ГРАДЕЖ: Значението на тъмнината в обредите за посвещаване на различните култури, племена и общества

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Значението на тъмнината в обредите за посвещаване на различните култури, племена и общества

Обредите за посвещаване се практикуват от незапомнени времена сред много култури, племена и тайни общества. Посвещението е процес на трансформация, който води до личностно израстване и развитие, като предизвиква ума, тялото и духа на кандидата. Посвещението може да бъде както публично, така и частно. Публичното посвещение е това, при което членството на кандидата в дадена общност се признава публично. Това в този случай не е таен процес. Частното посвещение, от друга страна, се провежда в рамките на организация, която има скрито членство и практики.
Инициациите, извършвани в различните култури, племена и общества, имат общи черти по отношение на основната си цел: трансформация чрез ритуали, които предизвикват физическата сила, умствената острота и/или духовните качества.
Светът на тайните общества и ритуалите за инициация е изпълнен с интригуващи концепции, ритуали, образи и идеи. Един от най-често срещаните мотиви в тези среди е този за мрака. Той се появява в ритуалите за посвещение в различни култури и традиции като символ на скрити сили, опасност, мистерия или просто като индикатор, че навлизате в неизследвана територия.
В някои общества и инициационни ритуали тъмнината може да бъде знак за зло или опасност; в други тя може да представлява невежество или липса на знания. В много случаи значението на тъмнината се променя в зависимост от това как я тълкувате. Например в някои случаи тъмнината олицетворява неизвестността, докато в други е символ на злото.

Значението на “тъмнината” в обредите и обществата за посвещение

Посвещаването е обред, който се практикува от много култури в продължение на хиляди години. Посвещението е процес на трансформация, при който индивидът преминава от един етап в друг. Това е процес, който включва преминаване от тъмнина към светлина, от невежество към знание и от порок към добродетел. Обредите на инициация имат различно значение в различните култури и значението на “тъмнината” в тези обреди може да варира.
В някои случаи тъмнината символизира злото и опасността; в други тя е просто необходима стъпка, от която посветените трябва да излязат като просветени мъже или жени.

Значение на ритуалите за пречистване в повечето култури

Ритуалите за инициация започват с процес на пречистване. В Древен Египет например новите членове на жреческото съсловие са били пречиствани с вода, огън и въздух. По време на този процес те били довеждани до ръба на смъртта и след това „възкръсвали“.
Обикновено пречистващите ритуали се извършват, за да се отстранят нечистотиите, които са се натрупали в телата и съзнанието на посветените. В някои култури от посветените се изисква да постят и да се въздържат от определени вещества и поведение.
В други те трябва да се къпят в свещени води. Пречистващите обреди имат за цел да изчистят посветените от нечистотиите на тялото и съзнанието и да ги подготвят за свещените обреди. Вярва се също, че посветените, които са чисти, са по-близо до боговете и могат да получат повече благодат и сила по време на посвещението си.

Тъмнината като порок и опасност в обредите за посвещение

В някои инициационни ритуали тъмнината символизира порока и опасността. В древноегипетските обреди на бог Озирис например, посветените са били довеждани до ръба на смъртта и мрака. Ритуалът на “смъртта” е имал за цел да накара посветените да разберат болката, която народът им е изпитал от смъртта на Озирис. Посветените също така били погребвани в гробница, където чакали в продължение на три дни. През този период те били принудени да се изправят срещу пороците си (гняв, страст и алчност).
Ритуалът “погребение” имал за цел да покаже на посветените, че порокът унищожава “светлината” в човека. Този ритуал имал за цел също така да накара посветените да ценят близките си, особено родителите си.
При вавилонските и асирийските ритуали от посветените се изисквало да преминат през “портата на ада”. Те били довеждани до ръба на смъртта и тъмнината и след това били спасявани от своите богове.
В други култури мракът представлява нещо повече от порок и опасност. Той представлява също смъртта и края на стария живот на посветения. Това значение се среща в ритуалите за посвещение на много култури и религии.

Тъмнината като зло и опасност в християнските ритуали

В християнските ритуали за посвещение мракът е символ на злото и опасността. По време на инициацията християнските неофити трябва да преминат през тъмен тунел и “бездна”. Този ритуал има за цел да покаже на посветените, че животът им е като пътуване през тъмнината и бездната. Той има за цел също така да ги накара да разберат, че пътят към спасението е изпълнен с опасности и трудности. Понякога те са принудени да останат в тъмнината и “бездната” в продължение на няколко дни.
През този период им се дават храна и вода, които са “омърсени” с други вещества. Предлагат им се и отровни храни и напитки. Този ритуал има за цел да накара посветените да оценят живота си и храната, която ядат. Ритуалът също така има за цел да накара посветените да се отвращават от греховете си и да разберат злото и опасността от грехопадението.

