ГРАДЕЖ: Какво е да си масон?

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Какво е да си масон?

За нас това не е изненадващ въпрос. Независимо от факта, че нашето братство е най-голямото и най-старото в световен мащаб, и почти всеки познава поне един масон или има роднина такъв, той непрекъснато ни бива поставян. У много хора все още се таи въпроса – кои са масоните и с какво всъщност се занимават те?

Има много прост отговор. Масоните или свободните зидари са членове на братска организация, известна като масонство или франкмасонство. Братството се състои от членове, които са заедно защото:

– има много дела за вършене в света;

– има дела, които трябва да бъдат извършени в “собственото ни съзнание”;

– изпитват удовлетворение да бъдат в компания на хора, които харесват и уважават.

 

Какво представлява масонството?

Масонството е безспорно най-старото братство в света. Възникнало преди повече от четири хилядолетия, в обществото на древния Египет, то взаимства част от идеите си дори от по древни времена. Нишката на неговата история се простира през вековете, преминавайки през древните юдеи, ранното християнство, рицарите темплиери, розенкройцерите, чак до 1717 година, когато за първи път се обявява официално на бял свят в Англия.
През тази година се създава първата формална организация – Велика ложа на Англия. Великата ложа е административната формация отговаряща за развитието на масонството на дадена географска територия. За пример може да посочим, че в САЩ всеки отделен щат има своя Велика ложа, а в Германия всяка провинция има такава. Местните организации на масоните се наричат ложи. Такива има в почти всеки по-голям град. Нормална практика е да съществува и повече от една ложа в големите градове. Само в САЩ има над 13000 ложи. В България те са повече от 15.
Организацията майка на съвременното масонство е Великата ложа на Англия. Чрез нея се разпространяват идеите на масонството по цял свят и се организират нови ложи.

Какво представлява ложата?

В масонската терминология думата “ложа” има двойно значение. От една страна това е група от хора които се срещат на определено място, от друга това е помещение или сграда, където се провеждат срещите. Друг често срещан термин за масонска сграда е “храм”. Това е така, защото символизма при изучаването на масонските идеали е базиран върху притчата за изграждането на храма на цар Соломон. Термина ложа също така е заимстван от постройките изграждани от майсторите каменоделци и зидари през средните векове в непосредствена близост до строежа на катедралата или замъка над който са работили. Там те са живели и обработвали камъка необходим за строежа.
Независимо от това, че има известни вариации в детайлите при обзавеждането на ложите, в наши дни те са повече или по-малко еднотипни.

Какво се случва в една ложа?

Сега е момента да припомним защо хората стават масони:

– има много дела за вършене в света;
– има дела които трябва да бъдат извършени в “собственото ни съзнание”;
– изпитват удовлетворение да бъдат в компания на хора които харесват и уважават.

Ложата е естественият център на тези им дейности.

Масонството учи, че всеки човек е отговорен да направи света по-добър. Много от индивидите няма да бъдат откриватели на ново лекарство срещу рака, няма да успеят да премахнат бедността по света или пък да установят световен мир, но всеки мъж, жена или дете може да направи нещо малко, което да допринесе за създаването на един по-добър свят. Масонството подпомага много хора – то харчи повече от 1 милион долара на ден само в САЩ, само и само хората да живеят по-добре. И колкото и странно да звучи на опонентите му, по-голямата част от тези средства се изразходват за хора които не са масони. Много болници и изследователски институти се финансират от различни масонски организации. Съществуват и радица далеч по-малко видими дейности на масонството – подпомагане на възрастни хора, домове за деца сираци, създаване на фондове за обучение на даровити деца и др. Но чрез всички тези проекти – големи или малки, масоните от ложата се стремят да превърнат света в едно по-добро място за живеене. Ложата им дава възможност да допълнят своите идеи и възможности в сремежа им към добро.

Масонството върши делата си “вътре” в масоните.

“Развивай се или умри” – това е един велик природен закон. Повечето хора изпитват необходимост да се развиват като индивиди. Те чувстват че не са толкова честни и отговорни, толкова обичащи и съчувстващи, толкова вярващи и знаещи, колкото биха искали да бъдат. Масонството напомня непрекъснато на своите членове важността на тези и много други добродетели. То позволява на честните мъже да обединят своите усилия в отстояването на добродетели като , честност, съчувствие, любов, вяра и знание. По свой собствен начин масонството е опора на хората опитващи се да вземат и отстояват правилното решение и начин на живот. Много по-лесно е да живееш в съгласие с тези добродетели, когато знаеш, че те са от огромно значение за хората около теб. Това е една от основните причини , която кара масоните да бъдат заедно.

Масоните изпитват удовлетворение от общуването помежду си.

