ГРАДЕЖ: Изследователски школи на масонските традиции

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Изследователски школи на масонските традиции

По моето скромно мнение, за да бъде пълноценен масон, всеки от нас трябва да притежава някакво познание относното ритуалите и символиката на това общество, а също така и за техните източници. В противен случай, човек лесно може да изпадне в заблуда и да приеме, че Масонската Ложа е един бизнес-клуб или място за социални контакти, където се устаноняват полезни връзки. Ето защо целта на този градеж е да запознае братята, с някои от изворите на масонските традиции, така че всеки от нас да бъде наясно с вътрешното, скритото познание, което се е предавало от много поколения в Ложите.

ПРОИЗХОД НА МАСОНСТВОТО

Действителният произход на Свободното Зидарство /Free Masonry/, се губи някъде в дълбока древност. Някои масонски автори като д-р Андерсън в неговата „Книга на Конституциите” изказва мнение, че още нашият праотец Адам е получил от Великия Архитект на Вселената либералните науки и по-конкретно Геометрията, записана в сърцето на Всевишния. Други автори с по-бедно въображение, търсят произхода на Масонството във времената на библейските патриарси: Авраам, Мойсей или цар Соломон – строителят на храма. Д-р Оливър пък в редата на 19-ти век заявява, че Свободното Зидарство, такова, каквото го знаем днес, е може би единствената запазена автентична институция, духовна реликва на вярата от патриарсите преди потопа.

С развитието на научното и историческото познание, са се развили различни изследователски школи, всяка от които притежава свой подход към историята на Свободното Масонство, а също така и свои интерпретации на масонските символи и церемонии. Нека да разгледаме възгледите на най-важните школи.

1. ИСТОРИЧЕСКА ШКОЛА

За първа се приема Историческата Школа, която възниква около втората половина на 19-ти век. Старите масонски традиции през този период били изследвани в светлината на историческата наука, въз основа на проучването на многобройни, считани за автентични писмени документи и свидетелства за работата на Ложите. Използвани са протоколи от заседания, записи в обществени архиви, юридически актове, частни колекции и др. Може да се каже, че голям обем от достъпния за изучаване в наши дни материал и който е от полза за последователите на нашето Изкуство, ние дължим на работата на учените от Историческата Школа. Измежду тях следва да споменем Р. Ф. Гулд, У. Дж. Хюън, Г. У. Спет, Дейвид Мъри-Лайън /историк на Шотландското Масонство/, а също и германските учени Дж. Ф. Финдел и д-р Вилхелм Бегеман.

Разбира се, тази школа има своите ограничения, защото работи само с писмени източници, а едно тайно общество, каквото е било Масонството през вековете, винаги е имало много скрити неща, които никога не са били записвани върху хартия; те са били предаване само устно в полумрака на Ложите. Първите известни писмени документи за Спекулативното Масонство не са по-стари от неговото възраждане през 1717 г. За най-ранен запазен документ се приема протокол от заседание на работилницата на една оперативна Ложа в Единбург от 1598 г. Брат Гулд твърди, че ако приемем възможността символизмът /или ритуала/ на Масонството да е евентуално по-стар от 1717 г., тогава става практически невъзможно да го отнесем с точност към който и да е конкретен по-стар период. Други изследователи търсят произхода на нашите Мистерии не по-назад от професионалните сдружения на средновековните строители.

Сред последователите на тази школа съществува тенденцията да бъде игнорирана историята и да се отрича валидността на Висшите Степени в Свободното Зидарство. Те твърдят в съответствие с Официалния Акт на Обединение между двете велики ложи на Свободните масони в Англия, през декември 1813, че „чистото старо Масонство се състои от три степени и не повече: Чирак, Калфа и Майстор Масон. Всички други степени и ритуали, според ортодоксалните привърженици на тази школа, се класифицират като „континентални нововъведения” и съответно се отхвърлят като „паразитно”, „изопачено”, „недостоверно”, „неистинско” или „фалшиво” Масонство.

2. АНТРОПОЛОГИЧНА ШКОЛА

Тази школа прилага откритията на антропологията към изучаването на масонската традиция. Антрополозите са събрали голямо количество информация за религиозните и посветителски обичаи от древността. Изучаващите масонската история могат да открият в тази информация много от нашите знаци и символи, както на Гилдията, така и на Висшите степени, върху различни стенописи, издълбани върху дърво и камък, скулптури и архитектурни паметници на всички раси по света. Ето защо, Антропологичната школа позволява по-далечно търсене на корените на Масонството, отколкото Историческата школа може да си позволи.

Антрополозите не ограничават своите изследвания само в миналото; те продължават да изследват посветителните ритуали на много все още съществуващи примитивни народи и племена в Африка, Америка, Азия и Австралия и откриват при тях знаци и жестове, използвани в масонството и сега. Нашите символи съществуват в Египет и Мексико, Китай и Индия, Гърция и Рим, върху храмовете в Мианмар и Тайланд, църквите на Балканите и катедралите на средновековна Европа.

