History of Freemasonry around the World

TRANSLATION TO ENGLISH LANGUAGE IN PROGRESS! Please visit us after March 1st, 2018.

Названието

Думата mason вероятно произлиза от старофренската maçon (в латинския език matio или machio), означаваща “строител на стени” или “каменоделец”. Добавяната към масон дума свободен (англ. free-) би могла да произлиза от трансформация на френската дума frère, означаваща брат. Срещаният нерядко термин франкмасон, всъщност е резултат от алитерация на старофренската дума franc/frank, чийто буквален превод е свободен (поради факта, че само франките, като завоеватели, са имали статут на свободни хора). Терминът frank-mason се среща за първи път в английски юридически актове през 1444-1445 г., а терминът freemason – през 1495 г., макар да се среща в ненормативни текстове още от 1155 и 1375 г. По това време, със словосъчетанието free masons (понякога слято, друг път не, със или без тире) в средновековните ръкописи са били наричани тези пътуващи зидари, които не са членове на зидарска гилдия. Любопитно е, че с термина free-stone (нерядко изписван с тире) в средновековието се е означавал облицовъчен камък. От там, зидар, работещ по облицовката на сгради е наричан freestone-mason. А връзката с използвания нерядко в българското изкуствознание термин франкирам е очевидна.

Произход

Масонството е едно от най-старите светски братства в света. Има немалко теории за неговото “начало”. Някои го свързват с библейския ковач Тувалкаин и баща му Ламех от Месопотамия (ок. XXXV в. пр.н.е. или след 2887 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене) или с основателя на Вавилон цар Нимрод (ок. XXX в. пр.н.е. или след 2105 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене), трети го търсят по времето на строежа на пирамидите в Египет (ок. XXVI в. пр.н.е.) и бог Тот, други – по времето на Ноевия ковчег (2105 г. пр. Хр., според старозаветното летоброене) или със старозаветния майстор Веселиил, който с Божие вдъхновение (Изход, 31:1-5) направил Ковчега на Завета (Изход, 37:1-9) и построил Скинията, която Бог поръчал на Мойсей. В резултат на творчеството на Жак Дезагюлие и Джеймс Андерсън днес се приема, че началото на масонството е свързано с Хирам от Тир и строежа на Храма от цар Соломон (ок. 990 г. пр.н.е.). Въпреки това има опити за свръзване на масонството и с Дионисиевите майстори, а се намират и такива, които пък търсят неговите корени в дебрите на зороастризма (вероятно от средата от втората половина на VI в. пр.н.е.). Във времето след н.е., най-ранните корени на Братството са търсени сред архитектите, наричани Комасински майстори (работили в областта на езерото Комо в Северна Италия от ок. 800 до 1000 г.) или сред ръководената от св. Бернар от Клерво (1090 – 1153) майсторска гилдия, наречена “Децата на Соломон”, която участвала в изграждането на редица готически катедрали (напр. Нотр Дам в Шартър). Британците, от своя страна, свързват произхода на братството спринц Едуин от Йорк (ок. 926 г.) или с царуването на Етелстан – един от най-великите крале на англо-саксоните (924-927 г.) и първи крал на Англия (927-939 г.). Разбира се, има и такива, които търсят корените на масонството при тамплиерите – в техния Орден на бедните рицари на Христос и Храма на Соломон (от 1119 г.), чийто патрон и покровител е отново св. Бернар, или по-точно в годините след неговото формално закриване (1312 г.) и преместването на оцелелите тамплиери в Шотландия, където били приети (1317 г.) в друг орден, наречен Братята на Розата и Кръста (който, от началото на XVII в. погрешно е наричан Орден на Розенкройцерите, макар да няма данни, че розенкройцерското движение някога е имало официална организация), а по-късно (след 1561 г.) – тамплиерите са приобщени към възстановения от Дейвид Ситън Орден на рицарите тамплиери на св. Антоний. Всъщност тамплиерската традиция се премества от Шотландия в Лондон след като Джеймс VI Шотландски става крал и на Англия през 1603 г.

