Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:
На първото ритуално приемане чирак очите на кандидата са закрити с черен плат, което му пречи да види работите в Ложата, когато Ложата е в пълна светлина.
На ритуалното приемане в четвъртата степен Таен Майстор главата на кандидата е покрита с прозрачен воал и има квадрат, сложен върху челото си по такъв начин, че двата края частично покриват неговите очи, за да може той да види, до известна степен, работите в Ложата, когато тя е отчасти осветена със светлината на девет свещи и Изтокът е отделен от главната част на Ложата с черна завеса. С други думи на ритуално приемане в първа степен Ложата е напълно осветена и кандидатът не може да гледа, докато на ритуално приемане в четвърта степен Ложата е частично осветена и кандидатът частично може да гледа.
На първото ритуално приемане чирак очите на кандидата са закрити с черен плат, което му пречи да види работите в Ложата, когато Ложата е в пълна светлина.
На ритуалното приемане в четвъртата степен Таен Майстор главата на кандидата е покрита с прозрачен воал и има квадрат, сложен върху челото си по такъв начин, че двата края частично покриват неговите очи, за да може той да види, до известна степен, работите в Ложата, когато тя е отчасти осветена със светлината на девет свещи и Изтокът е отделен от главната част на Ложата с черна завеса. С други думи на ритуално приемане в първа степен Ложата е напълно осветена и кандидатът не може да гледа, докато на ритуално приемане в четвърта степен Ложата е частично осветена и кандидатът частично може да гледа.
Някой може да се чуди дали има съществена разлика за кандидата, защото всъщност в двата случая той не може да види работите в Ложата с превързани очи и в пълна светлина или с частично превързани очи и недостатъчна светлина.
Това, което е важно, е кандидатът винаги да желае да търси светлината и всичките му масонски усилия трябва да са насочени към постигане на тази цел. На това шотландското Масонство отговаря чрез слагането в мрака. Това е противоположност, ако изобщо има такава, и така с право щеше да бъде, ако някой е само заинтересован от нещата такива, каквито те се явяват в първия момент, и да не е истински Масон, който трябва да гледа по-дълбоко в символиката и външните явления.
В първата степен кандидатът е лишен от най-важното сетиво, това на зрението. Неговите други сетива са тествани от огън, вода и въздух, от докосване, шум, вода, която става горчива на вкус, и парещи субстанции за мирисане. Това се прави, за да се напомни на кандидата, че той разбира материалната среда, в която живее чрез неговите сетива, и за да разбере важността на правилното им използване. В допълнение му се напомня колко изгубен е той, когато е лишен от неговото най-важно сетиво, това на зрението. Съвременният човек е стигнал до момента, в който разчита почти изключително на зрението.
Кандидатът търси светлина, която на този етап не е в състояние да определи каква е. По време на ритуалното приемане той говори за светлина, той чува за светлина, но в неговото състояние той е съвършено и напълно объркан.
В крайния етап на неговото приемане, след като е държан в мрака през почти цялата церемония, превръзката е свалена и му е разрешено да види Ложата в тъмнината и в светлината. Високоуважаемият Майстор и Ораторът му обясняват за светлината, използвайки физически термини.
В четвъртата степен кандидатът е частично лишен от зрението си. Но каква противоположност! Ложата е леко осветена. Сега кандидатът е Майстор Масон, който, предполага се, е научил за важността и правилното използване на сетивата. Като истински Масон той продължава своя прогрес към светлината. Светлината, която той мислеше, че е намерил в Символичната Ложа по време на негово приемане като чирак, калфа и Майстор Масон.
Той използва правото си да се издигне до степента на Таен Майстор. Но каква изненада! Той пак е сложен в тъмнината и му се казва, че не е съвсем в мрака, както беше, когато ставаше Масон, защото той сега е Майстор Масон и му е разрешено да види светлината. В действителност той не може да види нищо и има чувството, че някой си играе с неговия разум. В един момент воалът е отстранен и светлините в Ложата пак са включени. Светлината пак е възвърната, но както вие много добре знаете, в двете приемания не става въпрос за електрическа светлина.
В приемането в първа степен кандидатът беше в тъмнината и използваше своите сетива да почувства своя път във физическия свят. Защото той свързваше светлината със зрението, той беше с превързани очи, за да му се напомни, че на него му трябват всичките сетива, за да види светлината на материалния свят. Той трябва да има осветено разбиране на материалния свят, за да може да задава въпроси за ролята, която изпълнява в този свят.
В приемането в четвърта степен сетивата слух, вкус, докосване и мирис на кандидата изобщо не са изпитвани. Разрешено му е също частично виждане. Повече не са му нужни материалните сензори, за да разбере правилата, които управляват духовната светлина. Той е въведен в основни принципи на човечеството, които, разбрани, усъвършенстват неговия духовен живот. Това е първата крачка, която шотландският Масон прави към светлината на съвършенството.
Майкъл Мавроникис 33°
Върховен Командир на
Върховния Съвет 33°
на Ливан