ГРАДЕЖ: БЯЛА КНИГА НА РАЗВИТИЕТО НА РЕГУЛЯРНОТО ФРАНКМАСОНСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1990

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

БЯЛА КНИГА НА РАЗВИТИЕТО НА РЕГУЛЯРНОТО ФРАНКМАСОНСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1990

Франкмасонството по българските земи има своята над 120-годишна история. От края на ХІХ в. до средата на ХХ в. то се е развивало винаги в регулярност и в съответствие с основните принципи на редовното Свободно зидарство.

Първата редовна Велика символна ложа на България е инсталирана през 1917 г. чрез съдействието на регулярната Велика национална ложа на Франция. Тя е призната от цялата Световна масонска общност и работи легитимно на територията на България до 1940 г.

След началото на Втората световна война, вследствие на политическата обстановка в Европа, съществуването на масонски ложи в Царство България е забранено със специален закон. По-късно, при установяването на комунистическия режим в страната, също е било забранено легалното функциониране на сдружения на Свободните зидари.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. и започналия процес на демократизация на страните от Източна Европа, в България се създадоха предпоставки за възраждане и на масонското движение. В този смисъл се говори не за основаване на нови Ложи на Свободните зидари, а за реактивиране на съществувалата близо половин век Велика ложа на България.

  Първоначалният процес на реактивиране на българското масонство протича в две паралелни и независими в първия стадий, една от друга линии.

1.      по линия на Великата ложа “Югославия”

2.      по линия на Великата ложа A.F&A.M. на Германия

По същото време, началото на 90-те години, в България развиват дейност

и други масонски организации, като Великата ложа “Алпина” на Швейцария и Великият Ориент на Франция. Също така, редица българи са посветени в масонството и в гръцки Ложи.

Хронология на развитие на българското масонство по линия на Великата ложа “Югославия”

1991 г. – в Ложи работещи на територията на СФР Югославия са посветени в масонството и няколко български граждани. До този момент, в продължение на близо 50 години в България е било невъзможно легалното съществуване на масонски Ложи.

1992 г. – Великата ложа на Югославия приема втора група български граждани в масонството. В курорта Боровец, край София, се провежда ритуал по Внасяне на Светлина във възстановената Велика ложа на България. Светлината е получена от Великата ложа на Югославия.

Декември 1992 г. – С публично огласено мероприятие е отпразнувано 1 година от реактивирането на масонското движение в България чрез Великата ложа на Югославия. Събитието е отразено от всички централни български медии.

Ноември 1994 г. – Провежда се І-ви Велик събор на Великата ложа на България в манастира “Св. Кирик” край гр.Пловдив. Възникват първите противоречия между болшинството български Братя-майстори и Великата ложа на Югославия в лицето на нейния Велик майстор Бр. Зоран Ненезич. Противоречията са във връзка с това, че Великият майстор Ненезич подкрепя нерегулярни действия на Великия майстор на България, Бр. Георги Крумов.

Март 1995 г. – Свиква се извънреден Велик събор на Великата ложа на България вследствие на изострилите се отношения между Братята-майстори и Великият майстор, Бр. Георги Крумов. Болшинството от делегатите на събора искат доброволното оттегляне на Великия майстор от поста и нов избор. Великият майстор, заедно с още двама Бр.-майстори напуска демонстративно събора. Останалите 36 Бр.-майстори избират нов състав на Великата ложа с Велик майстор Бр. Иван Ставрев.

Май 1995 г. – Новоизбраният Велик съвет на Великата ложа търси контакти с Великата ложа на Югославия. Последователно са проведени срещи в Белград и София. На тези срещи Великият майстор на Югославия Бр. Зоран Ненезич заявява, че подкрепя напусналият Великата ложа, Бр. Георги Крумов. Буди недоумение позицията на Бр. Зоран Ненезич, тъй като той прекрасно знае, че около Бр. Георги Крумов няма необходимият брой от 7 Бр.-майстори.

  Убедени в безпринципната позиция на Великата ложа на Югославия, Великата ложа на България, водена от Великият майстор Бр. Иван Ставрев установява контакт с работещите по това време в България Ложи от състава на Обединените Велики ложи на Германия.