Една по-съвременна теория за възникването на масонството в Англия, т.н. “Теория на прехода” (Transition Theory), свързва неговото начало със средновековните зидарски задруги. Става въпрос за прехода от т.н. “оперативни” (т.е. реално действащи) професионални зидарски гилдии към т.н. “спекулативни” (т.е. умозрителни, идейни) или символични масонски ложи. Както самите термини подсказват тези нови организации нямат функция на професионални задруги. В тях се приемат хора, които споделят общи ценности и идеали, без да е задължително да имат обща професия. Естествено и тази теория се оспорва от някои изследователи, които изтъкват, че няма данни за “оперативни” ложи в Англия след 1560 г. и в Шотландия след 1580 г., а първите писмени документи за “спекулативни” масони и ложи са от почти един век по-късно! Всъщност, като се има предвид почти тоталната неграмотност на населението през този исторически период, приемането на дадена теза единствено въз основа на писмени доказателства е повече от неподходящо. Въпреки това концепцията за “преход” е наистина оспорима, просто защото липсва достатъчно основателна мотивация от страна на професионалните организации за подобна промяна (добре известно е, че през този период едва ли не всички занаяти са имали свои браншови организации). В същия момент, съвсем не е лишена от основание хипотезата, че дадено сдружение може просто да взаимства от професионалните гилдии структура и правила на управление, които са доказали своята ефективност… Така или иначе, това е теорията за произход на масонството, към която се придържат както Обединената Велика Ложа на Англия, така и Великата Ложа на Шотландия.

Всички тези теории безспорно са красиви сами по себе си и могат да бъдат вдъхновяващи, макар нерядко да смесват институционална история с еволюцията на духовни концепти, които споделят общи идеали. Така или иначе, очевидно е, че в повечето “извори” за произхода на масонството, споменати в началото, става въпрос за действащи занаятчии, свързани със строителството. Дали единствено връзката с каменоделците на крал Етелстан е причина короновани особи или техни наследници и родственици да са сред Великите майстори на немалко Велики ложи? Или наистина има тайно наследство, което си заслужава подобно главоболие! Сър Исак Нютън, например, е посветил не малка част от живота си в търсене на частици от това изгубено познание в купища херметически текстове.

Тъй като по-горе стана въпрос за съществуващи документални свидетелства, свързани с масонството, за най-стари се считат ръкописите “Regius”от 1390 г. и “Matthew Cooke” от ок. 1450 г. В първия са описани предписанията на Етелстан (ок. 930 г.) за задълженията на двете зидарски степени. Вторият ръкопис (средновековен текст, носещ името на Матю Кук, който го редактира и публикува през 1891 г.) съдържа история и древни правила, който са включени в излезлите през 1720 г. “Общи правила” на масонството, залегнали в основата на съставената три години по-късно Конституция на Джеймс Андерсън. От същото време е и грамотата от 1441 г., подписана от крал Джеймс II Шотландски, с която той назначава за наследствен Покровител и защитник на шотландските масони граф Уилям Синклер (името всъщност е трансформация на норманското Сейнт Клер – фамилията, получила през 1059 г. баронство Рослин), който вече е рицар на Златното руно и на тясно свързания с тамплиерите орден на Сантяго ди Компостела (основан през XII век).

През 1598 г. са издадени прочутите Правилници на Шоу (съставени от назначения през 1583 г. от крал Джеймс IV кралски майстор на строежите Уилям Шоу), които предписват задълженията на масоните към ложите им и към обществото. През 1599 г. е публикуван Втори правилник на Шоу, в който са споменати ложите на Килуининг, Единбург, Стърлинг и Сейнт Андрюс. Според ложа “Куатор Коронати”, член на Обединената Велика Ложа на Англия, първият документ, регистриращ прием на не-оперативен масон е от юни 1600 г. През 1601 в ложа Скун е посветен шотландския крал Джеймс VI (станал след две години Джеймс I Английски).

През 1628 г. е съставен Уставът на Синклер, който се отнася не само за каменоделците, но и за занаятчии, чийто дейности са свързани с обработка на метали, плочкаджии, стъклари и други. В него, сякаш за първи път, геометрията и нейните “сечива” екер, линия и пергел стават основни символи на строителя, който вече не е задължително обработващ камъни.

През 1641 г. е приет сър Робърт Мъри. От същата година е и ръкопис 3848 от колекцията на сър Хари Слоън (с която е поставено началото на Британския музей през 1753 г.), който съдържа уставни масонски предписания, включително тайни пароли и ритуали за разпознаване, които са с очевиден шотландски произход. За масонска дейност свидетелстват и писма от 1646 и 1695 г., в които братя споменават както за своя прием, така и за приема на други свои братя. Запазени са и документи със списъци на членове на ложи в градовете Честър (1673 г.) и Йорк (1693 г.).

