ГРАДЕЖ: Двадесет и трета степен: Началник на Скинията

Новина 577 от 1305
ГРАДЕЖ: Двадесет и трета степен: Началник на Скинията

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Двадесет и трета степен: Началник на Скинията

Древните народи вярват в открит публичен култ, но обикновено допълват вярванията си с един скрит наречен Мистерии. Скритите култове са предназначение за избрани и в тях се влиза с церемонии, наречени посвещавания към Изида, Орфей, Дионисий, Церера, Митра.

Древната История познава зачатъци на Мистерии още от индо-азиатските култури минаващи през Персия и Мала Азия, но най вече от древен Египет. В древни времена се честват два вида Мистерии големи и малки, като малките са подготовка за големите. Древните са допускали всички до малките Мистерии и за допускане до големите са чиракували минимум три години, а понякога четири и повече. Големите Мистерии в римската империя са наричани царствени, обхващащи целият свят, за да може природата и произведенията и да станат достояние на хората /Климент Александрийски/.

По-късно Платон ще обобщи: Всичко в Мистериите е за да ни обучи да поощряваме човешкото благополучие. Големите Мистерии са пълна отдаденост на Бога – нравственост и духовно издигане, безукорни добродетели. Аристофан счита, че само посветените могат да бъдат щастливи.

Обикновено в Египет и Изтока политеологизма и явният култ към боговете не са обяснявали много от въпросите на търсещите, тази религия не е била способна да даде отговори. Символизма, мистичността на миналото и бъдещето не са задоволявали стремежа към по задълбочени мисли на човешкия ум. Разбирането и собственото възприятие на философията на развитието и представата за Бога на Природата се пречупват през призмата на посвещението. Мистериите възбуждат любопитство, религиозно чувство, както и подчинение на йерархията, както и правилност в отношението към Божествеността на Сътворението на Света.

В 23 степен символите са заимствани от хералдиките на дванадесетте Юдейски племена на Израел. От там произлизат и символите: тъмнината, светлината, цветовете алено червеният, белият, синият и пурпурно червеният цвят. От гербовете на тези племена са и дванадесетте символа: магаре, лъв, кораб, меч, човек, звезди, лоза, бик, вълк, дърво, орел и елен.

В крайна сметка човек трудно преценява на какво е способен. Самооценката му зависи от това до колко неговите критерии се приближават до тези на природата: нейният символизъм, всеобхватност и безкрайност.

Степента в която всеки един от нас влиза, зависи от неговата подготовка и възможност да разбере тези Закони.

Истинската вяра е по мъдра от суетната философия. Мистериите, както и символите на масонството могат да останат само аналогии или да се превърнат в кухи алегории, ако не са разбрани, не са преосмислени трите велики теософски доктрини: бог, човек и природа.

Ето защо съществуват символите на пречистването: въздух /ветрило или веялка/, огън /факла/, кръщелната вода /защото тя е пречистител но и източник на всичко/. В много племена преди Христа, Мистериите и устройството се водят от Цар, подпомаган от Жрец, който обаче има подчинено положение/ древните траки, структурата на

богомилските общини/. Постепенно ритуалите, символите, обредите и церемониите все повече се усложняват и мистифицират /Британските острови – Келтите, Друидите/. Всички хора били посвещавани в малките Мистерии, но малцина били допускани до големите Мистерии.

Жреците на Египет, Индия, Финикия, Юдея, Гърция, Британия и Рим все повече започнали да ги използват за укрепване на собствената си мощ.

Безпринципно, суетно, високомерно, покварено и продажно започнали да служат на дявола.

Разкошът, порокът, нетърпимостта, гордостта /Содом и Гомор/, довеждат до разпад на ценностите. Необходимостта от промяна в отношението на хората към добродетелността и истинността на единството в многообразието, довеждат до появата на Вярата в един Бог.

Стремежа на Посветения да развива тези добродетели се прелива най вече в символиката на Масонството, затова тук се дарява връв с три конеца преплетен три пъти по три, наречен зенах, които символизират трите големи и трите малки светлини, трите подвижни и трите неподвижни скъпоценни камъка, трите колонии които подкрепят ложата ни, трите главни Сановника на Ложата, Божието Триединство.

Първоначално тези, които търсят просветление били пускани в лабиринти под земята и буквално търсели изхода зовейки Светлината. Това е символизмът на Масонството.

Мистериите, церемониите и символиката били предавани от уста на ухо, с тайни кодове и думи. Много от тях били загубени /притчата за Хирам Абиф – изгубената дума/.

Познанието било предавано от най посветения – Тот /Индия, Персия и Етиопия/, Тааут /Финикия/, Хермес /Елада /, Адрис /Равините/. Мойсей приема всички закони на Хермес. Той е изключение на множествеността на Боговете. Неслучайно в началото записите, познанията за света, живота, науката и природата са тайна. Появата на йероглифите, четмото и писмото са били привилегия на Посветените. Много по късно ги разкриват за обикновените люде.

Мойсей разкрива тайните на своето племе – Юдейското. Самият той е доведен син на дъщерята на фараона. Той се превръща и в апологет за изцелението душата на поробеният юдейски народ.

В древен Египет, първоначално жреците и посветените идвали от Етиопия, те били смирени, жадни за знания, писмени същества. Постепенно в редиците на Посветените навлизат войнствени люде и по времето на Камбис много от храмовете били разрушени, а жреците изгонени. Те намират убежище в Критските планини, Древна Гърция и в земите на Траките. Питагор се превръща в най-добрият ученик. Препоръчва Мълчание, Умереност, Сила на Духа, Благоразумие и Справедливост. За пръв път започва да проповядва безсмъртието на Душата и вярата в Бога. Същото става и при друидите в Британия, както и зойнстващата вяра в бог Один при скандинавците /безсмъртието на безстрашната душа на война във Вечните Бойни Полета след Смъртта/. Платон доразвива и обогатява философията на Питагор.

В християнският свят Евсевий казва, че той единствен е достигнал до преддверието на Истината.

Притчите на Йосиф, който без съмнение е бил Посветен, както и тези на Мойсей който също е бил Посветен, както законите на Давид, духовните наследства на Соломон,

Христос и Мохамед освен теологически, имат и пророчески характер за тълкуването при свещените народи.

Всъщност това може да се види във Втората книга на Старият Завет и в първата част на новия. Това е видно и в тълкувания на Талмуда, както и в Корана при появата на Пророка Мохамед в пещерата.

В тази степен Скъпи Братя се питаме какъв е Бог. Учим се да Му служим в името на Хората. Усъвършенстваме познанието и добродетелите си, за да можем да бъдем избрани или не, да бъдем посветени или не през двадесет и четвърта, двадесет и пета, за да достигнем двадесет и шеста степен Принц на Милосърдието /Шотландски привърженик на триединството/. Придобиването на 26 степен ни подготвя за първата рицарска степен 27 Рицар Командир на храма.

В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯТ АРХИТЕКТ НА ВСЕЛЕНАТА, В ИМЕТО И ПОД ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ НА 33 СТЕПЕН НА СТАРИЯТ И ПРИЕТ ШОТЛАНДСКИ РИТУАЛ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО НА БЪЛГАРИЯ, С ПРЕКЛОНЕНИЕ И УВАЖЕНИЕ ЗАВЪРШИХ

БРАТ Й. Т. 31 СТЕПЕН