак от Дупница – ние сме оттам – да си правят зъбите при д-р Войнов. А той даже и злато им е давал.
Започнах да се откъсвам лека-полека от легионерите и като дойдох в Германия и видях някои неща, които хич не ми харесаха, реших, че съм на крив път. Писах на мои приятели и оттогава не сме се виждали вече. Те бяха патриоти, вярващи хора, мислехме, че правим нещо добро за България, критикувахме правителството, смятахме, че е много меко, че отстъпва и не защитава достатъчно българските интереси.
Смятах за най-голяма добродетел патриотизма. Докато сега като масон споделям казаното от Лесинг, че човек трябва да знае кога патриотизмът престава да бъде добродетел. И затова, що се отнася до България, аз не мога, всъщност мога да ги разбера тия мои приятели, които смятат: вън комунистите. Никакъв комунист никъде. Без тях не може. Те са единствените компетентни хора по силата на обстоятелствата. Тези, които заслужават наказание по закона, без да им се прощава, да, но не отмъщение. На всички други трябва да им се даде зелена светлина да живеят и да се проявят като нормални граждани. Първо – не можеш да наказваш без предварителен закон, а такъв няма, те са действали по техните си закони. Извънредно сложна работа — и за бившата ГДР, и за България. Отмъщения? Да пази Господ!
В известна степен братът се заклева да не отмъщава.
Много лесно се казва това, обаче да знаете колко е трудно да го приложиш на практика, да преодолееш това желание, тази жажда. Сам съм го изпитал. Затова в масонството тази клетва се дава в една от последните, най-високи степени. Между другото затова и сега искам да основем в България първата ложа – преди 1941 г. е имало три.
На 28 – 29 май тук ще бъдат приети десет българи в моята ложа „Лесинг”. Хора различни, около 50-те и малко по-млади, образовани, интелигентни. Трудно се влиза в ложата, първо поне една година трябва да идваш да те видят, да ги видиш и ти, дали те харесват, дали ги харесваш… След това, когато вече решиш – подаваш заявление, някой трябва да ти поръчителства. Назначава се комисия, която разследва живота ти, да знаят какъв си, защото при нас се приема по старата формула: свободни хора с добро реноме, независими материално – не може да те издържа баща ти, пък да влезеш в ложата… Професионалните способности са си лична работа всекиму. Изисква се човек да може да участва в живота на ложата с време и средства. В моята ложа членският внос е 50 марки на месец.
С българите е съвършено специално положението, ще ги приемем тук, а наесен ще стане внасянето на светлина в София. Ритуалът е такъв, тогава ще дойде Великият майстор на Германия и при тези братя, които са ядрото, ще се внесе светлината.
Даже когато те приемат в ложата обаче, развитието ти не свършва с това. Първо си чирак, след година-две, като участваш в живота на братството, след доказан интерес и готовност за съдействие, ставаш калфа. И след това – майстор. Не се стига до върха на стълбата иначе освен по стъпалата. Това е нормалното масонство. След това идват високите степени – те са 32. Тридесет и третата е най-висшата, но там са много малко хора, в цяла Германия примерно са към 60 души. Понеже броят на местата е ограничен, трябва да се чака някой да умре, за да попадне друг във върхушката. Но масонската организация е демократична – всичко става с избори. При приемането никой не пита кой какъв е, каква е религията му, цветът на кожата, законите на нашия съюз забраняват да се пита за това. Едно условие е – човек да вярва в някакво божествено начало, че не е продукт на случаен механизъм. Върховната сила, която ръководи света, ние наричаме Великият архитект на вселената. Всеки може да си представи под това каквото иска. Турчинът -Аллаха, евреинът – Йехова, християнинът – Бог-Отец. Забранено е в ложата да се водят спорове по религиозни или политически теми. Особено с пропагандна цел. Ложата е една група, една система за възпитание и самовъзпитание.
Целта е все повече човек.
Смятам ли, че в България има почва за възстановяването на масонството? Ако не опитаме, няма от кого да научим. Първото условие е да вярват в себе си хората от ложата, за това, че с работа върху себе си могат да се усъвършенстват и с това да допринесат за усъвършенстване на цялото човечество. В един-единствен смисъл на демокрацията сега в България – толерантността. Да не виждаш в политическия противник враг. Създаването на първата ложа е част от задачата, после да се изградят още две – когато в страната има три ложи, те вече могат да образуват Велика ложа.