Въпреки тези писмени свидетелства, за начало на съвременното организирано символично масонство се приема 24 юни 1717 г., когато четири лондонски символични ложи се обединяват и формират първата в света Велика Ложа. За неин първи Велик Майстор е избран джентълменът Антони Сойер. В началото Великата Ложа е организирала Коледното тържество на ложите в Лондон. Но когато през 1721 г. за Велик Майстор е избран Джон, дук на Мантагю, той въвежда нови правила – Великата Ложа на Лондон започва да се събира всяко четиримесечие (Quarterly Communications) и по този начин започва да придобива регулативни функции по отношение на живота на членуващите ложи. Постепено към нея започват да се присъединяват и ложи, работещи извън Лондон.

През 1723 г. Великата ложа издадава текст, който и до днес се счита за основополагащ за дейността на Братството. Той се нарича “The Book of Constitutions of Masonry”, наричан днес Конституция на Андерсън.

През 1725 г. в Ирландия е инсталирана Велика Ложа.

Към 1730 г. в Англия и Уелс повече от 100 ложи са приели авторитета на Великата Ложа на Лондон. Вече е започнало и създаването на ложи и в други части на Британската империя – в Европа, Северна Америка, Индия. Разрастването на империята е съпроводено с разрастване и на символичното масонство в Средния и Далечния Изток, Австралия, Азия, Африка и Южна Америка.

През 1730 г. е отпечатан трактата “Критическо изследване на мадонството” на лондонския масон Самюъл Причард, в което за пръв път е публикувана легендата за Хирам Абиф, която е в основата на ритуала на третата, майсторска степен на съвременното масонство.

През 1730 г. масонството навлиза в Швеция от Англия през Франция. Първата ложа, създадена тогава се нарича Първа Нордическа Ложа. Тя ложа съществува до днес и работи в първите три степени. Характерно за масонството в страната е, че от 1774 г. до ден днешен кралят на Швеция или член на кралското семейство е Велик майстор на Великата ложа на Швеция.

През април 1733 г. Великата Ложа на Лондон номинира Хенри Прайс за Провинциален Велик Майстор на Нова Англия и принадлежащите към нея доминиони и територии (това е бъдещата Провинциална Велика Ложа на настоящия щат Масачузетс). Това е формалното начало на масонството в САЩ.

1733 е годината на създаване на първата ложа в днешна Италия. Тя е създадена от Чарлс Саксвил, Дук на Мидълсекс, във Флоренция. От 1735 г. възникват ложи в Рим, Милано, Верона, Сиена, Падоа и др. А през 1734 г. в Неапол, който тогава е самостоятелно кралство, сред разквартированите там наемници се създават първите военни ложи.

През 1736 г. и в Шотландия е инсталирана Велика Ложа. Това “забавяне” вероятно е породено от по-дългия период, необходим за обединяване на повече от 100 съществували по това време ложи, както и от факта, че много от тях са продължавали да се самоопределят като “оперативни” след 1717 г.

През 1737 г. във Франция, Шевалие Рамзи произнася реч, в която развива идеята за произхода на масонството от рицарските ордени.1737 г. е годината, когато е поставено “официалното” начало на масонството по германските земи. Тогава е инициирана ложа в Хамбург, която през 1740 г. е вписана в регистъра на лондонските ложи и става “Провинциална Велика Ложа на Хамбург”. Скоро се учредяват ложи и в Берлин (1738 г.), Дрезден (почти едновременно през 1738 г. там са учредени три ложи), Лайпциг (1741 г.) и др, но всички – с одобрението на Фридрих Пруски (по-късно крал Фридрих Велики). В съответствие с културните порядки на времето не само имената на ложите там са били на френски, но и ритуалите са се провеждали на френски език.

