ГРАДЕЖ: УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОФИЦЕРСТВО В МАСОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОФИЦЕРСТВО В МАСОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

И българските масони, като събратята си по широкия свят, си поставят за цел да постигнат взаимна търпимост и помощ, свобода на съвестта, да осигурят условия за пораждане на световно братство, надхвърлящо политическите граници и създаващо предпоставки за справедливо уреждане на международните проблеми и за осигуряване на вечен мир. Те също се стремят да превърнат “тъмното олово у себе си в блестящо злато” и грубия недодялан камък в съвършен по размери материал, от който непрекъснато се зида храмът на съвършеното човешко общество. Затова Великата ложа на България гледа на всеки зидар като на свой работник, чието задължение е непрекъснато да дава, за да получи накрая възбленуваното идейно морално възмездие.

Масонството е играло и играе важна роля в обществото. Историята показва, че когато се говори за масонство и общество, не може да се подминава и темата за армията, като част от обществото.

В световното масонско движение са членували стотици изтъкнати военачалници – маршал Кутузов, генерал Вашингтон, фелдмаршал Блюгер, адмирал Джонс, генерал Наполеон Бонапарт.

У нас, с раждането си, масонското движение се свързва с армията. Около 20% от масоните са армейски офицери, от младши до висши чинове. Още в първата ложа виждаме имената на майор Тома Кърджиев, капитан Христо Кръстев, поручик Върбан Винаров, поручик Марин Маринов, военния лекар д-р Стефан Михайловски. По-късно в масонското движение влизат генерал Александър Протогеров/дълги години Велик майстор на Великата ложа на България/, генерал Петър Мидилиев, генерал Борис Сирманов, генерал Иван Марков, генерал Пенчо Златев, генерал Н. Недев, генерал Никифор Никифоров. Някои от тях, като Пенчо Златев, Христо Луков, Рачо Петров, Дамян Велчев са били военни министри в различни правителства.

Българските офицери постигат чрез масонството висше познание, за да облекчат земното си битие. Много от тях са и с големи заслуги при защита на националните интереси с оръжие в ръка.

С какво се обяснява фактът, че българските офицери участват активно в масонското движение?

В ония времена, офицерството по своето образование влиза в интелектуалния елит на България. Много от офицерите са възпитаници на военни академии в Русия, Германия, Франция, Италия и са носители на културата на тези страни. Имат познания за масонството в тези страни. От друга страна, след Освобождението през 1878 г. представителите на армията вземат активно участие в управлението на страната. Значим е и фактът, че България претърпява поражение в Междусъюзническата и Първата световна война. Българските национални интереси и териториална цялост са сериозно накърнени. Договорите след тези войни, особено Ньойският, са унизителни за нацията и народа. Офицерството най-силно чувства несправедливите клаузи на договора. Всичко това активизира тяхната дейност и естествено е те да търсят изход и с участие в масонството.

Интересно е за отбелязване обстоятелството, че в масонското движение са включени офицери, които са родени в Македония или са участвали в Македонското националноосвободително движение. Сред тези дейци са Даме Груев, Павел Шатев, генерал Александър Протогеров, полковник Дървингов, генерал Михаил Савов.

Накратко, участието на офицери в създаването и развитието на масонското движение в България до неговата забрана през 1940 г. е следното:

Починът за учредяване на свободно зидарско общество в България принадлежи на Иван Николов Ведър, кореспондент на чуждестранни вестници и полиглот. След като се установява в град Русе след Освобождението на България от османски гнет, той привлича няколко души свободни зидари, посветени междувременно в чужбина: революционния деец майор Тома Кърджиев, учителя Йордан Джумелиев, поручик Върбан Винаров, поручик Марин Маринов, Захари Стоянов и Александър Цанов. С тяхна помощ поставя началото на ложа “Балканска звезда”., утвърдена от Великия изток на Португалия и открита за редовни занятия на 9 март 1880 г. За съжаление, неспокойните тогава времена не благоприятстват дейността на първата масонска ложа в България и тя се саморазпуска.

През 1883 г. по почин на Иван Ведър се основава ложа “Братство” под патронажа на Великия изток на Португалия. Сред основателите й са офицерите Марин Маринов и Михаил Сарафов. Тя прекратява дейността си през 1887 г. поради настъпилите политически събития – Съединението на България, Сръбско-българската война, детронирането на княз Александър Батенберг и избора на нов княз.

Като преходен период в историята на българското масонство между т.нар. “второ” и “трето” масонство от значение е кампанията за откриване на ложи в Македонския край под послушенството на Румъния, Италия и Франция. В тях са посветени офицерите от Генералния щаб на Българската армия Петър Мидилиев и Димитър Мустаков. Те вземат активно участие в живота на “третото” българско масонство, за начало на което се създават благоприятни условия едва в навечерието на Първата световна война. След неизгодния за България Букурещки договор за мир от 28 юли 1913 г., както някои дипломати, така и някои военачалници започват да търсят път за възраждането на националните идеали.

