(20081202) ТРАУРНА ПЛОЧА: У Бр Николай Дунев

02.12.2008, Траурна Ложа

Скъпи обични братя,
На 28 октомври т.г. нашият брат Николай Дунев почина след тежко боледуване и влезе във Вечната Ложа на Великия Създател на всички светове, Великия Архитект на вселената.
Брат Николай Димитров Дунев е роден на 1 април 1958 г. в Ямбол в семейство на детска учителка и военнослужащ.
През 1960 г. семейството се премества в София. Там, в 21-во ЕСПУ “Хр. Ботев”, Николай завършва средно образование.
През 1977 г. е приет в ВВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, специалност летец – пилот ВВС.

Дипломира се през 1982 г. и от същата година до 1999 г. служи като офицер от Военновъздушните сили на Република България. Преминава през длъжностите във военната йерархия от младши пилот до най-престижната и отговорна – командир на авиобаза.
През по-голямата част от военната си кариера служи в Авиобаза “Равнец”, на която става началник-щаб и накрая – командир.
След уволнението си от армията, от 2001 г. работи във “Вега – Еърлайнз” като пилот и командир на самолет.

Брат Николай Дунев беше приет в Движението на 20 април 2004 г. Като негов гарант, още при подготовката му като търсещ брат, бях впечатлен от отговорността, с която подходи към бъдещите си задължения като свободен зидар. 
След приема той стана здрава брънка в Братската верига. Забелязвал съм с удовлетворение положителното впечатление сред другите братя, което правеше със своя уравновесен характер и дисциплиниран подход.

Работата му след напускането на Военната авиация налагаше чести отсъствия от страната. Но дори и в броените дни, които можеше да отдели за семейството си в Бургас, Брат Николай намираше време за срещи с братя – интересуваше се живо от всичко свързано с живота на Ложата и Движението и се стараеше да бъде точен в изпълнение на своите задължения.
Честите му отсъствия от страната бяха причина за забавяне на предложението за повдигане в калфенска степен и той беше топкуван едва на 13 ноември 2007 г. 
Животът понякога злорадо ни показва тъмната си страна. Точно тогава болестта го сполетя и Брат Николай не успя повече да влезе на Ритуал.

Дори и болен, обаче, той поддържаше връзка с братя от Ложата.
Брат Николай Дунев доказа с своите качества и своя живот, че е достоен човек и свободен зидар.
Мир на праха му !

Брат Любомир Атанасов