“Аз създавам светлината и създавам мрака: Аз създавам мир и създавам зло, Аз, Господ, върша всичко това”
(Исая 45:7).
На пръв поглед това е объркващ стих. Как би могъл Бог да създаде зло и мрак? Всъщност думата, преведена като “зло” (на иврит, ra), не означава “зло”, а по-скоро “страдание” или “неволя”. Бог произнася голямото проклятие върху земята “заради човека” (Битие 3:17), за да може скърбите и болките на живота да го накарат да познае нуждата си от изкупление.
“А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.”
(Битие 3:17)
Всички тези физически злини ще бъдат премахнати завинаги – дори самото проклятие – в новата земя, когато грехът ще бъде премахнат.
Същият е случаят и с тъмнината: Тъй като “Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина” (I Йоан 1:5), за да има разлика между деня и нощта, е било необходимо Той да създаде тъмнината. Последното е било необходимо поне за изпитателния период на пребиваването на човека на земята, тъй като той се е нуждаел от почивка, както и от храна, заради отговорностите си като управител на Божието творение. Освен това трябва да има фон от небесна тъмнина, за да могат слънцето, луната и звездите да изпълняват функцията си да показват “знаци и сезони, дни и години”
“И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините”
(Битие 1:14)
Така че тъмнината, обгръщаща първичната земя при нейното сътворяване (Битие 1:2), съвсем не е била осъждане на земята заради падението на Сатана, както са учили някои. Подобно на всичко останало в първичното творение, тя е била “много добра” – създадена за конкретни и благотворни божествени цели.
“И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.”
(Битие 1:31)

Злите конотации на тъмнината идват по-късно, когато злите хора и дяволите откриват, че могат по-добре да разпространяват измамите си под прикритието на тъмнината. Божията светлина обаче и тогава е винаги на разположение, за да разпръсне тъмнината, когато е необходимо и желателно.
“Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.”
(II Коринтяни 4:6)

Тъмнината в Исляма : Относителността на понятието за светлина и тъмнина.

يُخْرِجُهُمْ مِنَ الظُّلُمَاتِ إِلَى النُّورِ
Той ги извежда от тъмнините към светлината.
(Коран 2:257)

Терминът зулумат (тъмнина) в този стих е използван в множествено число. Това показва, че има различни видове тъмнина. От друга страна, нур (светлина) не е в множествено число, иначе щеше да е анвар. Причината за това е, че светлината е само една. Съществува само една истинска и реална светлина. Съществуват обаче няколко вида тъмнина. За да се възползваме от светлината на слънцето, има само един начин: да премахнем всяка пречка по пътя на слънчевата светлина, но има много начини да направим едно място тъмно. Човек може да затвори очите си, да сложи превръзка на очите си, да постави завеси или да извърши други действия, които да доведат до това да не вижда светлината. Въпреки това според Корана има само един начин да се достигне до светлината. Сират ал-мустаким (правилният път) е един.
Аят ал-Курси описва пътуването на вярващите като преминаване от тъмнина към светлина, а това на неверниците – като преминаване от светлина към тъмнина. Означава ли това, че невярващите започват от по-добра позиция?
Ако сравним светло място с по-светло, можем да кажем, че второто място е по-светло, или да кажем, че първото е по-тъмно. Когато се намираме в стая, осветена от лампа, която е достатъчно ярка за четене, ние я смятаме за светло място, но ако сравним тази стая с външната среда на слънчева светлина, ще намерим стаята за тъмна. Следователно, ако се преместим от тази стая навън, сме преминали от тъмнина към светлина. Понякога, когато отидем на място с по-малко светлина, то ни се струва толкова тъмно, че не можем да виждаме за кратък период от време, но когато очите ни свикнат, започваме да виждаме навсякъде.
Според Корана при раждането си всяко човешко същество получава малко светлина. Това е първоначалната светлина, която Бог дава на всеки, светлината на Божието творение (фитра). Тази светлина, която е светлината на разума и съзнанието, е и ще остане във всеки от нас. Без нея никой никога не може да направи крачка напред. Вярващите укрепват тази светлина и се отправят към по-светлите места; те се отдалечават от тъмнината и вървят към абсолютната светлина, която е Бог.
Тези, които не вярват, обаче поемат в обратна посока; те губят първоначалната светлина, която им е дадена, и се озовават в абсолютната тъмнина.

