ГРАДЕЖ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАСОНСТВОТО

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАСОНСТВОТО

Целта на настоящото резюме не е да бъде изчерпателно историческо изследване за призхода и развитието на масонството. Това е опит да бъдат фиксирани някои основни исторически моменти имащи отношение към генезиса и същността на движението. За всеки който има интерс и желание да развие или задълбочи познаниятя си в областта, препоръчвам посочената използувана литература.

В ритуалите си масоните разказват, че масонството е съществувало по времето, когато цар Соломон гради Храма в Йерусалим и, че всички строители на храма са били организирани в ложи, по подобие на съвременните масонски ложи. Казва се също, че Цар Соломон, Цар Хирам от Тир и Хирам Абиф (архитектът построил храма) са управлявали тези ложи като равноправни Велики Майстори. Ритуалите обаче са изпълнени със символизъм и алегории и историята за изграждането на храма на Цар Соломон не почива нито на литературни, нито на исторически источници. Тя отразява по един драматичен начин принципите на масонството – вяра, надежда, справедливост, братска любов, уважение и спазване на законите и морала.

За съществуването на организации чиито традиции, принципи и вярвания са наследени от съвременното масонство можем да съдим само по някои косвени данни. Много историци и изследователи на масонството се опитват да докажат връзката на масонството с обичаите и ритуалите в древна Гърция и древен Рим, както и със строителите на пирамидите в древен Египет. Други източници правят връзка между масонството и пътуващите строители-каменоделци на катедрали и замъци през средните векове. Някои доказват връзката на масоните със рицарите Темплиери и дори със тайнственото братство на Розенкройцерите.

За жалост никоя от тези теории не може да бъде доказана по безспорен начин и до днес. Съществуват доказателства в подкрепа на всяка една от тях. Може би най-близка до истината е теорията за смесения произход на масонството – от една страна традициите по издигането на царете в древен Египет и алегорията за строителя Хирам Абиф, наследени и препредавани през вековете от древните юдеи, ранното християнство и рицарите темплиери и от друга страна, традициите на строителите-каменоделци от средните векове в Европа обединени в своя гилдия, използвани за по-пълноценно вписване на братството в тогавашното общество.

Нека направим кратък обзор на ритуалите при приемане и повдигане в степени на масонството в светлината на древните обичай, известни ни по безспорен начин от историята и литературата.

В древен Египет властта на фараона е била приемана за божествена. Самият фараон е бил равен на боговете. Всеки владетел е бил и “син божи” и при смъртта си се е сливал със своя баща. Историята на бог Озирис описва кръговрата на боговете: небесната богиня Нур имала пет деца, най-голямото било Озирис, едновременно човек и бог. Както било прието в древен Египет, той се оженил за сестра си Изида. Подпомаган от главния си помощник бог Тот, той управлявал мъдро и народът му благоденствал. Брат му Сет завидял на успеха и го убил, като нарязал тялото му на парчета които разпилял по река Нил. Тъй като Озирис не оставил наследник, правото да управлява щяло да се падне на Сет. Богиня Изида, обаче не се отчаяла. Наредила да открият парчетата от тялото на Озирис, да й ги занесат, след което с вълшебство успяла да ги съживи за миг и да зачене син. След зачеването Озирис се слял със звездите и поел управлението на царството на мъртвите. Изида родила син Хор, който порастнал, предизвикал на двубой и победил Сет, след което бил обявен за първи цар на Египет. От тогава всеки следващ цар се възприемал за бог Хор, като в момента на смъртта си се превръщал в Озирис, а синът му в новия Хор. Предаването на властта при смърт на фараона ставало по права родствена линия на най-възрастния от синовете му. В редките случаи, когато това не е било възможно (ако фараонът имал дъщери от законната си съпруга, а синове от наложниците си), се събирал съвет на жреците, който определял бъдещият владетел. Ритуалът по издигането на фараона започвал по залез слънце. Определеният нов владетел бил въвеждан от върховните жреци в специално помещение, където след особен ритуал (за който съществуват само косвени описания) предприемал символично пътуване до звездите, срещал се с боговете и бил приеман от тях. Сутринта, след завършване на ритуала, старият владетел бивал погребан, а новият избиран и получавал благоволението на боговете.

Тук могат да се открият много общи елементи с тези от ритуала при получаване на майсторска степен. До нас са достигнали свидетелства, че фараонът и първожреците са били организирани в нещо подобно на ложа. Членовете на благородни фамилии по право са участвали в нея, но до нас достигат свидетелства, че фараонът е могъл да въвежда и хора от простолюдието.

Горен и Долен Египет били обединени в едно царство преди около 5200 години. Преди обединението, всяка от страните притежавала собствен стълб за връзка с Бога.

При обединението се запазили и двата стълба. Като символ на стабилността те били свързани с небесна напречна греда. Така се образувала една символична порта обърната на изток към изгряващото слънце. Това определено напомня за някои специфични особености в масонските ритуали и символи. От исторически източници научаваме за един идеал, една концепция определяща за древно Египетската цивилизация. При назначаването на везир, фараонът е използвал думата “Маат”. Първоначално тя е представлявала термин от физиката, обозначаващ подравняването, реда и симетрията, условията, необходими за успешното полагане на основите на храм. В последствие започнала да символизира праведност, истина и справедливост. Какво по честно и кратко описание на разбирането на масоните за устройството на света?

Исторически факт е съществъването на четири храма на хълма Мория (Moriah) в Йерусалим. Първият е храмът на цар Соломон построен преди три хиляди години. Вторият храм е описан във виденията на пророк Йезекил при преселелението на евреите през 570 г. пр.х. Третият бил построен от цар Зоровавел през шести век пр.х. Четвъртият е построен от Ирод по времето на Иисус Христос и е разрушен от римляните през 70 г. сл.хр.

В средатата на XX век учените откриват набор от ръкописи известни като Кумранските свитъци. Те разкриват изключително интересни подробности за живота на кумранската общност. Те били хора с общ начин на мислене, вярващи, че ако водят монашеско съществуване ще постигнат духовно и физическо спасение. Общността била със строго изразена йерархия, като на върха й се намирал Пазителя или Великия учител (Grand Master). Имало и редица степени на членство. Посвещаването в по-високите степени ставало чрез полагане на клетва и обет за пазене на тайна. Членовете носели бели дрехи и твърдели, че разполагат с тайни знания. Именно кумранската общност е скрила своите тайни в основите на последния храм построен на Йерусалимския хълм.

Общността била със строго изразена йерархия, като на върха й се намирал Пазителя или Великия учител (Grand Master). Имало и редица степени на членство. Посвещаването в по-високите степени ставало чрез полагане на клетва и обет за пазене на тайна. Членовете носели бели дрехи и твърдели, че разполагат с тайни знания. Именно кумранската общност е скрила своите тайни в основите на последния храм построен на Йерусалимския хълм.

В тази връзка, особено любопитна е историята на ордена на бедните войни на Христа и на храма на Соломон или както е по-известен Орден на рицарите на Храма или по-просто Ордена на Тамплиерите. Седем рицари от Франция предвождани от Юг дьо Пейен, пристигат през 1118 година в Светите Земи и получават от тогавашния император Балдуин II правото да построят своя казарма на един от хълмовете в Йерусалим. Това е хълмът, на който бил построен Соломоновия храм. Задачата която рицарите си поставят е изключително предизвикателна – да осигурят защитата на пилигримите тръгнали на поклонение в Светите Земи от неверниците. За първите 9 години от съществуването на ордена не е известно почти нищо с изключение на това, че в ордена не са приети нови членове и братята зе занимават със сериозно проучване на останките от храма. През 1126 година предводителят на рицарите Юг дьо Пейен заминава заедно с още двама свои братя в Европа.

Какво са открили рицарите в останките на Соломоновия храм не е известно, но от изложеното по-горе може да се твърди, че те са намерили свитъците на кумранската общност. Само за две години те успяват да се сдобият с папска була узаконяваща ордена, със свой устав – написан от абата на Клерво – Бернар (племеник на единия от спътниците на Юг дьо Пейен и по късно провъзгласен за Св. Бернар) и с огромен брой последователи от цяла Европа, готови да тръгнат за Светите земи. След този акт в цял свят е било възможно приемането им като рицари и монаси. Особено интересна е организацията на ордена. Според правилника всички новопостъпили предавали личните си богатства на ордена. Освен братята – рицари в ордена имало и две други категории. Първите извесни като “сержанти”. Те били чистачи, часови и прислужници. Втората група била на църковниците, отговарящи за духовните потребности на братята. Те били единствените грамотни членове и се грижели и за кореспонденцията и архивите на ордена. Те са извършвали и църковните служби, като през цялото време са носили бели ръкавици – като символ на чистотата. Дали всичко това не ви напомня на организацията на масонството в наши дни?

След забраната и разпускането на ордена на Тамплиерите, част от братята успяват да се спасят в Англия и Шотландия. Там те еволюирали в тайно общество за да не бият на очи в останалия християнски свят. Друга част от тях, заедно с целия флот на ордена отплувала в неизвестна посока. Част от корабите и рицарите се оказали сред редовете на средиземноморските пирати (корабите на Темплиерите били предимно галери, които превъзхождали по маневреност останалите плавателни съдове и затова били идеални за извършване на морски набези). От този факт най-вероятно произлиза фразата използвана при получаване на майсторска степен “Вие ще станете братя на пиратите и корсарите”. Другата част от флота се отправила покрай западното крайбрежие на Африка, като една част от корабите най-вероятно е достигнала бреговете на Америка много преди Колумб.

С течение на годините тайното братство започва да се разраства из цяла Европа, къде под прикритието на пътуващите майстори зидари, къде като загадъчното братство на Розенкройцерите. Въпреки суровите преследвания от страна на официалната църква Тайното братство, показва различни проявления, предимно в протестантска Англия.

Една от най-забележителните такива прояви е учредяването на Кралското научно дружество през 17-ти век. Официалната политика на английските владетели за извоюване на църковна самостоятелност и независимост от папския престол спомага за развитието на братството. Процесите са повече или по-малко тайно до 1717 година, когато масонството излиза официално на бял свят, чрез инсталирането на първата Велика ложа на Англия.