През 1914 г. всяка една от двете антагонистични военни групировки полага усилия да привлече страната в своя лагер. В тази напрегната обстановка масонските централи развиват трескава дейност, за да заздравят политическите си позиции. На преден план излизат българите масони с високи степени, посветени междувременно в английски и френски ложи. Между тях са и офицерите от Българската армия майор Петър Мидилиев, майор Стефан Тодоров и майор Димитър Мустаков. И тримата са с трета степен от румънската ложа в Солун, работеща на френски език.

На 17 януари 1914 г. те и още седем свободни зидари българи поставят началото на т.нар. “трето” българско масонство с учредяването на ложа “Заря” по Шотландския стар и приет обред под послушенството на Великата ложа на Франция, открита за редовни занятия на 15 април 1914 г. Скоро след това в ложа “Заря” са привлечени и полковниците Александър Протогеров, Петър Дървингов и Стоян Нойков.

С патент от 9 април 1917 година Великата ложа на Франция, ложа-майка на българските масони дава съгласие първоначално учредената ложа “Заря” да се разрои на две ложи-“Зора” и “Светлина”, които поставят основите на Великата символична ложа на България. Учредяването й е извършено в Деня на победите/27 ноември 1917 г./, а тържественото й настаняване на 7 януари 1918 г. на патронния празник на свободните зидари – Ивановден. За Велик майстор е избран генерал Александър Протогеров, а Велик блюстител е бил Илия Пенев от щаба на генерал Протогеров. Вместо провъзгласения от Великата Френска революция лозунг “Свобода, братство и равенство”, добил всемирно идейно значение, Великата ложа на България издига лозунга “Любов, истина, труд”.

Първият Велик събор на Великата ложа на България се състоял на 22-23 юни 1919 г. в София. На него се приема уставът, общите разпоредби и поученията за І, ІІ и ІІІ степен. За Велик майстор е избран генерал Петър Мидилиев.

За укрепването на свободното зидарство в България много допринася Вторият Велик събор, състоял се на 26 септември 1920 г. В него вземат участие офицерите Петър Мидилиев, Димитър Мустаков, Коста Николов, Георги Кратунков, Михаил Сапунаров, Никола Недев.

Значима е ролята в историята на българското масонство на генерал Петър Мидилиев. През 1925 г. той е утвърден за Първи заместник на Великия майстор, а през 1926 за Първомайстор на ложа “Заря”. На следващата година/1927 г./ отново е избран за Велик майстор, която длъжност той изпълнява до смъртта си през 1939 г. Тактичен и съобразителен, Петър Мидилиев отстранява старите противоречия, укрепва организацията и осигурява материална база на Великата ложа на България с издигането на ул. “Раковски” №106 в София на масонски храм-клуб. Под ръководството на Петър Мидилиев Великата ложа на България се противопоставя на решението на Конференцията в италианския град Сан Ремо през април 1920 г., на която е решено от съглашенския блок, Западна Тракия да бъде предадена на Гърция вместо на България. Ратува за отмяна на клаузите в Ньойския мирен договор, по силата на който българските земи са включени в пределите на Югославия и Гърция. Петър Мидилиев се обявява за облекчаване тежкото положение на българските пленници в Сърбия и на някои острови в Адриатическо море. В защита на многобройните българи, прокудени от родните места, Петър Мидилиев подписва на 11 януари 1922 г. позив до братята-зидари във Франция, Англия, Италия, Белгия и щата Ню Йорк.

И офицерството, като всяка част на българското общество, не е единно. Съобразно своята политическа принадлежност, офицерите подкрепят политиката на една или друга западна страна. Това е един от водоразделите между тях. Другата разделителна линия между тях е отношението им към монархическата институция. Известно е, че голяма част от офицерите-масони са недружелюбно настроени към Двореца, а и отношението на българските монарси е било различно към офицерството или към отделни негови групи и части.

В историята на българското масонство има два съществени момента на разделение на офицерите-масони. Първият е когато група офицери/генерал Иван Вълков, генерал Иван Русев, Н. Рачев, Д. Перков, К. Георгиев/ стават съюзници на Сговора на проф. Александър Цанков и извършват Деветоюнския преврат. Вторият момент е 19 май 1934 г., когато е извършен нов военен преврат. В него активно участие вземат офицерите-свободни зидари Петър Мидилиев, Никола Рачев, Кимон Георгиев, Пенчо Златев, Константин Николов.

Тогава се забранява съществуването на всички политически партии. Това внася смут сред част от офицерството. Започват остри борби сред действащите офицери и сред членовете на Съюза на запасните офицери с председател полковник Славейко Василев. Така се стига до въпроса, дали офицерите могат да членуват в масонски ложи. Не без участието на цар Борис ІІІ, през 1936 г. е издадена заповед, че действащите офицери не могат да членуват в масонски ложи. Сам военният министър генерал Христо Луков дотогава е масон.

С възстановяването дейността на масонското движение в България се създадоха предпоставки за продължаване на традицията най-достойните български офицери да бъдат свободни зидари. Със своята самоотвержена служба в защита на националната сигурност на Отечеството те с чест членуват във Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България.