ГРАДЕЖ: Черни страници

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

Черни страници

На 24 декември 1940 г. XXV обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за защита на нацията, според чл. 1 на който тайните и международни организации се забраняват, а съществуващите към него момент такива се разтурват. Под тайна организация според законодателя се разбирал всеки състав от хора като дружество, клуб, комитет, общество, ложа, кръжок, фондация, която пряко или прикрито преследвала идеални цели, и задължавала членовете си да пазят тайна по делата й. Международна пък била онази организация, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение. Този закон обаче не засягал онези международни организации, които са образувани от властта и са под нейно ръководство.
Под ударите на Закона за защита на нацията попаднала и съществуващата и разрешена от властта към него момент Велика Символна ложа на България. Тя е била длъжна незабавно да преустанови своята дейност, да представи в Министерството на вътрешните работи устава си, списъка на лицата, членуващи в нея, и ръководния състав, подробен опис на имуществото си и целия си архив. Ако се укрият исканите документи и сведения, лицата от ръководствата на тия организации щели да се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5 хил. до 50 хил. лв.
А чл. 9 от Закона гласял: „Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в Царството или в чужбина, обявена за такава по реда в чл. 5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100 000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от наказателния закон…”
Законодателят отредил още, че имуществата на разтурените по този закон организации от 1 януари 1941 г. се изземват в полза на касата за обществено подпомагане. Ръководството на забранена организация било длъжно веднага да предаде на касата намиращите се в него имущества и книжа. Също така всички лица в царството, които притежавали имущества и архиви на забранените организации, трябвало да ги предадат веднага в Министерството на вътрешните работи.
В особените разпоредби на Закона за защита на нацията е вкаран следният текст под чл. 43: „Никаква международна среща, конгрес, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не може да стане в Царството, нито може да се участва в такава в чужбина без предварително министърът на вътрешните работи да разреши начинанието за нейното организиране, съответно участие в нея.”
На 14 февруари 1941 г. с Указ № 21 е утвърден Правилник за прилагането на Закона за защита на нацията. Според него имуществата и книжата на тайните и международните организации се ликвидират, посредством особена ликвидационна комисия. Членовете на тази комисия са облечени с полицейска власт и можели да извършват подробни дознания и претърсвания. По искане на председателя на ликвидационната комисия се предоставяли нужното число полицаи. При отказ за доброволно предаване на имущество и книжа те се изземвали принудително чрез съставяне на акт. Ако се установяло, че през изтеклата 1940 г. преди влизането на закона в сила е прехвърлено имущество на тайни и международни организации на трети лица, то също се конфискувало като незаконно придобито.
При приемането на Закона за защита на нацията в Народното събрание се разгарят бурни дебати относно целесъобразността му – най-вече в частта му, засягаща гражданските права на българските евреи. Обществото определя този закон като антинароден и антиконституционен. След обнародването му, личният съветник на Борис III, Лулчев, казва на Царя, че ако като проект законът е бил много несправедлив, то след гласуването му са го направили крайно жесток и че оттук нататък от него само вреда можело да има. 21 видни български писатели, сред които Т. Влайков, Елин Пелин, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, К. Константинов и други, начело с председателя на Съюза на писателите Стоян Чилингиров, пишат протестно писмо против закона. Въстава и Управителният съвет на Съюза на адвокатите. Негодуванието си изразява и Българският лекарски съюз. Не замълчава и Българската православна църква…
Гласът на всички тях обаче остава глас в пустиня, а пък фарсът по приемането на закона в Народното събрание е бил пълен. Но внасянето на въпросния закон обаче е било жизненоважно за Царя при неговата среща с Хитлер през ноември 1940 г.

