ГРАДЕЖ: Живот и дело на инж. Никола Димков

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Живот и дело на инж. Никола Димков

„Убеден съм, че Върховният съвет или Постоянният световен съвет, събран единствено, за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята свята цел преди края на този ХХ в.!” – тези пророчески думи изрича българският инженер Никола Димков в първите дни на септември 1918 г. в столицата на турската империя Цариград пред редактора на излизащия там в. „Фарос“. Поводът за срещата и разговора с гръцкия журналист е написаната от инж. Димков в края на 1916 и началото на 1917 г. книга „Звезда на съгласието“, която представлява оригинален и обоснован проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии. Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ, Томас Удроу Уилсън. Това е по времето, когато САЩ още не са се намесили във войната и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите не са съществували. И биографът на Томас Удроу Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана от други.

В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света“. В интервюто си с редактора на гръцкия в. „Фарос“, отпечатано като притурка към второто издание на „Звезда на съгласието“, Н.Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет. Освен трите главни съвета авторът предлага той да се подразделя на двадесетина върховни писалища или бюра, уреждащи вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просвета и култура, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и др. Дори при най-беглото съпоставяне на тези формулировки на инж. Димков с устава на Обществото на народите и особено със структурата на днешната ООН, можем да забележим поразителните сходства не само в общия им замисъл, но и в конкретното им устройство и предназначение.

Проектът на инж. Никола Димков е внушителен български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност. Неговите идеи и постановки получават реализация едва в нашето време, когато над Европа и света се установява все повече желанието за единение около общочовешките ценности и добродетели.

Следва информация за инж.Никола Димков, която, за целите на тази информационна бележка, е събрана от 15 български и чуждестранни (чуждоезични) източници.

—> КОЙ Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ?

Никола Димков е роден на 6 декември 1859 година в голямото българско село в Серско – Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция) като трето дете в семейството на видния горнобродчанин Димко Халембаков – част от известен и тачен възрожденски род. Учи в началното училище в родното си село и в Пловдивската гимназия, която завършва с отличие. В 1880 година е изпратен от директора на Пловдивската гимназия да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени. В 1883 година завършва института за три години, вместо стандартните пет. Преподавателите му предлагали да остане на научна работа в университет в Париж, но той им отказал и се завърнал в новоосвободена България.

Установява се в Свободна България и работи в българското министерство на пътищата и съобщенията като ръководил Главна дирекция на железниците, по-късно участвал в правителствена комисия за договаряне и доставка на кораби за военноморския флот. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции. Поради икономически причини изобретението му бива отхвърлено, но през следващите години то бива закупено от държавни и частни субекти от Германия, Англия, Франция и Италия.

Установява в Цариград и придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. И това изобретение е отхвърлено лично от султан Абдул Хамид, а Димков трябвало да бъде “арестуван”. След продължително време на укриване сред българската колония в града и след като и това изобретение бива закупено от предприемчиви европейци от Англия, Италия и Франция, името на Димков бива изчистено.

Дълги години се подвизавал като откривател: има записани световни патенти за технически изобретения – стикове за вагони, механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр. Необикновено предприемчив, той се озовава в Цариград и основава там фабрика за подкови и клинци – индустрия, чието значение съвременният човек не може да си представи, но която навремето си многократно е била споменавана и възхвалявана в европейския печат. С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови като внедрява своето изобретение за автоматично конвейерно изработване на подкови. От неговото изобретение за автоматично, конвейерно изработване на подкови, върху които се движи цялата теглителна сила на времето, се заинтересува тогавашният министър-председател Тодор Бурмов. Той издейства на Никола Димков държавен заем от 20 000 златни лева и става равностоен съдружник в цариградската фабрика за подкови “Инженер Никола Димков и компания”. Също така неговата фабрика е първата за времето си, в която Димков въвежда дизелови, а по-късно и електрически мотори.

Способен машинен инженер, обладаващ висока култура, владеещ много западни и източни езици, Димков бил уважаван и търсен от всички. Признат водещ българин, покровител на онеправданите, защитник на унизените, хуманист и филантроп по убеждение, Димков не преследвал единствено личното обогатяване. Грижата за работниците във фабриката била негово неизменно задължение. Всички машини били обезопасени и неуките работници без страх боравели с тях. За работниците той създал на свои разноски трапезария и им раздавал безплатно работни дрехи.

Цариградските българи го избрали за съветник на Екзарх Йосиф I като член на Българската екзархия в Цариград и участва активно в живота на българската колония в града. Обявен е за почетен гражданин на османската столица. Жени се за скопянката Екатерина Трайкова в Цариград.

Интересувал се и от история – успял да откупи от Турция архивни материали, между които били и тези от съдебния процес срещу Васил Левски.

