English
ГРАДЕЖ: Българският календар
Символична масонска ложа Ехнатон счита, че като първата езотерична масонска ложа в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:
Българският календар
Човечеството винаги е изчислявало по многообразни начини времето – праисторически календари с резки и възли, египетски, вавилонски, древногръцки, китайски, византийски, еврейски, римски, юлиански, григориански и др. Целият този огромен брой начини неизменно е срещал една голяма трудност – тропичната година не се състои от цяло число денонощия. Дължината ѝ е 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди, докато обичайният човешки времеви цикъл се основава на смяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината, на работата и почивката. Тези допълнителни часове и минути натрупват с времето огромна грешка. Юлианският календар например изостава с едно денонощие за 128 години, докато григорианският, по – който се ориентираме сега, избързва с едно денонощие за 3280г. А при новоюлианския календар, разработен от сръбския астроном Милутин Миланкович, за да не се налага приемането на католическия григориански календар в православните страни, грешка от едно денонощие се натрупва за цели 43 500г. В момента у нас в сила е григорианският календар, но при основаването на българската държава през 681г. е било прието прабългарското летоброене. Оказва се обаче, че древният български календар е смайващо добър – определено по – точен от григорианския и се различава от астрономическия едва с няколко секунди. Именно затова през 1976г. той е признат от ЮНЕСКО за най-съвършения в света. Организацията на ООН за културно и историческо наследство събира математици, астрономи, физици и други учени, които били поразени от гениалното решение на математическата задача с числото 365. Затова древният български календар е бил предложен да бъде приет като световен календар. Но поради политически и религиозни причини, Италия и Пакистан гласуват против.
Какво обаче представлява на практика българският календар? Той е слънчев. За начална негова дата се приема 21 декември 5506 г. пр.Хр. Годината започва именно на 21 декември, защото това е най-късият ден – зимното слънцестоене. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енинден или Идинажден, което означава Млада година, Млад ден, Единак. Както много други празници на древните българи, той е отъждествен с голям християнски празник, в случая с Игнажден. Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на новата година. Денят на Сурва. Според доц. д-р Явор Шопов от института по древни цивилизации на Лабораторията по археогеофизика на СУ, Сурва е богът Слънце, който се ражда в най-късия ден на годината. „Сурва Бога се роди, мамо, млада Бога“, се пее в сурвакарските песни. От този ден денят започва да расте. Сурва е богът с два облика, с две същности – тъмна и светла, които съответстват на двата основни етапа от годината. В днешно време със сходно на “Сур” име съществуват 14 града по света, за което може да се заключи за разпространението на културата на древните българи. Аналог може да се направи със съвременните емигранти, които кръщават новооткритите градове на тези от които произхождат. Например имаме няколко града с името Париж, Москва и др. в САЩ.
Но нека се върнем отново върху същността на календара. След нулевия ден за нова година – деня на Сурва, останалите 364 дни от обикновената невисокосна година са се разпределяли в 4 еднакви тримесечия или сезона по 91 дни, или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започва винаги в неделя – първия ден от седмицата на древните българи. А както знаем, в много религии, това е деня на Бог.
Според календара първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената само по това, че след шестия месец има втори нулев ден Ени-Джитем, “Слънчовден”, който е в най-дългия ден на годината – лятното слънцестоене. “Слънчовден” също не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньовден.
Старият български календар е разделен и на периоди. Всяка година в 12-годишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето. Всеки период носи името на животно – свиня, мишка, вол, тигър, заек, змей, змия, кон, маймуна, коч, петел и куче, като те са били разделени на мъжки и женски период спрямо пола на животното. Изключително много наподобява китайският календар. За разлика от него обаче, първата година не е Мишка, а Свиня. Освен това според българския календар в момента сме 7530г., а според китайския едва 4724г. – близо 3000 години разлика.
Но защо според нашия календар сме точно тази година след като в Израел е 5786г., в Тайланд е 2568г., ислямският календар – 1447г., според персийския календар сме 1404г. Какво се е случило, че именно тези години са били първонални точки. В Тайланд например за ден 1 се брои деня в който Буда е постигнал нирвана. Китай започват да броят времето от както император Хуанди встъпва на власт. Какво точно се е случило с древните българи, за да започнат да измерват времето стартирайки от 5506г пр. Хр.? Никой категорично все още не може да каже.
Една от хипотезите е на българския океанолог д-р Петко Димитров. В своята дисертация той развива тезата, че след радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф, нивото на Черно море се е повишило с около 90м., заляти са били близо 160 000 кв. км, случило се за по-малко от 40 г., в епохата преди около 7500г. Доказано е, че Черно море е било сладководно езеро и след серия катаклизми се е свързало със Средиземно. Сонди на института по океанография във Варна откриват древни останки на черупчести мекотели, които живеят само в сладководни басейни. Намират огромно количество дърво на морското дъно, което няма как да е на тази дълбочина, освен ако преди това там не е имало селище. От тази епоха е открито и най – древното обработено злато, открити са множество кости, на които е направена лицева реконструкция и анализ. Резултатите показват, че тези хора са били добре хранени и са имали и достъп до питейна вода. Но изведнъж изчезват. В една от своите книги – “Произход на българския народ и образуването на първата българска държава на Балканския полуостров”, акад. Николай Державин, бивш президент на Руската академия на науките, пише: “Българите на хан Аспарух са българи, а не турци, не татари, не хуни, не фини, не чуваши, не славяни. По своя произход те принадлежат към най – древните “доиндоевропейски” народи.” С това твърдение, българите са причислени към “доиндоевропейския” период, т.е. преди около 9800 години.
Източници: