ГРАДЕЖ: КОЙ Е АЛЕКСАНДЪР ФЛЕМИНГ?

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

КОЙ Е АЛЕКСАНДЪР ФЛЕМИНГ?

Масон, а също така и откривател на Пеницилина

Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 година. Семейството му по това време живее близо до град Дарвел, на югозападния бряг на Шотландия. Баща му умира твърде рано – когато младия Александър е само на седем години. На тринадесет годишна възраст заминава да живее в Лондон при по-големия си брат Томас – практикуващ лекар по това време. Александър Флеминг продължава обучението си в политехническо училище и през 1897 година, само на шестнадесет годишна възраст започва работа като писар в американска спедиторска компания в Лондон.

През 1899 година започва войната на бурите между Англия и Холандия. Тя продължава до 1902 година и това е времето през което много англичани предлагат знанията и силите си в защита на една патриотична кауза – победата на Великобритания.

Флеминг е въвлечен активно и бива записан в резерва (запаса). Така той става член на Лондонския Шотландски Стрелкови полк през 1900 година и остава в него през следващите 14 години от своя живот. На практика той обаче никога не бива повикан на служба в Южна Африка.

През 1901 година, той получава малко наследство от чичо си и под въздействието на брат си постъпва в медицинското училище към болницата Св. Мери. След завършване на образованието си, Флеминг постъпва в бактериологичното отделение на болницата към училището, където остава да работи до края на живота си.

Когато избухва Първата световна война през 1914 година, Александър Флеминг започва да служи като капитан в медицинския корпус на Кралската армия. Заедно със свои колеги от болницата, той е разпределен във Франция. По време на службата си, е потресен от ужасите на войната и усилено изучава различните ефекти на раните по човешкото тяло. Забелязва, че в повечето от случаите, пораженията от куршумите и шрапнелите са далеч по-малки от колкото възникващите инфекции в следствие на замърсяване, остатъци от плат и лоши санитарни условия. По това време не съществува практиката да се почистват раните. Гангрените и инфекциите причинявали повече смъртни случаи от раняванията сами по себе си.

Флеминг бил напълно уверен, че човешкото тяло притежава удивителни сили да се защити от всекидневно възникващите малки огнища на инфекции в организма. Той също така бил убеден, че съществуват други, по-сериозни заболявания, срещу които човешкия организъм не е защитен, и срещу които е необходимо да се прилагат други средства, като ваксинация например. Освен това съществували множество болести, чиито лек оставал неизвестен за науката. Александър Флеминг решил да посвети живота си в търсене на лечебни средства и методи за облекчаване на човешкото съществуване.

След завръщането си от Франция, Флеминг, продължава изследователската си дейсност в болницата на Св. Мери. Дълбоките впечатления от военните дни, го подтикнали да работи с още по голям ентусиазъм и жар, за разкриване на тайните на антибиотиците. С неотслабваща енергия той провеждал експерименти, научавайки все повече и повече, до 1928 година, когато настъпил големия миг.

Какво всъщност се случило? Като бактериолог и изследовател, живота на Флеминг преминавал в лабораторията, заобиколен от различни култури, стъкленици, епруветки, ензими, серуми, кръвни проби и микроскопи. Неговата лаборатория била винаги пълна с опитни постановки и резултати на различна фаза на развитие и изучаване.

Веднъж през 1928 година, той развил култура от бактерии на стафилококи и заминал в отпуска за две седмици. При завръщането си, установил с учудване, че растежа на културата е спрял и на лабораторното стъкло има сиво-зеленикава субстанция. Флеминг успял да изолира веществото, започнал да го изследва и установил, че това е вариант на penicillium notatum и го нарекъл ПЕНИЦИЛИН.

През следващата година той публикувал наблюденията си върху антибиотичния ефект на пеницилина в Британските медицински списания. Като бактериолог, той осъзнавал, че може да произведе само незначителни количества и то с големи усилия. Независимо от това той бил дълбоко убеден от значимостта на откритието си и се чувствал поддиснат от факта, че пеницилина не може да бъде приложен за лечението на нуждаещите се пациенти. Това разочарование се засилило и от факта, че собственият му брат Джон, починал през 1937 година от пневмония.

Започнала Втората световна война. Англия се нуждаела все повече и повече от средство за намаляване на загубите в жива сила в резултат на военните действия. Това в крайна сметка стимулирало държавните мъже да отделят сили и средства за намирането на начин за масово производство на магическото лекарство. Група учени от Оксфордския университет, ръководена от Ърнст Чаин и Хауърд Флори, успели да решат задачата. От този ден, започнала широката употреба на пеницилина, която позволила да бъдат спасени неизброимо количество човешки животи.

Пеницилинът бил в действителност основния пробив в лечението на ранените при военните действия. Но още по-значим ефект имало неговото приложение за лечението на множество болести смятани за бичове на човечеството – стафилококията, пневмонията, гонореята, дифтерита, скарлатината, менингита и други за които отсъствало ефикасно средство за лечение до момента. Хората от съвременното поколение приемат употребата на антибиотици като нещо естествено и нормално при лечението на множество болести. Всички ние, обаче, не бива да забравяме, че откритието на пеницилина е едно от най-големите самостоятелни открития в медицината и че всички от нас имат дълг към паметта на Александър Флеминг за това.

Неговите идеали и алтруизъм стоели над всичко. През целия си живот той не получил и не пожелал да получи и пени за откритията си. Тези негови идеали изиграли решаваща роля в живота му на масон. Още през годините на медицинското си следване, той бил приет за масон и посещавал няколко ложи в Лондон, включително и настолната си ложа Scottish Rifles Lodge No 2310. През 1925 година бил повдигнат в майсторска степен в ложа Sancta Maria No 2682. В последствие изпълнявал длъжността на секретар на същата тази ложа. През 1935 година станал Майстор на ложа Misericordia No 3286. От този момент неговата масонска дейност станала достояние на Великата ложа на Англия, и Флеминг бил избран за Велик Старши Надзирател през 1942 година и за Велик Стражник през 1948 година. Неговата братска отдаденост била призната и извън пределите на Англия, когато през 1953 година, получил Почетна грамота от Великата ложа на Ню Йорк.

Встъпили в новото хилядолетие, ние разсъждаваме за “Личност на века”, но също така и за “Личност на хилядолетието”. Името на Александър Флеминг заслужава да бъде вписано със златни букви и в двата списъка, заради неговата отдаденост, идеали и постижения за благото на човечеството.

*По материали от чуждестранния печат