МАСОНСКИТЕ ЛОЖИ СА НАЦИОНАЛНА ОПАСНОСТ

(Георги Димитров във в. “Работническо дело”, бр. 162, 22 юли 1946 г.) Често обществото се удивлява, че известни обществени и държавни деятели бързо и съвършено необосновано на вид менят своите позиции по много съществени въпроси на нашата държава и нашата нация или едно говорят, а съвършено противното вършат. За повърхностния наблюдател това са неща нелогични и съвършено непонятни. Всъщност за хората, които са запознати с действията на разните масонски ложи, въпросът е достатъчно ясен. Въпросните деятели като членове на масонски ложи обикновено получават внушения и директиви от съответната ложа и се подчиняват на нейната дисциплина в разрез с интересите на народа и страната. Такива българи престават да имат своя българска воля, изгубват своята българска самостоятелност и пренебрегват своите задължения към своя собствен народ и своята родина. Има множество данни, от които се вижда, че у нас се възстановяват масонските ложи. Те прибират старите масони-българи и усърдно вербуват между държавни и обществени деятели нови масони. Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури. Те са опасни за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна. Ние бием тревога против тия антинародни гнезда. Народът трябва да прояви особена бдителност по отношение на масонските ложи у нас. Органите на народната власт трябва също да вземат мерки против тях като зловредни тайни организации. Трябва от всекиго да се разбере, че е несъвместимо да бъдеш български държавник и общественик – министър, депутат, ръководител на политическа партия и обществена организация – и в същото време да бъдеш масон, зависим от чужда воля и чужда дисциплина. Масонските ложи са национална опасност за нашата родина и трябва безусловно да се ликвидират.

„Масонството е оръдие да се заобиколи революцията, това е буржоазно оръдие, приспиващо съзнанието на пролетариата и е колело на буржоазния механизъм.” 1916 г. Лев Троцки. Из доклада му пред IV конгрес на Коминтерна

„ Битката, която води фашистка Италия срещу трите главни оръдия на евреите, е най-доброто доказателство, че може дори и с непреки средства да се счупят отровните зъби на тази поставяща се над държавата сила. Забраната на масонските ложи, преследването на интернационалистическата преса…” 1928 г. Адолф Хитлер в книгата си „Моята борба”

БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БОРБИ (Димо Казасов)

През двадесеттях години в българския политически печат се появиха редица статии, предназначени да установят голямата роля, която масонството играело в политическия живот на страната, и да докажат отрицателните влияния, които то внася в тоя живот, подчинявайки неговите задачи и неговото развитие на опасни интернационални замисли. А в един момент на остра кабинетна криза ежедневният „Мир” счете за възможно да отбележи, че кабинетът бил спасен благодарение намесата на българската масонска ложа, чиито членове били спорещите в парламента страни – намеса, която по пътя на масонската йерархия и дисциплина отстранила изникналите между министрите и депутатите масони политически недоразумения. Тъй като масонството е едно тайно, скрито за външния свят сдружение, което ревниво пази, забулени в тайните на неговия ритуал, и своята дейност, и своите членове, често пъти то за някои непосветени е фактор, движещ развитието на политическите събития в света. Как е възможно да се осветли една област, която масонската конституция държи обкръжена с непроницаема тайна? Днес съществува една обширна литература върху свободното зидарство (масонството), която не е оставила скрито нито едно от основните масонски схващания и тайни. Тая литература, от една страна, и сведенията, които имаме за дейността на българското свободно зидарство, от друга ще ни улеснят да отговорим на въпроса, поставен в заглавието. Нашата тема собствено не засяга толкова тайните на франкмасонството, колкото неговите схващания за политическите борби и отношенията му спрямо тях. Бързам веднага да отбележа, че и свободното зидарство както в чужбина, така и у нас се отнася различно към обществените борби и движения. Следователно за единно и цялостно поведение на масонството към обществените движения и въпроси не може и дума да става. В случая може да се говори само за съществуващите в средата на свободното зидарство тенденции, които във всяка страна имат свой собствен облик, изграден върху характерните черти на народа, сред който масонството действа. Ако свободното зидарство почива върху начала, които стоят над всяка догма, над всяка партия, над всяко учение; ако, за да се запази мирът в собствената си среда, то доброволно се отказва да се занимава с политически, стопански, религиозни и философски спорове, не е ли опасно, казват някои български масони, да се докосваме до прояви, каквито са обществените борби, изпълнени с толкова дълбоки противоречия, с толкова остри стълкновения, с толкова много страсти? Изнасянето на тия въпроси пред олтара на масонския храм няма ли да наруши молитвената тишина, сред която изморената от житейски тревоги душа на свободния зидар иска да се подслони? Няма ли това съприкосновение с борбите, чиито вълни плискат стените на заключения масонски храм, да смути масонската съвест, да развърже страстите, които масоните се стараят да държат обуздани, да нарани смъртоносно обичта, която е основата на свободното зидарство и без която последното би се превърнало в тяло без душа? И няма ли думите, които могат да бъдат казани било по адрес, било по повод на обществените борби, да прозвучат като бойна тръба сред един съюз, създаден за мир, какъвто е масонският?

 

В