Изданието на Великата ложа на България е наречено „Светлина”, защото българските Свободни Зидари, посветени надлежно в масонството, както всички свои Братя по земята считат, че най-големият стремеж на обкръжените от тъмнина е да видят Светлината. Списанието „Светлина” е продължител на духа на свободнозидарския печат в България, който се е разпространявал свободно през 20-те и 30-те години на отиващия си век, когато съвсем законно в страната ни е функционирала регулярната Велика Символна ложа на България.
Възраждането на масонството у нас започна непосредствено след събарянето на тоталитарния комунистически режим на 10 ноември 1989 г. и последвалото демократизиране на българското общество. Първите радетели на този процес са група живеещи и работещи в Германия българи, посветени там в тайните на масонството, и най-вече на българина с една от най-високите степени в Съюза на Свободните Зидари Иван Войнов.
Преживявайки обичайните катаклизми, съпътстващи духовната и ценностната промяна на едно потискано и ограничавано в свободите си общество, възродилото се българско масонство под попечителството на Обединената Велика ложа на Свободните Зидари на Германия, достигна до закономерния етап на основаване на независима и призната Велика ложа на Свободните Зидари на България.
Този акт Свободните Зидари в България възприемат като възобновяване на организираното движение на българските масони, което принудително е прекратило своята дейност в навечерието на Втората световна война, след приемането през 1940 г. на фашисткия „Закон за защита на нацията”, който е забранил съществуването на организации, обвързани с международни структури. Затова новооснованата Велика ложа на България се счита за правоприемник на провъзгласената на 27 ноември 1917 г. Велика Символна ложа на България и за наследник на нейните традиции, цели и задачи в духа на регулярното Свободно Зидарство по света. Тя е изразител на Върховната власт на българските масони, организирани в отделни, признати ложи на територията на страната и извън нея.
Великата ложа на България е гарант за спазването на основните начала на Свободното Зидарство.
Българските масони считат Свободното Зидарство за свободен съюз, почиващ на солидарността между хората, овладяващи и упражняващи човешките добродетели, от които пряко зависи добруването на обществото.
Българските масони знаят, че Свободното Зидарство не разисква и не взема решения по верски и политически въпроси, не се подчинява на догми и е организация за справедливи умове, без разлика по отношение на народност, вяра, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение.
Българските масони приемат, че Свободното Зидарство има за цел да усъвършенства нравствено човечеството чрез подобряване на неговото духовно и материално състояние и не ограничава пътищата за търсене на истината.
Българските масони са същински свободни хора, които зависят само от своята съвест и упражняват най-широка търпимост спрямо мненията, стремейки се винаги към сговор.
Българските масони, както всички Свободни Зидари по света, се считат за братя помежду си, при каквито и да е обстоятелства и помнят, че всеки човек е техен брат, учат хората да се обичат, да си помагат и да се сдружават, за да могат да живеят в пълно съгласие.
Великата ложа на България е създадена и осъществява дейността си по предвидения в законите на страната ред и в съответствие с Конституцията на Република България. Тя поддържа братски връзки с чуждестранните Зидарски общности, с български и международни организации на основата на принципа на взаимност в признаването.
Българският Свободен Зидар е верен и предан на своята Родина, като негов свещен дълг е да защитава свободата и независимостта на Отечеството си и не взима участие в непозволени от закона действия, насочени против законно установения обществен ред в страната.
Първият брой на списанието „Светлина” има за цел да подпомогне българските Свободни Зидари в изучаването на историята на масонското движение както в световен, така и в национален мащаб. Въпреки оскъдната на български език литература за същността на масонството, авторите на изданието се стремят да изложат колкото се може повече факти за Съюза на Свободните Зидари, като съвсем съзнателно не отбягват и изложени досега официални антимасонски позиции, които за съжаление преобладават в българския периодичен печат и публицистика.
