ГРАДЕЖ: Престъпление ли е незнанието в масонството?

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Престъпление ли е незнанието в масонството?

От Джон Едуин, 1872 г. Масони, които четат и Масони, които не четат. Публикувано в 1875 г.

Предполагам, че има много повече Масони, които са невежи (не знаят, са неосведомени, са незапознати) с всички принципи на Масонството, отколкото мъже от всяка една друга класа, които са незапознати с тяхната собствена професия.

Няма часовникар, който да не знае нещо за елементите на часовника или има ковач, който е изцяло (напълно) незапознат със свойствата на червеното горещо желязо.

Изкачвайки се (преминавайки) към високите нива на Науката, бихме били много удивени да срещнем адвокат, който не е запознат с елементите на Правото или лекар, който никога не е чел трактат по патология или Свещеник, който не знае нищо за Теологията.

Независимо от това, нищо не е по-често срещано от това да срещнем Масони, който са в абсолютна тъмнина за почти всичко свързано с Масонството.

Те са незапознати с неговата История – те не знаят дали е бърз продукт от Днес (на Съвремието) или идва от далечните векове във вида, в който го познаваме.

Те нямат разбиране за езотеричното значение на неговите символи и Ритуали. И все пак, нищо не е по-често срещано, от това да намерим такъв дилетант, владеещ висока степен и понякога награден с Древните Мистерии на Ордена, да се представя на срещите на Ложите, полузапознат с процедурите, да взима активно участие в дискусиите и претенциозно да поддържа неправомерни мнения в опозиция на преценката на Брр:. С далеч по-големи знания.

Защо, може би трябва да се запитаме, това е така.

Защо само в Масонството трябва да има толкова много незнание и толкова много предположения?

Ако помоля обущар да ми направи чифт ботуши, той ми казва, че само ремонтира и закърпва и, че той не е учил високите разклонения на неговата задруга и честно отклонява предложената работа. Ако помоля часовникаря да конструира главната пружина за моя часовник, той отговаря, че не може да го направи, че никога не е учил как да прави главни пружини, което е привилегия на високия бранш на бизнеса му, но ако му занеса пружина, която вече е направена ще я вложи в моя часовник, защото знае как да прави това.

Ако отида при художник с поръчка да ми нарисува историческа картина, той ще ми каже, че това е отвъд неговите възможности, че никога не е учил или практикувал композиция на детайлите, а се е ограничил в рисуването на портрети.

Ако той беше нечестен и безочлив (самонадеян) той щеше да вземе поръчката и вместо картина да ми даде цапаница.

Масонът сам иска тази почтеност.Той е твърде склонен да мисли, че задължението му не само го прави Масон, но и учещ Масон в същото време.

Той твърде често си представя , че мистичните церемонии, които го включват в Ордена са всичко, което е необходимо , за да го направят осведомен за неговите Принципи.

Има някои Християнски секти, които вярват, че водата на кръщенето от раз ще отмие всички грехове, минали и бъдещи. Така и има някои Масони, които мислят, че простия акт на инициацията, ще бъде последван от вливане (прилив) на цялото

Масонско Познание. Те нямат нужда от по нататъшно обучение или изследване.

Всичко, което се изисква да знаят е вече получено чрез някакъв вид интуитивен процес.

Великото (Огромното) тяло на Масонството може да се раздели на три класи (групи).

Първата се състои от тези, които са кандидатствали за приемане не от желание за Познание, а поради някакъв случаен мотив, не винаги достоен.Такива мъже са мъже са били подтикнати да търсят прием или защото е вероятно, според тях да улеснят бизнес операциите си или да развиват политически перспективи или по някакъв друг начин лично да ги облагодетелства. В началото на война тълпи от хора са идвали в Ложите, с надеждата да получат Мистичния Знак, който ще им помогне в миг на опасност. Тяхната цел е била постигната или това се е провалило, тези хора стават безразлични във времето. За такива Масони няма надежда. Те са мъртви дървета, за които няма надежда за плодове.Нека ги оставим да отминат като напълно безполезни и неспособни да станат по-добри.

Има втора група, състояща се от мъже, които са морална и Масонска противоположност на първата. Те подават молбата си за прием, подканени, както Ритуала изисква, „от положително становище получено от Инстистуцията, както и желание за знание.” Веднага след като те са инициирани, те виждат в церемониите, през които трябва преминат, философско значение, струващо си да бъде изследвано /разследвано, изучавано/. Те се посвещават на това разследване. Те се сдобиват с Масонски книги, четат Масонски периодични издания и разговарят с добре информирани Братя. Запознават се с историята на Организацията. Те изследват произхода му и сегашното му състояние. Те изследват скрития смисъл на неговите символи и разбират значението на алегориите. Такива Масони са винаги полезни и почетни членове на Ордена и много често се превръщат в неговите блестящи светлини. Тяхната светлина гори за да просветлява другите и към тях Институцията е задължена. Този градеж не е написан за тях.

Но между тези две групи, току що описани има една междинна; не толкова лоша като първата, но далеч под втората, която за съжаление съставя тялото на Братството.

Третата група се състои от Масони, които се присъединяват към Обществото с противоречиви мотиви и с, може би най-добри намерения. Но те не са успели да запазят тези намерения. Те правят една огромна грешка. Предполага се, че тяхното иницииране е всичко, което е необходимо , за да ги направи Масони и всяко по-нататъшно учение е напълно ненужно. Следователно те никога не четат Масонска книга. Представете на тяхното внимание продукция на най-известните Масонски автори и тяхната забележка е, че нямат време за четене – целите на бизнеса са преобладаващи /приоритетни/. Покажете им Масонско списание с призната репутация и ги помолете да се абонират. Техният отговор е, че не могат да си го позволят – времената са трудни и парите са крайно недостатъчни.

И все пак, няма липса на Масонска амбиция в много от тези мъже. Но тяхната амбиция не е в правилната посока. Те нямат жажда за знания, но имат много голяма жажда за постове или за степени. Те не могат да си позволят пари или време за покупка или прочит на масонски книги, но имат достатъчно и от двете, за да ги влагат в придобиването на масонски степени.

Удивително е с каква алчност някои М., които не разбират най-простите основи на тяхното изкуство, и които напълно са се провалили в проумяването на обхвата и значението на основното, символичното М-во, сграбчват евтините/празните/ отличия на високите степени.

Майсторът М, който знае много малко, ако ли нищо от степента на Ч. копнее да бъде Рицар Тампл. Той не знае нищо и никога не се очаква да знае каквото и да е от историята на Тампл., или как и защо тези стари кръстоносци са се инкорпорирали с М. Братство. Висотата на неговата амбиция е да носи Тампл. Кръст Върху гърдите си. Ако той бъде приет в Ш.Р., Ложата на Съвършенството няма съдържание за него, въпреки че предоставя материал за месеци на проучвания. Той с охота би израстнал в йерархията, и ако вследствие на непрекъснатите усилия, постигне върха в Ордена и бъде награден с Тридесет и трета степен, малко го е грижа за всякакво знание за организацията на Ордена или за възвишените уроци, които той преподава. Той е достигнал зенита на своята амбиция и е разрешено да носи Двуглавия орел.

ТАКИВА М не се отличават с размера на знанията, които притежават, а с броя на бижутата, които носят. Те ще дадат 50 долара за украса, но не и 50 цента за книга.

Тези мъже създават огромна вреда на М-вото. Те са наричани неговите търтеи. Но те са повече от това. Те са оси, най-смъртоносният враг на трудолюбивите пчели. Те дават лош пример на младите М-те обезкуражават растежа на М-ската литература – те водят интелектуалните мъже, които биха желали да се култивира масонската наука в други области на труда – те подтискат енергиите на нашите писатели – те унижават характера на Спекулативното М-во, като клон на Умствена и нравствена философия. Когато външни хора виждат мъже, които заемат висок пост и позиция в Ордена, които са почти толкова невежи колкото и те самите относно принципите на Свободното зидарство, и които ако бъдат попитани биха казали, че гледат на него само като на социална институция, тези външни хора много естествено биха заключили, че не може да има нещо стойностно / от голяма стойност / в система, в която високите позиции се държат от хора които претендират, че няма знание по-голямо от тяхното високо развитие.

