ГРАДЕЖ: Liberté chérie – една ложа в ада или за силата на кралското изкуство

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Liberté chérie – една ложа в ада или за силата на кралското изкуство

Погледнете левия си ревер и малкото цвете. Едни от вас знаят какво е неговото име. Други – не. Не се притеснявайте, това, не е повод да се срамувате, а да се радвате. Защото истинският повод този знак да се появи на бял свят е повече от страшен и вие не сте част от него. С идването на Хитлер и националсоциализма на власт в Германия, е създаден списък на техните врагове, които трябва да бъдат унищожени. Сред тях са масоните! Равенството на религиите и расите, идеите за всеобщото братство не съвпадат с човеконенавистните и про-арийски идеи внушавани от дребния австрийски бояджия. Ешалоните на смъртта бързо се изпълнили със стотици масони, които ги отвеждали в концентрационните лагери. И въпреки гоненията никой не забравял братята си, ложата и градежа. За да се разпознават, те поставяли на ревера си това цвете – НЕЗАБРАВКАТА. За да не бъде забравено както масонството, така и това, което се случвало в тези ужасяващи времена.

Лагерите били пълни с врагове наричани “N.N”, на немски Nacht und Nebel, което означава НОЩ И МЪГЛА. Тези хора преставали да съществуват за своите близки – няма писма, няма информация. И всички свободни мъже с малка незабравка на ревера били дамгосани “N.N”!

Те били разпръснати из трудови лагери по цяла Европа. Този градеж ще ни отведе в лагера ЕСТЕРВЕГЕН НОМЕР СЕДЕМ в Долна Саксония, където всички до един били “N.N”. Техните кости изгнивали в блатата и по тази причина ги наричали “Торфените войници”. Но мочурищата, освен страдание, родили и една от най-популярните песни в тази част на Европа, наречена ХИМНА НА БЛАТАТА или МАРШЪТ НА ДЕПОРТИРАНИТЕ.

Условията били ужасяващи. Дървени неотоплени бараки претъпкани с хора. Всеки ден те имали право на 15 минути разходка на открито под дулата на автоматите. Колкото до храната … оцелелите твърдели, че на месец отслабвали с по 4 килограма. Но за тези, които попаднали тук, защото носели на ревера си синя Незабравка, най-големият проблем не бил физическия глад, а невъзможността да продължат градежа.

В целия този ад на лагера ЕСТЕРВЕГЕН НОМЕР СЕДЕМ имало едно различно място – това била барака номер 6. Тя представлявала нещо, като микро-модел на белгийското общество. В нея имало магистрати, висши чиновници, журналисти, инженери, свещеници, лекари … над 100 души. Скоро в това интелектуално гнездо се случило чудото.

Неделя бил денят на голямата молитва … и на големия риск, защото религиозните дейности в лагера били забранени. Молитвата се извършвала в задната част на бараката. Между входа и свещеника имало нещо като човешки кордон. В случай на тревога всички се разпръсвали, докато опасността преминела.

Скоро организаторите на тази “защита” установили, че всички те са масони и всеки от тях действал самостоятелно с една мисъл – искал светлината да разпръсне мрака надвиснал над “Торфените войници”. Никой не може да каже дали религията се е явила като катализатор, но определено тя допринесла за това, те да се припознаят един друг и да затворят братската верига в барака номер 6 на концентрационен лагер ЕСТЕРВЕГЕН Кулминацията настъпва на 15 ноември 1943 година, когато седмината основават ложата. Оказало се, че не са необходими нарочни регалии и богата агапа. Масонските сърца били обладани от желание да докоснат божественото изкуство и за храм послужила затворническата барака. Вдъхновени от френската МАРСИЛЕЗА и МАРША НА ДЕПОРТИРАНИТЕ те окрили и в двете песни едно и също словосъчетание, което дало име на ложата им – Liberté chérie. – СКЪПА СВОБОДА

