(20140411) ОТВОРЕНО ПИСМО НА ДИМО КАЗАСОВ ОТ 1940 Г.

Новина 918 от 1272
(20140411) ОТВОРЕНО ПИСМО НА ДИМО КАЗАСОВ ОТ 1940 Г.

11 април 2014 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВИДНИЯ ОБЩЕСТВЕНИК, ПУБЛИЦИСТ И ПОЛИТИК ДИМО КАЗАСОВ ОТ 18 НОЕМВРИ 1940 Г. ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПРОФ. БОГДАН ФИЛОВ ПО ПОВОД ГОТВЕНИЯ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА

Господин Министър-председателю,
Както е известно, на 6 1/2 милиона българи е заповядано пълно мълчание и само на десет от тях е обезпечена привилегията всичко да говорят, всичко да вършат, всичко да могат. Неми и безпомощни зрители на опустошенията, които тая странна привилегия нанася в стопанския и духовен живот на народа, ние, българските граждани, имахме поне утехата, че от тая привилегия се ползват само българските министри и никой друг извън тях.
Днес обаче тая привилегия е разширена. От нея се ползват Ваши приятели, за да ни делят на “националисти” и “интернационалисти”, на “патриоти” и “предатели”, на “спасители” и “продажници”. Стига се дотам, че с позволението на ръководената от Вас цензура най-видните български писатели, на които мизерията е била всякога неизменна участ, да бъдат обвинени в подкупничество, загдето са изказали справедливи думи в защита на българските евреи.
Тъй като при управлението на председателя на Българската академия на науките всички пътища за защита на свободата, на истината и честта остават задръстени, аз си позволявам, господин Министър-председателю, да Ви отправя следните редове:
В тоя момент Вие събирате в личността си достоянията на пет от най-върховните звания на нашата държава и духовна йерархия, Вие сте шеф на българското правителство, Вие сте върховен ръководител на българското просвещение, Вие сте председател на Българската академия на науките, Вие сте професор на единствения български университет, Вие сте председател на Българския Пенклуб.
По силата на тоя факт всеки е в правото си да очаква от Вас не само политическа активност и прозорливост, но и респект към общоустановените етични норми, към основните повели на нашето народно възпитание, към научната истина, към великите уроци на историята, към труженическото дело на писателите. Да очаква от Вас и една тънка чувствителност към всеки опит да се осъждат на морална смърт беззащитни граждани, да се тласкат към срамни буйства подрастващи поколения, да се фалшифицират исторически истини, да се клеймят писатели, общественици, учени, военни, да се свежда до нивото на продажник всеки, който има гордостта да не мисли тъй, както мислят Вашите приятели.
Изпълнен с тия очаквания, аз вземам свободата да Ви поставя следните въпроси:
1. Като масон, Вие отлично знаете, че българските масонски ложи бяха ултранационалистическите гнезда. В тях членуваха всички видни представители на македонското национално движение. Към тях се числяха една редица български генерали и военни, увенчани със слава по бранните полета на родината. Вие знаете, че масони бяха: революционерът Ангел Кънчев, писателите Константин Величков, Захари Стоянов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, професорите Златарски Георги, Асен Златаров, Никола Милев, именитият със своята човечност лекар д-р Стефан Златарев, покойните генерали Георги Тодоров, Ст. Нойков и др.
Не почуствувахте ли, господин Министър-председателю като масон, погнуса, когато пред Вашите очи хвърляха кал върху чистите имена на тия знатни и заслужили българи? Не усетихте ли, че тяхното окаляне е началото на едно национално пораженство, което иска да разколебае вярата във всичко, което с презрение на живот е изпълнявало своя отчествен дълг?
2. Но ако Вие, господин проф. Филов, сте забравили Вашата масонска принадлежност и Вашия дълг да почитате истината, аз Ви питам: защо като министър на просветата и председател на Пенклуба тъй лесно забравихте дълга си към българските писатели?
С разрешение на ръководената от Вас цензура е отпечатан и разпространен в хиляди екземпляри един позив, в който най-видните писатели начело с Т. Г. Влайков и Елин Пелин са обвинени в подкупничество само защото са направили една доблестна защита на българските евреи.