Изданието е достъпно и за непосветени в масонството читатели, защото публикуваните в него материали не засягат вътрешноорганизационни проблеми към сегашния момент. Също така, авторите нямат за цел да търсят обичайния за другия периодичен печат елемент на сензационност и разкриване на неподозирани от обществото „тайни”.
Възстановяването на масонството в България не е никаква тайна, предизвикваща всевъзможни интерпретации, а чисто и просто един дискретен акт на организиране в едно цяло на сънародници с близки по дух разбирания за смисъла на живота.
Всякакви опити да се тълкува целенасочено този факт, да се спекулира със събитието, биха били израз на дълбоко неразбиране на изконното право на свободата на личността и стремежа й да се живее в мир и в хармония с ближния.
Желанието за дискредитиране на Свободното Зидарство в България би показало единствено собственото безсилие на опонентите му, бягащи от открит и откровен диалог и отричащи правото на избор на другия.
Обществото може само да спечели от това, че сред него живеят и се трудят масоните, които са се клели в своята чест и в своята съвест да се посветят с цялото си сърце и с цялата си сила на човечеството. „Да изпълнявам своята длъжност към моя народ, моето дружество, моята земя и цялото човешко общество” – произнасят Свободните Зидари при встъпването си в ложите.
Държавната и изпълнителната власт не би трябвало да изпитва никакви притеснения и съмнения от наличието на организирана масонска структура в страната, след като се знае, че мъжете с бели ръкавици и престилки са преследвани единствено в тоталитарните държави и от диктаторските режими. В над 130 държави по света законно и безпроблемно функционират масонски ложи, които според правилата си по никакъв повод не вземат участие във воденето на държавните и управленски дела.
Политическите сили, които ратуват за обединяването на нацията, би следвало да имат положително отношение към свободнозидарската организация, която, следвайки своите цели и задачи, спомага за възпитаването на хората в дух на търпимост. Масонството не ограничава своите членове в принадлежността им към която и да е политическа партия с изключение на фашистките и проповядващите революционно насилие организации.
Православната църква и всички останали вероизповедания могат да бъдат спокойни, че българското масонство никога не би позволило да бъде отъждествявано като религиозна организация. Свободното Зидарство уважава всяко искрено и самоотвержено религиозно убеждение и отхвърля преследването на другомислещите. Не борбата за душата на човека, а спомагане за усъвършенстване и извисяване на човешкия дух е целта на масонството.
Обвивано векове наред в тайнственост, подлагано на гонения и заклеймявано като зловредна организация, масонството е оцеляло. Фактът, че милиони мъже по земята намират в него сигурно убежище за своя дух и чрез него успяват да бъдат полезни на човечеството, е най-голямото доказателство за жизнеспособността на Съюза на Свободните Зидари. Масоните водят една-единствена борба – борбата за извисяване на човешкия дух и взаимоотношения. „Да живееш, значи да се бориш, робът – за свобода, свободният – за съвършенство” – са думите, с които Свободните Зидари определят смисъла на сдружението си. Идеалът им е космополитен, защото са убедени, че трябва да бъде преодолян верският догматизъм и претенциите на която и да било институция за абсолютно господство в духовната сфера. „Свободното Зидарство е постоянно упражнение на всички ония човешки добродетели, от които пряко зависи благоденствието между хората и обществото… Делото на Свободното Зидарство открива пълен простор за дирене на истината и пълна свобода на мисълта във всички прояви на духа. Поради това, Свободното Зидарство отбягва да формулира догми или да налага изрична вяра на следовниците си. То иска от тях само да бъдат искрени, когато установяват истината, и дълбоко предани на близките си. То се издига над разногласията, за да открие на привържениците на истината поприще, дето те могат да се разбират и братски да се сдружават…” се казва в чл. 2 и 3 от Устава на Великата Символна ложа на България, законно осъществявала своята дейност и работила за доброто име на страната ни до средата на века.