Сред най-известните последователи на тази школа трябва да се споменат Брат Албърт Чълчуард, автор на книги за египетския произход на Масонството; Брат Дж. М. С. Уард, автор на книгата „Свободното зидарство и Древните Богове. Кой е бил Хирам Абиф?”, както и Бернард Шпрингет автор на книгата „Тайните секти на Сирия и Ливан”, който е събрал много материали, отнасящи се до протомасонските ритуали сред арабите.

В трудовете на тази школа личи посланието за древността на символизма, който ние днес наричаме „масонски”. Тази школа обаче, търси източниците на древните Мистерии в посветителските ритуали на някои първобитни племена, които наистина притежават доказана античност, но често са твърде далеч от каквато и да било извисеност или духовност. Антропологичната школа има голям принос за изясняване характера на много от Висшите Степени и по-точно, дали те могат да бъдат считани за принадлежащи към „чистото Древно Масонство”, каквато е буквално формулировката в документите на Великата ложа на Англия. Съществуват редица доказателства за дълбоката древност, от която произхождат знаците и символите на степените на Розенкройцерското Масонство и Кралската Арка. От всички изследвания става ясно, че Масонството е една твърде древна традиция, която е била свързана с най-свещените мистерии на религиозно поклонение от незапомнени времена.

3. МИСТИЧНАТА ШКОЛА

Тази школа търси и открива в Мистериите на Масонството един Висш План за вътрешно развитие и духовно пробуждане на отделния човек и човеството като цяло. Изследователите от това направление твърдят, че степените в Масонския Орден всъщност са символи на определени изменени състояния на съзнанието, които се пробуждат в отделния посветен, само при условие, че той осъзнато се стреми да придобие и завоюва определени духовни ценности. Целта на мистика е съзнателното обединение с Бог и според последователите на тази школа, Масонството е предназначено да изпълни именно ролята на метод и Път за постигане на подобна цел; тоест да предложи „пътна карта” и да насочи нозете на търсещия към обителта на Бога.

Подобни учени обаче, често обръщат голямо внимание на интерпретацията на фактите, за сметка на безпристрастното историческо проучване и изследване. Те се придържат към тезата, че Масонството е сродно на древните Мистерии, които имат същата цел – да предложат на човека път, чрез който да се достигне до Бог. Те посвещават живота си в търсене произхода на символите на Ордена, които могат да ги отведат до откриването на духовната реалност.

Може би най-известният представител на мистичната школа е Брат Артър Уейт, един от най-изтънчените масонски учени и безспорен авторитет относно Историята на Висшите Степени. Друг добре известен изследовател и автор е Брат Уилмшърст, който ни е завещал едни от най-съкровените духовни интерпретации на масонския символизъм. Тази школа има голям принос за духовното развитие на Масонството.

4. ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Тази школа е представена предимно сред учениците на Ко-Масонския Орден, но привлича и отделни последователи от средите на ортодоксалното мъжко Масонство. Терминът „окултизъм” често е направилно разбиран и интерпретиран; обикновено се забравя неговото първоначално значение – изучаване и познание на скритата страна на Природата, посредством развиване на способности и събуждане на сили, които съществуват във всеки човек, но са още спящи в мнозинството неосъзнати души. Тези сили могат да бъдат пробудени и развивани в окултния ученик със средствата на дълга и систематична работа, дисциплина и медитация. Целта на окултиста, както и тази на мистика, е съзнателно единение с Бога, но методите за постижение са различни. Целта на окултиста е да придобие това единение чрез средствата на познанието и волята, развивайки собствената си природа, докато тя се превърне в перфектно изражение и въплъщение на Божествения дух. Тя може да бъде използвана като инструмент във Великия План, който Бог е начертал за еволюцията на човечеството и който в Масонството символично е олицетворен като построяването на Храма. Мистикът от друга страна, често е склонен към екстатично съединение с това ниво на Божествено Съзнание, до което неговото лично вътрешно развитие към даден момент му позволява да се докосне.

Пътят на окултиста се разкрива чрез последователни стъпки /степени/ на Инициация, които предлагат възможност за разширение на съзнанието. Пътят на мистика е много индивидуален – той представлява „самотен полет към себе си”, както поетично го описва Плотин. За окултиста стриктното придържане към формите е много важно и чрез методите на Церемониалната магия, призовавайки помощта на Ангелите, природните духове и другите обитатели на Невидимия Свят, той проправя пътеката, по която Божествената светлина се спуска, за да озари света и да му помогне. Методът на мистика от друга страна, е чрез молитва и обръщение; той не се придържа към формите и до известна степен губи преимуществото, което предоставя колективния опит на окултиста в ритуалните контакти с Висшите Същности, които призовава.

И двата пътя – и на окултиста, и на мистика – в крайна сметка водят до Бога. За онези, които са ориентирани към служене и саможертва, първият път е по-подходящ и ги привлича неудържимо; докато за тези, които са повече обърнати навътре към себе си, вторият път е по-подходящ – пътят на съзерцанието и любовта.

Кой път ще изберем, се определя главно от Лъча, към който принадлежим.