Мотивът за светлината в еврейската традиция

Светлината е генезисът – сътворението на света. Основното изречение на сътворението е “Да бъде светлина”, нейното отделяне от тъмнината. Светлината служи като символ на доброто и красивото, на всичко, което е положително.
Разликата между светлината и тъмнината придобива толкова общо и метафизично значение, а предимството на светлината пред тъмнината е толкова очевидно и самоочевидно, че служи за остра метафора:
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината”
(Еклисиаст 2:13)

Светлината като положителен символ е толкова разпространена в еврейския език, че изкуплението, истината, справедливостта, мирът и дори самият живот “светят” и тяхното откровение се изразява в термините на откровението на светлината.
Цялостното значение на светлината като израз на доброто и красивото се разделя на нюанси и подотенъци на значението. Общата “светлина” от началото на сътворението, светлина, която съдържа цялата реалност, е ,ьразделена на отделни светлини, всяка от които има своя собствена идентичност както по отношение на ролята си, така и по отношение на емоциите, които изразява и събужда.
Така, от една страна, имаме светлината на Свещеното място, която дори не трябва да се вижда, а от друга страна е светлината на свещите за Шабат, която трябва да се използва. Свещите на Ханука са “свети” – нямаме право да ги използваме, а само да ги гледаме. Същото се отнася и за посланията, които тези светлини носят: слава, радост от победата, спомен за вечността или изблик на веселие.
Това многообразие от значения съществува не само от гледна точка на наблюдателя. Смисълът на всяка светлина е въплътен в осезаема форма в материалния инструмент на светлината. Разликата между единичните фитили на съботните свещи и оплетената факла на свещта хавдала е разликата между светлината на спокойствието, отмората и домашния уют и по-силната светлина на факлата – светлина, с която, от една страна, се придружава заминаващата си царица, а от друга, се осветява мракът, който става по-отчетлив в нейно отсъствие. Свещите на Ханука стоят в една линия, за да отбелязват и броят дните, а свещта шамаш (помощник или слуга) стои отделно, за да покаже, че за разлика от другите свещи, тя е за практическа употреба.
Казано с думите на хасидския учител, равин Израел Баал Шем Тов: “Ивритската дума за светлина (ohr) има същата числова стойност в гематрията като думата за тайна (raz).

Мракът като подготовка за светлината в масонството

В ритуалите за посвещение в масонството мракът символизира невежеството към познанието. От посветените се изисква да останат в тъмнината за известно време. През този период в някои от ритуалите те получават различни уроци за живота, света и задълженията си към другите. Когато излязат от мрака, им се предлага и “светлината на познанието”. Тази светлина има за цел да накара посветените да оценят своето невежество и значението на знанието в живота им.
Стаята за размисъл или тъмната стая е важен символ. Представлява състояние, при което търсещият трябва да участва в своята трансформация като посветен. Така погледнато тъмната стая показва едновременно начало и край. Краят на живота на търсещия като профан и началото на нов живот като посветен в търсене на повече светлина.
Според Андрю Хамър в книгата му „Observing the Craft“ търсещият е поставен в тъмнина и изолация, защото двете неща заедно намаляват правилното възприемане на времето и правят сравнително кратък период от време да изглежда много по-дълъг. По този начин, когато търсещият пристига пред вратата на ложата, той, смята, че отдавна е в тъмнина.
Метафората за светлината и тъмнината се използва и за представяне на двойствеността на доброто и злото. В този контекст светлината представлява истината, знанието и разбирането, а тъмнината – невежеството, измамата и грешката. Чрез процеса на посвещаване и придобиване на знание човек може да преодолее мрака на невежеството и грешката и да постигне светлината на истината и разбирането.

Тъмнината като непознаване на знанието в обществата на тъмнината

В някои култури от посветените се изисква да останат на тъмно място, докато не станат просветени. В други от тях се изисква да си завързват очите, да ги покриват с черна или червена кал. През този период им е забранено да ядат и пият. Освен това от тях се изисква да медитират и да размишляват върху нещата, които са извършили в своето “невежество”.
Този ритуал има за цел да накара посветените да оценят стойността на знанието и важността на размисъла върху живота си. В някои култури посветените се изправят на ръба на смъртта и мрака. Старейшините ги връщат към живота и им предлагат знания. Този тип ритуал има за цел да накара посветените да оценят стойността на живота и значението на уважението към него.

