ГРАДЕЖ: Aлбанците, потомците на древните българи

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Aлбанците, потомците на древните българи

Официално приетата хронологическа схема за датиране и ориентиране на събитията в историята на човечеството е неточна, особено до ХІV-ХV в. от н.е., което се дължи на използването на различно ориентирани календари от различните народи до този период. Това е довело до много грешки и несъответствия при съставянето на официалните истории на европейските и особено на балканските народи, където католицизма и православието са водили вековна борба за надмощие.

През ІV в., когато тази борба започва народите не са били етнически консолидирани и освен Римската империя, която се е раздирала от противоречия друго държавно формирование в Европа не е съществувало. Основните документи, от които черпим сведения за племената и народите до ІХ в. са на латински и гръцки език. Част от тях са преписи или коментари на по-стари документи и описваните събития в последствие са неточно ориентирани във времето, а цитираните народи, царе, военачалници и топоними са променяни, според историческите и езикови познания на преписвачите или авторите. Използването на такива документи от съвременните историци и изследователи, както и недоброто владеене на древните езици (латински и гръцки) от тях води до допълнително натрупване на грешки и изкривяване на историята.

Изхождайки от гореказаното, за да се докаже връзката на древните българи със съвременните албанци следва да се обърне особенно внимание на историята на Балканите преди и по време на Римската империя, причините и главните действащи сили довели до нейното разпадане, периода на създаване и укрепване на българската държава на полуострова и ролята на българите за създаването и разпространението на славянобългарския език. Общоизвестно е, че до края на Tурската империя българите са основният балкански народ, което е засвидетелствано в многобройни документи от византийски, турски и други автори. Всички други балкански народи се появяват на историческата сцена след българите, а албанците едва в края на ХІХ в.

До средните векове населението на настоящите албански земи е наричано арианити, арванити, арнаути и т.н. Самите албанци наричат себе си “шкиптари”, което според тях идвало от “орел”. Това е най-малкото доказателство, че това не е етническо име. Ариани са били наричани и българите, готите, вандалите и други исторически субекти в периода на разпадане на Римската империя, тъй като са били привърженици на Ариан, който тълкува по различно християнската религия. Близка идеология са разпространявали и богомилите (преследвани от официалната българска държава), които намират почва на своите идеи главно в западната част на полуострова, северна Италия и южна Франция, където са известни като бугри, катари, албигойци др.

Албанските изследователи считат, че албанците са потомци на най-древното население на Балканите (пеласгите и илирите), тъй като голяма част от имената на личности и топонимите на полуострова от този период, цитирани в гръцки и латински документи могат да се преведат чрез албанския език. В интерес на истината много албански думи има в почти всички съвременни балкански езици, а техните историци твърдят, че до създаването на съвременната гръцка държава (началото на ХІХ в.) населението в гръцките земи говорело или български или албански, което втрещява гръцките историци.

Според изследвания на редица български автори и историци българите също са потомци на много древен народ, а името българин произхожда от санскритския глагол будя и означава учител (будител). Навсякъде където са живели древните българи, освен с името българи околните племена и народи на своите езици са ги наричали “хората от висините”, “високоиздигнатите”, “господарите”, “учителите”.

Някои изследователи считат, че родината на българите следва да се търси в Централна Азия в земите на сегашните Афганистан, Пакистан, Индия и централно-азиатските републики на бившият СССР, където е регистрирано съществуването на българска държава под името Бактрия със столица Балк. Според тях периода на формиране на българския етнос в този регион е няколко века преди похода на Александър Македонски до Индия (ІV в. пр.н.е.), тъй като там той се жени за бактрийската принцеса Роксана. Според други автори българите (учителите) са тръгнали хиляди години пр.н.е. от Балканския полуостров, преминали са през земите на Мала Азия, Персия, Месопотамия, Палестина, Египет, Северна Африка, Индия, Централна Азия, Монголия, Китай и са се върнали обратно в родината си, създавайки в сърцето на Източната част на Римската империя (Византия) своя държава. По целият си хилядолетен път “учителите” са полагали основите на държави, строели са градове, прокарвали са канали и са организирали околните племена в социално и духовно отношение. Учели са населението на занаяти, земеделие, животновъдство и търговия, а самите те са били конниците – войните, аристокрацията и администрацията. Завръщайки се в Европа (ІV-V в. от н.е.) българите са ядрото на така наречения Хунски съюз, причинил разделянето и гибелта на Римската империя и дал началото на обособяването на европейските народи.