Каква картина: – калта да се окаже под покровителството на цензурата, а жертвите й – Ваши другари – под охраната на Вашето потънало в равнодушие мълчание.
Нима председателят на Пенклуба не разбира, че защитата, която писателите направиха на евреите, е същевременно защита на духовната самобитност на българина, надарен с човечност, справедливост и със състрадание към изпадналия в беда? Кой по-добре от писателите знае, че нашият малък и беден народ не може да импонира нито със сила, нито с богатство и че той е силен с чувството, което има за справедливост и е богат със своята човечност. Когато българският народ загуби своето съхранено през вековете характерно за неговия национален облик чувство на справедливост и човечност, той ще загуби своята нравствена и духовна физиономия, своята национална самобитност, своята славянска същност, своя български образ. Но той ще загуби и още нещо. Той ще загуби и своя събиран в течение на дълги години морален капитал, който го е издигнал в очите на света като трудолюбив, толерантен, мирен, справедлив и човечен народ. И защитата на писателите е защита от посегателството върху най-скъпоценното съдържание на българската национална душа.
3. Председателят на българския Пенклуб безспорно знае, че в конгресите на последния в Дубровник, Будапеща, Барселона, Прага, Буенос Айрес, българският писател поиска подкрепата на световни знаменитости за зачитане на българската народност, на българския език, на българската книга в земите, където живеят българи, тъй както българите зачитат наравно със себе си живущите в нашата държава малцинства. Исканата подкрепа бе дадена. И когато днес българският писател защитава равноправието на евреите, той отстоява честта на подписа си, сложен под моралния контракт, сключен в едно общество, за което честта нито е пуст звук, нито е глупав предразсъдък.
4. На четвърто място аз питам председателя на Българската академия на науките и професора на Софийския университет Филов какъв прием той готви със своя антисемитски закон на българските учени, писатели, професори, художници, композитори в световния ареопаг на същите, където видно място заемат гениални синове на еврейския народ? Полезно ли е българската млада наука и българските учени да бъдат злепоставени заради социалната истерика, която люлее умственото равновесие на някои?
5. В политическите, стопанските, духовните, научните върхове на големи и малки държави играят видна роля гениални синове на еврейския народ. Войната срещу евреите у нас не може да остане без отражение върху тия среди и не може да не ни постави в нравствен конфликт с обществеността на тия държави, с които нашите интереси ни повеляват да поддържаме духовни и стопански връзки. Ние се нуждаем от колкото се може повече приятели, от колкото се може по-големи съчувствия и съдействия. И служат на чужди интереси не тия, които искат да държат открити пътищата на нашия народ за връзки с всички народи, а ония, които искат да ги задръстят. Какъв странен, какъв чудовищен национализъм: да иска да обрече народа си на колкото се може по-голяма изолация?
6. Тия и редица други факти не Ви ли показват какво странно лицемерие се крие зад борбата с чуждите влияния? Кого ще заблудите, че борбата срещу евреите, които не играят никаква роля в нашия обществен живот, не е плод на чуждо влияние? Вие имате само едно средство да държите в заблуда народа по тия и редица като тия въпроси: цензурата и камшика. На тях днес председателят на Академията на науките е поверил грижата да пазят престижа на истината, но истината, въпреки всичко, ще възкръсне, и в нейната светлина светът учуден ще види, че председателят на Академията на науките вместо с факел, се е оказал с камшик в ръъката.
София, 18 ноември 1940 г.
С почитание: /п/ Димо Казасов

 

http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%9E%D0%A2%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%95%D0%9D%D0%9E_%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%98%D0%9C%D0%9E_%D0%9A%D0%90%D0%97%D0%90%D0%A1%D0%9E%D0%92_%D0%9E%D0%A2_1940_%D0%93.&IDMenu=199&IDArticle=4153