ГРАДЕЖ: КОМЕНТАР на текст със заглавие „Основание, принципи, процедури и ритуал за регуляризация на структури и лица, принадлежащи към нерегулярното масонство в България”

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

КОМЕНТАР на текст със заглавие „Основание, принципи, процедури и ритуал за регуляризация на структури и лица, принадлежащи към нерегулярното масонство в България”

Бр. Петър Иванов

 

Този коментар ми е поръчан от мои братя от ВЛССПЗБ, които ми предоставиха и текста. Той е психологически. Не познавам автора му. Мнението, което изразявам, е лично мое, не ангажира никого. Бих се радвал, ако в някаква степен улесни братята ми в ориентирането им в сложната обстановка на Свободното зидарство в България. Коментарът е написан по страници, тъй като не е възможно цялостен обхват на формата и съдържанието на текста поради липсата на всякаква логика и консеквентност в неговата форма и в неговото изложение. 1 стр. Първо, не е ясна каква е целта на създаването на този текст.

Тази цел трябва да е посочена тук, на тази първа страница. Обикновено се сочи и адресатът на текста и какво е наложило написването му тъкмо от този автор. Има ли възлагане, от кого, авторът разполага ли с правомощия да излага собствените си тези по важни въпроси. Според мен имаме пример на предлагане на текст от лице, за което умствената дейност, творчеството и анализът не са лично амплоа. Второ, вижда се, че е написан от лице, именувано „и.д.”, като че ли Свободното зидарство е фирма с ръководство, в което даден шеф е в отпуск по болест и друг служител го замества през това време. Лично аз, както и всички нормални хора, не харесвам текстове от заместници, писани по време на отсъствието на титуляра.

Структурата на самия текст е под всякаква критика, както би трябвало да се очаква. Човек остава с впечатление, че под влияние на алкохол съвсем свободно се съчиняват по претенциозен и далечен от автора начин най-различни безразборни словесни фигури, повечето от които просто нямат смисъл сами по себе си. Правописът е плачевен. Без да правя анализ и проверка на целия огромен обем парадоксални изрази, някои от които не са свързани един с друг, ще кажа, че, например, само в първата страница на текста има най-малко 29 правописни и стилни грешки. Тъй като е използвана специална програма (Spelling and Grammar) за изправяне на грешките в думите, те са толкова малко. По моя преценка всъщност при самото написване на текста те са около 70-80 само за една страница. Или около 650 за целия текст.

Създателят на текста, например, не признава абзац и новия ред, които се учат в първи клас на началното образование. Това говори за очевидна неподготвеност и некомпетентност на автора за създаване на подобен текст. Вероятно той добре може да върши друга работа, различна от съчиняването на текстове в областта на Свободното зидарство. Би могло да му бъде препоръчано да не се занимава с това, с което няма как да се справи. Самото заглавие на текста е невъобразимо глупаво. В него основният термин е „регуляризация”, каквато дума няма в българския език (има регулиране, регулировчик и др.) според всички български речници. Измислянето на нови думи се нарича хапакс и е присъщо на хора със сериозни психични отклонения (шизофрения и параноя). Понятието най-малкото следваше да бъде дефинирано.

Термините „структури” и „лица” са равнопоставени, което не може да е така. Равнопоставени в смисъла (доколкото го има) на заглавието са понятията „общности” (които имат съответните си структури) и „лица”.

Терминът „нерегулярно Масонско пространство” е оксиморон, все едно да кажеш „руса брюнетка” или „прост умник”. Лично на ме не ми се вижда възможно действието „регуляризиране на структури от нерегулярно пространство”. Заглавието е до такава степен абсурдно, че всъщност не позволява даже и да бъде коментирано. След като заглавието е „Основания, Принципи…..”, би следвало първата му част да е посветена на обещаните „Основания”, но текстът започва направо с Принципите. Тези изисквания за съответствие на съдържанието на заглавието се изучават в началните класове на прогимназията, когато се изучава темата „Преразказ” и „Съчинение по картинка”. Изложените основни принципи на стр.1 са смешно абсурдни както от своята композиция, така и по своето обяснение. Освен това са и неверни. В текста от подсъзнанието на автора, което очевидно е обременено с комплекси и сексуални изтласквания, избълбукват термини като „сношение”, „съгрешаване” и др. в неподходящ контекст. Не ми се коментира какво означава всичко това от гледна точка на психоанализата. В края на страницата има забележително „прозрение”, че едно нещо може хем да си е същото, хем да е друго, да не е същото. Мисля че това е елементо не толкова на антилогика, колкото на неосъзнато промъкване на сатанинското начало в текста.