Неговият жизнен път завършва на 30 март 1937 г. в Цариград по нелеп начин като бива блъснат от автомобил. На погребението присъства цялата българска колония в града. (На снимката – Инж. Никола Димков на 70 години).

Никола Димков е вуйчо на известния български лечител Петър Димков.

Официално честване в България на инж. Никола Димков се извършва за пръв път по случай 130-годишнината от рождението му, в Благоевград на 24.10.1989 г. През 2009 г. се навършиха 150 г. от рождението на този бележит и известен българин.

—> ГОРНО БРОДИ И РОДЪТ ХАЛЕМБАКОВИ

ГОРНО БРОДИ – ИЗВОР НА БЪЛГАРЩИНА

В южния дял на Пирин планина, между планинските вериги Черна гора, Шаралия и Змийница, на 1100 метра надморска височина, се простира неголяма котловина. В нея е разположено голямо, старинно чисто българско селище, наречено Горно броди.

Стеснението между Шаралия и Змийница е единственият прорез, по който се изтичат водите на Горнобродската река надолу, към Серското поле. Този тесен прорез е и единственият планински брод, по който може да се навлезе в този тъй дивен горнобродски кът – кът, потънал изцяло в зеленина и омайна красота.

Водите на горнобродската река, идващи от Черна гора, свличали надолу, към селото черен пясък, пълен с магнитит, от който горнобродчени добивали желязо самоков.

В този чуден планински кът горнобродчени успели да развият редица занаяти и да съхранят в най-висша степен и българското име, и свободолюбивия български дух, и трудолюбието на българина, и любовта към родната земя.

В Горно броди се родили цял низ юначни българи – хаджи Димко Хаджииванов, Димко Стоянов Халембаков, Георги Жилев, Зимбил войвода, Георги Радев войвода, Атанас Свещаров /участник в четата на Христо Ботев/, Димо Хаджидимов, Димитър Шимбалаков, Иван Сматракалев, Георги Баджаров, Атанас Ников, Георги Стамболиев, славната Кипра Шопкина и много още народни синове и дъщери.

Главна заслуга за превръщането на Горно броди в крепост на българщината се пада на дългогодишния несменяем кмет на селото от тридесетте години на миналия век – хаджи Димко Хаджииванов и на капсималя /бирника/ Димко Стоянов Халембаков.

Двата рода Хаджидимкови и Халембакови си поделили сферата на действие: Хаджидимкови оглавявали административното, културното и духовното развитие на селото-община, училище и църква; Халембакови пък създали и развили икономическата база за процъфтяване на занаятите, на зараждащата се рударо- железарска промишленост и на търговията.

Тези два големи рода били организатори и вдъхновители на всички изяви на родолюбивото и будно горнобродско население в пълна съгласуваност и разбирателство. В революционната борба за отхвърляне на османската феодална тирания, за отхвърляне на посегателствата върху българските училища и църкви, двата рода действали единно, с желязна твърдост и упоритост. Заедно споделяли и заедно понасяли причинените им от турските власти страдания, глоби, побоища, затваряния в Сер и Солун. Така двата рода станали здрав стожер на революционния, на занаятчийския и на културния живот в селото.

Тази атмосфера сближавала всички горнобродчени в нерушимо единство, подхранвано от здрава родова патриархалност.

Горно броди растяло по население, развивало се икономически и се превръщало в яка селска твърдина на българщината. От един данъчен документ /притежание на БАН/ е видно, че в края на 1844 година в селото е имало 753 семейства с 8 862 жители, т.е. – всяка къща е брояла средно по 12 души.

За утвърждаването на “малката селска република” особена заслуга имал Димко Стоянов Халембаков- първият железорудар, добил “желязо- самоков” в Горно броди.

Димко Халембаков имал пет сина: Димитър – 1853 г., Никола – 1859г., Георги – 1861 г., Атанас – 1865 г., Христо – 1874 г., и две дъщери – Гевеза – 1857 г. и Катерина – 1863 г.

Талантлив майстор, старият Димков въвлякъл в своята професия всичките си синове. От малки, те посещавали работилницата на баща си, за да му помагат и да се учат на занаят. Младите рударожелезари скоро надминали баща си и достигнали високо съвършенство. Димко и неговите синове спомогнали да се оформят петте основни еснафски съсловия: рудари, въглари, пешчери, самоковари и кузнари. Дарованието на Димковите синове спомогнало да бъде построен първият струг в селото. Тяхната напредничава техническа мисъл, техният талант, вкус и сръчност дали насока към още по-голямо съвършенство. Така възникнали фините занаяти- коюмджийство, дърворезбарство, художество, чертожничество, леене на украшения и камбани от бронз. Тримата братя Атанас, Димитър и Георги построили първия механичен часовник в Горно броди и го монтирали в кулата на селото. Такива часовници те построили и монтирали в много други села и градове из страната. Часовникът на кулата в Благоевград, който и днес отмерва времето на благоевградчани, е изработка на братя Димкови.