Не трябва да се предполага , или да се очаква всеки М. Да е обучен М или че всеки мъж, който е иницииран се изисква да се посвети на изучаването на М-ската наука и литература. Такова очакване би било глупаво и безпричинно. Не всички мъже са еднакво компетентни да възприемат и задържат едно и също количество знание.

Порядъкът казва Папата -Порядъкът е първият небесен закон и признавам, Някой са и трябва да бъдат по-велики от останалите, по-богати, по-мъдри.

Всичко, което твърдя е, че когато един кандидат влезе в масонството, той би трябвало да чувства , че има нещо в него, по-добро от неговите чисти ръкостискания и знаци и той трябва да се стреми със всичките си способности да постигне някакво познание за това по-добро нещо. Той не би трябвало да търси развитие / израстване / към високите степени, докато не научи нещо за по-ниските, нито да се стреми към позиция, докато преди това не е заслужил уважение заради Масонско познание,задълженията на първата степен.

Някога познавах Бр:., чиято алчност за позиция, го доведе до там да премине през всички длъжности, от Стражник на неговата Ложа до Велик Майстор на Юрисдикцията , и който през целия период не бе прочел нито една Масонска книга, нито се опита да разбере значението на един символ. За годината на неговия период като Велик Майстор той винаги намираше убедително извинение за отсъствие от Ложите за вечерите, когато бяха дарявани степени. И все пак, поради неговите лично и социално влияние, той успя в издигането си в ранг над всички онези, които бяха над него в Масонското познание.Те бяха наистина много над него, защото те всички знаеха нещо, а той – нищо. Ако той бе останал на заден план, никой нямаше да се оплаква. Но бидейки там където беше, и заемайки тази позиция, нямаше как да бъде игнориран.

По-ярък пример е следният: Преди няколко години, докато редактирах периодичното Масонско издание, получих писмо от Великият Оратор на една Велика Ложа, който бил абонат, но който желаеше да прекрати абонамента си. Изтъквайки неговата причина той каза: (копие от писмото е сега пред мен) „ …въпреки че Изданието съдържа изключително ценна информация, няма да имам време да чета, тъй като ще посветя цялата настояща година на преподаване.” Дори не мога да си представя какъв учител би трябвало да е бил, и какви ученици е трябвало да обучава.

Този Градеж е по-дълъг , от колкото възнамерявах да бъде. Но чувствам важността на темата. В САЩ има по-вече от 400 000 масони. Колко от тях са четящи ? Половината или дори една десета ? Ако само една четвърт от мъжете, които са в Ордена биха прочели малко за него, и не разчитаха за всичко което знаят на техните посещения в Ложите, те биха поддържали по-високо състояние на неговия дух и характер. Чрез техните ученици симпатизанти ще бъдат насърчавани да обсъждат неговите принципи и да дадат публичност на резултатите от техните мисли и добри масонски списания ще се радват на проспериращо съществуване.

Масонът който чете, все пак малко, било то само на страниците на месечното списание за което е абониран ще поддържа високото мнение за Институцията и ще се наслаждава на тези възгледи. Масоните, които не четат, няма да знаят нищо за вътрешната красота на Спекулативното Масонство, но ще се задоволят да предполагат , че е нещо като Задругата на Од или Орденът на рицарите от Пития – само може би малко по-стар.Такъв Масон би трябвало да е безразличен.

Ако това безразличие, вместо да бъде проверено, става все по-широко разпространено, резултатът е твърде очевиден.Масонството трябва да отстъпи от високите позиции, за които се бори, чрез усилията на неговите ученици, за да се запази, и нашите Ложи вместо да се превръщат в курорти за спекулативна и философска мисъл, ще деградират в социални клубове или просто нещо в полза на обществото. С толкова конкуренти в тази област, борбата му за успешно съществуване ще бъде трудна.

Крайния успех на Масонството зависи от интелигентността на неговите ученици!