Приятно е да прекарваш времето си в компания на хора на които вярваш напълно. Такива хора, масоните намират в своите ложи. Докато през голяма част от времето в ложата, членовете й се занимават с благотворителност или работа върху самоусъвършенстването си, то извън нея те са просто приятели. Ложите организират за своите членове пикници, екскурзионни пътувания и много други мероприятия за целите семейства. Просто казано, ложата е място за приятно прекарване на времето сред приятели.
Членовете на ложата провеждат два основни вида срещи. Първата е работната среща. При откриването и закриването й се спазва специфична церемония, чиято цел е да припомня добродетелите, в съгласие с които трябва да живеем. Следва част в която се изнасят лекции, четат се петиции, гласува се прием на нови членове, планират се благотворителни и семейни мероприятия, или просто се обменя информация между членовете. Другият тип срещи е строго официален – приемат се нови членове и се получават нови знания изразени чрез степените в масонството.
Всяка ложа, обаче, обслужва много по-широк кръг хора от своите членове. Периодично се организират изложби и концерти, провеждат се публични мероприятия, като поставяне на крайъгълен камък на обществено значими постройки, или пък други дейности подпомагащи обществото и засягащи актуални въпроси.

Какво представляват степените?

Степените са поредица от нива на членство в организацията. Те също така представляват определени церемонии, които се провеждат при получаване на съответното ниво на членство. Масоните от трите основни степени се наричат “Чираци”, “Калфи” и “Майстори”. Както е видно, имената на степените произлизат от организацията на занаятчийските гилдии. В средните векове, когато човек е искал да се присъедини към гилдията на ковачите например, той е чиракувал в началото – научавал е значението и начина на употреба на основните инструменти. С натрупване на знания и умения в занаята, доказвайки уменията си той ставал “калфа”. И когато, с течение на времето придобиел дълбоки познания и отлични умения, той бивал приет за “Майстор” и получавал правото да приема и обучава свои ученици.
Степените са своеобразни театрални постановки в които кандидата участва. Всяка степен използва специфични символи, чрез които поучава участниците на определени добродетели.
Масонските степени, преподават великите уроци на живота – важността на честността, вярата, любовта към хората, готовността за саможертва, пътя към самопознаване и др.

Защо масонството е толква “секретно”?

В действителност думата “секретност” е доста пресилена. Масоните определено не крият принадлежността си към братството. Ние носим с определена гордост отличителни знаци като значки, игли за вратовръзки, копчета за ръкавели и други с масонска символика. Масонските сгради, по света, а вече и у нас, се отличават със архитектурни елементи определящи принадлежността им към братството. Дейностите на ложите също не са тайна – те биват оповестявани в печата по един или друг начин. Въпреки това, съществуват две категории информация, които в действителност представляват тайна.
Към първата група, спадат начините и белезите по които един мъж се представя в братството и бива разпознат като масон. Причините за това са очвидни – не един път през годините, различни хора с различни подбуди, са се опитвали да се представят за масони и да проникнат на сбирките ни. Някога това е причинено от просто любопитство, но друг път е подтикнато от злонамерени интереси.
Втората група “тайни” е трудно да бъде описана точно. Тя включва в себе си, цялата информация, която е прието да не бъде предавана по писмен път и отразява в синтезира вид, промените които настъпват в начина на мислене на масоните. Това е чувството на удовлетворение от разбирането, че ти отговаряш за своя живот и че върховното щастие е в отдаването ти на околните.
Това е прекрасно чувство, което трудно се поддава на описание. То е сравнимо с усещането от един прекрасен залез или шума на морския прибой. Затова много често се среща израза, че тези “тайни” не могат да бъдат казани.
Тайните общества изживяват своя разцвет в Америка в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Много от тях са създадени по подобие на масонските организации и претендират за различни по важност “тайни” или “секретни” знания и ритуали. Но в действителност те нямат нищо общо с масонството. Как биха могли да бъдат сравнени високите морални идеали и ценности изповядвани от масоните и насочени към благото на човечеството и различните силно комерсиализирани “тайни” използвани за лична облага на останалите организации?

Е ли масонството религия?