В къщата им често са отсядали Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов.

—> КАКВО Е ДАЛ НА СВЕТА?

Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ – проект за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.

В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Томас Удроу Уилсън, който по-късно излиза със своите известни Четиринадесет точки.

В края на 1916 и началото на 1917 инж. Никола Димков написва книгата “Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.

Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Томас Удроу Уилсън.

Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата Световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите – не са съществували.

Дори биографът на Томас Удроу Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана от други. Според биографите на Димков, президентът на САЩ Томас Удроу Уилсън, който е инициатора за създаване на Обществото на народите, също е разполагал и с проекта на инж.Димков. Бекер, споделя, че “нито една идея не принадлежеше на самия президент – всички бяха заимствувани от другите, но все пак президентът беше работил много по създаването на устава и целият свят свързваше Обществото на народите с името на Уилсън.”

В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва – ”средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света.

В интервю за гръцкия вестник Фарос, отпечатано като притурка към второто издание на книгата Звезда на съгласието, Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.

Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи: вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просвета и култура, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и тъй нататък.

Дори само бегло съпоставяне на тия формулировки на инж. Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно да открием сходствата.

Н. Димков създава идеалния прототип на онова, което по-късно се осъществява с Организацията на обединените нации (ООН). Това се постига от хора, които в увлечението си несправедливо „забравят” първовдъхновителя на тази идея. Но така или иначе той е българинът, автор на хартата за човечност и прогрес, от самия него поетически обозначена като „Звезда на съгласието”. Проектът на инж. Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност.

Идеята на Димков за Постоянен световен съвет, който да поддържа човечеството в хармония и общо добруване, стана факт. Сбъднаха се пророческите думи, изречени през 1918 г.: “Убеден съм, че Върховният съвет или Постоянният световен съвет, събран единствено за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята свята цел преди края на този ХХ век.” На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско 50 държави подписват Устава на Организацията на обединените народи с постоянно седалище в Ню Йорк. Нейните основни принципи са удивително сходни с предложените още през 1917 г. в проекта на Димков: да поддържа международния мир и безопасност; да развива дружески отношения между нациите върху основата на уважаване принципите на равенството и самоопределението на народите; да осъществява международно сътрудничество при решаване на проблемите от икономически, социален, културен и хуманен характер; да поощрява уважение към правата на човека и основните свободи за всички хора, без разлика на раса, пол, език и религия; да бъде център за съгласуване на действията на народите в постигането на тези цели.

На 14 декември 1955 г. България става член на ООН и участва активно в работата на Общото събрание и в различните комитети и международни организации, следвайки заветите на своя далновиден и мъдър син инж. Никола Димков.

—> ПРИНОСЪТ МУ ЗА БЪЛГАРИЯ?

В третото десетилетие на XX в. Н. Димков живее в Цариград като виден промишленик и дипломат с огромни връзки в цяла Турция и на Балканите.

На него България дължи още едно неоценимо дело. Той използва дипломатическите си дарби и измолва от турските върховни власти да предадат на България документите за нея от общия цариградски архивен фонд. Към България поемат няколко вагона с документи, отразяващи няколко века събития. Случката, както Никола Димков сам разказва станала по следния начин – един ден, преминавайки покрай Тефтер хан, забелязва, че много архивни материали са натъпкани в чували за претопяване. Разбира, че се отнасят за България, и написва писмо до българското правителство веднага да изпрати човек, който добре да знае турски език. В Цариград пристига известният турколог Вл. Хиндалов. Голяма част от архивите били откупени. Между тях са и материалите от съдебния процес срещу Васил Левски.

Според лечителят Петър Димков (племеник на Никола Димков) историята е следната – “г. Никола Димков получава молба от българското правителство и от БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Никола Димков им казва да не вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да издебне момента.

В крайна сметка през 1934 г. 8 железопътни вагона са натоварени с ценната пратка и пристигат в свободна България. Инж. Никола Димков съумял със собствени лични средства да достави на родината си ценни архивни материали свързани с националната памет.

Обични Братя,

през далечната 2009 година (преди 13 години) по своя воля създадох инициативен комитет за именуване на улица на територията на гр. София на името на инж. Никола Димков. Това се случи на 22 юли 2010 г., когато Столичен общински съвет с решение 451 в район „Връбница“ наименува улицата.

ЗА СЛАВАТА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ НА ВСЕЛЕНАТА

 

Повече за Никола Димков тук: www.nd.sofimun.org

 

МВУ Бр. Димитър Мандраджиев

с.л. Ехнатон

ВЛ ССиПЗ в България