Тъмнината в Зороастрийството и инициационните им ритуали

В зороастрийските инициационни ритуали мракът е символ на “непознаването на Бога”. От неофитите се изисква да останат в подземна пещера или на място, което е покрито. През този период им се предлага “светлината на Бога” под формата на свещен огън. Този огън има за цел да накара посветените да оценят своето невежество по отношение на Бога и нуждата си от Него. На неофитите се дава да пият и свещената “вода на живота”. Тази вода има за цел да накара посветените да обичат Бога и да Му се посветят.
След като излязат от мрака, неофитите са просветени и познават Бога. Дава им се и “храната на мъдростта”, за да ядат. Тази храна има за цел да ги направи мъдри и знаещи.
Зороастрийството се основава на убеждението, че светът е бойно поле между добрите и злите сили, което има сериозни последици за човечеството в зависимост от това на чия страна се присъедини. Зороастрийските текстове се различават в тълкуванията си на тази епична битка. Според една от версиите на Ахура Мазда постоянно се противопоставя зло същество, наречено Ангра Майню. Битката между двете ще продължи до края на сътворението, когато Бог в крайна сметка ще възтържествува и ще ограничи злото в една определена област – ада. Според друга версия в началото на сътворението Ахура Мазда създава духовете близнаци – добрия Спента Майню и другия, наречен Ангра Майню или Ахирман.
Той им дал свободата да избират между живота, светлината и доброто, от една страна и смъртта, мрака и злото, от друга. Спента Майню избрал живота, истината, светлината, реда и доброто, а Ангра Майню – смъртта, мрака, хаоса и злото. Спента Майню оглавява света на Истината и Справедливостта, докато последният – царството на лъжата или фалша (Друж). Материалният свят между тях е игрище, на което противоположните сили се срещат и определят съдбата на човешките същества. Понастоящем Ангра Майню е хванат в капана на металите и материалните неща и ще продължи да притеснява хората, докато Бог не го изправи пред съда в Деня на Страшния съд.
В някои по-късни текстове противоположните близнаци са описани като деца на Зурван или Времето.

Тъмнината в древноегипетският обред Мер-Мер-Хамен

Древноегипетският обред Мер-Мер-Хамен е едно от най-известните посвещения в историята. Посвещението се извършва на тъмно и се ръководи от фигури, известни като “Пазители на скритото съкровище”.
По време на ритуала посветеният се пренася в подземния свят, който е изпълнен с опасности и чудовища. Посветеният трябва да премине и през редица трудни изпитания, включително да му бъде извадено сърцето и да бъде принуден да пие отрова.
Посвещаваният излиза от инициацията привидно невредим, със сърцето си непокътнато и с отрова във вените си. Това е много често срещан символ в ритуалите за посвещение – посветеният излиза от периода на мрака с ново знание и частица мъдрост.

Какво означава, когато обществата говорят за тъмнина?

Най-честото тълкуване на тъмнината в ритуалите за посвещение е като символ на невежество или тайнственост. В контекста на посвещението човек, който влиза в тайно общество или в обред на посвещение, се разглежда като човек, на който се внася светлина: знание и нови перспективи.
Когато някой влиза в обред на посвещение, той често е потопен в пълен мрак. Тази тъмнина представлява липсата на знания за ритуала и обществото като цяло. В този случай от посветения се очаква просто да се довери и да следва ритуала, доколкото може.
В някои случаи тъмнината може да представлява и друго понятие – липсата на избор. Много тайни общества и ритуали за посвещение изискват от своите членове да спазват определен набор от правила, ритуали и идеологии. По този начин посветеният може да се чувства така, сякаш няма друг избор, освен да приеме посвещението в обществото. Тогава тъмнината символизира тази невъзможност за вземане на решение.

Обобщение

Иницииращите ритуали по света са изпълнени с очарователни елементи и различни образи. Един от тях е този на тъмнината. Когато обществата говорят за тъмнина, те често имат предвид липса на знания, липса на избор или символ на злото. По време на ритуалите за посвещение тъмнината се използва, за да представи липсата на знания на посветения за света, обществото и посвещението като цяло. Той може да представлява и неспособността на посветения да направи избор или да изтърпи дадена ситуация. Независимо дали сте участвали в обред на посвещение, или не, значението на тъмнината остава интригуваща концепция, която си струва да бъде проучена.

Източници
● Henry M. Morris, Ph. D.: The Creator Of Darkness
● Mohammad Ali Shomali: A Journey from Darkness towards Light
● Elmalılı Hamdi Yazır: “Hak Dini Kur’an Dili” (The Religion of Truth, The Language of the Qur’an)
● Rabbi Adin Steindsltz: The motif of light in Jewish tradition

 

брат П.К. СЛ “Проф. Асен Златаров”