Простия и категоричен отговор е НЕ!
В действителност ние използваме различни ритуали при нашите събирания. На определено място в ложата винаги присъства книгата на светия закон – Библията и това може би е причина някой хора да бъркат масонството с религия. Но то не е. Това не значи, че религията не играе важна роля за нас. Всеки, който е решил да се присъедини към братството е задължително да вярва във върховенството на Бог. Никой атеист, по никакъв начин не може да стане масон. Религията, която изповядват, членовете, не е от значение, важна е само вярата във Бога. Често нашите срещи започвт с молитва и един от първите и основни уроци които научаваме е че трябва да се обърнем към Бога и да потърсим съвет, преди да започнем някое голямо и важно начинание. Но това не прави масонството религия.
Друга често срещана заблуда в тази насока е факта, че ние наричаме нашите сгради “храмове”. Използването на думата, обаче няма нищо общо с религията. То е свързано с притчата за изграждането на храма на цар Соломон, който играе осбено важна роля, при предаването на редица важни житейски уроци. Често срещан е израза, че съда е “храм на правосъдието” – това прави ли съдебната власт религия?
Масоните вярват в значимостта на религията. Братството поощрява своите членове да бъдат активни в своята вяра. Ние сме убедени, че човек без религия, много трудно отстоява моралните си ценности и е много по-малко полезен на обществото. Вярата в Бога помага на хората да развият в пълна степен своя обществен потенциал.
Независимо от това ние не определяме каква религия трябва да изповядват нашите членове. Това е въпрос на личен избор. За нас е важна вярата. Именно това ни определя като братство на е като религиозна секта.

Какво представлява масонската Библия?

Библията е често срещан подарък между масоните по различни поводи. Тя неизменно присъства при нашите официални срещи. В допълнение към обичайния текст има няколко страници, на които е прието да се подписват братята направили подаръка или пък да бъде описано събитието по повод на което е връчена. Също така може да има индекс за по-лесно намиране на по-важните текстове. Обикновенно се използват луксозни издания, с кожена подвързия и специална хартия. Но нищо от това не прави масонската Библия по-различна от която й да е друга.

Ако масонството не е религия, защо използва ритуали?

Мнозина от нас се сещат за религията при споменаването на думата ритуал. В действителност ритуали се използват много често във всички сфери на живота. Понятието ритуал, означава че дадена дейност се извършва всеки път повече или по-малко по един и същи начин.
Ако се вгледаме в началото на учебната година, ще се видим, че тя започва винаги с тържествено събрание, приветствие на директора, понякога се свири училищния химн или друга музика, след което се откриват учебните занаятия. Това е ритуал. Но училището не е религия.
При бизнес срещите също се спазват определени правила – представят се присъстващите, прочита се резюме на свършената до момента работа, приема се дневен ред и се обсъждат различни въпроси. Това също е ритуал, а не религия.
Ритуали се срещат почти навсякъде в нашата ежедневна дейност – когато се срещаме и поздравяваме, когато искаме да се включим в разговор или когато се разделяме.
Масонството използва ритуали, защото чрез тях се преподават по един особено запомнящ се начин различни житейски уроци. Възпитават се определени морални ценности и достойнства. Също така ритуалите ни напомнят за нашата история – от къде произлиза нашето братство и кои сме ние. Масонските ритуали са особено богати, защо са плод на многовековно развитие и традиции. Но те по никой начин не превръщат масонството в религия.

Защо масоните използват символи?

Всички ние използваме и се сблъскваме със символи всеки ден. Това е така защото те са най-лесния начин за бърза комуникация. Когато видим знака “STOP” ние знаем какво начи той, дори и да не можем да прочетем надписа. В действителност символите са най-стария начин за общуване и обучение.
По същата причина масоните използват определени символи. Когато видите ъгъла и пергела, това е нещо като запазена марка на масонството също както златните арки на Макдоналдс.
И както всички символи и тези имат своето значение. Ъгъла символизира земните дела, но също така и честта, цялостта, честността и начина по който трябва да се отнасяме към света и заобикаящите ни. Пергела символизира духовните неща – важността на добре развития духовен живот, самоконтрола и вярата. Буквата Г (G) произлиза от геометрията – науката която древните са вярвали, че отразява по най-точен начин славата на Бог и Неговите дела в небесата, както и върховното начало на Бога.
Значението на повечето масонски символи е очевидно. Например чука символизира важността от самоконтрол и дисциплина. Пясъчния часовник ни напомня, че времето отминава и ние не трябва да отлагаме важните решения в живота.

Значи ли всичко това, че масонството е образование?

Определено ДА. Образованието заема основно място в масонството. Това произтича от факта, че през средните векове в ложите на майсторите зидари, членовете са придобивали определени практически знания, необходими при строежа на катедрали и дворци. В обичайните учебни заведения се изучавали предимно църковни дисциплини и за това се е изисквал определен съсловен произход.
В допълнение към това може да се добави, че едни от първите обществени училища в Европа и Америка са създадени от масони. Масонството е способствало и способства образованието да бъде общодостъпно. Днес масоните даяват значителни средства за развитие на образователната система навсякъде по света. Ние поощряваме своите членове да подпомагат училищата и учителите по всякакъв начин – от закупуване на учебни пособия, до изнасяне на лекции по различни важни въпроси и дисциплини. Нещо повече, ние държим на високото образователно ниво на нашите членове. За всички нас образованието и интелектуалното израстване е въпрос от особено значение.

