ГРАДЕЖ: В масонството има дисциплина

Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България счита, че като майка на всички регулярни Велики ложи в България, е призвана да дава информация и разяснение относно същината на масонството. По тази причина причина може да достъпите следния градеж на масонска тематика:

В масонството има дисциплина

„Масонство насила не се прави”

Масонските срещи включват три вида действия. Първото и най-важно, е символично действие, вид драма-алегория, свързана с легендата за Храма на цар Соломон. Второто действие е чисто организационно-решаване на текущи задачи. Третото действие включва изнасянето на т.нар. градежи (писменни работи) пред ложата или сбирки на братството.

Притеснението от представянето на градеж е обяснимо за чирака. За него това е изпитание. Забравяйки в такъв момент, че толерантността е една от ценностите в Масонството, той, “седи притихнал в сумрака на северната колона”, преизпълнен с мисли за ритуала, а не се чувства годен да ги изрази. Ритуала за него все още е като дълбоко езеро. Достигнал е до издатина, обгърнат от талазите на новото, мистериозното, но истинските дълбини са далеч. И на него му трябват и подкрепа, и ориентири, и водачи . Това са всички, включени в братската верига. От тук произлиза и отговорността на всеки един към всеки друг от братството.

Всеки масон самия е един градеж. Още като Чирак, приет в работилницата на Майстора, той носи мислите и душата си и с всяка среща, при всеки проведен ритуал те се обработват от майсторите, калфите, а и от другите чираци. Така той не само се зарежда енергийно, но и се обвързва все по-тясно в братството. Животът на масона е лишен от смисъл, ако той страни от работите на градежа на Храма. За да се съгради нещо трябва съюз на свобода и воля. Освен това, обаче трябва и влагане на отговорност в отношението към градежа.

Аспект на тази отговорност е и участието в съюзния живот. Фихте, описвайки свободно-зидарския съюз казва ” …Всеки се стреми да да даде своя принос така, че да може да достигне до всеки член на обществото; и цялото общество се мъчи да подкрепи неговия стремеж…. В това сдружение всеки получава толкова, колкото дава; тъкмо поради това, че дава и на него се дава способността да може да дава…”. И това е еднакво валидно, както за Чирака, така и за Майстора.

Новоприетия Чирак-масон развива този стремеж постепенно, завладян от съпреживяното по време на ритуал, по време на братските сбирки, по време на контактите си в братството. Така постепенно, чрез участие, чрез инициативи и реални действия, споделяне на мисли, чувства и тези той обвързва своя живот духовно с живота в общността. Братята, поели мнението му, го обгръщат с доверие, което го утвърждава в ложата, а той се отваря пред тях в степен, колкото сърцето му иска и позволява.

Зидарското посвещение задължава към дейност и не е възможна промяната в живота на масона, ако няма отговорно отношение към присъствието на ритуали, мероприятия, участие в живота на ложата. Така се достига и до проблема с изграждането на приоритетите при подреждане на ангажиментите.

На всеки се е случвало да е на кръстопът между светските задължения и стриктното изпълнение на масонските си обязаности. Дори има ситуации, когато се поддаваме на самозалъгването за значимостта на извинението за отсъствие. В живота на Масона няма моментност, духа и поведението му нямат времева характеристика, не са периодични. Точно за това всеки трябва да си припомня отговора на Първия надзирател към Майстора на стол при закриване на работите на ложата, че работата на Масона никога не свършва и това, което е търсено се отразява и намира продължението си и в профанския живот. Всъщност това е призив, преди „завръщане” обратно в света на страстите и материалното за подчиняване, дисциплиниране на собственото поведение.

В прослава на Великия архитект на вселената!