На първа страница има две части на текста – І и ІІ. Втората част завършва с двуеточие, което от граматическа гледна точка е погрешно. 2 Стр. Лично на мен не ми е ясно какво означава „консолидация на пространство”. Мисля, че става въпрос прерогативи на айнщайновата теория на относителността, при която може да има деформация на простпанството и времето и съответната консолидация. Между другото терминът „консолидация” означава според речниците на българския език сплотяване, обединяване. Как се сплотява пространство е въпрос, чийто отговор може да донесе на някого (респективно на автора и ОВЛБ Нобелова награда по физика). Друго понятие, което съвсем неправомерно се използва твърде често в текста, е „структура”. Структурата по дефиниция е начинът на подреждане на елементи (части) на едно нещо (система). Във втора страница в самия край на ІІІ-та част има черно на бяло текст „лица и техните структури”, което означава, че за автора и ОВЛБ е интересно фрагментирането, разчленяването на лицето (личността), разглеждането на личността парциално, на части. Този подход е характерен за персони с психични отклонения. Както ние, по-образованите, знаем, индивид буквално значи неделим и нормалният човек (лице) е хомогенно като личност. Раздвояването на личността (раздвояването е структура с два елемента) вече е диагноза. Четвъртата част на текста е посветена на, забележете, „обстоятелствата, предопределящи необходимостта от действия за преодоляване на разделението на масонството”. В нея се говори за… фрустрация, която е социалнопсихологически термин, който няма как да е ясен на автора. Неговия смисъл общо взето гравитира около следното: това е психично състояние на личност, което е породено от липсата на успехи и води до депресия, агресия, маргинализиране и др. и няма как да може да бъде свързан със Свободното зидарство. 3 стр. Характерно за третата страница е използването на удивителен знак (чуденка). Почти всички изречения, даже и разказвателните, са гарнирани с този препинателен знак по съвсем нелеп начин. този факт показва неистового желание на автора да направи впечатление на читателя. Той усеща подсъзнателно, че няма много ресурси да получи разположението и доверието му поради очевидната си некомпетентност по въпросите, по които се мъчи да се произнася по специфичния си смешно-претенциозен начин. Авторът предлага примитивни тези, които всички нормални хора познават от ранното си детство. Например, че „обединеното (ОВЛБ) обединява, а не разединява” и др. това звучи като „Бялото белее”. Авторът не прави разлика между присъединяване, приобщаване и вливане. Той говори за „сходно Масонство”, за „практикуване на ценности” и други подобни глупости. Най-интересното е, че според автора „авторитетът на ложата” (която е общност от хора) е външен фактор спрямо самата нея, а „разпространението на масонските идеи и норми на поведение в Република България” е неин вътрешен (!) фактор. Прави ми впечатление терминът „практикуване на Масонство (с главна буква). По дефиниция масонството не може да бъде занаят. Всъщност за определени хора, към които не бих искал да принадлежи и самият автор, е възможно то да бъде схващано и като такова нещо. В този случай е по правилно тогава да казваме не масонство а „масонлък”, като „майсторлък” и т.н. Всичко това още веднъж показва до каква степен са неприсъщи заниманията с интелектуална дейност на човек, който иска да не бъде такъв какъвто е. Единственото смислено изречение е цитатът на Бр. Hornefer, което коренно се различава от всичко останало в страницата, понеже има смисъл и очевидно е написано от разумен човек, който знае за какво говори. 4 стр. Какво означава „позициониране във верига”. В масонската верига, както във всяка верига има брънки. Те са равни съобразно Принципът на свободата в Свободното зидарство. Има една ложа, която е първа между равни. Не може да се говори за позиции – по-първа, по-втора, по-задна и т.н. в Световното масонство. От изложеното в тази четвърта страница установяваме, че авторът не е в състояние да направи разлика между принцип и изискване. В част V, която е озаглавена „Принципи за преодоляване…” той като първи принцип сочи „ОВЛБ трябва да се…”, а като трети „Присъединяването … да става Като принципи той вижда и неща, които даже един ученик ще ги определи като възможности. Значи, не може да направи разлика между принцип и възможност. Например, той твърди, че е принцип следното: „Разделението може да се преодолее…” За автора няма разлика и между принцип и подход. Като четвърти принцип той сочи буквално „диференцирания подход”. 5 стр. Тази страница започва с умопомрачителното изявление, че в предходната страница той бил дефинирал принципите. Значи, освен незнаенето на същността на понятието „принцип”, авторът не може да дефинира и понятието „дефиниция”. После той говори за „цели структури”. В този израз има две принципиални грешки. Едната е от погрешното разбиране на термина структура (за автора структура означава общност). Втората грешка е допускането на възможността за полуструктури, което произхожда от употребата на определението „цели”. Полуструктура, както и половин човек не са възможни освен в касапски аспект, който очевидно не е характерен за Свободното зидарство, поне в ВЛССПЗБ. За ОВЛБ не знам. Братя, уморих се и се отегчих. Извинявайте но не ми се иска да продължавам да чета глупостите, от които е съставен този текст. Той е просто непроницаем за разума. Прилича ми все повече на сбор от кандидатстудентски бисери на момък с амбициозна майка, който е решил да впечатли общо взето неграмотния си род. Възприемам като трагедия самия факт, че е възможно този текст не само да бъде написан, но и да бъде разпространен и предоставен за четене на нормални, надявам се, хора. Така, че въпреки обещанието си, аз съм дотук и няма да коментирам останалите няколко страници. Съветвам ви и вие да не ги четете, освен ако нямате интереси в областта на хумора, психопатологията и парадоксалната логика. Или не сте близък по някакъв начин с автора. Моля горещо Великият Архитект да ме пази както от подобни хора като него, така и от подобни състояния.