След смъртта на Атила на огромната територия между р. Волга и Централна Европа се обособяват няколко административни центъра, контролирани от българите. Това са така наречената аварска държава (авар не е народностно име, а прозвище, титла), контролираща Централна Европа и Балканите и Стара Велика България, контролираща териториите на бившият СССР в Европа. След смъртта на хан Кубрат (според официалната хронология средата на VІІ в.) неговите наследници поемат управлението на посочените територии.

На самите Балкани, за които има повече документи (на гръцки и латински) за този период, се води ожесточена борба за влияние между католицизма и православието, което довежда до духовно разединение на населението, неговото манипулиране и езиково асимилиране, тъй като според наложените църковни догми богослужението е можело да се извършва само на латински или гръцки език. Това принуждава българските царе (също християни, но ариани), лавирайки между двата религиозни авторитета да вземат мерки за бъдещето на контролираните от тях земи като наложат в тях общ език и принудят двете църкви да го признаят. Забележете да принудят Рим и Константинопол да дадат признание!!!

Според официалната хронология през ІХ в. в областта Главиница или Кутмичевица (на територията на южна Албания и географската област Македония) в манастирите се устройват първите университети в Европа и за няколко години се подготвят 10 000 учителя, които тръгват по контролираните от българските царе земи да разпространяват така наречения българославянски език (език на българите за склавите – на латински “поробените”). В много документи (особено наши) склавите са наречени словени (говорещи на разбираем език), а другите, над които не сме успели да наложим този език са немци (не говорят нашия език). Това е най-логичното обяснение на появилият се изневиделица словенски свят на половината територия на Европа.

Налагането на новият език не преминава без съпротива, както от страна на засегнатите племена и народи, така и от Рим и Цариград. Съвременните историци и изследователи считат, че древният български език в този процес напълно се изгубил, но това не е вярно. Смятам, че той се е запазил най-вече в албанския език и целенасочени проучвания могат да го докажат, въпреки разстоянието от над 1000 години и многобройните влияния, които съвременният албански език е претърпял. При един език най-бързо се променя лексиката (за 200-300 години), по-бавно фонетиката (500-800 години) и най-бавно граматиката. Ако сравним съвременните албански и български език ще установим, че лексикално близостта не е голяма, но ако ги сравним фонетично ще усетим, че те звучат почти еднакво (особено за човек, който не знае нито един от тях). Между граматиките на двата езика също може да се установи идентичност, особенно с граматиката на така наречения църковнославянски език. Ако в едно албанско изречение заменим думите с български без да нарушаваме словореда ще получим диалекта в Македония. Според мен етническото име на албанците “шкиптари” не идва от орел, а от албанския глагол говоря (шкиптой), или те също са словени.

Най-бързи резултати в доказването на близостта между българите и албанците можем да постигнем като изследваме техните митология, традиции, бит и народопсихология. Ако изледваме архитектурните паметници и фолклора в Албания (мостове, къщи, църкви, носии, песни и танци) ще видим, че те са почти идентични с тези на територията на Македония и България.

От народопсихологията на албанците интерес представлява факта, че до началото на ХХ в. за албанеца думата българин е олицетворение на благородство, красота, сила, ум и трудолюбие. От всички народи на Балканите, те най-много уважават българите, след това турците и донякъде румънците, а най-много са мразели сърбите и гърците.