През 1738 г. папа Климент XII (който е родом от Флоренция) издава булата “In eminenti”, с която отлъчва масоните и ги предава на инквизицията “като заподозрени в най-тежка ерес”, защото според него те презирали църковната власт (а е истина, че в масонските среди църквата няма властта, с която разполага в другите сфери на живота). Тази була, не само че е в сила и днес, но през 1864 г. папа Пий IX (който между другото с “Pastor aeternus” утвърждава догматическата теза за непогрешимостта на римския първосвещеник) я допълва със своята енциклика “Quanta Cura”, в която порицава всички, които като не правят разлика “между истинската религия и лъжливите култове” и си позволяват да утвърждават, че “свободата на съвестта и религията е лично право на всеки човек”. Любопитно е, че сред порицаните, станали известни като Syllabus, са и тези, които си позволяват да изследват Библията…

През 1884 г. папа Лъв XIII продължава тази римокатолическа традиция със своята “Humanum Genus” и така до 1983 г., когато кардинал Йозеф Ратцингер (бъдещият папа Бенедикт XVI), от позицията си на Префект на Свещената конгрегация за доктрината на вярата, потвърди, че на католиците все още е забранено да се присъединяват към масонски организации.

В изданието от 1738 г. на Конституцията на Андерсън се споменава и за съществуването на независими от Лондон Велики майстори и ложи във Франция, Йорк, Ирландия, Шотландия и Италия.

Въпреки, че името Велика ложа на Франция се среща за първи път през 1737 г., още през 1728 г. френските масони вече са взели решение да признаят за Велик майстор на свободните масони във Франция Филип, дюк на Уортон (фр. Philippe, Duc de Wharton, 1698-1731), който е живял в Париж и Лион от 1728 г. до 1729 г., и който, през 1723 г. вече е бил Велик майстор на Великата ложа на Лондон. Но по това време терминът “Велика ложа” по скоро се е отнасял за форма на асамблея, по време на която са приемани общите правила за администриране на масонския живот, отколкото за приета от всички и функционираща вертикална структура.

По-късно, между 1740 – 1770 г., идеите на Рамзи несъмнено оказват влияние във Франция при възникването на т.н. висши масонски степени. Те имат особено голям успех в Бордо, Лион и Марсилия. При все, Великата ложа на Франция нито била особено въодушевена, нито пък проявила активност при тяхното формиране, но така или иначе ги признала, за което свидетелства приетия на 4 юли 1755 г. нейн Регламент, с който на притежаващите званието “Шотландски майстор” са предоставени немалко привилегии. “Шотландски майстор” (среща се след 1733 г. още като “Шотландски масон” и “Шотландски майстор масон”), всъщност е т.н. четвърта степен, която всъщност не произлиза от Шотландия, където по това време се практикуват само първите две степени (чирак и калфа) и една допълнителна (наричана Кралска Арка), а от английската масонска практика, където малко по-рано (1724 г.) Великата ложа на Лондон въвежда третата степен (майстор), в основата на която е легендата за Хирам Абиф.

След 1740 г. много ирландци започват да се преселват в Лондон. Част от тях са масони, но достъпът им до английски ложи е бил ограничен. В резултат през 1751 г. група ирландски масони учредяват своя Велика Ложа и я наричат Grand Lodge of Free and Accepted Masons of England Аccording to the Old Institutions, за която, в своята Конституция от 1756 г., те заявили, че ще съхрани древните институции, завещани от принц Едуин в град Йорк през 926 г. Съществуващата вече в Лондон Велика ложа (която вече обединявала близо 200 ложи) те нарекли “Модерните”, защото били направили твърде много нововъведения и по този начин се били отдалечили от “старите правила” (the Ancient Landmarks). Тази нова, втора ложа, започнали да наричат “Старите”, въпреки че е инициирана 34 години по-късно. Освен трите степени, тази ложа, за разлика от ложата на “Модерните”, поддържала и допълнителна степен, известна като Кралска арка, както и различна структура на тамплиерските си подразделения. Въпреки разногласията, двете Велики Ложи на острова работели активно в продължение на 63 години, като просто не признавали членовете на другата ложа за регулярни масони. Междувременно били образувани още две велики ложи – една в Йорк през 1761 г. и друга през 1778 г., която се провъзгласила за представител на братята на юг от река Трент.

През 1743 г. е учредена първата ложа в Дания. От там, през 1749 г. е внесена светлина в първата ложа в Норвегия. И двете ложи са инсталирани с патенти, получени от Англия.