На какво ни учи масонството?

Масонството ни преподава някои особено важни уроци. В тях няма нищо изненадващо, а именно:

Тъй като Бог е създател, всички мъже и жени са негови деца.
Поради това всички мъже и жени са братя и сестри, независимо от техните чувства или разбирания.
Всеки човек трябва да носи отговорност за своите постъпки.
Независимо от богатство или бедност, образование или невежество, здраве или болест, всеки човек трябва да се стреми да бъде най-добър при всички обстоятелства.
Никой няма право да казва на околните какво да мислят или да правят.
Всички хора имат право на интелектуална, духовна, икономическа и политическа свобода. Тя им е дадена от Бог, а не от човека. Всяка тирания е незаконна.
Всеки човек трябва да се научи на самоконтрол.
Всеки човек трябва да се стреми духовността да вземе връх над инстиктите. С други думи, дори когато сме гневни, не трябва да вършим насилие. Дори когато сме изкушени от себичност, трябва да бъдем готови за благотворителност. Дори когато сме готови да “отпишем” някого, трябва да помним, че той заслужава внимание. Дори когато искаме да се предадем, трябва да станем и да продължим напред. Дори когато сме мразени да отвърнем с любов или поне не с омраза. Това не е никак лесно и трябва да се възпитава!
Вярата трябва да е в центъра на нашия живот.
Ние трябва да търсим и намерим вярата в нашя дом и семейство. Масонството учи, че вярата, независимо от това каква е тя, е в основата на добрия живот.
Всеки човек има отговорност да бъде добър гражданин и да спазва законите.
Това не значи, че ние не трябва де се опитваме да променяме нещата около себе си. Но тази промяна трябва да бъде извършвана по законен начин и за добро.
От изключителна важност е да работим за промяна на света към по-добро.
Масонството ни учи, че е много важно да вършим добри дела, не защото това ще ни осигури входен билет за рая, това е въпрос на религия, а защото ние имаме дълг към останалите хора, да им помогнем да изживеят живота си по един пълноценен и добър начин.
Достойнство и честност са есенцията на живота. Без тях, той е безсмислен.

Какви са условията за членство?

Кандидата, трябва да е свободен мъж с добро име, вярващ в Бог и навършил минималната възраст за прием (тя е различна за всяка държава).
Това са единствените формални изисквания. Наред с тях има и други – неформални, но с особена важност. Той трябва да вярва във взаимопомощта, в това, че в живота има по-важни неща от парите и удоволствията, да уважава чуждото мнение, и не на последно място да се стреми към духовно израстване.

Как един мъж става член на братството?

Някои мъже са изненадани, че никой не говори с тях и не им предлага да встъпят в редиците на братството. Дори може да изпитат чувството, че са пренебрегнати в това отношение. Но нещата не са толкова прости. От много векове ние сме приели простото правило, че нямаме право да каним някого да се присъедини към нас. Ние можем да говорим за масонството, за нашите мотиви да се присъедим към него, но не можем да искаме от някого да се присъедини.
За това има основателни причини. Ние не се опитваме да бъдем изключителни. Но членството в братството е много сериозен въпрос и желаещият трябва да си отговори на въпросите разгледани по-горе – може ли да живее честно и почтенно, да споделя и да се грижи за останалите, да вярва в братята и в Бога. Никой не може да вземе това решение вместо него.
И така, когато кандидата е убеден, че желае да стане член на братството, той трябва да се срещне с някой масон и да напише молба за членство. Масона я предава в местната ложа и майстора на ложата определя комисия, която се среща с кандидата, запознава се с него и с мотивите му за членство, отговаря на неговоте въпроси. След това комисията запознава ложата с отговорите на кандидата и той бива подложен на гласуване. След утвърждаването му, той бива приет за чирак и постепенно преминава през трите степени, докато стана пълноправен масон.

И така, какво е да си масон?

Масонът е мъж, който е избрал своя път в живота – да прави добро за себе си и околните. Той проправя широк път към едно по-добро бъдеще, без да пренебрегва миналото, работейки с цялата си душа и сърце и с цялата си енергия, сам или с братята си за изпълнението на тази цел.
И когато накрая успеем да подтиснем себичността си и да я заменим с братска любов и състрадание, когато сме готови да споделим радостите и болката на другите като свои, когато успеем да се слеем с духа на природата, когато разберем колко важно е самоусъвършенстването, само тогава ще можем да кажем с открито сърце – да ние сме Масони!