Къде е Архивът?

Около вдигналата се шумотевица в пресата по приемането на Закона за отварянето на досиетата, ни в клин, ни в ръкав, се заговори и за архива на българските масони отпреди Втората световна война. Тиражира се информация, че въпросният архив се бил съхранявал в ЦК на БКП и по настояване на бившия лидер на партията Александър Лилов през 1990 г. бил предаден на Централния държавен архив. Разви се и хипотезата, че масонският архив е лежал дълги години в сейфовете на бившата Държавна сигурност и оттам е прехвърлен в ЦДА. Ексшефът на Главно управление на архивите проф. Дойно Дойнов отрече да е получавал някога масонски архиви, а пък директорът на ЦДА Георги Чернев отговорно заяви, че във ведомството му лежат необработени само две папки с документация за масоните у нас. „Архивите със сигурност пазят тайни за конфискуваните масонски имущества и нотариални актове на съществуващите до 1940 г. масонски имоти. Сред тях са една къща на „Аксаков”, сградата на бившия Кирковски районен народен съвет, сгради в центъра на Русе, Пловдив, Бургас и Варна” – тиражира мнението си по този въпрос в. „24 часа”.

Каква може да е истината? На тайно място в България ли са прибрани архивите на съществувалата до 1940 г. Велика ложа на България, или пък малко преди забраната й чрез Закона за защита на нацията са изнесени извън страната?

Всъщност, какво точно представлява един архив на масонска ложа, или пък на която и да било друга организация, е много трудно да се разбере, тъй като това обикновено си е служебна тайна на всяка уважаваща себе си формация. По принцип, според характера и структурата на Великата ложа на България е съществувал един централен архив на самата Велика ложа и отделни архиви на всяка една съставна ложа, които са работили в единадесет града на страната. Основна единица на който и да било масонски архив е така наречената Маткова книга, в която е отразен списъчният състав на ложата с всички данни за членуващите. Следват нормативните документи, като конституция, устав, правилници, ритуални требници и други указания, регламентиращи дейността на движението на Свободните Зидари. Значителна част от масонския архив представляват протоколите от сбирките на ложите и кореспонденцията помежду им и с братята от чужбина. Голям архивен масив са и така наречените „градежи” – сказки и доклади, изнасяни на сбирките на масоните, и протоколираните към тях последвали разисквания по разглежданите теми. Задължително в архива присъства документация по имотното състояние на ложите, набирането, изразходването и отчитането на финансовите средства. В масонския архив се съхранява и лична документация на сановниците на ложите, свързана с тяхната дейност като длъжностни лица в движението. Всички фотоматериали, свързани с масонството, също надлежно се съхраняват в архива му, тъй като по принцип те не са предназначени за ползване извън ложите. Към архива задължително се числи и специализираната литература по тази тема.

Стана ясно, че масонският архив е бил намерен случайно в края на 80-те години на тавана на бившата Търговска банка на Атанас Буров на пл. „Гарибалди”. Нищо чудно, след като се знае, че Буров е станал масон още като студент в Европа. От този факт обаче може да се допусне хипотезата, че същинската част на архива на българската Велика ложа е изнесен на сигурно място в чужбина, заедно с трезора на банката на Буров, а на тавана е останала незначителна документация. Но кой знае…?