Развитието на масонството в САЩ е тясно свързано с Масонството в Англия, Шотландия и Ирландия. Единствената масонска структура, проявявала интерес към Америка до 1755 г. е Велика Ложа на Лондон. Недълго след конституирането си ложата на “Старите” също проявява завидна активност при внасяне на светлина в новия свят. През 1769 г. Велика Ложа на Шотландия също създава своя Провинциална Велика Ложа там. Преди това ложа “Килуининг” от Шотландия, след като е напуснала Велика Ложа на Шотландия, вече е действала като инсталираща ложа в САЩ още от 1743 г. По това време Великата Ложа на Ирландия не инсталира цивилни ложи в САЩ, но пък издавала т.н. “пътуващи патенти” (traveling warrants) за инсталирането на ложи към военни подразделения. Първата такава Ложа, инсталирана в Америка, е Ложа No. 85, I.C. (oт Irish Constitution) в 30 Пехотен Полк “Франптом”, в гарнизона при Луизбург.
Любопитно развитие свободното масонство е придобило днес в САЩ. За разлика от Европа в САЩ членовете на семействата на масони активно участват в живота на множество, т.н. пристроечни структури: съпругите членуват в свои ордени, дъщерите – в други, а синовете до 21 годишна възраст – в трети.

През 1756 г. е инсталирана първата ложа във Финландия.

В края на 1813 г. Модерните и Старите се обединяват в Обединена Велика Ложа на Англия (UGLЕ), която работи и днес (вече с повече от 8000 ложи). След обединението са създадени и провинциални Велики ложи, които да координират дейностите на регионално ниво. През 1819 г. е издадена и преработена Конституция. В крайна сметка това обединение води до консолидиране и стандартизация на основните норми на масонското администриране, които се прилагат и днес.

XVIII и XIX век бележат бързото разпространение на Масонството в Средния и Далечния Изток, Австралия, Азия, Африка и Южна Америка, като то следва разширяването на Британската империя. С нейното разпадане част от местните ложи се трансформират в независими Велики Ложи, а други предпочитат да останат под попечителството на Обединена Велика Ложа на Англия (днес това са повече от 750 ложи по целия свят).

Разногласията не подминават и Франция. Още от 1760 г. следват редица появявания на нови обединения и разделения, и така до днес, когато там Великата ложа на Франция (с ок. 600 членуващи ложи) съжителства с Великия Ориент на Франция (с ок. 850 ложи от 1773 г.), Великата национална ложа на Франция (с ок. 900 ложи от 1913 г.) и още 8 организации (в които членуват още над 1000 ложи).

Желание за обединение на Масонството винаги е присъствало и на територията на съвременна Германия, но териториалните и политически противоречия, които съпътстват формиране на единна държава през XVIII и XIX век, дават отражение и върху немското масонство (към 1932 г. в Германия работят 11 Велики ложи). Както и в другите държави обединения от единомислещи ложи обикновено прераства във Велики Ложи, които винаги са се стремили да запазят своята независимост главно по отношение на ритуалите. Например Великата национална ложа на франк масоните на Германия (1770 г.) работи и до ден днешен с десет степени и един орден по Шведския обред (това е единственият масонски ритуал, който приема единствено християни, по който днес работят в Дания, Норвегия, част от Финландия и разбира се – в Швеция), някогашната Royal Grand Lodge-Mere aux Trois Globes, работи с ритуал, включващ седем степени – три символични, една шотландска и три, според т.н. “Вътрешен Орден”. Провинциалната Ложа на Брандербургските държави работи по ритуала “Феслер” на името на Игнас Аурелиус Феслер, а Велика Ложа на Хамбург (с която е свързан Лесинг) въвежда ритуал, адаптиран от своя член Шрьодер. Вариации на този ритуал се ползват и до днес (“Шрьодер” например е един от официалните ритуали на нашата Велика ложа). Въпреки това единството на Братството по основните масонски принципи е потвърдено от Съвета на Великите Майстори на Германия през 1868 г. След идването на нацистите на власт в Германия през 1932 г. се стига до там, че някои ложи се трансформират, а някои като Великата Ложа на Хамбург се “пренасят” в Чили, а създадената през 1930 г. Велика Символична Ложа на Германия – в Палестина (по това време – английски протекторат).