1. Създател на ложата бил журналистът ЛЮК ЗОМЕРХАУЗЕН, издател на парламентарен вестник. Член на ложа АСКО 3, той бил и велик секретар на Великия Ориент на Белгия – признат от Великата Обединена Ложа на Англия.
2. За Майстор на ложата бил избран съдията ПОЛ ХАНСОН, който попаднал в лагера, защото се противопоставил на немските корпоративни интереси в Белгия. Ян Зюг и Франц Роша били майстори в ложа “Приятелите Филантропи”
3. ЯН ЗЮГ попаднал в лагера заради издаването на позиви и нелегални вестници. – бил избран за секретар на ложата. В профанския си живот той бил професор по фармация в университета в Лиеж. Попаднал зад бодливата тел, защото издавал вестника на белгийската съпротива.
4. За втори надзирател в ложа СКЪПА СВОБОДА бил избран полковника от Белгийската армия ЖАН ДЕ ШРИЙВЕР. Член на ложа “Свобода” в град Ганд, той бил арестуван за това, че издавал военни тайни на съпротивата и я снабдявал с оръжие.
5. За оратор на ложата бил гласуван професорът по литература АМЕДЕ МИКЛОТ. Преди лагера той бил член на ложа “Обединение и прогрес”.
6. Майсторът на Ложа “Северно Сияние” от Ганд АнрИ СторИ, в профанския си живот бил уважаван индустриалец и банкер, факт, който му навлякъл омразата на германците. Въпреки безкрайния риск, на който всички се излагали, работите в ложата продължавали методично и регулярно. Малко след 15 ноември се състоял и първият ритуал на първа степен. В тайните на Кралското изкуство бил въведен един от членовете на белгийската съпротива – Фернан Ерау. В името на тежката ситуация, някой от основните правила на масонството били пренебрегнати и скоро той бил провъзгласен за Майстор Масон.

Въпреки заплахата да бъдат разкрити, обитателите на Барака 6 се придържали към ландмарките и основните си задължения. Били изнесени и няколко градежа, като до наши дни е достигнала информация за един посветен на бъдещето на свободна Белгия и друг за мястото на жените в масонството. По време на ритуалите те буквално били поверили живота си на брата стражник, който трябвало да се справя със задълженията повече от отговорно. И тъй като не били много, католическите свещеници предложили да бдят за спокойствието на ритуала и работите в масонската ложа – блестящ пример за толерантността и братската обич, които ни дава божественото изкуство.

За зла участ членовете на ложата скоро бил препратени към други концентрационни и трудови лагери. От всичките 8 масони членове на СКЪПА СВОБОДА едва двама успели да видят родината си освободена. Всички останали се преселили във Вечния Ориент при Великия Архитект на Вселената малко след като ложата била приспана през 1944 година.

След като светът успял да се освободи от нацизма, Европа бързо била завладяна от друг опасен враг –бюрокрацията. Нейните основни оръжия “забравата” и “безразличието” не подминали и масонското движение в Белгия. Скоро споменът за ложа СКЪПА СВОБОДА бил забравен от Великите “администратори”, които потънали в 40 годишни спорове дали тя трябва да бъде призната или не. Едва на 22 октомври 1987 година Великият Ориент на Белгия решава да формализира легендарния статут на ложата. Първоначално тя е вписана без патентен номер между ложите с номера 28 и 30. И две години след това получава своето пълно признание. А снимките, които виждате са от паметника издигнат през 2004 година от архитекта Жан дьо Сал изграден по заръка на белгийски и немски масони.

Пишейки тези редове, гледайки плановете на концентрационния лагер, наблюдавайки крайъгълния камък на мястото, където е бил лагера може да се каже само едно. Чиновничеството и буквоядството не могат да победят масонския свободен дух. Доказателство за това е единствения масон, който въведен в кралското изкуство в концентрационен лагер – Фернан Ерау. След 1945 година много негови братя-апаратчици поставили под съмнение неговата регулярност, говорейки за правила и забравяйки ужаса на концентрационния лагер. Питайки го дали е готов да тръгне отново, започвайки от бялата престилка, той им дал достоен отговор: Така, както “Тийл Ойленпшигел” в романа на нашият брат Шарл дьо Костер се гордее, че бил покръстен 6 пъти, така и аз съм готов да приема кралското изкуство повече от два пъти.”

Завърших!

Завърших!

Бр:. Велин 3° “Морски сговор”

Бр:. Христо 2° “Морски сговор”