Човек става масон, за да обича, а не да бъде обичан. Обаче да обичаш, не значи само да помагаш материално, а да създаваш около себе си атмосфера на човечност, търпимост, любов към другия, да помагаш колкото можеш. Впечатлението от ритуала по приемането е много силно – влизаш с превързани очи, осланяш се на този, който те води, минаваш през огън и вода (символично, разбира се) и непрекъснато идват поученията: съвестта ти, ръцете ти, делата ти да бъдат чисти. Пази се от огъня на собствените си страсти, бъди мнителен спрямо себе си, защото никой не е светец, когато интересите подлъгват…
От 43 години съм в масонството, това изигра голяма роля в живота ми – съвсем друг човек станах. Не съм влюбен в себе си, както преди. Амбиции имам, разбира се, но те са от друг вид. Не съм тщеславен – ако мога да свърша работа, ако мога да помогна и да не се разбере – най-добре. Сега искам това да стане в България – българите да се почувстват като братя.
Масонството няма никаква догма. Никога не е твърдяло, че държи истината в ръцете си. Ние работим със символи, а не с догми. Най-важното за масонството е не целта, а пътят. Дори когато знаем, че целта е непостижима, самият стремеж заслужава да бъде подкрепян.
Масони са измъчвани от инквизициите в Испания и Португалия, за да кажат тайната. Не са могли да я изкажат, защото няма тайна. Единствената ти тайна е твоето собствено преживяване. Католическата църква веднага изхвърля всеки, който е член на ложата. Водихме известно време преговори с нея, уж за сближение, аз бях се уплашил, че ще се разберем, защото те можеха да ни разделят по този начин. Тези, които ги слушат, са добрите масони, тези, които не се подчиняват – лошите. А така всички сме лоши, слава Богу!
Най-лошото, което някой може да направи, е да издаде това, което става в ложата. Не защото е незаконно или опасно, а защото искаме да бъдем запазени срещу всякакви външни влияния. Най-голямото наказание е братята да оттеглят уважението си от дадена личност.
България няма лоби по света, а масонските ложи са големи, почти винаги имат връзка помежду си. България беше приета в Обществото на народите само благодарение на българските масони. Германия – поради същите връзки. И ако след години Великата ложа на България се създаде и тя има връзките, за които всички ще се постараем да помогнем, колкото и да са крехки те в началото, не може да останат без последици.
Щом е добро за България – казвам аз – добре. Важното е, че няма да останем затворено общество, едно братство, което съществува само за себе си. Да си мислим, че сме щастливи, понеже сме ние? Не! И все пак, не искаме да ставаме масова организация.

ВИЛИ ДРАХ – ОБЛАСТЕН МАЙСТОР НА БАВАРИЯ:
Великата ложа, към която се числи моята мюнхенска ложа “Лесинг”, е известна под инициалите АFАМ, което ще рече Велика ложа на Старите Свободни и признати Зидари. Почетен Майстор в нея е доктор Иван Войнов – потомствен масон, човек с изключителни заслуги към развитието на Свободното Зидарство в Германия, заемал десетилетия наред високи постове в него. Близо половин век братът Войнов мечтаеше да види съживено движението на признатите Свободни Зидари в родината си. През май 1992 г. по негово предложение, в нашата мюнхенска ложа бяха приети седем българи. По-късно още двама. През същата година внесохме Светлина в първата българска призната ложа в София “ЗОРА”. Тя започна своята работа самостоятелно, набра нови членове и през юни 1994 г. Великият Майстор Хорнефер внесе Светлина в още две ложи – “СВЕТЛИНА” и “СЕРДИКА”. А през август 1996 г. имах щастието да присъствам в състава на голяма германска група, ръководена от Великия Майстор Хорнефер, при внасянето на Светлина в още две български ложи. Едната отново в София, а втората – във Варна. Рождението на тази пета ложа е особено радващо, тъй като тя слага началото на разпространяването на движението извън столицата. Подготвя се осветляването и на още две ложи в други два големи провинциални града.