В периода до Втората световна война се засилва антимасонската пропаганда, най-вече от страна на Фашистка Германия, Испания и СССР. Това води до “затваряне” на масонството в себе си, което води до умишлено се избягват всякакви контакти. Тази политика води до широко разпространяване на митове и измислици, битуващи и до днес в публичното пространство. Краят на тази политика е 1984 г., когато Обединената Велика Ложа на Англия целенасочено се отваря към външния свят.

Общоприет факт е, че основа на световното масонство e английската традиция. Същевременно, вид доказателство, че масонството е движение на свободни хора, е фактът, че съвременното символично масонство работи в повече от 100 различни ритуала (обреда). При все, първите три степени са установени навсякъде и на практика подчертават универсалността на движението.

По-известни масони:

Политици (общественици)

Джузепе Гарибалди, граф Сен-Жермен, Мустафа Кемал (Ататюрк), Михаил А. Бакунин, Симон Боливар, Джакомо Казанова, Алесандро Калиостро, Лайош Кошут, Жан-Пол Марат, Хосе Марти, ген. Джордж Маршъл, Бенджамин Линкълн, Джеймс Медисън (основател на Републиканската партия в САЩ), М. В. Преториус (първият президент на ЮАР), Бенито Хуарес, сър Уинстън Чърчил, Робърт Ливингстън (автор на американската Декларация за независимост), Салвадор Алиенде, Свен Бьорнсон (първият президент на Исландия); Джордж Вашингтон, Уорън Хардинг, Ендрю Джаксън, Линдън Джонсън, Джеймс Бюканън, Ендрю Джонсън, Джеймс Монро, Уилям МакКинли, Теодор Рузвелт, Франклин Делано Рузвелт, Уилям Тафт, Хари Труман, Джералд Форд (президенти на САЩ).

Философи
Волтер, Георг Фридрих Хегел, Йохан Георг Хердер, Готхолд Ефраим Лесинг, Шарл Монтескьо, Жан-Жак Русо, мистиците Мартинес де Паскуали и Луи-Клод де Сен-Мартен.

Писатели

Робърт Бърнс, Хенрих Хейне, Йохан Волфганг Гьоте, А. С. Пушкин, Джакомо Леопарди, Н. В. Некрасов, А. С. Грибоедов, С. Д. Мстиславский, Сергей Тургенев, сър Артър Конан Дойл, Ръдиард Киплинг, Стефан Маларме, Алфонс Ламартин, Александр Поуп, Джонатан Суифт, Ричард Шеридан, абат Прево, Федерико Гарсия Лорка, Вук Караджич, Александър Поуп, Даниел Дефо, сър Уолтър Скот, Марк Твен, Оскар Уайлд, Джон Стайнбек, Фридрих Шлегел, Иво Андрич (Нобелов лауреат), Рабиндранат Тагор (Нобелов лауреат).

Художници
Фредерик Огюст Бартолди (скулптор, автор на статуята на Свободата), К. П. Брюлов, Марк Шагал, Аугусто Джакомети, Алфонс Муха, Уилям Хогарт.

Музиканти
Йохан Кристиян Бах, Лудвиг ван Бетховен, Леополд и Волфганг Амадеус Моцарт, Рихард Вагнер, Феликс Менделсон, Ф. Н. Глинка, А. П. Римски-Корсаков, Йозеф Хайдн, Джакомо Пучини, Ференц Лист, Руже де Лил (автор на “Марселезата”), Ян Сибелиус, Франц Шуберт, Дюк Елингтън, Лайънъл Хемптън, Нат Кинг Коул, Ървинг Бърлин, Джордж Гершуин, Луис Армстронг, Рик Уеикман.

Инженери, архитекти
сър Кристофър Рен, Харви Корбет (строител на Рокфелеровия център в Ню-Йорк), Густав Айфел, Андре Ситроен.

Други
Сър Александър Флеминг (Нобелов лауреат, “баща” на ваксинацията); Роалд Амундсен (знаменит полярен изследовател); Франц Месмер (физик), сър Едуард Виктор Апълтон (физик, Нобелов лауреат); Джовани Батиста Белцони (пионер на археологията на Египет); Уолтър Крайслер и Хенри Форд (основатели на едноименните корпорации); Харпо Маркс, Кларк Гейбъл, Ричард Драйфус, Джон Уейн (актьори); Джеймс М. и Натан М. Ротшилд (финансисти); Харланд Сандърс (основател на KFC); Джак и Самуел Уорнър (основатели на Уорнър Брадърс).